Д-р Стефан Константинов е акушер-гинеколог по специалност, има и магистратура

Д-р Стефан Константинов е акушер-гинеколог по компетентност, има и магистратура по здравен мениджмънт и публично здраве. Работил е като доктор в регионалната болница на Кюстендил, както и в Тунис, а до 2016 година е доктор в " Майчин дом ". От 1990 година до 1996 година работи в регионалната болница в Кюстендил. Между 1996 - 2002 година практикува в Тунис, след което още веднъж се връща в Кюстендил, където работи в кабинет, медицински център и болница. От 2012 година до 2016 година е доктор в университетската болница " Майчин дом ", София. От септември 2017 година до момента е изпълнителен шеф на УСБАЛО ЕАД. От 2009 година до 2010 година е заместник-председател на УС на БЛС, за известно време извършва и длъжността ръководител. Бил е член на Съвета на шефовете на МБАЛ " Н. Василиев " АД в Кюстендил. През октомври 2010 година е определен за министър на опазването на здравето и заема поста до март 2012 година, когато подава оставка. От 2017 година до през днешния ден е шеф на УСБАЛО ЕАД. Освен административната активност, с която се занимава, доктор Константинов продължава да практикува и като доктор.

" Преди 10 години, когато бях министър, бюджетът на Здравната каса беше съвсем два пъти по-малко, от този, който се разисква сега. А дали опазването на здравето ни е станало два пъти по-добро? COVID-вълната ни демонстрира, че не е " - това сподели в изявление за Dir.bg доктор Стефан Константинов, шеф на онкологичната болница и някогашен министър на опазването на здравето .

- Д-р Константинов, има ли заплаха зеленият документ да се трансформира в свещена крава? И при Омикрон той изобщо взема решение ли казуса с незаразяването?

- Зеленият документ в никакъв случай не е решавал казуса с незаразяването, най-малко от появяването на Делта разновидността. Зеленият документ решаваше нещо друго, той караше хората да се имунизират, тъй като от това имаше смисъл и към момента има смисъл дотолкоз, доколкото ни защищава от гибел или доста тежки боледувания, които по-късно дават съществени затруднения. Пред зеления документ няма изключително бъдеще, само че по този начин или другояче, той е част от единната политика на Европейски Съюз. Ние, досега, до който това нещо съществува в другите страни и се изисква, евентуално ще го имаме като средство за относително свободно придвижване на хората. Но ясно би трябвало да се каже, че това, че имате зелен документ, без значение дали е по причина, че сте се ваксинирали или че сте боледували, или че имате антитела, това не Ви пази Вас от заразяване, нито пък пази близките от Вас, в случай че Вие инцидентно сте се заразили и сте носители, тъй като Вие можете да нямате никакви признаци, а да разнасяте болестта. В тази част остава класическото средство - маска и някаква обществена отдалеченост.

- При вас в болничното заведение има спазвате ли такова условие - личният състав да е единствено със зелен документ?

- Да, това е по заповед на министъра - или би трябвало да има зелен документ, а хората, които нямат, на три дни би трябвало да се тестват, с цел да потвърждават, че не се носители на вируса. Ние имаме един много висок % от имунизация - лекарите са над 92% имунизирани, а като цяло междинният % на личния състав е към 75%. Въпреки че са имунизирани, сега с вълната на омикрон имаме забележителен % от хора, които са заболели, само че леко заболели. Но, по този начин или другояче, това ги кара да отсъстват от работа за към 10 дни до две седмици. За благополучие нямаме такива случаи, каквито имахме преди - при Делта разновидността, когато трима души от личния състав починаха. Те по някаква причина бяха отказали да се имунизират, за което персонално на мен ми е съзнателно, в качеството ми на началник. Въпреки че е доста мъчно на човек, който е решил да не се имунизира, ти да му обясниш, че е потребно за него. Това са обстоятелствата. Засега, за благополучие, този омикрон ще се яви нещо хубаво за нас всички, тъй като множеството хора го карат леко.

