Д-р Станимир Хасърджиев пред novini.bg: Болниците сега да ограничат тромавите си чиновнически процедури за пациентите
Д-р Станимир Хасърджиев е един от създателите и ръководител на Националната пациентска организация, също по този начин е общоприет секретар на Европейското партьорство по опазване на здравето - най-голямата такава доброволна организация на Стария континент. Говорим с него във връзка на това, че от през днешния ден стартира работа безвъзмездна телефонна линия на пациенската организация по отношение на пандемията от ковид.
Линията е отворена за пациенти на първо място с съпътстващи хронични болести,
които са най-уязвимата група от болестта, което се вижда от статистиката в международен мащаб, която сочи, че съвсем всички смъртни случаи са на пациенти с най-малко 1 хронично заболяване. Страховете измежду тази група жители са огромни, неяснотите за протичането на болестта, също. Тревожно е, че доста от тази група нуждаещи се, през последните месеци даже не са посмявали да влязат в лечебно заведение и са отлагали във времето значими за тях процедури и проучвания. За жал в някои от случаите такива отлагания, могат да са съдбовни за главното им заболяване.
Затова предприехме тази акция, съобразена изцяло със международните условия
за хората с хронични болести като сърдечно-съдови, хронични белодробни, диабетно заболели. Също по този начин пациенти в преддиабетното положение, което е доста обезпокоително, защото малко на брой знаят, че се намират в тази фаза от болестта. Отделно са наранени и тези, които имат болести, свързани с имунната система.
Изобщо става въпрос за всички тези, които са ощетени двойно по време на изключителното състояние поради пандемията - от една страна те са наранени, тъй като не могат да поставят съответни грижи за главното си заболяване. От друга страна тъй като, в случай че подложени на риска от възпаление, за жалост, при тях прогнозата е много по-лоша, в сравнение с при здравите, които могат и на крайник да изкарат тази зараза.
Обществото и здравната система би трябвало да се погрижат за болните възрастни в селищата без аптеки и лечебни заведения,
с цел да може по-бързо да се върнем в естествения темп на живот и работа. В това отношение голяма роля имат институциите и колкото по-бързо осъзнаем, че би трябвало да се погрижим за тези хора, толкоз по-бързо ще преодолеем тежката обстановка, в която се намираме.
Преди в лечебните заведения се влизаше за щяло и нещяло
само че сега ненужните разкарвания на хората за лист хартия или щемпел, висенето им по опашки и влизането в стълпотворения, е доста рисково. Вредно е и за самите лечебни заведения, които занапред ще изпитват усложнения. Но, както знаем, в здравната ни система има доста административни неуредици, които от години не се вземат решение, за жалост. И вместо да чакаме въвеждането на електронното опазване на здравето до есента, е значимо в този момент, преди да сме достигнали пика на епидемията, да се лимитират чиновническите тромави процедури за пациентите.
Карантината накърнява връзката лекар-пациент
затруднена е връзката сред доктор и пациент, заради страха от болестта. Надявам се всички да си създадат верни заключения и тази доста значима връзка да бъде възобновена на едно по-ефективно и качествено равнище. Надявам се българското опазване на здравето в действителност да стане насочено към пациента, към лекаря и тази връзка да се заздравява и да е непрекъсната.
Линията е отворена за пациенти на първо място с съпътстващи хронични болести,
които са най-уязвимата група от болестта, което се вижда от статистиката в международен мащаб, която сочи, че съвсем всички смъртни случаи са на пациенти с най-малко 1 хронично заболяване. Страховете измежду тази група жители са огромни, неяснотите за протичането на болестта, също. Тревожно е, че доста от тази група нуждаещи се, през последните месеци даже не са посмявали да влязат в лечебно заведение и са отлагали във времето значими за тях процедури и проучвания. За жал в някои от случаите такива отлагания, могат да са съдбовни за главното им заболяване.
Затова предприехме тази акция, съобразена изцяло със международните условия
за хората с хронични болести като сърдечно-съдови, хронични белодробни, диабетно заболели. Също по този начин пациенти в преддиабетното положение, което е доста обезпокоително, защото малко на брой знаят, че се намират в тази фаза от болестта. Отделно са наранени и тези, които имат болести, свързани с имунната система.
Изобщо става въпрос за всички тези, които са ощетени двойно по време на изключителното състояние поради пандемията - от една страна те са наранени, тъй като не могат да поставят съответни грижи за главното си заболяване. От друга страна тъй като, в случай че подложени на риска от възпаление, за жалост, при тях прогнозата е много по-лоша, в сравнение с при здравите, които могат и на крайник да изкарат тази зараза.
Обществото и здравната система би трябвало да се погрижат за болните възрастни в селищата без аптеки и лечебни заведения,
с цел да може по-бързо да се върнем в естествения темп на живот и работа. В това отношение голяма роля имат институциите и колкото по-бързо осъзнаем, че би трябвало да се погрижим за тези хора, толкоз по-бързо ще преодолеем тежката обстановка, в която се намираме.
Преди в лечебните заведения се влизаше за щяло и нещяло
само че сега ненужните разкарвания на хората за лист хартия или щемпел, висенето им по опашки и влизането в стълпотворения, е доста рисково. Вредно е и за самите лечебни заведения, които занапред ще изпитват усложнения. Но, както знаем, в здравната ни система има доста административни неуредици, които от години не се вземат решение, за жалост. И вместо да чакаме въвеждането на електронното опазване на здравето до есента, е значимо в този момент, преди да сме достигнали пика на епидемията, да се лимитират чиновническите тромави процедури за пациентите.
Карантината накърнява връзката лекар-пациент
затруднена е връзката сред доктор и пациент, заради страха от болестта. Надявам се всички да си създадат верни заключения и тази доста значима връзка да бъде възобновена на едно по-ефективно и качествено равнище. Надявам се българското опазване на здравето в действителност да стане насочено към пациента, към лекаря и тази връзка да се заздравява и да е непрекъсната.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ




