Д-р Станислав Пашов, хирург: Между 20-60 милилитра кръв възстановяват скъсан менискус
Д-р Станислав Пашов, хирург в Клиниката по ортопедия и травматология на Acibadem City Clinic УМБАЛ Токуда, в изявление за предаването " Здравето на Фокус " на радио " Фокус " .
Когато става дума за спортни контузии, постоянно чуваме за по този начин наречения разкъсан менискус. Интересът ни към тематиката е предизвикан от новината, че се вкарва нов за страната ни действен способ за възобновяване на менискуса.
Д-р Пашов, какво всъщност се случва при увреждането на менискуса?
По създание менискусът е хрущялно обучение с няколко доста значими функционалности. Една от тях - най-важната, е, че придвижват тежестта на тялото върху долната част на крайници, стабилизират коляното. Когато се скъса менискусът, проблематиката в острия миг е обвързвана с болки, лимитирани придвижвания, ограничавания в стила на живот, усложнения при клякане, при слизане по стълби, при физическа работа. Дългосрочна проблематиката настава с изхабяване на колянната става.
Ако имаме такова увреждане, може ли да го пренебрегнем, търпима ли е болката?
Да, можем да го пренебрегнем. Говоря не от здравна позиция, а от човешка позиция. Най-често хората не желаят да се оперират. Но с изключение на острите или ранните неприятни признаци, свързани с болежка, блокаж и нарушавания във опцията за придвижване, се следят и късните затруднения, които са свързани със засилено или ускорено изхабяване на колянната става.
Само спортисти ли получават такава контузия?
Групите на увреждания на менискуса са два съществени вида. Единият е в действителност спортният травматизъм, който визира пациенти до към 35 годишна възраст. След 35-40-годишна възраст към този момент се наслагват по този начин наречените дегенеративни увреждания на менискусите, които са свързани с естествената редукция на кръвоснабдяването на тъканите, които настъпват с възрастта. Това са доста съществени дегенеративни увреждания, защото нормално са съчетани със изхабяване на хрущяла. Съчетанието на дегенеративно увреждане на менискуса и изхабяване на хрущяла е с неприятна прогноза за колянната става.
Вие казахте, че неведнъж са засегнати хора до 30-годишна възраст - за какво?
До 30-годишна възраст промените настъпват при състезателен травматизъм. Най-често спортовете, които водят до увреждане на коляното, са футбол, контактните бойни спортове, ските, а и също по този начин транспортен травматизъм, планински травматизъм.
Говорим за физическо натоварване?
Сериозно физическо натоварване, контакт сред крайника и различен крак или различен предмет, земя, което е съчетано с извъртане на ставата на коляното.
Какъв е обичайният способ на лекуване? След това ще приказваме и за това, което вие възраждате в България.
Традиционният способ на години наред е действен - изрязване на скъсания менискус. Скъсаната част от менискуса или целият менискус се отстранява. Като в през ХХ век оперативните техники стартират да се развиват от открита хирургия към ендоскопска. Но прогнозата за положението на колянната става при унищожаване на част или напълно на менискуса се утежнява извънредно доста след такава намеса. При отчасти унищожаване на менискуса, стресът за хрущяла на коляното се усилва 6 пъти, до момента в който при цялостното унищожаване се усилва 16 пъти. Заради това от 80-те години насам извънредно доста се работи за възобновяване на менискусите, което става посредством зашиването им.
Вида на контузията определящ ли и за това какъв способ на лекуване ще бъде прибавен?
Да, до преди 10-15 години в международен мащаб фокусът беше да се възвръща посредством зашиване към 30% до 50% увреждане на менискуса. Това зависи от вида разкъсване - форма, локализация, най-много дали е в кръвоснабдената зона, която е периферната зона на менискуса. За страдание след 20-25 годишна възраст към сред 25-30% от менискуса е кръвоснабден, което е огромният проблем за възобновяване.
И ето тук идва този нов метод, който анонсирахме при започване на нашия диалог. Той не е нов в международен мащаб, доколкото разбирам.
Този метод за първи път е разказан научно в края на 80-те години, първото изследване е от 1989 година, само че действително всеобщото му потребление и първите изследвания за потреблението му стартират от началото на нашия век. Последните 10 - 15 години той е извънредно застъпен в международен мащаб, за да се усили шансът за възобновяване на менискусите от тези 30 до 50%, които са с досегашните оперативни техники за зашиване.
Основният проблем, както споделих, за възобновяване на менискуса е неговото отчасти кръвоснабдяване. Концепцията на този способ е да се сътвори нагледно казано зона с кръв в повредената част на менискуса, с цел да се подтиква зарастването.
