Д-р Рафаел Мирчов, МБАЛ Вита: Добре узрелите домати пазят от рак на простата
Д-р Рафаел Мирчов, уролог в Болница Вита, в изявление за предаването " Здравето на Фокус " на радио " Фокус " .
Ноември е Световен месец на мъжкото здраве прочут още като Мовембър. Той се концентрира върху повишение на осведомеността и поощряване на мъжете да посещават профилактични прегледи, изключително за ранно разкриване на рак на простатата.
Д-р Мирчов, какво цели тази акция? Защо е значимо да се приказва за мъжкото здраве?
По принцип подсещаме на мъжете, които са на възраст над 50 години, че годишно би трябвало да правят най-малко пакет проучвания за профилактика, най-много за злокачествените процеси на простатата. Посещение при уролог, когато възрастта е над 50, даже да няма недоволство, даже туморният маркер, така наречен простатно-специфичен антиген, да бъде в границата на нормата. С тези прегледи изясняваме дали този пациент, който към момента няма недоволство, има някакви начални промени в простатата, които биха провокирали спънка, т.е. задръжка на урина в пикочния мехур, в бъбреците. За страдание, от време на време болесттите са безсимптомни, а когато признакът се появи, процесите са напреднали.
При мъжете над 50 има ли признак, за жалост, най-често откриваме проблем, който бихме могли да открием, още когато не имало недоволства.
Защо приказвам тъкмо за спънка на долни пикочни пътища, от време на време и горни – те също може да окажат въздействие върху туморния маркер. Когато пациентът задържа урина, по пикочните пътища се получават инфекции. Тези инфекции също може да повлияват на туморния маркер - това не ни дава правото незабавно да пристъпим към биопсия.
Първо би трябвало да изключим другите вероятни аргументи, които биха могли да усилят туморните маркери в кръвта на пациента: той да не е с вирусно заболяване или друга зараза.
Много пъти откриваме задръжка на урина, която поврежда ресурса на мускулатурата на пикочния мехур и признаците се появяват по-късно. Ние бихме могли да пристъпим към премахване на тези аргументи в точния момент, тъй че след нашата намеса, пациентът ще е благополучен. Дори да нямаме субективни недоволства, ние спасяваме ресурса на пикочния мехур. Дали ще е притеснение на канал, дали ще е простата, дали ще е мехур на шийката –няколко са вероятните аргументи за тази задръжка.
Много пъти откриваме и конкременти, т.е. литиаза, на долни или горни пикочни пътища. Тази литиаза, също би трябвало да бъде обяснено на пациента, че в случай че я отстраним, той продължава да я образува след година-две, тъй като не сме отстранили първопричината за формиране.
Най-често, когато има нараснали параметри на простатно-специфичния антиген, пациентите изпадат в суматоха, само че Вие казвате, че това не всеки път значи диагноза рак?
Невинаги е по този начин. Разбира се, не сме имали случай на карцином на простата, при който туморният маркер да бъде примерно в минимални стойности. При норма 4, в случай че е 1 и нещо, 2 и нещо, по принцип не може да има карцином.
И друго нещо значимо, в случай че пациентът постоянно следи този туморен маркер - не може тази година, в случай че е бил в рамките на нормата, да кажем 1 и нещо или 2, внезапно след 6 месеца, в случай че е 20 и нещо, да приемем, че той е за биопсия. Тъй като биопсията е рискова, не когато подозираш карцинома или си близо до тази диагноза, тя е рискова, когато става въпрос за зараза в организма или септично положение. Тогава можеш да усложниш положението на пациента, в случай че пристъпваш непосредствено към биопсия. Т.е. би трябвало да се съобразим.
Какви са вашите наблюдения вървят ли мъжете постоянно на прегледи?
Моите наблюдения са, че по принцип мъжете не посещават годишно уролог, не правят годишно проучване на туморния маркер. И когато ние не знаем историята – за нас е значима историята, дали той всяка година е имал естествени стойности – тогава е малко евентуално да се случи напреднал карцином.
