Д-р Харалампиев: Блестящият хирург се отличава от посредствения с готовността си да се отдаде изцяло на професията
Д-р Николай Харалампиев е ортопед-травматолог с над 25 годишен опит в региона. Завършил е „ Медицина “ в Медицински университет – Пловдив през 1995 година, след което придобива компетентност „ Ортопедия и травматология ”. От 2010 година е част от екипа на незабавно травматологично поделение при УМБАЛ „ Св. Георги “ – Пловдив, където прави диагностика и лекуване на пациенти със болести и контузии на опорно-двигателния уред. Има клинични специализации в региона на ендопротезирането, а по този начин също курсове и професионални квалификации в някои от най-престижните клиники в редица европейски страни – Швейцария, Белгия, Германия, Италия и Унгария.
Д-р Харалампиев е член на Българския лекарски съюз, на Българската ортопедична и травматологична асоциация (БОТА), която е част от EFORT. Ежегодно взе участие в национални и интернационалните конгреси и семинари по специалността.
Началник на Отделението по ортопедия и травматология на МБАЛ – Пазарджик от 17 октомври 2025 година Извън работата е безрезервен брачен партньор, татко на три деца и горделивост за своите родители.
- Д-р Харалампиев, какво Ви насочи към медицината и по-специално към ортопедията и травматологията?
- Към медицината ме насочи най-много моята майка и желанието ми за реализация. Леля ми е преподавател по биология, която приготвя и до ден сегашен бъдещи студенти, и беше напълно естествено да се възползвам от тази опция. Към специалността „ Ортопедия и травматология “ ме насочи моята вътрешен глас. Вероятно се дължи ненапълно на обстоятелството, че още от дете обичам да коригирам и съединявам счупени предмети, тегли ме биомеханиката и техниката. Тази компетентност обгръща целия опорно-двигателен уред, което за мен беше търсено предизвикателство в оня миг.
- Не тръгнахте по пътя на своя татко - юрист Хари Харалампиев. Имаше ли алтернатива пред Вас дали да не учите право?
- Да, беше разумно и най-лесно за мен съгласно всички, само че не беше моят път, и аз знаех това. Затова избрах да последвам повика на душата си. А и в случай че бях приключил право, в никакъв случай нямаше да бъда даже на половина толкоз добър, колкото е татко ми, т.е. трябваше да се примиря да бъда несъвършен юрист, живеещ в сянката на гениалния си родител. Аз в никакъв случай не предпочитам удобството и сигурността, в случай че би трябвало да изгубя себе си. Човек би трябвало да гори в своята фантазия, да я желае буйно и преследва непоколебимо. Така се усещах във връзка с медицината – и времето ми потвърди, че съм бил прав. Вярвам, че клетвата, която даваме за запазване на човешкия живот, не са единствено думи. Призванието ни е онази движеща мощ, която ни избира, даже преди умишлено да създадем своя избор и да запишем да следваме това.
- Какво е най-важното, което сте научили от татко си, и кой е най-ценният съвет, който той Ви е дал?
- Много скъпи препоръки ми е дал, времето и диалозите с него са ми постоянно доста скъпи. Вероятно тези, които са се запечатали най-ярко и мога да изведа като квинтесенция, са: „ Бъди почтен, предан и открит с хората. Помагай окончателно постоянно, когато можеш, тъй като положителното постоянно се връща. “
- Помните ли първия си ден като млад доктор?
Да, несъмнено, дори и датата – 16.01.1996 година в УМБАЛ „ Св. Георги “ – Пловдив, откакто бях спечелил състезанието за специализация. Персоналът на цялата клиника ме посрещнаха доста задушевно.
- Имате над 25 години професионален опит. Какво най-вече се е трансформирало в ортопедията през това време?
Даже са 30 години, в случай че би трябвало да сме безусловно точни. Оттогава до в този момент, в здравно отношение – техника, импланти, процедури – има невероятна смяна и всевъзможни нововъведения, които подкрепят доста нашата работа. Масово се мина към по-инвазивни способи на лекуване, за по-бързо възобновяване на пациентите и завръщането им за оптимално къс период към естествен темп на живот.
