Ще просперираме, ако преборим слугинския комплекс
Д-р Петър Берон е прочут политик, академик зоолог и биоспелеолог, изследвал 700 пещери. Той е изобретател на нови скотски типове. Дългогодишен шеф на Националния природонаучен музей. Депутат в VII Велико национално заседание, зам.-председател на 40-ото Народно събрание. Кандидат-президент през 2001 и 2006 година Ръководител и участник в експедиции в над 90 страни. Автор на над 30 книги, измежду които поредицата „ С Петър Берон по света ". Секретар е на Съюз на демократичните сили през 1989-1990 година Председател на Националния координационен съвет на Съюз на демократичните сили. Подписва новата Конституция на Република България. Напуска Съюз на демократичните сили през 1991 година Зам.-председател е на Съюза на патриотичните сили „ Защита ". Д-р Берон носи името на видния ни възрожденец и създател на Рибния буквар Петър Хаджи Берович - брат на прародител му.
- Избрахте науката пред политиката - толкоз ли мръсна Ви се стори тази игра?
- Винаги съм си бил академик зоолог. В политиката бях краткотрайно, въпреки че съм към момента зам.-председател на Патриотичния съюз „ Защита ". Политиката няма по какъв начин да ме разочарова, в случай че в никакъв случай не ме е очаровала. Това е гадна, само че доста нужна активност. Занимавах се известно време интензивно с политика, след което се отдръпнах. За да остане в тази сфера, човек би трябвало да прави прекалено много взаимни отстъпки. Някога са употребили мъдреци за съветници, а в този момент самите ръководещи считат себе си за мъдреци.
Пари ми дай, ум си имам, даже в остатък!, споделя българинът. Други страни, които се вслушват в мъдри препоръки обаче, реализираха много повече от нас в последните години. И България е постигнала чудеса в развиването си, само че след Освобождението.
- Кое ни пречи да повторим чудото?
- За 30 години след Освобождението България се разви бурно - от мизерна турска провинция се превърнахме в съвременна страна с университет, с градове, с храбра войска, жънеща победи. Това демонстрира, че чудеса са вероятни и у нас, даже са ни казвали дребната Япония.
Само Япония и България са постигнали подобен голям прогрес за толкоз малко време, споделя американският президент Теодор Рузвелт през 1905 година
Днес обаче не можем да повторим чудото - ненапълно поради слугинския комплекс, завещан от комунистите. В продължение на доста години ни набиваха в главите, че сме дребният брат и би трябвало да слушаме какво ни се споделя. Едва се освободихме от единия огромен брат, и ни се натресе идващият. За жал тези, които в този момент са най-възторжените натовци и проамериканци, са най-често някогашни комунисти. Те имат този слугински комплекс във вените си. А както споделя известният бунтовник Яне Сандански, човек би трябвало да изцежда тога от себе си капка по капка. Ако ние, българите, не се научим да го вършим, ще си останем с този комплекс вечно.
А имаме всички учредения за горделивост - не сме дребна страна, имаме славно минало.
- Как човек с Вашия опит прави оценка събитие в българската политика като премиера Бойко Борисов?
- О, Борисов е по-особен случай. Управлява толкоз дълго, тъй като не виждам към него някой, който да може да задържи обстановката в равновесие като премиера. Борисов схваща от хора, съумява с всички да контактува по най-хубав метод. Опитва се, и то сполучливо, да бъде в положителни връзки с всички. Нека си стои!
Не съм склонен с тези, които споделят: 45 години живяхме сред два лагера, би трябвало и в този момент да бъдем от едната страна на стената, да си изберем единия лагер и да стоим единствено в него, да го хвалим, а да подлагаме на критика другия.
Точно този болшевишки модел се пробва да разбие Бойко, като се пробва да бъде медиатор, посредник сред хора с разнообразни позиции. Това е добра позиция. Не знам какъв брой книги е прочел - значимото е, че има нюх на общественик, има хватката на управленец, което е реалност.
- Като човек от славните години на Съюз на демократичните сили не изпитвате ли носталгия по оня сантиментален интервал на всеобща еуфория? Защо синята концепция се сви?
