Д-р Рике Гeрд Хамер е роден във Фризия (Германия) през

Д-р Рике Гeрд Хамер е роден във Фризия (Германия) през 1935 година Той учи медицина и теология в Университета на Тюбинген. На 22 години придобива магистърска степен по теология, а четири години по-късно получава и професионален лиценз като лекар по медицина. В идващите години практикува в разнообразни академични клиники в Германия. През 1972 година доктор Хамер приключва специализация по вътрешна медицина и стартира да работи в Университетската клиника в Тюбинген като интернист, виновен за пациенти, заболели от рак. Той има патенти за скалпел, който не нанася контузии и реже двадесет пъти по-остро от острието на бръснач, специфичен трион за кости, употребен в пластичната хирургия, маса за разтривки, която автоматизирано се наглася съгласно формите на тялото, както и други патенти.

През декември 1978 година синът на доктор Хамер умира в ръцете на татко си, а по-късно той получава рак на тестисите. Тъй като в никакъв случай не е боледувал съществено, позволява, че развиването на неговия рак може да бъде обвързвано с непредвидената загуба на сина му. Накрая той кръщава този непредвиден потрес ДХС или “Дирк Хамер Синдром ”, в памет на своя наследник Дирк, и става създател на Германската нова медицина. Предлагаме ви теорията на лекар Хамер за човешкото здраве, която безусловно взриви модерната медицина!

Всяка болест е породена от прочувствена контузия, която ни среща неподготвени, това е контузия, която претърпяваме в самотност и която не знаем по какъв начин да разгадаем.

С цел да се продължи типа, човешкият субект, с течение на времето, е развил биологични стратегии за оцеляване, които са станали автоматизирани и са се записали в неговия мозък, в неговите кафези.

Съществува една неразрушима триада: разум – мозък – тяло, три елементи, които работят постоянно дружно.

а) Мозъкът не е в положение да прави разлика сред действително и алегорично, сред действителност и въображение.

б) Програмирани сме да оцеляваме, затова заболяването, от биологична позиция, е съвършеното решение на мозъка за оцеляване.

в) Всеки път, когато един субект е изумен от прочувствена контузия, тя има следните характерности:

– изживяна е трагично
– срещнала ни е неподготвени
– страстта взема връх над разсъдъка
– изживяна е в самотност, размишлявайки непрестанно над казуса
– не се намира удовлетворяващо решение.

Тогава и единствено тогава мозъкът влиза в деяние, като пуска в ход специфична биологична стратегия за оцеляване на индивида. Интензитетът на прочувствената контузия ще дефинира сериозността на заболяването, а типът страст ще дефинира локализацията в тялото. Следователно заболяването е едновременна ненормалност на психическо, мозъчно и физическо равнище, дължаща се на прочувствена контузия.

Без спор няма болест, да си дадеш сметка за това е първата стъпка към оздравяването!

Втори закон: Нищо не съществува без своя противовес

Живеем в полярен свят, няма ден без нощ, здравето е безмислено без заболяването и така нататък Официалната медицина е открила към 1000 заболявания, подразделяйки ги на “студени ” заболявания и “топли ” заболявания. “Студените ” са: непрекъснато положение на стрес, бодърствуване, рак, ангина пекторис, невродермити, психопатологии и други, а “топлите ” са: инфекции, ревматизми, алергии, езантеми и други

Всъщност не съществува “студена ” или “топла ” болест, а по-скоро съществуват сменящи се “топли ” и “студени ” етапи. Всички заболявания демонстрират тъкмо две етапи: “студена ” фаза, наречена симпатикотония, и “топла ” фаза, наречена ваготония. Винаги “студената ” фаза идва първа, последвана от “топлата ” фаза или етапа на възобновяване, откакто към този момент прочувствената контузия е била преодоляна. Преодоляването на контузията е основата за прекосяване във фаза на възобновяване.

Студена Фаза

При съществуването на прочувствена контузия, която ни среща неподготвени, неспособни за деяние, тъй като живеем в самотност и не знаем по какъв начин да разгадаем тази контузия, трите равнища на битие (ум – мозък – тяло) влизат във фаза на реакция, с цел да можем да оцелеем:

– на психологично равнище: пациентът продължава да премисля казуса си, уплашен е, не изпитва към този момент апетит, отслабва, мъчно заспива. При това непрекъснато положение на паника всички сили са мобилизирани с една единствена цел – да се преодолее контузията.

