Първан Симеонов: Десет години, откато всеки ден живея с казуса Бедечка в Стара Загора
Д-р Първан Симеонов е учител по политология в СУ, изпълнителен шеф на " Галъп интернешънъл " и част от екипа на института по социология " Иван Хаджийски ". Родом той е от Стара Загора и взе участие интензивно в екологичните протестни дейности против застрояването на красивия естествен парк „ Бедечка ”.
Замислих се, че тези дни стават тъкмо 10 години, откато всеки ден - всеки ден! - пребивавам с проблема " Бедечка " в Стара Загора. Тогава одобриха проект за застрояване и не можех да допускам, че нещо такова се случва на стотици декари зелена повърхност. Писах една публикация, след това почнах една петиция и след това - какво ли не. Във " Facebook " се появи любопитното име " Запазете Бедечка ".
Помня, че Hristo Dimitrov беше към този момент почнал да разпространява. Преди него - доста други в годините бяха работили. А най-хубавото е, че Йордан Йорданов се появи към края на 2012 година и даде живот на всичко. Nikola Raykov бе постоянно наоколо, а след това влезе в експлоадирането на Запазете Бедечка и всичките другари там - удивителна мрежа от хора, за която още не мога да намеря задоволителни думи. Активните жители на Стара Загора направиха доста в годините и администрацията, най-много в лицето на кмета Zhivko Todorov, се вслуша.
Днес парк " Бедечка " още веднъж е предназначен за парк, а не за квартал, и това е значимото. Има правосъдни разногласия по детайлностите, само че застрояването на стотиците декари е спряно. Уви, стигна се до отчасти застрояване и до отреждане за застрояване в периферни зони. Но същинската част се пази и това от ден на ден се удостоверява и в съда - макар продължаващите опити в противоположната посока.
Ще продължи и недоволството на града, че паркът не се поддържа.
Това е поради обстоятелството, че правосъдните разногласия, а и неналичието на особена сила у администрацията, вършат по този начин, че собствеността на терените остава частна и не може да се чисти елементарно. Не са малко и тези, които стартират да трансформират терените си още веднъж в зеленчукови градини. Каква историческа подигравка: градини са били там, градини се появяват отново. Забавно, нали?
А опитите за най-лошото - интензивно застрояване - ще продължат. Само че ние сме тук. Само аз, да вземем за пример, съм издържал 10 години. Значи ще устоя и още колкото трае животът ми.
Замислих се, че тези дни стават тъкмо 10 години, откато всеки ден - всеки ден! - пребивавам с проблема " Бедечка " в Стара Загора. Тогава одобриха проект за застрояване и не можех да допускам, че нещо такова се случва на стотици декари зелена повърхност. Писах една публикация, след това почнах една петиция и след това - какво ли не. Във " Facebook " се появи любопитното име " Запазете Бедечка ".
Помня, че Hristo Dimitrov беше към този момент почнал да разпространява. Преди него - доста други в годините бяха работили. А най-хубавото е, че Йордан Йорданов се появи към края на 2012 година и даде живот на всичко. Nikola Raykov бе постоянно наоколо, а след това влезе в експлоадирането на Запазете Бедечка и всичките другари там - удивителна мрежа от хора, за която още не мога да намеря задоволителни думи. Активните жители на Стара Загора направиха доста в годините и администрацията, най-много в лицето на кмета Zhivko Todorov, се вслуша.
Днес парк " Бедечка " още веднъж е предназначен за парк, а не за квартал, и това е значимото. Има правосъдни разногласия по детайлностите, само че застрояването на стотиците декари е спряно. Уви, стигна се до отчасти застрояване и до отреждане за застрояване в периферни зони. Но същинската част се пази и това от ден на ден се удостоверява и в съда - макар продължаващите опити в противоположната посока.
Ще продължи и недоволството на града, че паркът не се поддържа.
Това е поради обстоятелството, че правосъдните разногласия, а и неналичието на особена сила у администрацията, вършат по този начин, че собствеността на терените остава частна и не може да се чисти елементарно. Не са малко и тези, които стартират да трансформират терените си още веднъж в зеленчукови градини. Каква историческа подигравка: градини са били там, градини се появяват отново. Забавно, нали?
А опитите за най-лошото - интензивно застрояване - ще продължат. Само че ние сме тук. Само аз, да вземем за пример, съм издържал 10 години. Значи ще устоя и още колкото трае животът ми.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