Д-р Шарков: Разкриването на нови факултети по дентална медицина ще съсипе професията ни
Д-р Николай Шарков е роден в София през лятото на 1956 година, само че прекарва огромна част от живота си в гр. Бургас. Там приключва Английската езикова гимназия „ Гео Милев “ с отличен триумф, след което е признат за студент по „ Стоматология “ („ Дентална медицина “) в Медицинския Университет в София, където също приключва с отличен триумф. През годините към биографията си прибавя още две специалности - „ Детска дентална медицина “ и „ Обща дентална медицина “, и още една магистърска степен по „ Бизнес администрация “ със компетентност „ Здравен мениджмънт “.
През тази година той беше избран отново за ръководител на Българския зъболекарски съюз и за ковчежник на Световната дентална федерация (FDI). Постижението му в Световната организация е огромно, тъй като за първи път в 121-годишната история на федерацията българин е отпред на финансите й. Постът му включва ръководство на бюджета и финансите на FDI, а също и осъществяването на капиталовите стратегии, авансово гласувани от Съвета и Общото заседание на федерацията, и е обвързвана с изключителна финансова отговорност пред над 200 дентални организации от над 130 страни в света.
Д-р Шарков, каква е активността на Световната и Европейската дентални федерации?
За да работят умерено денталните лекари в Европейския съюз и да съблюдават разпоредбите, те се подчиняват на наставления, (които последователно се транспонират в нормативната уредба на другите страни и може да има леки разлики) и регламенти, които се ползват неотложно от всички. Например регламентът за последователното отпадане на използването на сребърната амалгама. В момента промишлеността е насочила напъните си да откри съответен на сребърната амалгама материал.
Между другото на Световния конгрес, който тази година ще бъде политически и ще се организира на 24 и 25 септември, ще експортирам два отчета. Единият ще бъде финансов, а другият е по какъв начин България се оправя с въпроса за замяната на сребърната амалгама и в който изяснявам, че сме въвели национална стратегия за профилактика на оралните болести, което е наложителен детайл, с цел да се понижат кариесите и надлежно обтурациите. В конгреса ще вземат участие зъболекари, които са основните „ играчи “ от 130 страни. Това са хората, които със своите държавни управления дефинират политиката в денталната медицина.
Всички решения, които се взимат в Световната и Европейската дентални федерации, касаят българските зъболекари. Ние сме част от международното семейство на зъболекарите. Всеки документ, който се гласоподава от Европейския парламент и Европейската комисия пък минава за мнения през Съвета на европейските зъболекари, който съществува от 1964 година По този метод съумяваме да премахнем и някои неблагополучия, основани от служителите.
Последните две години бяха тежки за всички, само че по какъв начин се оправиха денталните медици по време на COVID пандемията?
Ние, като частно практикуващи лекари, можехме да затворим кабинетите си по време на пандемията, поради страшната вирулентност на SARS-CoV-2, неналичието на защитни средства, неналичието на дезинфектанти, заплахата и за пациентите. В началото ние единствено намалихме размера работа. Една от главните аргументи да не затворим кабинетите си беше и извоюваното заплащане за работа при неподходящи условия – 85% от активността преди пандемията. Това реши казуса – запазихме кабинетите отворени, запазихме и личния състав.
Най-много средства за работа при неподходящи условия по време на изключителната конюнктура обаче са разходвани за денталните лекари.
Не е правилно. В България има 10 000 лекари по дентална медицина, от които към 7000 работят с НЗОК. Освен тези 85% ние не получавахме в допълнение по 1000 лева, както получаваха сътрудниците в извънболничната помощ. Да, от позиция на Здравната каса е по този начин. Даже бяха доста сложни договарянията за НРД, тъй като се подхождаше счетоводно. Този метод в опазването на здравето обаче е най-грубата неточност. Това не е математическо тъждество. Реално тези 85% не са най-големите разноски за здравна помощ в България.
С оповестяването на края на изключителната конюнктура обаче тези 85% внезапно бяха отрязани. В Закона беше записано, че те би трябвало да се заплащат до три месеца след изключителното състояние, а нямаше освен съглашение с Касата, само че липсваше и гратисният интервал. Ние се примирихме с това и започнахме договаряния по новия НРД. С доклада на Касата се потвърди и че нашите калкулации и доводи бяха верни за нарастване на цените на всички дентални услуги с 30%, което също даде глътка въздух на сътрудниците. Неприятното е, че инфлацията е към 17% и не знаем докога ще продължи да пораства. В страните, които последни вкараха еврото, инфлацията е най-висока в Европейски Съюз – над 20%. Това са терзанията ми, още повече, че влизаме в стадий на договаряния за нов тригодишен рамков контракт.