Какво съставлява метода?
По време на интервенция се взима сред 20-60 мл кръв от самия пациент, която се обработва се за към 5 - 10 минути и се построява съсирек, който се нарежда в зоната на разкъсване на менискуса. Идеята на тази техника е, че този съсирек, съставлява хематом в некръвоснабдяваната зона на менискуса. По този метод се подтиква построяването на една матрица от хрущялни нишки, които с течение на времето образуват по този начин наименуван фиброхрущял, ненапълно сходен на структурата на менискуса.
Т.е. този съсирек играе ролята на кръвоснабдяване?
Да, играе ролята на концепцията все едно като всеки от нас има една рана или една по-сериозна контузия, даже фрактура, възобновяване на тъканите минава посредством кръвоизлива и посредством кръвоснабдяването.
Има ли опасности?
Реално няма повишен риск за пациента, тъй като използваме неговата кръв.
Въпреки това, може ли да не се възвърне менискуса?
Винаги има риск да не се възстановим менискуса, тъй като съчетаваме биологично и хирургично лекуване. Но в случай че преди потреблението на този способ междинната статистика при възобновяване на менискуса е към 25 до 30% – релативно неприятни резултати, т.е. незарастване на скъсания менискус или скъсването му още веднъж в границите на 2 години след оперативните интервенции, сега водещите центрове в международен мащаб дават към 15-18% неприятни резултати в границите на 2 години.
Ако интервенцията премине сполучливо и всичко е наред, какъв брой дългогодишен е резултатът?
Цели са оптимално възобновяване на менискуса и възобновяване на кинематиката и функционалността на колянната става, най-малко до края на биологичния живот на самия менискус.
Какви са преимуществата на този тип възобновяване на менискуса вместо неговото премахване?
Основното преимущество е възобновяване на колянната става, възобновяване на качеството на живота. Това са ранните преимущества. В дълготраен аспект е закъснение по пътя към развиване на гонартроза – положение, което би трябвало да се лекува с изкуствена става, с ендопротезиране.
Остеоартритът на колянната става или гонартроза сега е пандемия. В Съединени американски щати сменят по 4 милиона коленни стави на година, което дава отговор на 1% от популацията, по отношение на 800 хиляди през 2008 година.
Какви са главните аргументи за това изхабяване на ставите?
Една от главните аргументи е наднорменото тегло на хората. Другата причина е спортният травматизъм в по-млада възраст.
Съвременният метод на живот, който е обвързван с обездвижването, има ли роля?
Има огромно значение върху килограмите. Определени зони на коляното, на хрущяла на колянната става поемат 6 пъти нашето тегло при слизане по стълби или клякане. Това е вътрешната част на колянната става, което е хрущяла на капачката. Вътрешният менискус се урежда в 90% от случаите, единствено в 10% от случаите се поврежда външния менискус, когато имаме разкъсан менискус. Натоварванети върху хрущяла в тази зона се усилва десетки пъти.
В международен проект какъв е актуалният метод за лекуването на повреден менискус?
В международен проект има един слоган: Save the meniscus – Спасете менискуса, като даже във водещи университети и академични клиники се вършат по този начин наречените Менискусно запазващи клиники. Такава има в университета в Сан Франциско, като задачата е оптимално възобновяване на менискусите, с цел да не се стига до остеоартрит.
Голяма част от пациентите със скъсани менискуси в по-късната възраст са обречени да стартират да проявят симптоматика за изхабяване на колянната става в границите на 2 години след случай. Тези дегеративни повреди досега не подлежат на възобновяване. Благодарение на този фибринозен съсирек се дава късмет за възобновяване и на подобен вид увреждания на менискуса.
При една такава интервенция какъв е интервалът на възобновяване?
Стандартният интервал на възобновяване за артроскопската хирургия на колянната става е от порядъка на няколко седмици. Независимо дали се употребява фибринов съсирек или не срокът на възобновяване е сред 4 и 8 седмици, приблизително 6 седмици.
Което е относително къс интервал?
Да, за ортопедичната хирургия това е къс интервал.
В кой интервал на това възобновяване се схваща дали интервенцията е сполучлива?
Веднага след самата интервенция не може да се каже, защото незабавно след интервенцията пациентите употребяват патерици, вследствие на което те не могат да преценяват, че коляното не ги боли. Обикновено след 6 седмица, когато стартират да вървят, да извършат общоприети придвижвания или да вършат опит на 8 седмица за спортни интензивности, усещат, че нямат болки. Тогава към този момент се схваща позитивният резултат от оперативното лекуване.
