Психиатърът д-р Петър Стоев: Как родителските амбиции влияят върху децата?
Д-р Петър Стоев е експерт по психиатрия и психотерапия . Днес работи в Центъра за психологично здраве в Бургас, само че 13 години е практикувал в Германия. Искра . бг се свърза с него, за показа своето мнение за ролята на родителите в избора на специалност за техните деца, нуждата от уравновесен метод, който да взема поради самостоятелните качества на младежите и други настоящи тематики.
Как родителският напън за „ положително “ обучение въздейства върху психологичното здраве на младежите?
„ В днешно време доста родители оказват напън върху децата, с цел да „ съумеят “, съгласно тяхната визия за триумф. За множеството българи това включва наложително висше обучение / още по-добре, в случай че то е получено в чужбина / и следваща реализация – също в чужбина . Има доста деца, които са унизени да завършат влиятелни образователни заведения и допускам, това ще е повода след време да имаме доста нещастни лекари, инженери, прависти и така нататък Докато работех в Германия, съм срещал доста деца от други страни , учещи в немски университети и разрастващи психологични разстройства . Много от тях просто се лутат в живота и са хронични самотници. Лишени са от родната среда, от поддръжката и топлината на фамилията, не намират мечтаните обществени контакти. Единственият им „ грях “ е, че са почели желанието на родителите си да покрият критериите за „ съумял “ студент. Зад гордите думи на родителя: „ Детето ми учи в Германия, Англия, Съединени американски щати … “ , детето може да заплати една доста висока цена . У нас фамилията – това са децата, родителите, бабите и дядовците , които се събират, взаимодействат и интензивно споделят . В Германия един възрастен човек , живеещ самотно с котка та си, /и не посещавал през последните 20 години родния си брат, който живее в прилежащото градче/, към този момент е семейство. Те са си самодостатъчни. Нека си дадем сметка, че отивайки там , нашите деца се сблъскват с една напълно друга просвета на държание – на по – сдържани и обрани хора . “
Каква е ролята на родителите в избора на специалност за детето и по какъв начин те могат да му оказват помощ да откри своя път?
„ Какъв път ще изберат децата до 18 години е значително отговорност на родителите. Добрата вест е, че множеството от модерни деца знаят какво желаят и са доста по-наясно с тематиката от предходните генерации, защото имат достъп до изо билна информация.
Да насочиш детето си да стане доктор , да вземем за пример, е отлично. Но дали то ще има нужната душeвност, с цел да работи на високи обороти, постоянн о да се учи, с цел да е в крайник с новостите, да дава нощни наряди, да вижда кр ъв, заболявания и гибел около себе си ? Родителите не си задават такива въпроси. В ажн и са две неща: Първо: да познават добре своето дете и Второ: да не се изкушават да придвижват своите неосъществени упоритости върху него.
Децата са подвластни от нас и нормално вършат значително това, което им споделяме. Добре е, че към този момент в доста институции – съд , лечебни заведения, полиция – са оповестени „ Д ни на отворените порти „ . Това са потребните практики, които навл язоха извън. Например: Искам да стана следовател. Чел съм няколко престъпни романа и бленувам да работя в полицията. Но отивам за един месец на стаж там и виждам, че тази работа изобщо не е за мен – работи се с доста документи , а мен не ме блазни работа с документи . Ако пък желая да работя в престъпна лаборатория – това е обвързвано биологията, а т я, благата, изобщо не ми върви . Планирам да работя като доктор – отивам за месец на стаж в болничното заведение и на място ревизирам дали е уместно за мен. Ако едно дете доста обича да рисува и е прелестен художник, само че не му върви биологията и химията е неефикасно да го тормоз ите с уроци по биология и химия, с цел да стане доктор. Може би и ще съумеете, само че като краен резултат ще получите един трагичен и по своему неосъществен човек.
Кой е ефикасният метод за справяне със напрежението и с професионалното прегаряне?
„ Първото нещо е да усъвършенстваме графика си. Ако работим 12 часа и демонстрираме признаци на „ прегаряне “ – може би си коства да го понижим на 8 часа. Нека да балансираме сред отговорностите и позитивните неща в живота. Много е значимо, още първоначално да се определим с верните цели.
Най-чест ите психотерапевти в България са майки, баби, лел и , и съседката пред блока. На Запад хората посещават при потребност експерт и . Дори и на работното място има нает експерт, който да разпознава ранните признаци на . В държавните институции по закон има човек, който да прави от време на време супервизия. На избран и шпации от време чиновниците са длъжни да минат през тази супервизя и да споделят своите проблеми. Ако при някой човек се открие проблем, му се оказва съответна помощ.
Проблемът у нас не е в това, че няма психолози, а че няма задоволително квалифицирани такива. Това е обяснимо – п сихологията се учи съвсем шест години в университет. След което е нужно да се приключи специализация – по психоанализа, или по другите типове поведенчески и когнитивни лечения / . Необходим е /в Западна Европа – наложителен!/ дълготраен стаж в психиатрична клиника. През цялото време младият експерт е следен и наставляван от умел сътрудник – психотерапевт. Ние не разполагаме /с дребни изключения/ с добре подготвени фрагменти за задачата . Наблюдението ми е, че младежите, започващи занапред образованието си като психолози, изобщо не са наясно с цялата отговорност, тежест и негативи на бъдещата си специалност.
Другият ни проблем е дефицитът на квалифицирани обществени служащи. Случва ми се да приказвам със обществени служащи, които даже не знаят по какъв начин да формулират проблемите си. Т е зи хора са приключили висше обучение, назначени са на високи равнища в обществени институции, само че на процедура, даже и не схващат за какво иде тирада . И това е половината неволя – като ръководите ли на социалн и институции те, имат задължението да поучава т и да супервизира т подчинените си , а и да взема решение т персонално най – тежките случаи. “
Кога е нужно да се обърнем за помощ към експерт?
„ Няма универсално предписание за всички. За определящо се смята равнището на действие на индивида /в фамилията, работата и междуличностовите отношения/. Съобразено, несъмнено с изходното му равнище и самостоятелните запаси, както и с разбиранията и упованията на обществото, средата, в която живее. Колкото едно общество е по – примитивно, толкоз то е по – толерантно към психическите отклонения /и обратното/. Докато човек „ що – годе “ действа , това в множеството случаи е задоволително и се толерира от близките. Когато престанем да се оправя ме с ежедневните провокации на живота и като добавка – стартираме да пречи м на хората към нас , евентуално е време за помощ. “
Линк -1 част
