Д-р Петър Стоев е специалист по психиатрия и психотерапия. Днес

Д-р Петър Стоев: Стресът е двигател на прогреса, но може да води до болести и смърт

Д-р Петър Стоев е експерт по психиатрия и психотерапия . Днес работи в Центъра за психологично здраве в Бургас, само че 13 години е практикувал в Германия. Искра . бг се свърза с него, с цел да показа свето мнение за ролята на напрежението в живота ни и по какъв начин другите култури въздействат върху нашето схващане за благополучие и психическо благоденствие.

Според доктор Стоев стресът е програмиран в нашата природа и с помощта на него имаме еволюция. преглежда напрежението като нещо положително, когато е в границите на това, което можем да понесем: води до смяна и е мотор на напредъка . Но когато стресът надвишава нашите благоприятни условия, се трансформира в дистрес , което от своя страна може да докара до промени в организма, увреждания, заболявания и даже гибел.

Стресът непроменяемо участва в днешното общество. Едновременно с това, би трябвало да си дадем сметка, че през днешния ден човечеството се намира в своя златен век . В човешката история в никакъв случай не е имало по-спокойна и сигурна ера. Ако се върнем не толкоз обратно във времето, ще забележим апетит, войни, огромна оскъдност и насилствени преселения. Всички климатични промени, за които в този момент приказваме, също са били налице. Преживели сме епидемии и пандемии. Например чумата, която съвсем е обезлюдила Евразия, или туберкулозата – 60% от децата са умирали, преди да навършат 14 години. Разликата е в това, че днешният човек е подложен и на спомагателен стрес от всичките типове технологии , които ни заобикалят. За последните 50 години ние сме очевидци на повече софтуерни промени , в сравнение с за предходните 2000 години . За страдание, индивидът не еволюира биологично толкоз бързо , с цел да догони софтуерните промени, които се случват към него.

Друг проблем, който психиатърът показва е, че нашите упования в този момент са доста по-различни от тези на един човек в предишното. За хората тогава е било задоволително да оцелеят. Средната дълготрайност на живота е била 30-40 години. Д-р Стоев споделя:

„ Ако можех да задам на моя дядо въпроса: „ Какво е щастието? “, т ой доста би се учудил. „ Нали можеш да ядеш, да пиеш, да спиш на топло. Какво благополучие?! “ Дядо ми в никакъв случай не си е задавал сходен въпрос. Нашето потомство, родено и живяло по времето на социализма, израсна с мисълта: „ Ние имаме право да се борим за благополучие “ . А в днешно време девизът , който ни се внушава е: „ Всеки има право на благополучие “ . Раждайки се, ти към този момент имаш право на благополучие. Оттук са и многото незрели упования, които пораждат фрустрацията: „ Щастието ми се поставя тук и в този момент! И в случай че не съм благополучен, значи някой различен е отговорен за това. “

Китай е страната с най-нисък брой самоубийства. Защо? Китайците нямат огромни упования и получават мощна поддръжка от фамилията. В тяхната просвета привет ът „ Как си? “, се превежда буквално като „ Ял ли си? “. Буквално – щом си се нахранил, значи всичко ти е наред . Най-много самоубийства има в Швеция – богата страна с висок стандарт и надлежно с най – огромни упования от живота. Е дин френски психиатър дефинира депресията като : „ Б олест на развитите общества, които са насочени само върху триумфа и където цялата отговорност за реализиране /или непостигането/ му се делегира от обществото напълно на индивида “ . Колкото по-примитивно е едно общество, толкоз по-малко са упованията за триумф и противоположното. Голямо значение имат и традициите. В Китай да вземем за пример е редно цялото семейство да се събира и всички да се хранят дружно. Ако си китаец, където и по света да живееш, за Китайската Нова година наложително ще се прибереш вкъщи, с цел да бъдете с околните си . Но в Германия се обаждате на майка си два пъти годишно: за Коледа и за нейния рожден ден. Не е наложително да я видите, не е наложително да я поканите на посетители. Съответно, в тези общества депресията е доста по-често срещан о събитие.

При азиатците е застъпен груповият метод на живот. Семейството те поддържа. Дори да се спънеш, даже да залитнеш – то ще те поддържа. В западния свят човек е характерност. У нас от ден на ден одобряваме западния модел. Има останки от патриархалните обичаи, като те са най-запазени при българските турци. “

Може ли да се каже , че нашият блян да се развиваме и усъвършенстваме ни прави по- нещастни?

„ Няма нищо неприятно в това да се усъвършенстваме, то ни е заложено еволюционно, само че не трябва това да се случва за сметка на здравето ни . За западната просвета, от която ние от ден на ден се влияем, значимо е работната мощ да бъде гъвкава. Ако пребивавам в България, само че работя за непозната компания и моят шеф упорства да се преместя в чужбина, това може да е доста хубаво за компанията, само че за мен да е пагубно. Една от потвърдените аргументите за отключване на шизофренията е емиграцията. Хората, които мигрират, са едни от най-склонните към развиване на това заболяване. Ако същият човек остане в родния си град има възможност през целия си живот, да не познае психозата, даже и да има унаследен фактор. Но в случай че отиде в чужбина – напусне фамилията си, промени метода си на живот и на хранене, тогава има доста по-голям късмет да отключи болестта. Ако смени единствено града, само че остане в страната си, рисковите фактори са по-малки, защото няма да се откъсне от средата си и да промени радикално метода си на живот . “

Увеличил ли се е броят на хората, при които се следи тревога, меланхолия и други психологични проблеми?

„ Човекът е обществено създание, а хората по времето на пандемията бяха изолирани и имаха лимитирани или никакви контакти. Условията на обществена изолираност увеличи ха броя на психологичните болести. Мнозина развиха психози, депресии и под паника разстройства . А и в този момент доста младежи, които заради една, или друга причина /най – към този момент работа от дома/, възприемат тази просвета на обществена изолираност, развиват тежки психологични разстройства . Липсата на обществени контакти, работа единствено зад компютър , липса на физическа интензивност не ни се отразяват добре. Ние хората софтуерно сме създали огромен скок, само че биологично към момента сме на равнището на ловеца-събирач, който е програмиран да оцелее, извървявайки 20 км всеки ден. Немски п сихиатри споделят, че 50% от депресиите могат да бъдат предотвратени или лекувани единствено с вървене . И това е разумно – при интензивно придвижване нашето тяло създава ендорфини, които имат мощен обезболяващ и антидепресивен резултат „ .