Какви са целите Ви като избран отново ръководител на БЗС в идния НРД?
В момента чакаме предложение от Районните ни колегии – 28 на брой, за смяна в текстовата част, която ще важи три години и не може да бъде заменена толкоз елементарно. Отделно е и финансирането. При тази инфлация ние би трябвало да мислим за повишение на цени. Очаква се доста тежка зима. Увеличението на цените на тока и газа ще качи разноските, да не приказваме за цените на денталните материали, които към този момент бяха увеличени единствено при намек за инфлация. Освен това техниката при нас се създава от същите първични материали, от които се създават леките коли.
Кои са идващите Ви цели?
Ще стартира от най-непопулярните – образование през целия живот, продължаващо професионално развиване и третото – продължаващото образование, което даже фрагменти от университета бъркат със специализация. Специализацията е грижа на факултетите по медицина, продължаващото образование е грижа на съсловните организации. Ние сме го въвели още от 2003 година В регистъра, който водим по закон, има специфичен раздел за точките, които се получават от продължаващото образование, тъй като не може да останеш на равнище студентска пейка и 40 години да лежиш на това. Преди медицината и денталната медицина се развиваха постепенно, само че в този момент по този начин навлязоха технологиите и новите техники, и новите материали, че ти в случай че не си прочел, не си подготвен, не ти е казано от съсловната организация, която е акредитирала съответното образование, не можеш да бъдеш конкурентоспособен. Нашият конгрес е част от продължаващото образование на Световната дентална организация и от която и страна да има участници в него, те ще получат заеми. Освен това работим дружно с факултетите по дентална медицина.
В закона за съсловните организации продължаващото образование е записано в прерогативите на БЗС, на БЛС, на Фармацевтичния съюз и на Асоциацията на експертите по здравни грижи. Никъде обаче не е записано, че е наложително и това би трябвало да бъде направено и сме на едно мнение с Българския лекарски съюз. (Не единствено по този въпрос сме на едно мнение с БЛС. Ние се поддържаме във всички рационални оферти.)
Следващата цел е да избегнем някои рискови фактори, които се демонстрираха посредством направената от мен оценка на риска. Пандемията я бях планувал – форсмажорно събитие, бях планувал и доста други условия, които за жалост се случиха, само че успяхме да ги преодолеем. Необходимо е да създадем още по-стабилен и допустим за нашите членове БЗС, като усъвършенстваме технологиите за връзка с тях. Сайтът към този момент не е главният детайл, който поддържа информираността. Има доста други платформи и приложения, които осведомят членовете. Освен това посредством регистъра също съумяваме да осведомяваме членовете си за доста неща, които им предстоят. Но това не е задоволително и си има комисия по връзката, която развива нещата.
По самодейност на БЗС пък бяха основани и студентските препоръки към факултетите по дентална медицина, тъй като има Европейска дентална и стоматологична асоциация и там им оказвам помощ с контактите и опциите.
Приоритет е и работата ни с Народното събрание. Няма да скрия, че с последния парламент се работеше извънредно мъчно. Няма да извадя нищо от килера, само че ще кажа, че имаше народни представители, които като че ли мразеха денталните лекари.
В България има голям дефицит на медицински сестри и се обрисува сериозен дефицит на лекари. Как стоят нещата при стоматолозите?
