Д-р Спаска Начева: Хашимото – заболяването „хамелеон“
Д-р Спаска Начева приключва Медицински университет – Пловдив с отличен триумф. Своята компетентност по „ Ендокринология и заболявания на обмяната “ придобива след специализация в УМБАЛ „ Свети Георги “ Пловдив, където работи и все още.
Тя е асистент-преподавател на студенти по медицина към Медицински университет – Пловдив. Също по този начин е и постоянен докторант с теоретичен интерес в региона на автоимунния тиреоидит на Хашимото. Активно взе участие в курсове за продължаващо следдипломно образование и квалификации. Има участия в национални и интернационалните конгреси, конгреси и симпозиуми. Към момента е част и от екипа експерти на МЦ „ Свети Лука “ град Пловдив, където прави прегледи, диагностицира и лекува пациенти със болести на ендокринната система.
Разкажете ни за това заболяване, какво съставлява, каква е честотата му и кои са главните аргументи за неговото развиване?
Тиреоидитът на Хашимото е най-често срещаното автоимунно заболяване, засягащо щитовидната жлеза и е световно публикувано. При него имунната система „ нападна “ щитовидната жлеза, вследствие на което поражда инфектиране и с времето може да докара до произвеждане на по‑малко хормони — това положение се назовава хипотиреоидизъм.
Честотата на автоимунния тиреоидит зависи от съответния район, метод на живот на локалното население, расовата и полова принадлежност, стопански фактори и други Болестта визира съвсем 10 % от популацията, като е доста по‑често срещана при дамите — нормално 7–10 пъти повече в сравнение с при мъжете. Логичен следва да бъде въпросът, а за какво е доста по‑често срещано при дами? Отговорът не е еднопосочен. Комплексна са етиопатогенезата – дамите са по‑склонни към развиване на тиреоиден автоимунитет, заради сексуален хормонален дисбаланс – основно естроген/прогестеронов, предстоящ в границите на разнообразни положения. Много имунни гени са кодирани в X‑хромозомата, а при дами съществуването на две копия може да усили риска от автоимунни реакции. Също по този начин физиологично дамите имат по‑активна вродена и адаптивна имунна система (по‑силен антителен отговор), което пази против инфекции, само че усилва риска от автоимунни болести. Безспорно е въздействието и на външни фактори като тютюнопушене, йоден статус – както недостиг, по този начин и несъразмерен банкет, недостиг на селен или витамин D, желязо, витамини от група „ Б “, хранителни фактори и микробиота, които сложно взаимодействат с генетичната предразположеност и постоянно имат по‑силен резултат при дами. Отчитането на разлики в здравно‑поведенческите модели и стресови експозиции, също могат да способстват за разлика в диагностицирането и откриването на заболяването.
-Какви са недоволствата, които развиват болните, страдащи от Хашимото?
Клиничната картина на болестта е друга. В другите стадии от живота на индивида, автоимунният тиреоидит може да се презентира по друг метод, по тази причина постоянно го назовавам болестта „ хамелеон “. В преобладаващата част от случаите заболяването може да стартира и да протича безсимптомно. Така човек може и цялостен живот да не разбере за, че има такова заболяване, в случай че не е провел нужните проучвания. Когато е налице хормонален дисбаланс, признаците нормално са мудни и неспецифични – отмалялост, сензитивност към мраз, занимателен метаболизъм, наддаване на тегло или компликации при намаляване, суха кожа, косопад, забавени мисловни процеси, нередовни менструации при дамите, понижено либидо, мускулна уязвимост. Счита се, че пациентите с Хашимото са евентуално изложени на нараснал риск за кардио- метаболитни усложения, изключително тези от тях, които имат функционални отклонения. Нерядко се комбинира и с други автоимунни болести – както ендокринни, по този начин и неендокринни.
На първо място бих предложила на всички, които имат във семейството си хора с открит проблем на щитовидната жлеза, да си създадат профилактични проучвания и консултация с ендокринолог. Фамилната обремененост е значим фактор. Ако да вземем за пример майката е с тиреоидит на Хашимото, рискът спрямо останалата популация, е от 4 до 10 пъти по-висок.
-Как се слага диагнозата?
Диагностиката се прави посредством кръвни проучвания за ТСХ и свободни T4/T3, в композиция с проучване титъра за антитела – anti‑TPO, anti‑Tg. В почти 5-10 % от случаите с тиреоидит на Хашимото, антитела в кръвния серум не се откриват. Това положение се дефинира като серонегативен вид на тиреоидит на Хашимото. В тези случаи точното ехографско проучване на щитовидната жлеза е основно за слагането на ранна диагноза и лекуване при потребност.
Това, което може да направи пациентът са постоянни прегледи и проучвания, здравословно хранене, надзор на тежестта, инспекция и промяна на дефицити (напр. витамин D, желязо, при потребност селен — единствено след консултация), отбягване на самоназначавани хранителни добавки и нутриенти.
-Има ли изцеление тиреоидита на Хашимото?
