Д-р Петър Йорданов: Ветеринарната медицина като призвание, отговорност и обществена мисия
Д-р Петър Йорданов е млад ветеринарен доктор с професионален опит както в подслон за безстопанствени животни, по този начин и в индустриалното птицевъдство. Наследил любовта към специалността от своите баба и дядо – ветеринарни техници, той още от ранна възраст избира пътя на ветеринарната медицина. Основните му професионални ползи са в региона на епидемиологията, инфекциозните заболявания, зоонозите и публичното здраве, с необикновен фокус върху птиците и екзотичните животни.
В своята професионална процедура доктор Йорданов ясно откроява ветеринарната медицина като доста повече от клинична активност. По думите му първичният подтик за избор на специалността е грижата за животните, само че с времето ползата му се уголемява към публичното здраве и предварителната защита на болести с значение за хората и животните.
Работата му в подслон за безстопанствени животни той дефинира като извънредно скъпа школа за младите ветеринарни лекари. Там се срещат необятен набор от болести, натрупва се на практика опит в диагностика, лекуване, хирургия и епидемиологичен надзор, а кастрациите се открояват като основен инструмент в битката с бездомните животни. Според него приютите са измежду най-хубавите места за създаване на клинични умения, професионална преценка и отговорност при работа с огромен брой животни.
Опитът му в птицеферма и в дружество за произвеждане на птиче месо добавя разбирането му за ролята на ветеринарния доктор в актуалната агроиндустрия. Там той задълбочава знанията си за биосигурността, мениджмънта на здравния статус на животните и контрола по цялата верига – от развъждането до крайния артикул, достигащ до потребителите. Според доктор Йорданов ветеринарният доктор през днешния ден е освен клиницист, само че и основен фактор за сигурността на храните и публичното здраве.
Темата за специализациите той дефинира като все по-необходима за развиването на специалността. Интересите му са ориентирани към епидемиологията на зооантропонозните болести и работата с птици, като акцентира смисъла на следдипломните образования, уъркшопите и непрекъснатото повишение на компетентността. Според него в България към момента липсват задоволително добре развити и атрактивни благоприятни условия за специализация, което постанова по-активна роля на университетите в тази посока.
Д-р Йорданов откроява и потребността от по-добра връзка сред университетското образование и действителната работна среда. По-голям акцент върху практиката, модернизацията на образователната база и фокус върху настоящите за страната скотски типове биха помогнали на студентите да получат по-реалистична визия за специалността.
В своята работа той залага на професионалната преценка и качеството на живот на животните, даже когато случаите са прочувствено тежки. „ Качество пред количество “ е правилото, който съгласно него би трябвало да води всеки ветеринарен доктор.
Като съвет към бъдещите си сътрудници доктор Йорданов акцентира смисъла на ясния избор на посока – било то съответен скотски тип или избрана сфера на специалността. Според него този избор не би трябвало да бъде просто фантазия, а цел, тъй като точно задачите водят до задоволство и стабилно професионално развиване.
Интервюто с доктор Йорданов ще бъде поместено в рубриката „ Специализации+ “ в първия брой на списание „ Ветеринарна процедура “.
В своята професионална процедура доктор Йорданов ясно откроява ветеринарната медицина като доста повече от клинична активност. По думите му първичният подтик за избор на специалността е грижата за животните, само че с времето ползата му се уголемява към публичното здраве и предварителната защита на болести с значение за хората и животните.
Работата му в подслон за безстопанствени животни той дефинира като извънредно скъпа школа за младите ветеринарни лекари. Там се срещат необятен набор от болести, натрупва се на практика опит в диагностика, лекуване, хирургия и епидемиологичен надзор, а кастрациите се открояват като основен инструмент в битката с бездомните животни. Според него приютите са измежду най-хубавите места за създаване на клинични умения, професионална преценка и отговорност при работа с огромен брой животни.
Опитът му в птицеферма и в дружество за произвеждане на птиче месо добавя разбирането му за ролята на ветеринарния доктор в актуалната агроиндустрия. Там той задълбочава знанията си за биосигурността, мениджмънта на здравния статус на животните и контрола по цялата верига – от развъждането до крайния артикул, достигащ до потребителите. Според доктор Йорданов ветеринарният доктор през днешния ден е освен клиницист, само че и основен фактор за сигурността на храните и публичното здраве.
Темата за специализациите той дефинира като все по-необходима за развиването на специалността. Интересите му са ориентирани към епидемиологията на зооантропонозните болести и работата с птици, като акцентира смисъла на следдипломните образования, уъркшопите и непрекъснатото повишение на компетентността. Според него в България към момента липсват задоволително добре развити и атрактивни благоприятни условия за специализация, което постанова по-активна роля на университетите в тази посока.
Д-р Йорданов откроява и потребността от по-добра връзка сред университетското образование и действителната работна среда. По-голям акцент върху практиката, модернизацията на образователната база и фокус върху настоящите за страната скотски типове биха помогнали на студентите да получат по-реалистична визия за специалността.
В своята работа той залага на професионалната преценка и качеството на живот на животните, даже когато случаите са прочувствено тежки. „ Качество пред количество “ е правилото, който съгласно него би трябвало да води всеки ветеринарен доктор.
Като съвет към бъдещите си сътрудници доктор Йорданов акцентира смисъла на ясния избор на посока – било то съответен скотски тип или избрана сфера на специалността. Според него този избор не би трябвало да бъде просто фантазия, а цел, тъй като точно задачите водят до задоволство и стабилно професионално развиване.
Интервюто с доктор Йорданов ще бъде поместено в рубриката „ Специализации+ “ в първия брой на списание „ Ветеринарна процедура “.
Източник: bta.bg
КОМЕНТАРИ