По-скоро, когато нямаме история, когато не знаем какъв брой е бил преди година, 3, 5, той може и тогава да има градация мудна във времето, както най-често е при карцинома, тогава ние одобряваме при високата стойност на туморния маркер, че най-вероятно се касае за карцином.
Но преди този момент е редно да го лекуваме известно време с антибиотична терапия, да намерим аргументите, да създадем ехограф, да забележим, че няма задръжка на урина, от време на време на секрет в простатата, при огромен аденом също може да запуши жлезата, т.е. да затрудни дренажа на този секрет, и да се интересуваме от това дали други фактори биха могли да усилят този туморен маркер.
И несъмнено, когато почистим фактор инфектиране, който е много постоянно срещан, след антибиотична терапия, в случай че този туморен маркер е останал гранично повишен, тогава да помислим вероятно за осъществяване на спомагателни изследвани - особено ядрено-магнитен резонанс, който ни дава визия дали има подозрително огнище за карцином. На този декор може да се извърши биопсия със съответна подготовка.
Не е толкоз ужасно, карциномът по принцип постепенно пораства. Страшно е, когато няма връзка с лекуващ уролог, когато не знаем за какво би трябвало да отидем или не би трябвало да вървим постоянно на уролог. Най-често нашите пациенти изпадат в двете крайности – или няма противоположна връзка с уролога и не търси връзка да реши този проблем във времето или пък изпадат в обстановка съвсем всяка седмица и през месец да изследват туморния маркер.
И ту е висок, ту е невисок – за какво е по този начин? Това е другата прекаленост.
Вече имаме модерно лекуване, най-често карцинома го откриваме в начален етап за наше благополучие, преди 10-20 години не е било по този начин. Имаме способи, които да ни насочат, че имаме потребност от биопсия. И в случай че не ни задоволи тази биопсия или по някакви аргументи имаме подозрение, има и по-съвременни способи, да кажем фюжън биопсия, която обгръща по-голям периметър от простатата.
Разбира се, и тя е с последици, изключително при зараза вид простатит. Да се съобразим с неговите съпътстващи болести, да го подготвим с съответен антибиотик, 24-48 часа преди осъществяване на биопсията, с цел да го защитим оптимално за възможни затруднения при инфекции. При карцином най-често няма затруднения, когато се прави биопсия.
Също по този начин е редно да уточним коя част в железата е подозрителна и каква е вероятността, тъй като сътрудниците от време на време не могат да кажат на 100% въпреки всичко дали това огнище е карциномно. За това би трябвало да създадем новия разбор в пространството на простатата, би трябвало да сме сигурни, че при осъществяване на биопсията иглата е попаднала в съмнителната зона. И след това в противоположен ред, когато получаваме хистологичният резултат от патоанатома, да съпоставим кои са тези подозрителни зони, отделихме ли ги в обособени препарати и там има ли данни за карцином.
Ако няма карцином, минимум би трябвало да потвърдим, че тази зона, друга от естествената компактност на простатата, е друга от карцином, само че не е и доброкачествена тъкан. Защо? Защото при доброкачествена тъкан одобряваме, че иглата е предходна около тази зона и не сме сигурни, че сме попаднали в нея. Когато тази зона се потвърди, че е предракова или е продължителен простатит, тогава одобряваме, че най-вероятно иглата е попаднала в тази зона, само че не се касае за карцином.
От там нататък човек не би трябвало да изпада в суматоха, би трябвало да знае, че след 6 до 9 месеца, от време на време и 12 ги съветваме, да се изчака нещо да се случи, с цел да повторим биопсията, в случай че има градация на тази образна находка, както и на стойностите на туморния маркер и да се направи преоценка за нуждата от възможна втора биопсия във времето.
Много постоянно мъжете заобикалят да приказват за тези проблеми, както и да отидат на уролог. Съществува ли връзка сред половата интензивност и здравето на простатата?