- Какво си спомняте за първата си интервенция?
Тези неща не се не помнят. Беше пациент с тежка фрактура на подбедрицата, на чиято интервенция имах щастието да асистирам на доктор Румен Бацелов, от който след това съм научил доста.
- Кои са Вашите учители в специалността?
На първо място и неоспорим любимец в това отношение е доктор Бацелов, с който работим и до ден сегашен един до друг и от който съм научил съвсем всичко като млад специализант. Разбира се, това са също проф. Павел Ставрев и проф. Петко Токмаков, които бяха началници на клиниката по ортопедия и травматология по това време.
- Има ли пациент, който Ви е научил на нещо значимо и в никакъв случай няма да забравите?
Всеки пациент е друг, само че ги сплотява това, че всеки от тях разчита да откри способена лекарска помощ за страданието си и човешко отношение. В този аспект житейските уроци са доста, изключително в извънредно интензивното ми всекидневие.
- Правили сте интервенции, които извънредно рядко се вършат в България, както и интервенции за реплантация на отрязана ръка. Разкажете ни за тези случаи.
- Още при започване на моята процедура, откакто бях придобил компетентност, се сблъсках с тежък случай на ампутация на дланта на 14-годишно момче, което съумя да се възвърне изцяло след оперативната интервенция и лекуване от страна на мен и сътрудниците ми.
Друг подобен случай е ампутирана през гривнената става ръка на един овчар. В сполучлива колаборация с сътрудник съдов хирург успяхме да му възстановим функционалността на горния крак на 100%.
Вероятно един от най-известните случаи, поради необятното медийно отразяване, беше след тежка злополука на Автомагистрала „ Тракия “, когато ТИР удари и смаза лек автомобил. В него лидерът беше млад мъж, получил тежка ампутация на равнището на раменната кост и доста размачкване на меките тъкани, което е извънредно рисково за възникването на кръш синдром, който постоянно води до необратими последствия. В колаборация на нашия екип със съдови хирурзи и след няколко оперативни намеси, изходът беше удобен за пациента, като той възвърна предходния си живот, и до в този момент не пропуща празник, на който да не ни се обади и да ни благодари на всички лекари, които направихме това допустимо. Това е най-голямата премия за нас – да забележим благодарността и насладата от добре свършената работа в очите на нашите пациенти.
Сещам се и за един случай за ампутация на стъпало над глезенната става, а пациентът дори е и мой прочут. Извърши се в незабавен порядък реплантация и възобновяване на структурите. Последва цялостно възобновяване и завръщане към естествен метод на живот.
- От 17 октомври сте шеф на Отделението по ортопедия и травматология в МБАЛ – Пазарджик. С какви цели и визия поемате новата отговорност?
Отделението по ортопедия и травматология има огромен капацитет за напредък и развиване с първа цел грижа за пациента. В него работят извънредно добре готови лекари експерти, медицински сестри и спомагателен личен състав. Основните ми цели като началник са непрекъснато повишение на квалификацията – както моята, по този начин и на сътрудниците ми, асимилиране на нови техники, понижаване на предоперативния престой и елиминиране на следоперативните затруднения. Искам да можем да отговорим на потребностите на нашите пациенти с почтеност, неприкритост и изясненост, тъй като в връзките лекар-пациент доверието е водещо.
- В кои посоки смятате да развивате отделението – технологии, хирургични техники?
Има нови методики за лекуване на фрактури и дегенеративни ставни болести. Медицината и в частност нашата компетентност непрекъснато се развиват. За да бъдем постоянно на равнище и част от международния стандарт по ортопедия и травматология, е належащо да се стремим да покачваме знанията и уменията си посредством квалификационни курсове и специализации. Ще работя в тази тенденция за моя екип, от който съм в действителност извънредно впечатлен.
- Ендопротезирането е едно от направленията, в които имате богат опит. Какви са актуалните трендове в тази област? На какво най-важно желаете да научите сътрудниците си?