Росица АНГЕЛОВА
Когато става дума за спортни контузии, постоянно чуваме за по този начин наречения разкъсан менискус. Интересът ни към тематиката е предизвикан от новината, че се вкарва нов за страната ни действен способ за възобновяване на менискуса.
Д-р Пашов, какво всъщност се случва при увреждането на менискуса?
По създание менискусът е хрущялно обучение с няколко доста значими функционалности. Една от тях - най-важната, е, че придвижват тежестта на тялото върху долната част на крайници, стабилизират коляното. Когато се скъса менискусът, проблематиката в острия миг е обвързвана с болки, лимитирани придвижвания, ограничавания в стила на живот, усложнения при клякане, при слизане по стълби, при физическа работа. Дългосрочна проблематиката настава с изхабяване на колянната става.
Ако имаме такова увреждане, може ли да го пренебрегнем, търпима ли е болката?
Да, можем да го пренебрегнем. Говоря не от здравна позиция, а от човешка позиция. Най-често хората не желаят да се оперират. Но с изключение на острите или ранните неприятни признаци, свързани с болежка, блокаж и нарушавания във опцията за придвижване, се следят и късните затруднения, които са свързани със засилено или ускорено изхабяване на колянната става.
Само спортисти ли получават такава контузия?
Групите на увреждания на менискуса са два съществени вида. Единият е в действителност спортният травматизъм, който визира пациенти до към 35 годишна възраст. След 35-40-годишна възраст към този момент се наслагват по този начин наречените дегенеративни увреждания на менискусите, които са свързани с естествената редукция на кръвоснабдяването на тъканите, които настъпват с възрастта. Това са доста съществени дегенеративни увреждания, защото нормално са съчетани със изхабяване на хрущяла. Съчетанието на дегенеративно увреждане на менискуса и изхабяване на хрущяла е с неприятна прогноза за колянната става.
Вие казахте, че неведнъж са засегнати хора до 30-годишна възраст - за какво?
До 30-годишна възраст промените настъпват при състезателен травматизъм. Най-често спортовете, които водят до увреждане на коляното, са футбол, контактните бойни спортове, ските, а и също по този начин транспортен травматизъм, планински травматизъм.
Говорим за физическо натоварване?
Сериозно физическо натоварване, контакт сред крайника и различен крак или различен предмет, земя, което е съчетано с извъртане на ставата на коляното.
Какъв е обичайният способ на лекуване? След това ще приказваме и за това, което вие възраждате в България.
Традиционният способ на години наред е действен - изрязване на скъсания менискус. Скъсаната част от менискуса или целият менискус се отстранява. Като в през ХХ век оперативните техники стартират да се развиват от открита хирургия към ендоскопска. Но прогнозата за положението на колянната става при унищожаване на част или напълно на менискуса се утежнява извънредно доста след такава намеса. При отчасти унищожаване на менискуса, стресът за хрущяла на коляното се усилва 6 пъти, до момента в който при цялостното унищожаване се усилва 16 пъти. Заради това от 80-те години насам извънредно доста се работи за възобновяване на менискусите, което става посредством зашиването им.
Вида на контузията определящ ли и за това какъв способ на лекуване ще бъде прибавен?
Да, до преди 10-15 години в международен мащаб фокусът беше да се възвръща посредством зашиване към 30% до 50% увреждане на менискуса. Това зависи от вида разкъсване - форма, локализация, най-много дали е в кръвоснабдената зона, която е периферната зона на менискуса. За страдание след 20-25 годишна възраст към сред 25-30% от менискуса е кръвоснабден, което е огромният проблем за възобновяване.
И ето тук идва този нов метод, който анонсирахме при започване на нашия диалог. Той не е нов в международен мащаб, доколкото разбирам.
Този метод за първи път е разказан научно в края на 80-те години, първото изследване е от 1989 година, само че действително всеобщото му потребление и първите изследвания за потреблението му стартират от началото на нашия век. Последните 10 - 15 години той е извънредно застъпен в международен мащаб, за да се усили шансът за възобновяване на менискусите от тези 30 до 50%, които са с досегашните оперативни техники за зашиване.
Основният проблем, както споделих, за възобновяване на менискуса е неговото отчасти кръвоснабдяване. Концепцията на този способ е да се сътвори нагледно казано зона с кръв в повредената част на менискуса, с цел да се подтиква зарастването.
Какво съставлява метода?