Няма да стартира с Касата, ще стартира отдалече. В България има пребогат брой зъболекари. На един ортодонт се падат към 600 пациенти приблизително. Статистиката до неотдавна отчиташе неверен брой зъболекари - 6000, тъй като ги отбелязваше като лечебни заведения. Това не е правилно, тъй като лечебно заведение може да бъде от един доктор по дентална медицина, може да бъде от двама, а може и от повече. Лекарите в България по указател са към 10 000, като в регистъра се записват единствено работещите зъболекари. В света се приема за обикновено да има един ортодонт на население сред 2000 и 3000 души, с цел да няма скрита безработица. В Европейски Съюз има мълчешком съглашение, че тази граница може да падне на 1200 души население, а в България е два пъти снижена границата. Какво се случва в последните години? Изпратих писмо до всички институции в България – Президентство, Министерски съвет, Парламент, Министерство на здравеопазването и Министерството на образованието при постоянното държавно управление. В него зададох два елементарни въпроса - има ли в България политика за производството на фрагменти и политика за производството на експерти? Отговор на този въпрос не ми беше даден. Това писмо обаче беше размахано пред ректорите на трите Медицински университета в София, Пловдив и Варна като причина да бъде понижена с 24% на броя на банкет на български студенти по дентална медицина държавна поръчка. Ние не сме упорствали за това. Въпросите ми бяха неслучайни, тъй като сега има напор за разкриване на два нови факултет по дентална медицина. Единият е в Нов български университет, а другият – в МУ-Плевен. Малко преди да бъде назначено служебното държавно управление, министър Сербезова ми препрати писмо-отговор до министъра на образованието, от който излиза наяве, че министърът на образованието е задал въпрос за потребността от откриване на нов факултет по дентална медицина в Нов български университет и тя дава отговор, че няма потребност. Няма и дума обаче за факултет в Плевен. Зададох въпрос и на ръководителя на Националната организация по оценяване и акредитация проф. Петя Кабакчиева дали има подадени заявки за откриване на два нови факултета, само че тя ми отговори, че няма постъпило искане за подобен факултет. В само число.
Нещата не за първи път се вършат лобистки в тази страна, само че това ще съсипе специалността. Същевременно ние сме изнесли отвън България към 2000 зъболекари. Тъй като обаче няма дефицит, на това не се обръща доста огромно внимание, а образованието на един ортодонт коства ужасно доста пари – към 100 000 лева и ние го подаряваме на богатите европейски страни. Отговорът от политиците обаче е, че ние сме в Европейски Съюз и би трябвало да следваме директивата за свободно придвижване на лекарите. Този проблем ще се задълбочи, в случай че се разкрият още два факултета.
Има ли у нас скрита безработица измежду зъболекарите?
Да. Колкото е по-малко сръчен един ортодонт, той или прави дъмпинг в цените на зъболекарските услуги, с цел да оцелее, или става нает чиновник. Причината е в метода на мислене на българина. Например лекуването при децата, което съвсем напълно е покрито от Здравната каса, единствено 20% от нуждаещите се се лекуват. Чрез Националната стратегия за профилактика съумяваме да подсигурим нужната грижа, защото досега през нея са минали 140 000 деца. По този метод образоваме на орална хигиена децата, техните родители, техните баби и дядовци, само че българинът узрява постепенно.
През тази година той беше избран отново за ръководител на Българския зъболекарски съюз и за ковчежник на Световната дентална федерация (FDI). Постижението му в Световната организация е огромно, тъй като за първи път в 121-годишната история на федерацията българин е отпред на финансите й. Постът му включва ръководство на бюджета и финансите на FDI, а също и осъществяването на капиталовите стратегии, авансово гласувани от Съвета и Общото заседание на федерацията, и е обвързвана с изключителна финансова отговорност пред над 200 дентални организации от над 130 страни в света.
Д-р Шарков, каква е активността на Световната и Европейската дентални федерации?
За да работят умерено денталните лекари в Европейския съюз и да съблюдават разпоредбите, те се подчиняват на наставления, (които последователно се транспонират в нормативната уредба на другите страни и може да има леки разлики) и регламенти, които се ползват неотложно от всички. Например регламентът за последователното отпадане на използването на сребърната амалгама. В момента промишлеността е насочила напъните си да откри съответен на сребърната амалгама материал.
Между другото на Световния конгрес, който тази година ще бъде политически и ще се организира на 24 и 25 септември, ще експортирам два отчета. Единият ще бъде финансов, а другият е по какъв начин България се оправя с въпроса за замяната на сребърната амалгама и в който изяснявам, че сме въвели национална стратегия за профилактика на оралните болести, което е наложителен детайл, с цел да се понижат кариесите и надлежно обтурациите. В конгреса ще вземат участие зъболекари, които са основните „ играчи “ от 130 страни. Това са хората, които със своите държавни управления дефинират политиката в денталната медицина.
Всички решения, които се взимат в Световната и Европейската дентални федерации, касаят българските зъболекари. Ние сме част от международното семейство на зъболекарите. Всеки документ, който се гласоподава от Европейския парламент и Европейската комисия пък минава за мнения през Съвета на европейските зъболекари, който съществува от 1964 година По този метод съумяваме да премахнем и някои неблагополучия, основани от служителите.