По принцип има разнообразни теории, само че тези, които потвърждават положителното здраве на простатата, са пациентите, които още като млади се защищават от полово излъчени инфекции. Също по този начин инфекцията в простатата може да не е по сексуален път, тя може да бъде от друго огнище в организма, което да разсее по лимфен или по кръвен път тези бактерии причинители и да провокира този простатит.
Няма задоволително доказателства, че пациентите, които са по-активни полово или назад, с възрастта провокират или усилват риска от развиване на рак. Има обаче доказателства, които споделят, че при хронификация на възпалителен процес вероятността от развиване на рак се усилва. Но главно това, което до в този момент е потвърдено, е, че ракът на простатата се предава по завещание, по-малко са външните фактори, които биха провокирали или нараснали вероятността от развиване на рак.
Обикновено се счита, че в случай че бащата е имал подобен проблем, вероятността синът да го наследи е огромна.
Точно по този начин.
Но моят въпрос е: в случай че майката на един мъж има карцином на гърдата, това също ли е рисков фактор за рак на простатата при сина?
По принцип рискът също се усилва, защото от време на време има хормонални фактори, които още не са изяснени като директни аргументи. Имам пациенти, които оповестяват за баба, за вуйна, за майка с рак на гърдата, и също по този начин в фамилията се появява и рак на простатата.
Друго, което желаех да кажа, е, че при рак на простатата по принцип либидото се усилва доста пъти. Пациентите считат, че на 60-70 години са по-добре полово дейни, в сравнение с са били на 40-годишна възраст. Те считат, че нямат мъжки проблеми. Не е тъкмо по този начин. Точно тези пациенти, които нямат недоволства, които се усещат полово по-активни с възрастта, от време на време са с високи стойности на тестостерон, неведнъж над нормата. Това също подсказва, че този карцином е хормонозависим. Т.е. вероятността от развиване на карцином при този пациент е по-голяма.
Вие няколко пъти споменахте, че разнообразни други болести в организма могат да покачат резултатите от теста. Кои други болести оказват въздействие върху стойностите на простатно-специфичния антиген?
Най-често инфекциите. Разбира се, предразположени към инфекции са мъжете с диабет. И тук желая да отворя една скоба. Вече отмина времето, когато се изследва постоянно кръвната захар при персоналния доктор. Има фамилни лекари, които се преценяват с това, и те знаят, че не е значимо какъв брой ти е сега кръвната захар, а какъв брой ти е по принцип. Затова след 40-, 50-годишна възраст при всеки пациент, даже при дамите, е редно да се изследва по този начин наречения гликиран хемоглобин, който дава визия за междинната стойност на кръвната захар 3-6 месеца обратно.
Т.е. в случай че този пациент след нахранване вечер или след приложимост на алкохол, въпреки и в минимални количества, е вдигнал на четвъртия час кръвната захар доста над нормата – 10, 12 и нагоре, този човек най-вероятно има диабет, само че към момента компенсира инсулина. И тогава, когато персоналният доктор го изследва заран на гладно в 8.00 часа, той отново показва стойности на кръвната захар в норма или гранично увеличени, и персоналният доктор, някои от сътрудниците считат, че той няма диабет. Да, обаче, с цел да сме сигурни, гликираният хемоглобин ни дава визия, че този човек най-вероятно нощем подвига кръвната захар и към този момент процесът на диабета е от няколко години, поврежда съдовете, появяват се съдови дегенерации, от там – риск от инсулт, инфаркт и други такива остри произшествия, за жалост. И тогава към този момент се потвърждава този диабет с натоварване при ендокринолог – приказваме с профил на кръвната захар. Но, с цел да не се стига до ендокринолог, в реда на нещата е, като се включва този пакет кръвна захар, да се добави и един гликиран хемоглобин. Ако той е в норма, даже кръвната захар на гладно да бъде над нормата, ние не одобряваме, че пациентът е с диабет.
Има ли храни, които могат да подкрепят здравето на простатата?