- При вас има ли такова поделение, макар че сте онкоболница? И трябваше ли още първоначално да създадем лечебни заведения за лекуване единствено на ковид и да отделим така наречените чисти лечебни заведения за всички останали заболявания?

- Да, сигурно трябваше, само че хубавите неща, които в последните месеци ръководещите проумяха, са, че не може да се работи чисто административно и не е редно да разхвърляш на всички лечебни заведения и да им вмениш задължението да лекуват ковид. Ние нямаме сега клиника и изобщо не считам, че е нужна. Допреди два месеца имахме, като половин година в нея нямаше нито един пациент, просто тъй като не е имало потребност да има и тъй като не им е мястото тук. Има лечебни заведения, които имат характерен предмет на работа. Има лечебни заведения, които имат характерна архитектура и организация на работа, и няма по какъв начин, без да й спреш работата на такава болница, да й вмениш такова нещо. Не е редно. Ние дадохме своята дан по време на втората вълна, която действително беше първата, когато всичко беше толкоз ново, нямаше готовност. Тогава имахме пациенти, имахме клиника, дадохме своя принос, лекували сме заболели с Ковид, само че действително няма положение, което да изисква по едно и също време лечение и на онкологично заболяване, и на Коронавирус. Ако даден човек е инфектиран и има ковид, той би трябвало или единствено да изчака, в случай че няма признаци или да се лекува, съгласно недоволствата. Дали има онкологично заболяване, или не, това по никакъв метод не трансформира метода на лекуване.

Когато установим, че хората са инфектирани, им споделяме, че ще отложим лекуването с 10 дни до две седмици, до момента в който им стане отрицателен пробата, и ги пращаме у дома с нормалните ограничения, които са известни. Ако към този момент би трябвало да се лекуват в болница, тогава отиват към клиниките и отделенията, които са обособени за Коронавирус. Нямам наблюдаване да се случва нещо по-различно с онкологичните пациенти от това, което е в цялото общество във връзка с заразяването.

- Тоест, сгрешихме, че в началото не организирахме единствено Коронавирус лечебни заведения?

- Сега е елементарно да се съди, само че имаше моменти на напрежение и неопределеност, когато трябваше да се вземат бързи решения, даже с цената да не са най-правилните. Да, по принцип е редно да има някакво разделяне. В такава тенденция още от началото трябваше да се мисли. Друг е въпрос, дали беше и е допустимо при организацията на нашето опазване на здравето да се случи.

- Онкоболните подхождат ли с предрешение към имунизирането или пък избират да се предпазят таман поради това с ваксина?

- Онкоболните пациенти са като всички останали хора, те имат вяра на това, което им каже лекарят. Те имат вяра на лекаря, на който са вярвали до момента. Ако имате персонален доктор, който Ви е лекувал доста години, знае ви от дете, каквото ви каже той, вие това ще възприемете. Така че и онкопациентите - в случай че имат доктор, на който имат вяра и той им каже да се имунизират, се имунизират. в случай че лекарят, на който имат вяра, не си е направил труда да прочете всички изследвания, да подходи модерно и им каже " я да изчакаме, да не се имунизираме ", е доста евентуално да не се имунизират. Ние сме доста дейни и по тематиката имунизация и постоянно предлагаме на нашите пациенти да се имунизират и имаме и имунизационен пункт.

- Правилно ли е да се ръководим за предприемането на ограничения от броя интензивни кревати и какъв брой от тях са заети, както планува проектът на здравното министерство?

- Специално за тази вълна, която е с Омикрон, това е вярно решение. И незабавно ще кажа за какво. Защото до момента имаше доста ясна корелация сред броя на инфектираните, броя на тези, които ще влязат в болница, броя на тези, които ще влязат в интензивно поделение и броя на тези, които ще загинат. И беше вярно, при такава корелация, да се водим по-скоро от броя на инфектираните, тъй като ние знаехме по-късно какво следва. И като се водехме от броя на инфектираните единствено, ние можехме след две седмици да сме готови да изпреварим събитията.