- Великата синя концепция се превъплъти в правата на индивида, които имаме в този момент. Първоначално имахме стратегия, която се състоеше в това да се отстранят комунистите от власт, да има многопартийна система, частна благосъстоятелност, независимост на словото, медиите, събранията, всеки да има право да пътува. Нещата, които поискахме тогава, при започване на 1990-те, бяха изпълнени.
А партийката Съюз на демократичните сили, която съществува сега, няма нищо общо с Коалицията Съюз на демократичните сили от зората на демокрацията. Говорят водачите на днешната Съюз на демократичните сили, че те създали смяната! Нищо не са създали! Повечето от тия, които сега са в партийката Съюз на демократичните сили, нямат никакво отношение към смяната. Според мен партията, която съществува сега, би трябвало да се преименува, да не употребяват синята концепция и да се крият зад нея.
Това, че се е пришила към ГЕРБ, е добре, само че Съюз на демократичните сили би трябвало да си смени името.
Съюз на демократичните сили е марка знак на коалиция от 16 организации, измежду които и десни, и леви, и профсъюзи, тя представляваше целия антикомунистически набор у нас.
- Казахме ли " довиждане " на комунизма след 30 години народна власт?
- Комунизмът не си е отишъл, той се окопа в стопанската система. Повечето богаташи, които са с цялостни банкови сметки и портфейли, са хора с червени корени. Питате не можеше ли да не стане по този начин - не, не можеше! Това са хора, които взеха ограничения навреме, защото още по времето на зрелия социализъм имаха парите, връзките и просто при демокрацията станаха червени капиталисти. Със сигурност би трябвало да се вземат незабавни ограничения, тъй като ние сме освен най-бедната страна в Европейски Съюз, само че при нас е прекомерно огромна и разликата сред небогати и богати.
- Следите ли дебата за партийните дотации? Колко пари от страната би трябвало да получават партиите?
- Трябва да получават 5-6 лв. на глас, би трябвало да има средства, с цел да реализират естествената си активност. Но да си държат в банките по над 20 милиона, е неприемливо. Партийните пари би трябвало да имат и предел, както и да бъдат харчени със строга отчетност.
- Възможен ли е у нас така наречен американски модел, предлаган от Движение за права и свободи, при който компании и лобисти финансират партиите?
- Не е вероятен! Първо, нямаме закон за лобизма, а и традициите в Съединени американски щати са доста по-различни от тези у нас. Не би трябвало да вземаме терк от американците, по-скоро дано се ориентираме към европейските страни - Германия, Австрия, за модел.
А що се отнася до Движение за права и свободи - в случай че ви кажат " Добър ден! ", погледнете дали въобще е ден. Тази партия е неконституционна. Бе оповестена за законна с решение на Конституционния съд с помощта на натиска на настоящия народен представител Георги Марков. Иначе за малко щяха да ги задраскат като конституционна партия. А и желаят да бъдат ръководещи, даже бяха на два пъти мандатоносители.
- Обиколил сте над 90 страни, открихте ли място, където желаете да останете?
- Никъде, в България си ми е доста добре! Посетил съм извънредно забавни далечни краища - като Нова Гвинея да вземем за пример. Но съм безапелационен, че България е чудесно място за живеене и всеки, който работи за нея, има моето надълбоко почитание.
- Не спирате да работите - върху какво?
- Пописвам, книгите ми станаха над 30. Работя върху серия „ С Петър Берон по света ", в която описвам за екзотичните места, в които съм бил. А съм бил съвсем на всички места. В книгата „ На север от Юкатан " описвам за Мексико, Куба, Съединени американски щати и Канада, в друга книга ще опиша за Хималаите, където съм бил на три експедиции, в третата ще опиша за седемте страни на Индокитай, всичките съм посетил. Предстои да опиша престоя си в Източна Африка - Кения, Уганда, Танзания, Замбия, Мозамбик. В книгата „ Сану, батуре " (Здравей, европеецо) разказвам тригодишния си престой в Нигерия. Беше много мъчно да привикна с живота там - седем пъти боледувах от малария, едвам не умрях. Не съм изпил капка непреварена вода, постоянно си нащрек, рискове дебнат отвред. А и работата ми беше в резерват, живеех в гората.
- Защо Пловдив е толкоз специфичен за вас?