Нямаме доказателства за храни, които биха нараснали риска от развиване на рак – говорихме, че външните фактори не са потвърдени досега. От значение, първото нещо е, в случай че имаме директни родствени връзки...
Наследственият фактор.
Да, наследственият фактор. Тези пациенти е редно още на 40-годишна възраст да изследват туморния маркер годишно. Когато той е гранично повишен или има наклонност да се усили като стойност, това може да е и поради размера на простатата, т.е. размера на доброкачествената тъкан. Една огромна простата може да отдели повече антиген, защото е по-голяма като размер. Не е казано, че има карцином, само че е мотив пациентът да посети уролог и е доста значимо да се интерпретира този резултат от експерт. Т.е. даже пациентът да няма карцином и да има гранично увеличени стойности, той би трябвало да посети експерт. Не е правилно едната лаборатория да ми демонстрира, че двойка, в този момент е четири – какво вършим? После отново е единица или двойка. Има и други фактори, които биха трансформирали тези стойности, те са един ориентир. Въпросът е противоположната връзка.
Друго, което желаех да прибавя по отношение на профилактиката, защото ме попитахте за храни. Става въпрос за един антиоксидант - ликопен. Съдържа се в добре узрелия домат. Ако относително постоянно консумираме добре узрял домат, няма потребност да го купуваме от аптечната мрежа. Разбира се, към този момент ги има под всякаква форма, капсулки с добавки, които по принцип не са единствено ликопен, пациентът може да си ги достави откъдето реши. Разбира се, приказваме за простатната жлеза. Но ликопенът е значимо да се запомни като антиоксидант, който защищава и понижава най-малко риска от развиване на карцином на простатата.
Теглото на пациента има ли отношение? То рисков фактор ли е за сходно заболяване?
Може би непряко като хормонално отклоняване би могло да усили темпото на развиване на рак, само че не бих споделил, че в случай че човек е с наднормено тегло, въздейства директно на честотата на рака на простатната железа.
На финала – какъв е вашият съвет към мъжете, пък и към дамите до тях, които постоянно са тези, които ги предизвикват да отидат на доктор?
Бих споделил, че няма нищо ужасно в тези прегледи. Те в действителност се състоят освен в осъществяване на ехография, която да бъде с цялостен мехур. Целта е да се огледа пикочния мехур, да се дефинира размера на простата, да се ревизира, откакто изпразни пикочния мехур, и остатъчната урина, да забележим, че той няма някакви други фактори, които биха повлияли на туморния маркер, и надлежно да забележим, че е в рамките на нормата. Ако той е гранично повишен, постоянно може да се повтори.
Не е казано, че пациентът би трябвало незабавно да стартира антибиотично лекуване. Може да се изчака и след 3 месеца да се направи ново посещаване. Може, несъмнено, да има и лабораторна неточност – няма да се лъжем, случват се и тези неща. Затова аз призовавам мъжете да си набележат един ден с някакъв празник в фамилията, който да им припомня, че е предходна година и е редно да си създадат профилактични проучвания при уролог, надлежно и с биохимичните маркери.
Въпросът е, че доста пъти се случва, пациентът идва и споделя: да, аз имам туморен маркер, скоро е юридически и е бил в норма. Колко скоро? Той споделя – ами преди няколко месеца. Да, обаче неговата брачна половинка му припомня: помниш ли, Георги, когато ти направи туморния маркер, ние изпратихме детето в чужбина да учи. Ама то е било преди 3 години. Времето минава и може да се заблудим. Затова всеки пациент е хубаво да си набележи един месец в годината, който да му припомня всякога, че той би трябвало да ревизира дали е направил тези проучвания и да го прави постоянно.
Най-често карциномът на простатата не дава недоволства в ранния етап. Ранен етап значи не първата година, когато той се появява. Той може да е ранен етап и втора, и трета година. Т.е. това не трябва да ги успокои, че те би трябвало да чакат 2-3 години, с цел да отидат при уролог, а просто карциномът се развива постепенно най-често – има и изключения, несъмнено, само че има метод да бъде наблюдаван и лекуван.
