Д-р Николай Николаев, прокурор в Софийската районна прокуратура, news.lex.bg Кампанията за отминалите

Д-р Николай Николаев, прокурор в Софийската районна прокуратура, news.lex.bg

Кампанията за отминалите избори предстоящо навлезе и в правосъдната система в светлината на идните назначения на нов основен прокурор и ръководител на Върховния административен съд (ВАС). Често изхождайки от своя дневен ред, политически фактори вземат мнения – кое от кое по-екстравагантни, само че и явно конюнктурно стимулирани. Конституционното право, което самоуверено може да се назова „ най-политическото право “, не може да стои настрана от тези въпроси и да остави нещата на политическата целенасоченост. Особено когато се касае до неговия централен предмет – публичните връзки, свързани с упражняването на обществената власт. Все отново, Конституцията като акт, регулиращ властта и механизмите за реализирането ѝ, основава предвидимост, легалност и легитимност, изключвайки волунтаризма и политическите искания за истина от последна инстанция. С други думи модерният български конституционализъм и върховенството на правото не позволяват искания на който и да било за  произвол като средновековното право на първа брачна нощ, а обществена власт следва да се образува и упражнява само съгласно Конституцията. Какво споделя Основният закон по този въпрос? Може ли Висш съдебен съвет да вземе такива значими и съдбовни за правосъдната система решения? А и би трябвало ли?

Юридическите причини

Държавните органи осъществят обществена власт. Техните пълномощия, наричани още подготвеност, се разграничават значително от субективните права на останалите правни субекти. Правомощията на органите са по едно и също време техни права и отговорности. Докато един жител може да се възползва или не от правото си да показва религиозните си възгледи, то прокурорът не би могъл да откаже да внесе обвинителен акт с мотив, че Венера е в осмия си дом или че ретроградният Меркурий не предвещава неоправдателна присъда. В теорията без особени възражения се поддържа разбирането, че държавните органи не могат да откажат да упражняват предоставените им правомощия[1]. Така Народното събрание „ не може да откаже да законодателства, а съдът не може да откаже правораздаване и така нататък “[2].

Тезата за какво Висш съдебен съвет няма законно право да упражнява пълномощията да предложи на президента да назначи основен прокурор, ръководител на Върховен касационен съд и ръководител на Върховен административен съд беше изведена в общественото пространство с прям политически привкус и бе аргументирана с това, че Висш съдебен съвет е с изминал мандат. „ Висш съдебен съвет не е законен да взема сходни решения, защото няма компетенции “, настояват покровителите с сходно схващане. Това виждане е неправилно.

Въпросът за това какво се случва, в случай че мандатът на парламентарен орган е завършил, само че органът, осъществяващ конститутивни функционалности във връзка с него, не е избрал нов състав, беше отвеян към Конституционния съд по отношение на завършилия от „ незапомнени “ времена мандат на инспекторите в Инспектората на Висшия правосъден съвет. Обсъждайки деликатно казуса, Конституционният съд доближи до Решение № 12 от 27 септември 2022 година, в което след съществени полемики одобри, че е конституционно неприемливо да се прекрати автоматизирано за неопределен срок активността на Инспектората към Висшия правосъден съвет заради приключване на периода на пълномощията на основния контрольор и на инспекторите и неизбирането от Народното събрание на нов състав. Според Конституционния съд с приключването на периода, за който са определени, основният контрольор и инспекторите в Инспектората към Висшия правосъден съвет извършват своите функционалности до избиране от Народното събрание на основен контрольор, надлежно на контрольор.

Актът на Конституционния съд взема решение частен случай в границите на огромния проблем пред конституционния ред в страната с дълбоката политическа рецесия, довела до невъзможността за образуване на състава на редица висши държавни органи. И според мен, Конституционен съд безусловно еднопосочно извежда един общ конституционноправен принцип, който по прилика към този момент се ползва и във връзка с Висш съдебен съвет от повече от година за всички останали пълномощия на кадровия орган. Затова и е извънредно неразбираемо за какво съгласно покровителите на тезата за „ нелегитимния Висш съдебен съвет “ той може да упражнява всички останали свои конституционни пълномощия, само че не и тези по желание на така наречен „ трима огромни “ в правосъдната власт.

Подобна теза е лишена с изключение на от житейска и от правна логичност, защото няма обществен орган в страната, от чийто кръг от пълномощия да се изключват избрани функционалности единствено тъй като това не се вписва в политическия дневен ред. Затова и решението на Конституционен съд е от огромно значение освен за доктрината, само че и на практика взема решение някои дълбоки проблеми на властта. И значи единствено едно – че българската конституционна система посредством това решение на Конституционен съд е „ имунизирала “ редица държавни органи от опцията „ вирусът “ на политическата рецесия да се трансферира върху тях и да има „ пандемичен резултат “ върху българската държавност.