Ендопротезирането на огромни стави от дълго време към този момент е необятно публикувана и налична намеса у нас. За страдание, голямата част от българските пациенти се лекуват консервативно и чакат, до момента в който болките и ограничаването на придвижванията им станат нетърпими. Това постоянно довежда до незадоволителни резултати и по-продължителен рехабилитационен и оздравителен интервал. Още преди към 15 години, при една от специализациите ми в тази област в Белгия, водещите им ендопротезисти ни обърнаха изключително внимание на по този начин наречения „ тайминг “ – или другояче казано, оптимален миг за оперативно лекуване. Извършена в точното време, една такава намеса подсигурява, че упованията и постигнатите резултати се припокриват. Бих желал да работя в това направление и с моя екип, на локално равнище да се опитаме да повишим информираността на пациентите за потребността от ранна диагностика и лекуване.
- Какво е най-голямото предизвикателство в работата на един ортопед?
- Огромното физическо и психическо натоварване, защото травматичните пациенти са доста рискови и изискват изключително внимание, бърза реакция и ясна мисъл. Често се оказват с комбинирани контузии и се постанова мултидисциплинарен метод.
- Имате специализации в редица европейски клиники – кои положителни практики от там желаете да внедрите и тук?
Добра предоперативна подготовка на пациентите, добра колегиалност и връзка сред другите звена на лекарите, изключителна яловост и една спокойна, другарска среда в екипите ни. Не на последно място – доста положителни следоперативни грижи и следене на пациентите.
- Какво Ви впечатли най-силно в тези клиники?
- По-бързо внедряване на новите технологии и апарати в хирургическите отделения. Добрата колаборация сред производителите на импланти и клиничните звена, т.е. – и лекари от съответните специалности да вземат участие в създаването и подобряването на дизайна и биомеханиката на новите импланти. Много ме впечатли и съществуването на лична система за автохемотрансфузия в техните операционни.
- Какво съгласно Вас е бъдещето на ортопедията – роботизирани интервенции, биоматериали, 3D протези?
- Да, несъмнено това е бъдещето. Робот-асистирана хирургия, все по-честото потребление на самостоятелно направени ендопротези, анатомично преконтурирани импланти, костни заместители, керамични заместители и други нововъведения.
- Каква роля имат рехабилитацията и последващите грижи за сполучливото възобновяване?
- Без физиотерапия и ЛФК не може да чакаме бързи и положителни резултати, защото и най-добре осъществената интервенция е без значение, в случай че пациентът не се вертикализира и възвърне към опцията за независимо напредване допустимо най-скоро.
- Как подхождате към младите лекари – какво желаете да им предадете като опит и метод на работа?
- На първо място – да имат религия и самочувствие в личните си сили и благоприятни условия, да бъдат твърдо уверени в избора си на компетентност, да не се огъват пред компликациите, да преследват задачите си с религия и порив, да не се тормозят да се допитват до по-опитните си сътрудници. Да помнят, че това, което отличава блестящия хирург от посредствения, е готовността му да се отдаде напълно на благородната си специалност.
- Какъв е доктор Харалампиев отвън болничното заведение?
- Иска ми се да имам вяра, че съм добър човек, който се управлява във всички свои решения от моралния си компас. За фамилията ми съм безрезервен брачен партньор, татко на три деца – Хари (27 г.), Аделина (18 г.) и Николета (8 г.), и мисля, че добър наследник. За приятелите ми съм човек, на който постоянно могат да разчитат и с който да се забавляват.
- Как бихте се описали накратко?
- Бих споделил, че съм оптимист и сангвиник по темперамент, само че е мъчно да приказвам самичък за себе си. Вероятно би трябвало да попитате хората към мен за това.
- Какво Ви зарежда и ви кара да се усмихвате?
- Обичам да се забавлявам с децата, изключително с най-малката, която е на 8 година и към момента е във етапа на игрите и приключенията. Много е привързана към мен, извънредно любознателна и обожава да майсторим нещо дружно. Много ме развеселяват и нашите домашни любимци – куче и коте, които са доста занимателни, само че и внасят необикновено успокоение и в допълнение обич в дома ни. Зареждам се също като работя в градината, когато пътуваме цялото семейство до разнообразни нови или обичани остарели места в страната и чужбина. Изобщо, умея да оценявам и да се любувам на ежедневни, въпреки и дребни неща.