Ноември е Световен месец на мъжкото здраве прочут още като Мовембър. Той се концентрира върху повишение на осведомеността и поощряване на мъжете да посещават профилактични прегледи, изключително за ранно разкриване на рак на простатата.
Д-р Мирчов, какво цели тази акция? Защо е значимо да се приказва за мъжкото здраве?
По принцип подсещаме на мъжете, които са на възраст над 50 години, че годишно би трябвало да правят най-малко пакет проучвания за профилактика, най-много за злокачествените процеси на простатата. Посещение при уролог, когато възрастта е над 50, даже да няма недоволство, даже туморният маркер, така наречен простатно-специфичен антиген, да бъде в границата на нормата. С тези прегледи изясняваме дали този пациент, който към момента няма недоволство, има някакви начални промени в простатата, които биха провокирали спънка, т.е. задръжка на урина в пикочния мехур, в бъбреците. За страдание, от време на време болесттите са безсимптомни, а когато признакът се появи, процесите са напреднали.
При мъжете над 50 има ли признак, за жалост, най-често откриваме проблем, който бихме могли да открием, още когато не имало недоволства.
Защо приказвам тъкмо за спънка на долни пикочни пътища, от време на време и горни – те също може да окажат въздействие върху туморния маркер. Когато пациентът задържа урина, по пикочните пътища се получават инфекции. Тези инфекции също може да повлияват на туморния маркер - това не ни дава правото незабавно да пристъпим към биопсия.
Първо би трябвало да изключим другите вероятни аргументи, които биха могли да усилят туморните маркери в кръвта на пациента: той да не е с вирусно заболяване или друга зараза.
Много пъти откриваме задръжка на урина, която поврежда ресурса на мускулатурата на пикочния мехур и признаците се появяват по-късно. Ние бихме могли да пристъпим към премахване на тези аргументи в точния момент, тъй че след нашата намеса, пациентът ще е благополучен. Дори да нямаме субективни недоволства, ние спасяваме ресурса на пикочния мехур. Дали ще е притеснение на канал, дали ще е простата, дали ще е мехур на шийката –няколко са вероятните аргументи за тази задръжка.
Много пъти откриваме и конкременти, т.е. литиаза, на долни или горни пикочни пътища. Тази литиаза, също би трябвало да бъде обяснено на пациента, че в случай че я отстраним, той продължава да я образува след година-две, тъй като не сме отстранили първопричината за формиране.
Най-често, когато има нараснали параметри на простатно-специфичния антиген, пациентите изпадат в суматоха, само че Вие казвате, че това не всеки път значи диагноза рак?
Невинаги е по този начин. Разбира се, не сме имали случай на карцином на простата, при който туморният маркер да бъде примерно в минимални стойности. При норма 4, в случай че е 1 и нещо, 2 и нещо, по принцип не може да има карцином.
И друго нещо значимо, в случай че пациентът постоянно следи този туморен маркер - не може тази година, в случай че е бил в рамките на нормата, да кажем 1 и нещо или 2, внезапно след 6 месеца, в случай че е 20 и нещо, да приемем, че той е за биопсия. Тъй като биопсията е рискова, не когато подозираш карцинома или си близо до тази диагноза, тя е рискова, когато става въпрос за зараза в организма или септично положение. Тогава можеш да усложниш положението на пациента, в случай че пристъпваш непосредствено към биопсия. Т.е. би трябвало да се съобразим.
Какви са вашите наблюдения вървят ли мъжете постоянно на прегледи?
Моите наблюдения са, че по принцип мъжете не посещават годишно уролог, не правят годишно проучване на туморния маркер. И когато ние не знаем историята – за нас е значима историята, дали той всяка година е имал естествени стойности – тогава е малко евентуално да се случи напреднал карцином.