Последните две години бяха тежки за всички, само че по какъв начин се оправиха денталните медици по време на COVID пандемията?
Ние, като частно практикуващи лекари, можехме да затворим кабинетите си по време на пандемията, поради страшната вирулентност на SARS-CoV-2, неналичието на защитни средства, неналичието на дезинфектанти, заплахата и за пациентите. В началото ние единствено намалихме размера работа. Една от главните аргументи да не затворим кабинетите си беше и извоюваното заплащане за работа при неподходящи условия – 85% от активността преди пандемията. Това реши казуса – запазихме кабинетите отворени, запазихме и личния състав.
Най-много средства за работа при неподходящи условия по време на изключителната конюнктура обаче са разходвани за денталните лекари.
Не е правилно. В България има 10 000 лекари по дентална медицина, от които към 7000 работят с НЗОК. Освен тези 85% ние не получавахме в допълнение по 1000 лева, както получаваха сътрудниците в извънболничната помощ. Да, от позиция на Здравната каса е по този начин. Даже бяха доста сложни договарянията за НРД, тъй като се подхождаше счетоводно. Този метод в опазването на здравето обаче е най-грубата неточност. Това не е математическо тъждество. Реално тези 85% не са най-големите разноски за здравна помощ в България.
С оповестяването на края на изключителната конюнктура обаче тези 85% внезапно бяха отрязани. В Закона беше записано, че те би трябвало да се заплащат до три месеца след изключителното състояние, а нямаше освен съглашение с Касата, само че липсваше и гратисният интервал. Ние се примирихме с това и започнахме договаряния по новия НРД. С доклада на Касата се потвърди и че нашите калкулации и доводи бяха верни за нарастване на цените на всички дентални услуги с 30%, което също даде глътка въздух на сътрудниците. Неприятното е, че инфлацията е към 17% и не знаем докога ще продължи да пораства. В страните, които последни вкараха еврото, инфлацията е най-висока в Европейски Съюз – над 20%. Това са терзанията ми, още повече, че влизаме в стадий на договаряния за нов тригодишен рамков контракт.
Какви са целите Ви като избран отново ръководител на БЗС в идния НРД?
В момента чакаме предложение от Районните ни колегии – 28 на брой, за смяна в текстовата част, която ще важи три години и не може да бъде заменена толкоз елементарно. Отделно е и финансирането. При тази инфлация ние би трябвало да мислим за повишение на цени. Очаква се доста тежка зима. Увеличението на цените на тока и газа ще качи разноските, да не приказваме за цените на денталните материали, които към този момент бяха увеличени единствено при намек за инфлация. Освен това техниката при нас се създава от същите първични материали, от които се създават леките коли.
Кои са идващите Ви цели?
Ще стартира от най-непопулярните – образование през целия живот, продължаващо професионално развиване и третото – продължаващото образование, което даже фрагменти от университета бъркат със специализация. Специализацията е грижа на факултетите по медицина, продължаващото образование е грижа на съсловните организации. Ние сме го въвели още от 2003 година В регистъра, който водим по закон, има специфичен раздел за точките, които се получават от продължаващото образование, тъй като не може да останеш на равнище студентска пейка и 40 години да лежиш на това. Преди медицината и денталната медицина се развиваха постепенно, само че в този момент по този начин навлязоха технологиите и новите техники, и новите материали, че ти в случай че не си прочел, не си подготвен, не ти е казано от съсловната организация, която е акредитирала съответното образование, не можеш да бъдеш конкурентоспособен. Нашият конгрес е част от продължаващото образование на Световната дентална организация и от която и страна да има участници в него, те ще получат заеми. Освен това работим дружно с факултетите по дентална медицина.
В закона за съсловните организации продължаващото образование е записано в прерогативите на БЗС, на БЛС, на Фармацевтичния съюз и на Асоциацията на експертите по здравни грижи. Никъде обаче не е записано, че е наложително и това би трябвало да бъде направено и сме на едно мнение с Българския лекарски съюз. (Не единствено по този въпрос сме на едно мнение с БЛС. Ние се поддържаме във всички рационални оферти.)