- Когато вземате сложни решения, какво следвате – разсъдъка или интуицията?
- На нас, лекарите, постоянно ни се постанова да вземаме такива, само че отговорът на този въпрос е сложен. Първото, което изниква в съзнанието, е интуицията, само че тя постоянно е подкрепена от дедукция, като един от типовете официална логичност. Разумът ни води на база проверими обстоятелства, критерии и опит, само че интуицията ни кара да желаяме да създадем още едно проучване (примерно) преди да пристъпим към дефинитивно решение и тъкмо това се оказва основно за съответния случай. Имал съм доста такива обстановки при пациенти, които е било мъчно да получат решение за проблемите си, които са ги изправили пред потребността да потърсят профилирана лекарска помощ. Вярвам, че всеки добър доктор слуша интуицията си, само че я валидира през опита и разсъдъка си.
- Кое е най-ценното нещо, което сте наследили от родителите си?
- Моите родители ме научиха на добрина, почтеност, труд, благотворителност, честност, благородство, преданост, отговорност, борбеност и достойнство, въобще на фундаменталните човешки полезности.
- Имате ли занимание или занятие, което Ви откъсва от работата изцяло?
- Зимата обичам да карам ски, цялото семейство харесваме този спорт. Лятото боготворя да бъдем постоянно край морето, което ме зарежда като нищо друго. Там относително неотдавна открих ново занимателно занимание и това е падъл бордът. С другари от време на време играем волейбол и футбол.
Много обичам да работя в градината ни, досегът със земята и растенията ми работи извънредно релаксиращо, успокояващо и омиротворяващо.
Обичам доста да чета и да чувам хубава музика.
- Вашият татко обожава изкуството, изкушен е от писането, има голяма библиотека и колекционира картини. Кои от тези неща споделяте и вие?
- Да, татко ми написа, а аз съм несъмнено добър четец и слушател. Със брачната половинка ми също харесваме изобразителното изкуство, постоянно посещаваме изложения тук или международно известни галерии и музеи, когато пътуваме в чужбина. Обичаме да храним сетивата си с изкуство. Имаме собствен усет и желания за творби на родни създатели и сме основали вкъщи хармония и уют посредством подбрани техни картини. В нашия дом също имаме огромна библиотека, опитваме се да възпитаме и предадем на децата си тази пристрастеност, по този начин както сме я наследили от нашите родители.
- За какво Ви се желае да имате повече време?
- Определено за фамилията ми, които са до мен постоянно и ме поддържат в решенията и стоят зад изборите ми. Лекарската специалност е обвързвана с чести отсъствия от вкъщи и в случай че нямаш до себе си сътрудник, който да те схваща, поддържа и да основава уют и баланс вкъщи, няма по какъв начин да работиш умерено. В това отношение брачната половинка ми е балансьорът и постоянно е проявявала схващане към моята претовареност и отдаденост към медицината, което ми е помогнало да се концентрирам върху своите цели и задания в работата.
- Какво бихте споделили на младежите, които през днешния ден мечтаят да станат лекари?
- Да се борят за фантазиите си. Защото, както е споделил Ричард Бах: „ Никога не ти се дава фантазия, без да ти се даде късмет да я осъществиш. “
- А защо мечтаете Вие?
- Аз съм признателен за всичко в живота си.
Да имаме здраве, благополучие, естетика и обич за цялото семейство и отсега нататък. Мечтая за добра вероятност и светли хоризонти. За мир, съгласие, добрина и взаимопомощ сред хората като цяло. В частност за това да видя по какъв начин децата ни са пораснали и станали положителни хора, сполучливо са осъществили капацитетите си и са се посветили на специалности, които им носят задоволство, само че и наслада, щастливи са и имат до себе си постоянни сътрудници, а тогава ще бленувам и за внуци.
Д-р Харалампиев е член на Българския лекарски съюз, на Българската ортопедична и травматологична асоциация (БОТА), която е част от EFORT. Ежегодно взе участие в национални и интернационалните конгреси и семинари по специалността.