По-скоро, когато нямаме история, когато не знаем какъв брой е бил преди година, 3, 5, той може и тогава да има градация мудна във времето, както най-често е при карцинома, тогава ние одобряваме при високата стойност на туморния маркер, че най-вероятно се касае за карцином.
Но преди този момент е редно да го лекуваме известно време с антибиотична терапия, да намерим аргументите, да създадем ехограф, да забележим, че няма задръжка на урина, от време на време на секрет в простатата, при огромен аденом също може да запуши жлезата, т.е. да затрудни дренажа на този секрет, и да се интересуваме от това дали други фактори биха могли да усилят този туморен маркер.
И несъмнено, когато почистим фактор инфектиране, който е много постоянно срещан, след антибиотична терапия, в случай че този туморен маркер е останал гранично повишен, тогава да помислим вероятно за осъществяване на спомагателни изследвани - особено ядрено-магнитен резонанс, който ни дава визия дали има подозрително огнище за карцином. На този декор може да се извърши биопсия със съответна подготовка.
Не е толкоз ужасно, карциномът по принцип постепенно пораства. Страшно е, когато няма връзка с лекуващ уролог, когато не знаем за какво би трябвало да отидем или не би трябвало да вървим постоянно на уролог. Най-често нашите пациенти изпадат в двете крайности – или няма противоположна връзка с уролога и не търси връзка да реши този проблем във времето или пък изпадат в обстановка съвсем всяка седмица и през месец да изследват туморния маркер.
И ту е висок, ту е невисок – за какво е по този начин? Това е другата прекаленост.
Вече имаме модерно лекуване, най-често карцинома го откриваме в начален етап за наше благополучие, преди 10-20 години не е било по този начин. Имаме способи, които да ни насочат, че имаме потребност от биопсия. И в случай че не ни задоволи тази биопсия или по някакви аргументи имаме подозрение, има и по-съвременни способи, да кажем фюжън биопсия, която обгръща по-голям периметър от простатата.
Разбира се, и тя е с последици, изключително при зараза вид простатит. Да се съобразим с неговите съпътстващи болести, да го подготвим с съответен антибиотик, 24-48 часа преди осъществяване на биопсията, с цел да го защитим оптимално за възможни затруднения при инфекции. При карцином най-често няма затруднения, когато се прави биопсия.
Също по този начин е редно да уточним коя част в железата е подозрителна и каква е вероятността, тъй като сътрудниците от време на време не могат да кажат на 100% въпреки всичко дали това огнище е карциномно. За това би трябвало да създадем новия разбор в пространството на простатата, би трябвало да сме сигурни, че при осъществяване на биопсията иглата е попаднала в съмнителната зона. И след това в противоположен ред, когато получаваме хистологичният резултат от патоанатома, да съпоставим кои са тези подозрителни зони, отделихме ли ги в обособени препарати и там има ли данни за карцином.
Ако няма карцином, минимум би трябвало да потвърдим, че тази зона, друга от естествената компактност на простатата, е друга от карцином, само че не е и доброкачествена тъкан. Защо? Защото при доброкачествена тъкан одобряваме, че иглата е предходна около тази зона и не сме сигурни, че сме попаднали в нея. Когато тази зона се потвърди, че е предракова или е продължителен простатит, тогава одобряваме, че най-вероятно иглата е попаднала в тази зона, само че не се касае за карцином.
От там нататък човек не би трябвало да изпада в суматоха, би трябвало да знае, че след 6 до 9 месеца, от време на време и 12 ги съветваме, да се изчака нещо да се случи, с цел да повторим биопсията, в случай че има градация на тази образна находка, както и на стойностите на туморния маркер и да се направи преоценка за нуждата от възможна втора биопсия във времето.
Много постоянно мъжете заобикалят да приказват за тези проблеми, както и да отидат на уролог. Съществува ли връзка сред половата интензивност и здравето на простатата?
По принцип има разнообразни теории, само че тези, които потвърждават положителното здраве на простатата, са пациентите, които още като млади се защищават от полово излъчени инфекции. Също по този начин инфекцията в простатата може да не е по сексуален път, тя може да бъде от друго огнище в организма, което да разсее по лимфен или по кръвен път тези бактерии причинители и да провокира този простатит.
