Доктор Севдалина Михайлова: Какво е да си лекар на Антарктида
Д-р Севдалина Михайлова е един от лекарите на Българската антарктическа база „ Св. Климент Охридски “ на о. Ливингстън. Тя е анестезиолог-реаниматор в Клиниката по детска анестезиология и реанимация на болница “Пирогов ” и в болница “Здравето ”. В “Пирогов ” тя работи от 2017 година, има и една година специализация в Париж, Франция, където също е работила като анестезиолог. Допълнителните действия на доктор Михайлова са свързани с Планинската избавителна работа (ПСС), където взе участие като доктор – планински избавител от 2018 година. Отговорностите и към ПСС, включват и образование по долекарска помощ на бъдещите спасители. От 2018 година тя е инструктор по долекарска помощ и към Българската асоциация по ски свободен и рисков жанр (БАСЕС).
Д-р Севдалина Михайлова описа за Българска телеграфна агенция, че това е втора антарктическа експедиция за нея. На о. Ливингстън тази служба е обвързвана с обезпечаване на предварителна защита и сигурност на членовете на експедицията и в случай че е належащо, интервенция във връзка с тяхното здравословно положение. Тя споделя, че дейностите, които се правят на това място, са много разнородни и работата на лекаря на такова място има няколко аспекта. От една страна, е предварителната защита, съблюдаването и реагирането при възможни контузии или остри болести, въпреки това - следенето на хронични болести, които би трябвало да бъдат под надзор. Третият аспект е психо-социален и съгласно Севдалина Михайлова лекарят би трябвало да бъде като един дирек към, който всеки да се усеща удобно, да може да потърси поддръжка и да се подпре във всякаква обстановка и тя целеустремено работи в тази посока.
Докторката споделя, че на място като антарктическата база, спомагателните и занимания към ПСС и БАСЕС, полевата и теренна работа несъмнено са от огромна изгода. Според нея най-важното нещо, което би трябвало да се има поради за бъдещите лекари, които ще бъдат част от експедицията е, че тази медицина, която се случва на такова място е много по-различна от тази, която се случва в лечебните заведения. Важно е нарасналото внимание към предварителната защита, тъй като даже едно обикновено порязване постанова да се вземат всички оптимални и нужни ограничения, с цел да не се стигне до затруднения. Необходима е една свръхвнимателност към положението на хората. От опита си при работа на терен, доктор Михайлова се убедила, че направлението наречено планинска медицина е много характерно и с доста особености.
„ Това изисква една преценка, до някаква степен и умелост, т.е. човек да е изпадал в такива обстановки. Хубаво е лекарите, които вземат участие в експедицията и бъдещите лекари, да имат поради това, че нещата тук са малко по-различни от това, което се случва в огромната многопрофилна болница. “, споделя тя.
Планинската медицина е нейна пристрастеност и занимание, нещо, което я вълнува и се старае да е постоянно осведомена по тематиката и в крайник с новостите. Това, което би трябвало да се има поради и да се познава, съгласно нея, са протоколите на Международната комисия по планинско избавяне.
„ Забелязала съм, че когато става въпрос за полева медицина, нещата могат да бъдат много разнообразни, по отношение на това, което написа в общоприетите учебници, по които учат студентите. Разбира се медицината си е медицина, тя в основата си е една и съща, само че тези преценки и комбинирането на неща, са малко по-различни. “, разяснява доктор Михайлова. Според нея подготовката на лекаря идва много преди експедицията.
„ Смея да кажа, че базата от здравна позиция е доста добре оборудвана. Разбира се има какво още да се желае, само че давайки си сметка къде се намираме, това, което е реализирано за годините досега от предходните ми сътрудници е извънредно положително. “, споделя докторката.
Тя показва, че тази година, стъпвайки на опита си от миналата експедиция, приема като роля е повишението на квалификацията на останалата част от логистичния екип във връзка с долекарската помощ и избавителните дейности на терен. Това се случва с поддръжката на Българския антарктически институт и Националния центъра за полярни проучвания.