Началник на Отделението по ортопедия и травматология на МБАЛ – Пазарджик от 17 октомври 2025 година Извън работата е безрезервен брачен партньор, татко на три деца и горделивост за своите родители.
- Д-р Харалампиев, какво Ви насочи към медицината и по-специално към ортопедията и травматологията?
- Към медицината ме насочи най-много моята майка и желанието ми за реализация. Леля ми е преподавател по биология, която приготвя и до ден сегашен бъдещи студенти, и беше напълно естествено да се възползвам от тази опция. Към специалността „ Ортопедия и травматология “ ме насочи моята вътрешен глас. Вероятно се дължи ненапълно на обстоятелството, че още от дете обичам да коригирам и съединявам счупени предмети, тегли ме биомеханиката и техниката. Тази компетентност обгръща целия опорно-двигателен уред, което за мен беше търсено предизвикателство в оня миг.
- Не тръгнахте по пътя на своя татко - юрист Хари Харалампиев. Имаше ли алтернатива пред Вас дали да не учите право?
- Да, беше разумно и най-лесно за мен съгласно всички, само че не беше моят път, и аз знаех това. Затова избрах да последвам повика на душата си. А и в случай че бях приключил право, в никакъв случай нямаше да бъда даже на половина толкоз добър, колкото е татко ми, т.е. трябваше да се примиря да бъда несъвършен юрист, живеещ в сянката на гениалния си родител. Аз в никакъв случай не предпочитам удобството и сигурността, в случай че би трябвало да изгубя себе си. Човек би трябвало да гори в своята фантазия, да я желае буйно и преследва непоколебимо. Така се усещах във връзка с медицината – и времето ми потвърди, че съм бил прав. Вярвам, че клетвата, която даваме за запазване на човешкия живот, не са единствено думи. Призванието ни е онази движеща мощ, която ни избира, даже преди умишлено да създадем своя избор и да запишем да следваме това.
- Какво е най-важното, което сте научили от татко си, и кой е най-ценният съвет, който той Ви е дал?
- Много скъпи препоръки ми е дал, времето и диалозите с него са ми постоянно доста скъпи. Вероятно тези, които са се запечатали най-ярко и мога да изведа като квинтесенция, са: „ Бъди почтен, предан и открит с хората. Помагай окончателно постоянно, когато можеш, тъй като положителното постоянно се връща. “
- Помните ли първия си ден като млад доктор?
Да, несъмнено, дори и датата – 16.01.1996 година в УМБАЛ „ Св. Георги “ – Пловдив, откакто бях спечелил състезанието за специализация. Персоналът на цялата клиника ме посрещнаха доста задушевно.
- Имате над 25 години професионален опит. Какво най-вече се е трансформирало в ортопедията през това време?
Даже са 30 години, в случай че би трябвало да сме безусловно точни. Оттогава до в този момент, в здравно отношение – техника, импланти, процедури – има невероятна смяна и всевъзможни нововъведения, които подкрепят доста нашата работа. Масово се мина към по-инвазивни способи на лекуване, за по-бързо възобновяване на пациентите и завръщането им за оптимално къс период към естествен темп на живот.
- Какво си спомняте за първата си интервенция?
Тези неща не се не помнят. Беше пациент с тежка фрактура на подбедрицата, на чиято интервенция имах щастието да асистирам на доктор Румен Бацелов, от който след това съм научил доста.
- Кои са Вашите учители в специалността?
На първо място и неоспорим любимец в това отношение е доктор Бацелов, с който работим и до ден сегашен един до друг и от който съм научил съвсем всичко като млад специализант. Разбира се, това са също проф. Павел Ставрев и проф. Петко Токмаков, които бяха началници на клиниката по ортопедия и травматология по това време.
- Има ли пациент, който Ви е научил на нещо значимо и в никакъв случай няма да забравите?
Всеки пациент е друг, само че ги сплотява това, че всеки от тях разчита да откри способена лекарска помощ за страданието си и човешко отношение. В този аспект житейските уроци са доста, изключително в извънредно интензивното ми всекидневие.
- Правили сте интервенции, които извънредно рядко се вършат в България, както и интервенции за реплантация на отрязана ръка. Разкажете ни за тези случаи.