Само че в този момент, при Омикрон виждам едно извънредно стръмно повишаване на броя на инфектираните, имаме върхове, които при нито една от досегашните талази не сме имали - над 10 000 души дневно, като това е единствено върхът на айсберга. Обаче сравнете данните за предходната седмица, ден по ден, и ще видите, че броят на постъпилите в болница не е кой знае какъв брой по-голям, а броят на хората, които са в интензивни отделения, даже понижава. Така че, в случай че ние се водехме единствено по броя на инфектираните, ние трябваше мигновено да наложим най-драконовски локдауни, което щеше да е огромна нелепост тъкмо с този вид на вируса в този миг.

Слава Богу, не го вършим това, следим интензивните кревати, като бих споделил, че да, несъмнено, доста вярно е това решение да следим интензивните кревати, само че никога да не би трябвало да е единствен аршин. Все отново да поглеждат като цяло и болничната натовареност и да не разчитат единствено на математически модели и чисти формули, а такива пандемии е добре да се ръководят и " ръчно ", когато има бързи промени. Така че - късият отговор е " да ", с ангажимента, че не би трябвало да се абсолютизира и другите параметри не би трябвало да се изпускат.

- Всички установяват, че посред пандемията са лъснали още повече дефицитите в системата, а сякаш нищо не се прави и се вземат решение проблеми на парче?

- Не единствено дефицитът на фрагменти лъсна. Лъснаха безусловно всички дефекти на здравната система. Ще Ви дам простоват образец какво се случи. Ние сме измежду тези страни, които имат максимален брой лечебни заведения и максимален брой болнични кревати. И в един миг се стигна до такава степен, че при относително не доста огромни равнища на заболеваемост, ние няма къде да настаним хора, да няма кой да ги лекува. Да не забравяме, че една огромна част от пациентите се лекуват от специализанти, от хора, които имат доста дребен клиничен опит - Здравната каса не ги признава като реализатори по дадена пътека, само че за Коронавирус към този момент ги признаваме, че могат да работят. Тук също можем да търсим аргументите и за огромната смъртност.

Така че, здравната ни система е неприятно проведена. Проблемът е, че коронавирусът ни ги сподели още веднъж и още по-ясно дефектите, и все пак, ние не си вземаме поучения и съответните решения, а ето, желаеме да откриваме нови лечебни заведения.

- Частните лечебни заведения се множат, и то най-вече в огромните градове, което ускорява неравномерното систематизиране на здравната помощ. Откриват ги там, където към този момент има доста лечебни заведения, а не някъде, където няма нито една?

- Да, това е била постоянно моята теза - че страната би трябвало стратегически да мисли за лечебните заведения. Болниците са нещо, което резервира демографията в даден район. И когато се разкриват прекомерно доста лечебни заведения, те изразходват голям запас, без да връщат същото качество. Това е огромна неточност.

- В същото време непрекъснато се оплакваме, че не доближават парите за здраве, а всеки идващ бюджет ги завишава с милиони, в новия също. А по едно и също време с това се оказва, че от ден на ден пациентите доплащат, а парите от вноските отиват за разкриване на нови частни лечебни заведения, които на всичкото от горната страна са там, където към този момент има доста други лечебни заведения.

- И какво се получава в действителност - защото и пациентите стартират да понижават, България понижава, стартират да се изсмукват лекари от една болница в друга. Започват да работят лекари и медицински сестри на сума ти места за мизерни заплати, като цяло, качеството не се усъвършенства. За да се оправдае съществуването на тези лечебни заведения, хоспитализациите стартират да порастват, всеки трети човек в България наложително влиза в болница по един път годишно, което води до голям разход на средства, а в последна сметка нямаме положителни здравни резултати. Защото опазването на здравето не би трябвало да го оценяваме по това какъв брой лечебни заведения имаме, какъв брой лекари имаме, а какъв брой ни е здрав народът. И в един миг се оказва, че нашият народ не е здрав и като се появи някакъв вирус, стартира всеобщ мор.