Няма задоволително доказателства, че пациентите, които са по-активни полово или назад, с възрастта провокират или усилват риска от развиване на рак. Има обаче доказателства, които споделят, че при хронификация на възпалителен процес вероятността от развиване на рак се усилва. Но главно това, което до в този момент е потвърдено, е, че ракът на простатата се предава по завещание, по-малко са външните фактори, които биха провокирали или нараснали вероятността от развиване на рак.
Обикновено се счита, че в случай че бащата е имал подобен проблем, вероятността синът да го наследи е огромна.
Точно по този начин.
Но моят въпрос е: в случай че майката на един мъж има карцином на гърдата, това също ли е рисков фактор за рак на простатата при сина?
По принцип рискът също се усилва, защото от време на време има хормонални фактори, които още не са изяснени като директни аргументи. Имам пациенти, които оповестяват за баба, за вуйна, за майка с рак на гърдата, и също по този начин в фамилията се появява и рак на простатата.
Друго, което желаех да кажа, е, че при рак на простатата по принцип либидото се усилва доста пъти. Пациентите считат, че на 60-70 години са по-добре полово дейни, в сравнение с са били на 40-годишна възраст. Те считат, че нямат мъжки проблеми. Не е тъкмо по този начин. Точно тези пациенти, които нямат недоволства, които се усещат полово по-активни с възрастта, от време на време са с високи стойности на тестостерон, неведнъж над нормата. Това също подсказва, че този карцином е хормонозависим. Т.е. вероятността от развиване на карцином при този пациент е по-голяма.
Вие няколко пъти споменахте, че разнообразни други болести в организма могат да покачат резултатите от теста. Кои други болести оказват въздействие върху стойностите на простатно-специфичния антиген?
Най-често инфекциите. Разбира се, предразположени към инфекции са мъжете с диабет. И тук желая да отворя една скоба. Вече отмина времето, когато се изследва постоянно кръвната захар при персоналния доктор. Има фамилни лекари, които се преценяват с това, и те знаят, че не е значимо какъв брой ти е сега кръвната захар, а какъв брой ти е по принцип. Затова след 40-, 50-годишна възраст при всеки пациент, даже при дамите, е редно да се изследва по този начин наречения гликиран хемоглобин, който дава визия за междинната стойност на кръвната захар 3-6 месеца обратно.
Т.е. в случай че този пациент след нахранване вечер или след приложимост на алкохол, въпреки и в минимални количества, е вдигнал на четвъртия час кръвната захар доста над нормата – 10, 12 и нагоре, този човек най-вероятно има диабет, само че към момента компенсира инсулина. И тогава, когато персоналният доктор го изследва заран на гладно в 8.00 часа, той отново показва стойности на кръвната захар в норма или гранично увеличени, и персоналният доктор, някои от сътрудниците считат, че той няма диабет. Да, обаче, с цел да сме сигурни, гликираният хемоглобин ни дава визия, че този човек най-вероятно нощем подвига кръвната захар и към този момент процесът на диабета е от няколко години, поврежда съдовете, появяват се съдови дегенерации, от там – риск от инсулт, инфаркт и други такива остри произшествия, за жалост. И тогава към този момент се потвърждава този диабет с натоварване при ендокринолог – приказваме с профил на кръвната захар. Но, с цел да не се стига до ендокринолог, в реда на нещата е, като се включва този пакет кръвна захар, да се добави и един гликиран хемоглобин. Ако той е в норма, даже кръвната захар на гладно да бъде над нормата, ние не одобряваме, че пациентът е с диабет.
Има ли храни, които могат да подкрепят здравето на простатата?
Нямаме доказателства за храни, които биха нараснали риска от развиване на рак – говорихме, че външните фактори не са потвърдени досега. От значение, първото нещо е, в случай че имаме директни родствени връзки...