- Пловдивската ми връзка е доста здрава. Винаги съм обичал Бунарджика. Майка ми е от остарял пловдивски жанр - Моллови. Баща <210> беше военачалник - бил е шеф на гарнизона, първо в Казанлък. Там тя е родена през 1916 година, а татко й е отпътувал на фронта в Добруджа. През 1924 година дядо ми е бил шеф на Пловдивския гарнизон, а през 1925 година става началник-щаб на армията. Няколко години съм чел лекции в Пловдивския университет по акарология - науката за кърлежите.
- Избрахте науката пред политиката - толкоз ли мръсна Ви се стори тази игра?
- Винаги съм си бил академик зоолог. В политиката бях краткотрайно, въпреки че съм към момента зам.-председател на Патриотичния съюз „ Защита ". Политиката няма по какъв начин да ме разочарова, в случай че в никакъв случай не ме е очаровала. Това е гадна, само че доста нужна активност. Занимавах се известно време интензивно с политика, след което се отдръпнах. За да остане в тази сфера, човек би трябвало да прави прекалено много взаимни отстъпки. Някога са употребили мъдреци за съветници, а в този момент самите ръководещи считат себе си за мъдреци.
Пари ми дай, ум си имам, даже в остатък!, споделя българинът. Други страни, които се вслушват в мъдри препоръки обаче, реализираха много повече от нас в последните години. И България е постигнала чудеса в развиването си, само че след Освобождението.
- Кое ни пречи да повторим чудото?
- За 30 години след Освобождението България се разви бурно - от мизерна турска провинция се превърнахме в съвременна страна с университет, с градове, с храбра войска, жънеща победи. Това демонстрира, че чудеса са вероятни и у нас, даже са ни казвали дребната Япония.
Само Япония и България са постигнали подобен голям прогрес за толкоз малко време, споделя американският президент Теодор Рузвелт през 1905 година
Днес обаче не можем да повторим чудото - ненапълно поради слугинския комплекс, завещан от комунистите. В продължение на доста години ни набиваха в главите, че сме дребният брат и би трябвало да слушаме какво ни се споделя. Едва се освободихме от единия огромен брат, и ни се натресе идващият. За жал тези, които в този момент са най-възторжените натовци и проамериканци, са най-често някогашни комунисти. Те имат този слугински комплекс във вените си. А както споделя известният бунтовник Яне Сандански, човек би трябвало да изцежда тога от себе си капка по капка. Ако ние, българите, не се научим да го вършим, ще си останем с този комплекс вечно.
А имаме всички учредения за горделивост - не сме дребна страна, имаме славно минало.
- Как човек с Вашия опит прави оценка събитие в българската политика като премиера Бойко Борисов?
- О, Борисов е по-особен случай. Управлява толкоз дълго, тъй като не виждам към него някой, който да може да задържи обстановката в равновесие като премиера. Борисов схваща от хора, съумява с всички да контактува по най-хубав метод. Опитва се, и то сполучливо, да бъде в положителни връзки с всички. Нека си стои!
Не съм склонен с тези, които споделят: 45 години живяхме сред два лагера, би трябвало и в този момент да бъдем от едната страна на стената, да си изберем единия лагер и да стоим единствено в него, да го хвалим, а да подлагаме на критика другия.
Точно този болшевишки модел се пробва да разбие Бойко, като се пробва да бъде медиатор, посредник сред хора с разнообразни позиции. Това е добра позиция. Не знам какъв брой книги е прочел - значимото е, че има нюх на общественик, има хватката на управленец, което е реалност.
- Като човек от славните години на Съюз на демократичните сили не изпитвате ли носталгия по оня сантиментален интервал на всеобща еуфория? Защо синята концепция се сви?
- Великата синя концепция се превъплъти в правата на индивида, които имаме в този момент. Първоначално имахме стратегия, която се състоеше в това да се отстранят комунистите от власт, да има многопартийна система, частна благосъстоятелност, независимост на словото, медиите, събранията, всеки да има право да пътува. Нещата, които поискахме тогава, при започване на 1990-те, бяха изпълнени.