- Откъде да стартира промяната в опазването на здравето, откакто всички, и медиците, и пациентите признават, че куцат доста неща?

- Много е неправилно, в случай че се каже, че промяната ще стартира единствено от едно място - да вземем за пример Спешната помощ. Или от лечебните заведения. Реформата, с цел да е сполучлива, би трябвало да държи погледа си върху всичките аспекти. Като тръгнем от Спешна помощ, от първична и извънболнична профилирана, лечебни заведения и по този начин нататък. Защото има моменти, в случай че пипнете в един бранш, вие разстройвате всички останали. Тоест, промяната би трябвало да е синхронизирана. Но ние би трябвало да си зададем преди всичко простичкия въпрос - има ли място страната да подсигурява и да се занимава със опазването на здравето, или ще оставим всичко на пазарните сили? Този въпрос би трябвало да си зададем.

Ако отговорът е, че ще оставим всичко на пазара, би трябвало в действителност да кажем следното: " Добре, оставяме хората да се обезпечават, където си желаят. Нека да създадем голям брой здравни каси. Който се обезпечава, получава лекуване. Който не се обезпечава, не получава лекуване. Който заплаща повече, получава по-добро лекуване. Който заплаща по-малко, получава по-малко ". Тоест, да унищожим солидарния здравен модел. Да, има и подобен варинт, само че ще би трябвало да приемем всичките негативи и позитиви от това. Който има доста пари, ще има супер готино опазване на здравето и ще има достъп до него. Който няма пари или са му малко, няма да има.

Обратно - в случай че имаме взаимен модел, доста ясно би трябвало да кажем страната защо се грижи. Сега се споделя по този начин - ние ще вършим доста лечебни заведения, тъй като те се конкурират. Те изобщо не се конкурират, тъй като Касата е една и съща. Те се конкурират, в случай че назоваваме нерегламентираните въздействия конкуренция - да, може да се конкурират. Но лечебните заведения даже не са равнопоставени. Държавните лечебни заведения са длъжни да вършат публични поръчки, куп административни условия към тях, дават непрекъснати информации, дават отговор на всевъзможни условия. И в това време против тях са по този начин наречени им " съперници ", на които всички тези неща са им спестени - частните лечебни заведения могат да са маневрени, всичко могат да вършат. Това е проблем за опазването на здравето.

Държавата би трябвало да има ясна функционалност и да каже - на нас ни би трябвало в това обитаемо място болница, тук би трябвало да имаме една, там би трябвало да имаме две, които ще употребяват публичен запас. И тези лечебни заведения да се развиват.

Преди 10 години, когато бях министър, бюджетът на Здравната каса беше съвсем два пъти по-малко от този, който се разисква сега. А дали опазването на здравето ни е станало два пъти по-добро? COVID-вълната ни демонстрира, че не е.

- Трябва ли да се усили здравната вноска по този начин, че хората, които са обезпечени, в действителност да знаят, че няма да им желаят доплащане, както е на доста места в Европа, а не както е в този момент - хем сме обезпечени, хем доплащаме защо ли не?

- Веднага Ви споделям - не, не и не! Категорично не би трябвало да се покачва, тъй като, като се увеличи, като се изключи че повече пари ще се вземат от хората, като се изключи че повече пари ще се дадат на тази ненаситна система, болните отново ще си доплащат, в случай че няма промени в разпоредбите. Затова споделям - не. Аз, като шеф на болница, съм заинтригуван в болничното заведение да влязат повече пари, само че като жител бих желал да видя по-добър резултат от удържаните ми здравни вноски

Убеден съм - със сегашните пари можем да имаме по-хубава здравна система. Така че размерът на вноската не ни е огромната драма. Драмата са ни разпоредбите.