Следващата цел е да избегнем някои рискови фактори, които се демонстрираха посредством направената от мен оценка на риска. Пандемията я бях планувал – форсмажорно събитие, бях планувал и доста други условия, които за жалост се случиха, само че успяхме да ги преодолеем. Необходимо е да създадем още по-стабилен и допустим за нашите членове БЗС, като усъвършенстваме технологиите за връзка с тях. Сайтът към този момент не е главният детайл, който поддържа информираността. Има доста други платформи и приложения, които осведомят членовете. Освен това посредством регистъра също съумяваме да осведомяваме членовете си за доста неща, които им предстоят. Но това не е задоволително и си има комисия по връзката, която развива нещата.
По самодейност на БЗС пък бяха основани и студентските препоръки към факултетите по дентална медицина, тъй като има Европейска дентална и стоматологична асоциация и там им оказвам помощ с контактите и опциите.
Приоритет е и работата ни с Народното събрание. Няма да скрия, че с последния парламент се работеше извънредно мъчно. Няма да извадя нищо от килера, само че ще кажа, че имаше народни представители, които като че ли мразеха денталните лекари.
В България има голям дефицит на медицински сестри и се обрисува сериозен дефицит на лекари. Как стоят нещата при стоматолозите?
Няма да стартира с Касата, ще стартира отдалече. В България има пребогат брой зъболекари. На един ортодонт се падат към 600 пациенти приблизително. Статистиката до неотдавна отчиташе неверен брой зъболекари - 6000, тъй като ги отбелязваше като лечебни заведения. Това не е правилно, тъй като лечебно заведение може да бъде от един доктор по дентална медицина, може да бъде от двама, а може и от повече. Лекарите в България по указател са към 10 000, като в регистъра се записват единствено работещите зъболекари. В света се приема за обикновено да има един ортодонт на население сред 2000 и 3000 души, с цел да няма скрита безработица. В Европейски Съюз има мълчешком съглашение, че тази граница може да падне на 1200 души население, а в България е два пъти снижена границата. Какво се случва в последните години? Изпратих писмо до всички институции в България – Президентство, Министерски съвет, Парламент, Министерство на здравеопазването и Министерството на образованието при постоянното държавно управление. В него зададох два елементарни въпроса - има ли в България политика за производството на фрагменти и политика за производството на експерти? Отговор на този въпрос не ми беше даден. Това писмо обаче беше размахано пред ректорите на трите Медицински университета в София, Пловдив и Варна като причина да бъде понижена с 24% на броя на банкет на български студенти по дентална медицина държавна поръчка. Ние не сме упорствали за това. Въпросите ми бяха неслучайни, тъй като сега има напор за разкриване на два нови факултет по дентална медицина. Единият е в Нов български университет, а другият – в МУ-Плевен. Малко преди да бъде назначено служебното държавно управление, министър Сербезова ми препрати писмо-отговор до министъра на образованието, от който излиза наяве, че министърът на образованието е задал въпрос за потребността от откриване на нов факултет по дентална медицина в Нов български университет и тя дава отговор, че няма потребност. Няма и дума обаче за факултет в Плевен. Зададох въпрос и на ръководителя на Националната организация по оценяване и акредитация проф. Петя Кабакчиева дали има подадени заявки за откриване на два нови факултета, само че тя ми отговори, че няма постъпило искане за подобен факултет. В само число.
Нещата не за първи път се вършат лобистки в тази страна, само че това ще съсипе специалността. Същевременно ние сме изнесли отвън България към 2000 зъболекари. Тъй като обаче няма дефицит, на това не се обръща доста огромно внимание, а образованието на един ортодонт коства ужасно доста пари – към 100 000 лева и ние го подаряваме на богатите европейски страни. Отговорът от политиците обаче е, че ние сме в Европейски Съюз и би трябвало да следваме директивата за свободно придвижване на лекарите. Този проблем ще се задълбочи, в случай че се разкрият още два факултета.
Има ли у нас скрита безработица измежду зъболекарите?
Да. Колкото е по-малко сръчен един ортодонт, той или прави дъмпинг в цените на зъболекарските услуги, с цел да оцелее, или става нает чиновник. Причината е в метода на мислене на българина. Например лекуването при децата, което съвсем напълно е покрито от Здравната каса, единствено 20% от нуждаещите се се лекуват. Чрез Националната стратегия за профилактика съумяваме да подсигурим нужната грижа, защото досега през нея са минали 140 000 деца. По този метод образоваме на орална хигиена децата, техните родители, техните баби и дядовци, само че българинът узрява постепенно.
Източник: zdrave.net
КОМЕНТАРИ