За страдание, всички автоимунни заболявания, включително и тези на щитовидната жлеза могат да бъдат проследявани, следени и да имат интервали на краткотрайна или трайна ремисия, само че „ цялостно изцеление “ в медицински аспект е погрешно да се употребява.
Тя е асистент-преподавател на студенти по медицина към Медицински университет – Пловдив. Също по този начин е и постоянен докторант с теоретичен интерес в региона на автоимунния тиреоидит на Хашимото. Активно взе участие в курсове за продължаващо следдипломно образование и квалификации. Има участия в национални и интернационалните конгреси, конгреси и симпозиуми. Към момента е част и от екипа експерти на МЦ „ Свети Лука “ град Пловдив, където прави прегледи, диагностицира и лекува пациенти със болести на ендокринната система.
Разкажете ни за това заболяване, какво съставлява, каква е честотата му и кои са главните аргументи за неговото развиване?
Тиреоидитът на Хашимото е най-често срещаното автоимунно заболяване, засягащо щитовидната жлеза и е световно публикувано. При него имунната система „ нападна “ щитовидната жлеза, вследствие на което поражда инфектиране и с времето може да докара до произвеждане на по‑малко хормони — това положение се назовава хипотиреоидизъм.
Честотата на автоимунния тиреоидит зависи от съответния район, метод на живот на локалното население, расовата и полова принадлежност, стопански фактори и други Болестта визира съвсем 10 % от популацията, като е доста по‑често срещана при дамите — нормално 7–10 пъти повече в сравнение с при мъжете. Логичен следва да бъде въпросът, а за какво е доста по‑често срещано при дами? Отговорът не е еднопосочен. Комплексна са етиопатогенезата – дамите са по‑склонни към развиване на тиреоиден автоимунитет, заради сексуален хормонален дисбаланс – основно естроген/прогестеронов, предстоящ в границите на разнообразни положения. Много имунни гени са кодирани в X‑хромозомата, а при дами съществуването на две копия може да усили риска от автоимунни реакции. Също по този начин физиологично дамите имат по‑активна вродена и адаптивна имунна система (по‑силен антителен отговор), което пази против инфекции, само че усилва риска от автоимунни болести. Безспорно е въздействието и на външни фактори като тютюнопушене, йоден статус – както недостиг, по този начин и несъразмерен банкет, недостиг на селен или витамин D, желязо, витамини от група „ Б “, хранителни фактори и микробиота, които сложно взаимодействат с генетичната предразположеност и постоянно имат по‑силен резултат при дами. Отчитането на разлики в здравно‑поведенческите модели и стресови експозиции, също могат да способстват за разлика в диагностицирането и откриването на заболяването.
-Какви са недоволствата, които развиват болните, страдащи от Хашимото?
Клиничната картина на болестта е друга. В другите стадии от живота на индивида, автоимунният тиреоидит може да се презентира по друг метод, по тази причина постоянно го назовавам болестта „ хамелеон “. В преобладаващата част от случаите заболяването може да стартира и да протича безсимптомно. Така човек може и цялостен живот да не разбере за, че има такова заболяване, в случай че не е провел нужните проучвания. Когато е налице хормонален дисбаланс, признаците нормално са мудни и неспецифични – отмалялост, сензитивност към мраз, занимателен метаболизъм, наддаване на тегло или компликации при намаляване, суха кожа, косопад, забавени мисловни процеси, нередовни менструации при дамите, понижено либидо, мускулна уязвимост. Счита се, че пациентите с Хашимото са евентуално изложени на нараснал риск за кардио- метаболитни усложения, изключително тези от тях, които имат функционални отклонения. Нерядко се комбинира и с други автоимунни болести – както ендокринни, по този начин и неендокринни.
На първо място бих предложила на всички, които имат във семейството си хора с открит проблем на щитовидната жлеза, да си създадат профилактични проучвания и консултация с ендокринолог. Фамилната обремененост е значим фактор. Ако да вземем за пример майката е с тиреоидит на Хашимото, рискът спрямо останалата популация, е от 4 до 10 пъти по-висок.
-Как се слага диагнозата?
Диагностиката се прави посредством кръвни проучвания за ТСХ и свободни T4/T3, в композиция с проучване титъра за антитела – anti‑TPO, anti‑Tg. В почти 5-10 % от случаите с тиреоидит на Хашимото, антитела в кръвния серум не се откриват. Това положение се дефинира като серонегативен вид на тиреоидит на Хашимото. В тези случаи точното ехографско проучване на щитовидната жлеза е основно за слагането на ранна диагноза и лекуване при потребност.
Това, което може да направи пациентът са постоянни прегледи и проучвания, здравословно хранене, надзор на тежестта, инспекция и промяна на дефицити (напр. витамин D, желязо, при потребност селен — единствено след консултация), отбягване на самоназначавани хранителни добавки и нутриенти.
-Има ли изцеление тиреоидита на Хашимото?
За страдание, всички автоимунни заболявания, включително и тези на щитовидната жлеза могат да бъдат проследявани, следени и да имат интервали на краткотрайна или трайна ремисия, само че „ цялостно изцеление “ в медицински аспект е погрешно да се употребява.
Източник: novinata.bg
КОМЕНТАРИ