Поради това актуалният състав на Висшия правосъден съвет, като законен конституционно открит върховен държавен орган, който осъществя в цялост всички свои конституционни пълномощия, освен може, само че и е правно длъжен да предложи на президента на Република България да назначи основен прокурор и ръководител на Върховен административен съд, при съществуването на законовите предпоставки за това. Изтеклият мандат на кадровия орган не е спънка за това.

Политическите причини

И въпреки всичко, с цел да бъде цялостна картината, следва да бъде обърнато внимание на политическите рецензии по отношение на процедурата за избор на основен прокурор и ръководител на Върховен административен съд. Те се вписват в подтекста на цялостното понижаване на доверието в българските институции от страна на жителите и чувството за липса на правдивост. Оставяме настрани персоналните политически офанзиви към фигурата на изпълняващия функционалностите основен прокурор Борислав Сарафов, както и апелите от сорта на това да се блокира процедурата (все едно се блокира „ Орлов мост “). Чуват се и възгласи в духа на Лев Толстой, че „ там, където има закон, има неправда “ (макар и както се досещаме неакадемично концептуализирани) с изказвания за изначална нелегитимност на всяка една процедура. Към тях обаче е по-добре да се отнасяме с схващане и състрадание. Заслужава внимание тезата, че един нов Висш съдебен съвет, който би трябвало да предложи „ тримата огромни “, ще бъде претрупан с по-голямо доверие, поради което процедурата би трябвало да се спре по политическа целенасоченост.

Призивите за това нов състав на Висшия правосъден съвет да предложи основен прокурор и ръководител на Върховния административен съд са политическа случка, която може тежко да делегитимира цялата правосъдна власт от позиция на конституционните учредения на пълномощията ѝ. Замислете се. Висшият правосъден съвет – органът, назначаващ всички съдии, прокурори и следователи, е с изминал от над две години мандат, като част от състава му даже не е напълнен. Наред с това основният прокурор, а следва и ръководителят на Върховния административен съд, също не са в парламентарен мандат. Като прибавим пълномощията на Инспектората на Висш съдебен съвет, настоящи все още на последната победа на националния тим по футбол (или може би не чак толкоз обратно във времето), ще получим картината на една правосъдна власт, чиято легитимност е разтърсена и в допълнение включва и липса на конституционно открит мандат на ръководителя на висшия държавен орган в системата на административното правосъдие.

Проблемът може да бъде решен с избор на нов Висш съдебен съвет, само че къде са политическите гаранции, че това ще се случи в обозримо бъдеще? Поне на пръв взор такива няма, защото нямаме налице нито стартирала процедура, нито даже поръчка, че такива ще бъде открита.

Заслужава да се напомни, че болшинството за образуване на правителство (каквото не може да бъде определено след поредност от парламентарни избори) съгласно Конституцията е нормално, т.е. повече от половината от присъстващите народни представители. За избор на членове на Висшия правосъден съвет то е квалифицирано – две трети от депутатите, като задълбочаващата се парламентарна рецесия не дава отговор на въпроса по какъв начин ще се образува сходно болшинство. От друга страна – правосъдната власт е самостоятелна и затова избирането на нов Висш съдебен съвет изначално би трябвало да бъде отделено политически и концептуално от образуването на парламентарно болшинство. В противоположен случай се основава неприятно усещане. Поради това бъдещото нестабилно събитие, каквото е избирането на нов състав на Висш съдебен съвет, не е аргументирано съображение за отсрочване на процедурите по желание даже по целенасоченост.

За Прокуратурата на Република България избирането на нов основен прокурор ще значи дефинитивно излизане от институционалната рецесия, подбудена от опитите (в това число чрез противоконституционните промени в Основния закон от декември 2023 г.) за засягане на нейната самостоятелност и слагането ѝ под партийно-политическо въздействие.

Стабилизирането на прокуратурата е развой, който към този момент е в ход и ще бъде дефинитивно приключен с назначението от президента на нов основен прокурор. Това освен ще даде на магистратите в системата нужното успокоение и предвидимост, с цел да работят, само че и може да даде повсеместен подтик за усилване на работата по предпочитани посоки, да обезпечи методическа помощ, както и да стартира огромните диалози по наболели въпроси, които оставени нерешени за системата с година, към този момент стартират да се роят под напора не все по-новите незаконни механизми.

Авторът

Николай Николаев е приключил право в Софийския университет „ Св. Климент Охридски “. Има докторска степен и е учител по конституционно право.

През 2019 година Николай Николаев става магистрат след конкурс, като след наложителното образование в Националния институт по правораздаване стартира работа като младши прокурор в Софийската районна прокуратура.

От март 2024 година е представител на Софийската районна прокуратура.

[1] Стойчев, Стефан, Конституционно право, София, 2002 година, стр. 284-285.

[2] Пак там.