Наследственият фактор.
Да, наследственият фактор. Тези пациенти е редно още на 40-годишна възраст да изследват туморния маркер годишно. Когато той е гранично повишен или има наклонност да се усили като стойност, това може да е и поради размера на простатата, т.е. размера на доброкачествената тъкан. Една огромна простата може да отдели повече антиген, защото е по-голяма като размер. Не е казано, че има карцином, само че е мотив пациентът да посети уролог и е доста значимо да се интерпретира този резултат от експерт. Т.е. даже пациентът да няма карцином и да има гранично увеличени стойности, той би трябвало да посети експерт. Не е правилно едната лаборатория да ми демонстрира, че двойка, в този момент е четири – какво вършим? После отново е единица или двойка. Има и други фактори, които биха трансформирали тези стойности, те са един ориентир. Въпросът е противоположната връзка.
Друго, което желаех да прибавя по отношение на профилактиката, защото ме попитахте за храни. Става въпрос за един антиоксидант - ликопен. Съдържа се в добре узрелия домат. Ако относително постоянно консумираме добре узрял домат, няма потребност да го купуваме от аптечната мрежа. Разбира се, към този момент ги има под всякаква форма, капсулки с добавки, които по принцип не са единствено ликопен, пациентът може да си ги достави откъдето реши. Разбира се, приказваме за простатната жлеза. Но ликопенът е значимо да се запомни като антиоксидант, който защищава и понижава най-малко риска от развиване на карцином на простатата.
Теглото на пациента има ли отношение? То рисков фактор ли е за сходно заболяване?
Може би непряко като хормонално отклоняване би могло да усили темпото на развиване на рак, само че не бих споделил, че в случай че човек е с наднормено тегло, въздейства директно на честотата на рака на простатната железа.
На финала – какъв е вашият съвет към мъжете, пък и към дамите до тях, които постоянно са тези, които ги предизвикват да отидат на доктор?
Бих споделил, че няма нищо ужасно в тези прегледи. Те в действителност се състоят освен в осъществяване на ехография, която да бъде с цялостен мехур. Целта е да се огледа пикочния мехур, да се дефинира размера на простата, да се ревизира, откакто изпразни пикочния мехур, и остатъчната урина, да забележим, че той няма някакви други фактори, които биха повлияли на туморния маркер, и надлежно да забележим, че е в рамките на нормата. Ако той е гранично повишен, постоянно може да се повтори.
Не е казано, че пациентът би трябвало незабавно да стартира антибиотично лекуване. Може да се изчака и след 3 месеца да се направи ново посещаване. Може, несъмнено, да има и лабораторна неточност – няма да се лъжем, случват се и тези неща. Затова аз призовавам мъжете да си набележат един ден с някакъв празник в фамилията, който да им припомня, че е предходна година и е редно да си създадат профилактични проучвания при уролог, надлежно и с биохимичните маркери.
Въпросът е, че доста пъти се случва, пациентът идва и споделя: да, аз имам туморен маркер, скоро е юридически и е бил в норма. Колко скоро? Той споделя – ами преди няколко месеца. Да, обаче неговата брачна половинка му припомня: помниш ли, Георги, когато ти направи туморния маркер, ние изпратихме детето в чужбина да учи. Ама то е било преди 3 години. Времето минава и може да се заблудим. Затова всеки пациент е хубаво да си набележи един месец в годината, който да му припомня всякога, че той би трябвало да ревизира дали е направил тези проучвания и да го прави постоянно.
Най-често карциномът на простатата не дава недоволства в ранния етап. Ранен етап значи не първата година, когато той се появява. Той може да е ранен етап и втора, и трета година. Т.е. това не трябва да ги успокои, че те би трябвало да чакат 2-3 години, с цел да отидат при уролог, а просто карциномът се развива постепенно най-често – има и изключения, несъмнено, само че има метод да бъде наблюдаван и лекуван.
Източник: focus-news.net
КОМЕНТАРИ