Д-р Станимир Сираков е роден на 24 октомври 1984 година

Д-р Станимир Сираков е роден на 24 октомври 1984 година в Кърджали. Завършва медицина през 2009 година в МУ-София със компетентност "Образна диагностика " и "Интервенционална неврорентгенология ". От 2011 година е част от екипа на болница “Св. Иван Рилски”. Младият експерт е един от дребното лекари в страната, извършващи високоспециализирани животоспасяващи процедури при мозъчни аневризми и облитериране на мозъчни и гръбначномозъчни артериовенозни малформации.

Заради неповторимата мозъчна интервенция на 10-годишното момиченце през артерия на крайници му, доктор Сираков е номиниран за National Medical Awards или така наречен "Медицински Оскар ". Наградите ще бъдат раздадени довечера.

В особено изявление за Дир.бг младият доктор описа за интервенцията, образованието и мотивацията си да работи в България.

- Д-р Сираков, разкажете повече за интервенцията, с която спасихте живота на детето без да отваряте черепа му?

- Екипът ни оперира по ендоваскуларен път такива артерио-венозни малформации. Но с такава трудност направихме интервенция за първи път. Момиченцето бе с сложна артерио-венозна малформация в мозъка. Това е заболяване, при което има доста патологични, неприятни връзки на съдовете в мозъка - артерии и вени, които са нефункционални и по този метод трансформират кръвотока в мозъка и унищожават храненето. Така лека-полека мозъкът умира.

Ние успяхме през артерия на крачето да стигнем до мозъка и да изолираме всички тези патологични връзки. За интервенцията на детето получихме поздравления от международни лекари, че сме едни от първите в света, които са създали сходна намеса. Момиченцето е добре, възвръща се. Дадохме й късмет за живот, тъй като сходни случаи в по-голямата си част приключват с съдбовен край .

Подобни процедури са опция на класическата хирургия. Работим под рентгенов надзор, който в по-голямата част от света се прави от интернационални рентгенолози. Чрез този способ се реализира лекуването на мозъчни аневризми, част от някои мозъчни тумори и исхемичен мозъчен инсулт в остра фаза.

- Къде се обучавахте да прилагате тези модерни способи?

- Бях шест месеца при проф. Жак Море (доайенът на интеревенционалната неврорентгенология - бел.ред) в Париж, а по-късно и половин година при професор Петър Боснякович в Сърбия, който по това време бе зам.-председател на интервенционална рентгенология в Европа. Бил съм на доста други места за по-кратко време, след което се завърнах в България, с цел да ползвам наученото тук.

- Вие можете да работите, където пожелаете по света, за какво сте в България?

- Смятам, че е много по-приятно възприятието да успееш да се докажеш в България. Да успееш по един неотъпкан път. Да създадеш тук едно нещо, което към този момент е основано и работи като една добре смазана машина по света. Всяко едно поделение от европейските се е потвърдило и работи от години тези неща, а тук ние съумяваме да го сътворяваме и образоваме и по-млади сътрудници, с цел да имат българските пациенти по-голям достъп до тези интервенции. Уникално е да видиш, че това основано нещо работи.

- Това ли ви стимулира да бъдете доктор в страна, в която все по-често бият лекари?

- Това може да бъде мотивация на всеки да желае да се потвърди тук. Имал съм десетки оферти да остана в чужбина, в двата центъра, в които съм се обучавал, както и с доста висока заплата в най-хубавите клиники за ендоваксуларно лекуване в Съединени американски щати. Лесно е да отидеш по отъпканата пътека. Слава богу, аз и екипът на "Иван Рилски " до момента не сме имали сходни случаи с пациенти. Смятам, че би трябвало да се пазят естествени двустранните връзки сред доктор и пациент, макар че има много изнервени и афектирани пациенти. Но обществото ни е такова, че уважението към лекаря с годините се е изгубило.

- Защо?

- Заради доста случаи на несъответстващи лекарски решения, само че да чукна на дърво лекарите към мен нямат такава процедура и аз имам вяра, че всеки един доктор желае да помогне, а не да навреди. Не постоянно се получава, несъмнено.

- Номиниран сте за така наречен "Медицински Оскар " за значими достижения. Как приемате това огромно самопризнание при започване на професионалния си път?

- Поласкан съм много и възприятието е доста прелестно, като се изключи че те правят оценка сътрудници, с които работиш в България и знаят с какво се занимаваш, те правят оценка и международни имена.

- Има ли вероятност за развиване на един млад доктор в България и какъв брой значими са парите?

- Смятам, че има. Както и е значима финансовата част, с цел да бъдат подкрепени младите медици и да бъдат стимулирани да се развиват тук. Много е елементарно да отидем в западните отделения.В България визията на пациентите, даже на студентите за рентгенолога е, че това са лекари, които се занимават единствено с диагностика. Оказа се, че на Запад рентгенолозите се занимават с много огромна част от лечебните процедури, както мозъчни, по този начин и периферни. Дори това разпространение би имало добър резултат върху младите лекари.

- Баща ви също е доктор. Традиция или фантазия бе за вас лекарската специалност?

- Определено бях повлиян от татко ми (д-р Стефан Сираков - някогашен началник на РЗОК в Кърджали и някогашен основен секретар на Министерство на здравеопазването - бел.ред), от това, което всеки ден той разказваше след работа. Разказваше ми за случаите си, за удовлетворението, когато си съумял да окажеш помощ. До шести курс в Медицинския университет смятах, че желая да съм неврохирург, само че тогава присъствах на няколко форума в Европа, на които показаха модерните ендоваскуларни процедури и останах доста сюрпризиран, че те се вършат от интервенционалните рентгелози. Тогава взех решение да се опитам да развъртвам интервенционалната рентгенология в България. А възприятието да видиш усмивката на дете, чийто живот си избавил, е неповторимо.