– на мозъчно равнище: създават се концентрични кръгове (огнища) в избрана зона на мозъка, която направлява действието на тъкмо избран орган. При скенер на мозъка без контрастираща течност огнищата на Хамер са ясно забележими.

– на физическо равнище: мозъкът може да даде единствено 4 команди: да сътвори маса (тумор, киста и т.н.), да издълбае дупка (лизис), да блокира, да отблокира орган.

Топла Фаза

Тази фаза стартира единствено сега на разрешаване на спора.

– на психическо равнище: започваме да си поемаме мирис, стресът се разсейва, спорът е позволен. Връща се апетита, крайниците стартират да се затоплят.

– на мозъчно равнище: в региона на мозъка, където е станало “късото съединяване ”, стартира да се образува отока на възобновяване. Веднъж завършило възобновяване, рецесия, сходна на епилептичната (треперене, студена пот, стрес, уринно незадържане) ще откри дали конфликтуалното събитие е било изцяло преодоляно, и в случай че това е по този начин, отокът ще бъде евакуиран посредством диуреза, в случай че ли не, ще се прояви с последвали сменящи се етапи – ту на рецидиви, ту на позволение на казуса, които ще имат като последица образуването на мозъчна киста на мястото на отока.

– на физическо равнище: още преди епилептичноподобната рецесия, заболяването престава да се развива и мозъкът се възвръща. Във фаза на ваготония (топла фаза) пациентът влиза в положение на възпаление; всички сили в този момент са напрегнати за мозъчно и физично решение: може да има трескави положения, болки на разнообразни места или пък локализирани, и доста отмалялост. Всички възпалителни положения са възобновявания, тук се включват и инфекциозните заболявания. Трябва да се има поради, че възстановителната фаза може да бъде даже по-опасна от самата болест.

Трети закон: Онтогенетична система на туморите и на еквивалентните заболявания

Терминът онтогенетичен се отнася за ембрионалния живот на индивида и се приказва за “еквивалентни ” заболявания, тъй като освен туморите, само че и другите заболявания, се демонстрират според изложеното в 5-те закона.

Причината за всяко биологично държание води началото си от дълбока античност и стартира с появяването на първата клетка на нашата планета. Вече казахме, че индивидът нямаше да може да оцелее до през днешния ден, в случай че не беше интегрирал в мозъка си биологични стратегии за оцеляване, ориентирани към превъзмогването на всевъзможен тип трудности, които в хода на хилядолетията са се явявали по пътя на неговата еволюция. Веднъж преодоляно трудността, решението се предава на бъдещите генерации: през първите два месеца от вътреутробния живот зародишът въплътява цялата тази памет от началото на живота до през днешния ден.

– първи стадий на еволюцията:

Клетката, с цел да продължи, би трябвало да диша, да се храни и да се възпроизвежда. В течение на вековете нашата клетка се сплотява с други кафези и става многоклетъчен организъм, адаптирайки се по този метод на конюнктурните условия. Ако да вземем за пример, живее на място, където кислородът не доближава, влиза във фаза на стрес и намира решение на казуса, увеличавайки профилираните кафези за дишане. Ще сътвори нещо като израстък, клетъчна пролиферация. Следователно, на този етап на живота, оцеляването е обезпечено посредством увеличение на клетките там, където е належащо, и командата за пролиферация ще подаде една архаична мозъчна конструкция, която ще стане tronco cerebrale (зона, която с изключение на рефлексите управлява и доста вътрешни органи, също и центровете, които контролират дишането и телесната температура, бел. на прев.)

Онова, което става в майчината вътрешност, по някакъв метод минава още веднъж през всички стадии на еволюцията и това е по този начин, зашото в хода на своето развиване ембрионът ще наподобява един път амеба, след това попова лъжичка и по този начин нататък.

Какво е наследил актуалният човек от първия стадий на еволюцията на живота на Земята? Кои са конфликтните събития? Това са спорове, които се отнасят до …залъка! Залък самун, глътка въздух, залък за изхвърляне, залъка в метафоричен смисъл (хранене, дишане, отделяне). Когато човек усеща, че всичко му се стоварва от горната страна, мозъкът задържа течностите. Що се отнася до репродуктивната функционалност, споровете ще засягат ендометриума и част от простатата.