По време на интервенция се взима сред 20-60 мл кръв от самия пациент, която се обработва се за към 5 - 10 минути и се построява съсирек, който се нарежда в зоната на разкъсване на менискуса. Идеята на тази техника е, че този съсирек, съставлява хематом в некръвоснабдяваната зона на менискуса. По този метод се подтиква построяването на една матрица от хрущялни нишки, които с течение на времето образуват по този начин наименуван фиброхрущял, ненапълно сходен на структурата на менискуса.
Т.е. този съсирек играе ролята на кръвоснабдяване?
Да, играе ролята на концепцията все едно като всеки от нас има една рана или една по-сериозна контузия, даже фрактура, възобновяване на тъканите минава посредством кръвоизлива и посредством кръвоснабдяването.
Има ли опасности?
Реално няма повишен риск за пациента, тъй като използваме неговата кръв.
Въпреки това, може ли да не се възвърне менискуса?
Винаги има риск да не се възстановим менискуса, тъй като съчетаваме биологично и хирургично лекуване. Но в случай че преди потреблението на този способ междинната статистика при възобновяване на менискуса е към 25 до 30% – релативно неприятни резултати, т.е. незарастване на скъсания менискус или скъсването му още веднъж в границите на 2 години след оперативните интервенции, сега водещите центрове в международен мащаб дават към 15-18% неприятни резултати в границите на 2 години.
Ако интервенцията премине сполучливо и всичко е наред, какъв брой дългогодишен е резултатът?
Цели са оптимално възобновяване на менискуса и възобновяване на кинематиката и функционалността на колянната става, най-малко до края на биологичния живот на самия менискус.
Какви са преимуществата на този тип възобновяване на менискуса вместо неговото премахване?
Основното преимущество е възобновяване на колянната става, възобновяване на качеството на живота. Това са ранните преимущества. В дълготраен аспект е закъснение по пътя към развиване на гонартроза – положение, което би трябвало да се лекува с изкуствена става, с ендопротезиране.
Остеоартритът на колянната става или гонартроза сега е пандемия. В Съединени американски щати сменят по 4 милиона коленни стави на година, което дава отговор на 1% от популацията, по отношение на 800 хиляди през 2008 година.
Какви са главните аргументи за това изхабяване на ставите?
Една от главните аргументи е наднорменото тегло на хората. Другата причина е спортният травматизъм в по-млада възраст.
Съвременният метод на живот, който е обвързван с обездвижването, има ли роля?
Има огромно значение върху килограмите. Определени зони на коляното, на хрущяла на колянната става поемат 6 пъти нашето тегло при слизане по стълби или клякане. Това е вътрешната част на колянната става, което е хрущяла на капачката. Вътрешният менискус се урежда в 90% от случаите, единствено в 10% от случаите се поврежда външния менискус, когато имаме разкъсан менискус. Натоварванети върху хрущяла в тази зона се усилва десетки пъти.
В международен проект какъв е актуалният метод за лекуването на повреден менискус?
В международен проект има един слоган: Save the meniscus – Спасете менискуса, като даже във водещи университети и академични клиники се вършат по този начин наречените Менискусно запазващи клиники. Такава има в университета в Сан Франциско, като задачата е оптимално възобновяване на менискусите, с цел да не се стига до остеоартрит.
Голяма част от пациентите със скъсани менискуси в по-късната възраст са обречени да стартират да проявят симптоматика за изхабяване на колянната става в границите на 2 години след случай. Тези дегеративни повреди досега не подлежат на възобновяване. Благодарение на този фибринозен съсирек се дава късмет за възобновяване и на подобен вид увреждания на менискуса.
При една такава интервенция какъв е интервалът на възобновяване?
Стандартният интервал на възобновяване за артроскопската хирургия на колянната става е от порядъка на няколко седмици. Независимо дали се употребява фибринов съсирек или не срокът на възобновяване е сред 4 и 8 седмици, приблизително 6 седмици.
Което е относително къс интервал?
Да, за ортопедичната хирургия това е къс интервал.
В кой интервал на това възобновяване се схваща дали интервенцията е сполучлива?
Веднага след самата интервенция не може да се каже, защото незабавно след интервенцията пациентите употребяват патерици, вследствие на което те не могат да преценяват, че коляното не ги боли. Обикновено след 6 седмица, когато стартират да вървят, да извършат общоприети придвижвания или да вършат опит на 8 седмица за спортни интензивности, усещат, че нямат болки. Тогава към този момент се схваща позитивният резултат от оперативното лекуване.
Росица АНГЕЛОВА
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