„ За мен е доста огромна поддръжка корабът, защото на него също има здравно лице “, споделя медикът на експедицията. Тя споделя, че в описът си с контакти има лекари - експерти, към които постоянно може да се обърне, в случай че се наложи да се съветва с някого. „ Ние лекарите учим обща медицина шест години, само че от там нататък стартира една тясна специализация и считам, че е най-добре да се търси мнението на специалистите в съответна област, с цел да може да се откри най-хубавият резултат, най-хубавото решение за пациента или потърпевшия насреща. “, споделя доктор Севдалина Михайлова и разяснява, че лекарят въз основата не работи самичък, той работи с екипът от логистици въз основата и с екип от лекари в България, на които може да разчита.
Д-р Севдалина Михайлова описа за Българска телеграфна агенция, че това е втора антарктическа експедиция за нея. На о. Ливингстън тази служба е обвързвана с обезпечаване на предварителна защита и сигурност на членовете на експедицията и в случай че е належащо, интервенция във връзка с тяхното здравословно положение. Тя споделя, че дейностите, които се правят на това място, са много разнородни и работата на лекаря на такова място има няколко аспекта. От една страна, е предварителната защита, съблюдаването и реагирането при възможни контузии или остри болести, въпреки това - следенето на хронични болести, които би трябвало да бъдат под надзор. Третият аспект е психо-социален и съгласно Севдалина Михайлова лекарят би трябвало да бъде като един дирек към, който всеки да се усеща удобно, да може да потърси поддръжка и да се подпре във всякаква обстановка и тя целеустремено работи в тази посока.
Докторката споделя, че на място като антарктическата база, спомагателните и занимания към ПСС и БАСЕС, полевата и теренна работа несъмнено са от огромна изгода. Според нея най-важното нещо, което би трябвало да се има поради за бъдещите лекари, които ще бъдат част от експедицията е, че тази медицина, която се случва на такова място е много по-различна от тази, която се случва в лечебните заведения. Важно е нарасналото внимание към предварителната защита, тъй като даже едно обикновено порязване постанова да се вземат всички оптимални и нужни ограничения, с цел да не се стигне до затруднения. Необходима е една свръхвнимателност към положението на хората. От опита си при работа на терен, доктор Михайлова се убедила, че направлението наречено планинска медицина е много характерно и с доста особености.
„ Това изисква една преценка, до някаква степен и умелост, т.е. човек да е изпадал в такива обстановки. Хубаво е лекарите, които вземат участие в експедицията и бъдещите лекари, да имат поради това, че нещата тук са малко по-различни от това, което се случва в огромната многопрофилна болница. “, споделя тя.
Планинската медицина е нейна пристрастеност и занимание, нещо, което я вълнува и се старае да е постоянно осведомена по тематиката и в крайник с новостите. Това, което би трябвало да се има поради и да се познава, съгласно нея, са протоколите на Международната комисия по планинско избавяне.
„ Забелязала съм, че когато става въпрос за полева медицина, нещата могат да бъдат много разнообразни, по отношение на това, което написа в общоприетите учебници, по които учат студентите. Разбира се медицината си е медицина, тя в основата си е една и съща, само че тези преценки и комбинирането на неща, са малко по-различни. “, разяснява доктор Михайлова. Според нея подготовката на лекаря идва много преди експедицията.
„ Смея да кажа, че базата от здравна позиция е доста добре оборудвана. Разбира се има какво още да се желае, само че давайки си сметка къде се намираме, това, което е реализирано за годините досега от предходните ми сътрудници е извънредно положително. “, споделя докторката.
Тя показва, че тази година, стъпвайки на опита си от миналата експедиция, приема като роля е повишението на квалификацията на останалата част от логистичния екип във връзка с долекарската помощ и избавителните дейности на терен. Това се случва с поддръжката на Българския антарктически институт и Националния центъра за полярни проучвания.
„ За мен е доста огромна поддръжка корабът, защото на него също има здравно лице “, споделя медикът на експедицията. Тя споделя, че в описът си с контакти има лекари - експерти, към които постоянно може да се обърне, в случай че се наложи да се съветва с някого. „ Ние лекарите учим обща медицина шест години, само че от там нататък стартира една тясна специализация и считам, че е най-добре да се търси мнението на специалистите в съответна област, с цел да може да се откри най-хубавият резултат, най-хубавото решение за пациента или потърпевшия насреща. “, споделя доктор Севдалина Михайлова и разяснява, че лекарят въз основата не работи самичък, той работи с екипът от логистици въз основата и с екип от лекари в България, на които може да разчита.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