Д-р Николай Поройлиев: Няма алтернатива на пейсмейкъра
Д-р Николай Поройлиев приключва Медицинския университет в София през 2011 година Започва специализация в Клиниката по кардиология на УМБАЛ “Царица Йоанна-ИСУЛ ” през 2012 година и придобива компетентност “Кардиология ” през 2016 година Успешно пази дисертационен труд на тематика “Камерна функционалност при пациенти с непрекъсната електрокардиостимулация ”.
Преминава няколко образования, след които става собственик на документи за Експертно равнище за ехокардиография и Базово равнище за електрокардиостимулация.
Член е на Българското сдружение по кардиология и Европейското сдружение по сърдечен темп, а от 2015 година е и помощник към Катедрата за незабавна медицина.
През последните години доктор Поройлиев е участник и презентатор в голям брой конгреси на европейско и национално равнище. Професионалните му ползи са фокусирани в региона на електрокардиостимулацията и електрофизиологията.
Разработка на доктор Николай Поройлиев, кардиолог в Клиниката по кардиология на УМБАЛ “Царица Йоанна – ИСУЛ ”, беше призната за издание в едно от най-авторитетните списания в региона на кардиологията в Европа – European Heart Journal. В обявата си доктор Поройлиев показва лично изследване за евентуалния, нездравословен резултат от пейсмейкърите върху работата на дясната камера на сърцето и изобщо за смяната в хемодинамиката на сърцето след имплантиране на устройството.
- Д-р Поройлиев, какви са главните акценти във вашата разработка и за какво решихте да насочите вниманието си точно към хемодинамиката на сърцето след имплантиране на пейсмейкър?
- Когато започвах да се занимавам с кардиология, имах като цяло интерес към имплантиране на устройства. Така в действителност стартира развиването ми в кардиологията. Като докторант, когато започнах специализацията си, при избора на тематика се стопирах на хемодинамиката и измененията, които настъпват след имплантиране на системи за кардиостимулация. Тъй като в оповестените изследвания липсваха данни или не се загатваше доста какви са измененията в дясна камера или в десните кухини, това разсъни интереса ми.
Не беше изяснено или най-малко аз не намирах задоволително информация по тематиката, до момента в който лява камера е много обстойно изследвана в изследвания с хиляди пациенти. По отношение на лява камера са включени освен неподходящите, само че са изучени в елементи всички резултати, защото левите кухини работят в условия на в пъти по-високи налягания, в сравнение с десните. Всяка смяна в хемодинамиката в левите кухини в действителност се отразява клинично.
Вероятно това е насочило първо интереса на откривателите към тях. Относно дясна камера хемодинамиката и цялостните промени в активацията, данни не липсваха, само че те бяха дребни изследвания или просто споменавания. Така взехме решение да се задълбочим в проучването на хемодинамиката в лява камера, както с цел да потвърдим измененията, по този начин и да ги сравним с процесите, които се случват в дясна камера.
В създаването си потвърдих, че въпреки и не толкоз трагични и клинично проявени, проблемите, които настъпват в резултат на неправилната стимулация, в дясната празнина на сърцето също са налице. Много по-рано се следи утежняване на функционалността, което обаче не е клинично изявено, т.е. остава прикрито за дълго време.