– втори стадий на еволюцията:

Тук следим прекосяването на живите организми от водна среда към земна. Сега организмът би трябвало да се пази от новия свят, който го заобикаля; там, където ще е нападнат от слънчевите лъчи, мозъкът ще създаде уплътняване на мембраните, с цел да избегне гибел от изгаряне. В майчината вътрешност зародишът продължава да се усъвършенства, заяквайки всички мембрани: дерма, плевра, перитоний, перикардий.

Кои психологични следи ще останат регистрирани в паметта на актуалния човек? Най-общо всички спорове по отношение на страха да бъдем нападнати, да претърпим експанзия над физическата си целокупност на височината на гръдния панер (mesotelioma pleurico), на коремната празнина (mesotelioma peritoneale), на сърцето (mesotelioma del pericardio). Тук влизат и всички спорове, отнасящи се до това да се усещаме по някакъв метод изумени в личната си морална целокупност, нечисти: претърпени офанзиви против кожата ще дадат мотив за меланоми.
Кожата е онази част от нашето тяло, която първа влиза в контакт с другите човеци.

– трети стадий на еволюцията:

Сега към този момент е време нашият дребен организъм да се движи, да изследва заобикалящия свят. Ще би трябвало да развие скелет, мускули и сухожилия. Ако обаче светът, към който се стреми (земята) не е по-добър от този, от който идва (водата), ще реши да се върне обратно и по тази причина ще би трябвало да загуби органите, които особено е развил: ще би трябвало да направи лизис ( клетъчна редукция, некроза), да загуби вещество.

В майчината вътрешност стартира, и е тъкмо това моментът, когато се появява костната и мускулната система. Тази фаза подхожда на развиването на личната стойност. Тук споровете са обезценяване на Аз-а (остеопороза).

– четвърти стадий на еволюцията:

Това е по-нататъшно рационализиране на предходните стадии, преходът от “премествам се на повърхността и се съизмервам с новата околна среда ” към “влизам в връзка с другите човеци. ” Сетивните органи стават по-фини.

В психологичен проект следим проекция на себе си в един все по-обширен и комплициран подтекст. Ако се опасявам, че ще умра, биологичното решение на мозъка ше бъде това да усили белодробните алвеоли, с цел да поеме повече въздух и да оцелее, в последна сметка клетъчна пролиферация, рак на белите дробове. Ако обаче “ми лишават дъха ”, “липсва ми въздух ” или пък е спор, подчинен от моето отношение с другите, решението ще бъде да се разрани дроба, с цел да премине повече въздух. А в случай че спорът е обвързван с това да се върви по едно и също време в 2 разнообразни направления и не знаем какво да решим, биологичното решение е парализа на краката (функционално блокиране).

В умозаключение:

При съществуването на непредвиден спор, без забележимото му решение, спор, изживян в самотност, патологията се показва по едно и също време на психологично, мозъчно и органично равнище.

– на психологично равнище има положение на непрекъснат стрес

– на мозъчно равнище се реализира късо съединяване в характерна зона на мозъка

– на органично равнище става клетъчна пролиферация (тумор) или пък лизис (загуба на вещество) или още функционално блокиране (парализа).

Елиминирането на спора е ключът, който разрешава прекосяването към фаза на възобновяване.

Четвърти закон: Микробите са в работа на мозъка

Микробите са наши съдружници, те са тези, които се занимават с оправянето на вредите по време на втората фаза. Мозъкът е този, който изпраща заповед на нашите другари вируси, гъбички или бактерии.

Всички микроби идват, развъждат се и изчезват, с цел да благоприятстват възобновяване съгласно една доста точна логичност, в синхрон с нашия мозък и с нашето тяло. Те са част от биологичната стратегия на Природата.

Човек съжителства с микробите: тялото ни съдържа десетки пъти повече бактерии отколко човешки кафези – 100 хиляди милярда.

Пети закон: На квинтесенцията

Всяко държание на индивида (а и болестите) е несъмнено от специфични стратегии за оцеляване, записани в мозъка от най-дълбока античност. Болестта е биологично решение на мозъка, последната опция за оцеляване. Всеки жив организъм има мозък, повече или по-малко развъртян, който е в положение да улавя неумишлено информацията, идваща от света, който го обкръжава. Клетките, бактериите, които живеят в нас, другите органи, всичко действа в унисон със същия темп на основния мозък.

Болестта постоянно има смисъл. Тя е потребна, нужна, витална за индивида и за еволюцията на типа.