А партийката Съюз на демократичните сили, която съществува сега, няма нищо общо с Коалицията Съюз на демократичните сили от зората на демокрацията. Говорят водачите на днешната Съюз на демократичните сили, че те създали смяната! Нищо не са създали! Повечето от тия, които сега са в партийката Съюз на демократичните сили, нямат никакво отношение към смяната. Според мен партията, която съществува сега, би трябвало да се преименува, да не употребяват синята концепция и да се крият зад нея.
Това, че се е пришила към ГЕРБ, е добре, само че Съюз на демократичните сили би трябвало да си смени името.
Съюз на демократичните сили е марка знак на коалиция от 16 организации, измежду които и десни, и леви, и профсъюзи, тя представляваше целия антикомунистически набор у нас.
- Казахме ли " довиждане " на комунизма след 30 години народна власт?
- Комунизмът не си е отишъл, той се окопа в стопанската система. Повечето богаташи, които са с цялостни банкови сметки и портфейли, са хора с червени корени. Питате не можеше ли да не стане по този начин - не, не можеше! Това са хора, които взеха ограничения навреме, защото още по времето на зрелия социализъм имаха парите, връзките и просто при демокрацията станаха червени капиталисти. Със сигурност би трябвало да се вземат незабавни ограничения, тъй като ние сме освен най-бедната страна в Европейски Съюз, само че при нас е прекомерно огромна и разликата сред небогати и богати.
- Следите ли дебата за партийните дотации? Колко пари от страната би трябвало да получават партиите?
- Трябва да получават 5-6 лв. на глас, би трябвало да има средства, с цел да реализират естествената си активност. Но да си държат в банките по над 20 милиона, е неприемливо. Партийните пари би трябвало да имат и предел, както и да бъдат харчени със строга отчетност.
- Възможен ли е у нас така наречен американски модел, предлаган от Движение за права и свободи, при който компании и лобисти финансират партиите?
- Не е вероятен! Първо, нямаме закон за лобизма, а и традициите в Съединени американски щати са доста по-различни от тези у нас. Не би трябвало да вземаме терк от американците, по-скоро дано се ориентираме към европейските страни - Германия, Австрия, за модел.
А що се отнася до Движение за права и свободи - в случай че ви кажат " Добър ден! ", погледнете дали въобще е ден. Тази партия е неконституционна. Бе оповестена за законна с решение на Конституционния съд с помощта на натиска на настоящия народен представител Георги Марков. Иначе за малко щяха да ги задраскат като конституционна партия. А и желаят да бъдат ръководещи, даже бяха на два пъти мандатоносители.
- Обиколил сте над 90 страни, открихте ли място, където желаете да останете?
- Никъде, в България си ми е доста добре! Посетил съм извънредно забавни далечни краища - като Нова Гвинея да вземем за пример. Но съм безапелационен, че България е чудесно място за живеене и всеки, който работи за нея, има моето надълбоко почитание.
- Не спирате да работите - върху какво?
- Пописвам, книгите ми станаха над 30. Работя върху серия „ С Петър Берон по света ", в която описвам за екзотичните места, в които съм бил. А съм бил съвсем на всички места. В книгата „ На север от Юкатан " описвам за Мексико, Куба, Съединени американски щати и Канада, в друга книга ще опиша за Хималаите, където съм бил на три експедиции, в третата ще опиша за седемте страни на Индокитай, всичките съм посетил. Предстои да опиша престоя си в Източна Африка - Кения, Уганда, Танзания, Замбия, Мозамбик. В книгата „ Сану, батуре " (Здравей, европеецо) разказвам тригодишния си престой в Нигерия. Беше много мъчно да привикна с живота там - седем пъти боледувах от малария, едвам не умрях. Не съм изпил капка непреварена вода, постоянно си нащрек, рискове дебнат отвред. А и работата ми беше в резерват, живеех в гората.
- Защо Пловдив е толкоз специфичен за вас?
- Пловдивската ми връзка е доста здрава. Винаги съм обичал Бунарджика. Майка ми е от остарял пловдивски жанр - Моллови. Баща <210> беше военачалник - бил е шеф на гарнизона, първо в Казанлък. Там тя е родена през 1916 година, а татко й е отпътувал на фронта в Добруджа. През 1924 година дядо ми е бил шеф на Пловдивския гарнизон, а през 1925 година става началник-щаб на армията. Няколко години съм чел лекции в Пловдивския университет по акарология - науката за кърлежите.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