- Още при започване на моята процедура, откакто бях придобил компетентност, се сблъсках с тежък случай на ампутация на дланта на 14-годишно момче, което съумя да се възвърне изцяло след оперативната интервенция и лекуване от страна на мен и сътрудниците ми.
Друг подобен случай е ампутирана през гривнената става ръка на един овчар. В сполучлива колаборация с сътрудник съдов хирург успяхме да му възстановим функционалността на горния крак на 100%.
Вероятно един от най-известните случаи, поради необятното медийно отразяване, беше след тежка злополука на Автомагистрала „ Тракия “, когато ТИР удари и смаза лек автомобил. В него лидерът беше млад мъж, получил тежка ампутация на равнището на раменната кост и доста размачкване на меките тъкани, което е извънредно рисково за възникването на кръш синдром, който постоянно води до необратими последствия. В колаборация на нашия екип със съдови хирурзи и след няколко оперативни намеси, изходът беше удобен за пациента, като той възвърна предходния си живот, и до в този момент не пропуща празник, на който да не ни се обади и да ни благодари на всички лекари, които направихме това допустимо. Това е най-голямата премия за нас – да забележим благодарността и насладата от добре свършената работа в очите на нашите пациенти.
Сещам се и за един случай за ампутация на стъпало над глезенната става, а пациентът дори е и мой прочут. Извърши се в незабавен порядък реплантация и възобновяване на структурите. Последва цялостно възобновяване и завръщане към естествен метод на живот.
- От 17 октомври сте шеф на Отделението по ортопедия и травматология в МБАЛ – Пазарджик. С какви цели и визия поемате новата отговорност?
Отделението по ортопедия и травматология има огромен капацитет за напредък и развиване с първа цел грижа за пациента. В него работят извънредно добре готови лекари експерти, медицински сестри и спомагателен личен състав. Основните ми цели като началник са непрекъснато повишение на квалификацията – както моята, по този начин и на сътрудниците ми, асимилиране на нови техники, понижаване на предоперативния престой и елиминиране на следоперативните затруднения. Искам да можем да отговорим на потребностите на нашите пациенти с почтеност, неприкритост и изясненост, тъй като в връзките лекар-пациент доверието е водещо.
- В кои посоки смятате да развивате отделението – технологии, хирургични техники?
Има нови методики за лекуване на фрактури и дегенеративни ставни болести. Медицината и в частност нашата компетентност непрекъснато се развиват. За да бъдем постоянно на равнище и част от международния стандарт по ортопедия и травматология, е належащо да се стремим да покачваме знанията и уменията си посредством квалификационни курсове и специализации. Ще работя в тази тенденция за моя екип, от който съм в действителност извънредно впечатлен.
- Ендопротезирането е едно от направленията, в които имате богат опит. Какви са актуалните трендове в тази област? На какво най-важно желаете да научите сътрудниците си?
Ендопротезирането на огромни стави от дълго време към този момент е необятно публикувана и налична намеса у нас. За страдание, голямата част от българските пациенти се лекуват консервативно и чакат, до момента в който болките и ограничаването на придвижванията им станат нетърпими. Това постоянно довежда до незадоволителни резултати и по-продължителен рехабилитационен и оздравителен интервал. Още преди към 15 години, при една от специализациите ми в тази област в Белгия, водещите им ендопротезисти ни обърнаха изключително внимание на по този начин наречения „ тайминг “ – или другояче казано, оптимален миг за оперативно лекуване. Извършена в точното време, една такава намеса подсигурява, че упованията и постигнатите резултати се припокриват. Бих желал да работя в това направление и с моя екип, на локално равнище да се опитаме да повишим информираността на пациентите за потребността от ранна диагностика и лекуване.
- Какво е най-голямото предизвикателство в работата на един ортопед?
- Огромното физическо и психическо натоварване, защото травматичните пациенти са доста рискови и изискват изключително внимание, бърза реакция и ясна мисъл. Често се оказват с комбинирани контузии и се постанова мултидисциплинарен метод.
- Имате специализации в редица европейски клиники – кои положителни практики от там желаете да внедрите и тук?
Добра предоперативна подготовка на пациентите, добра колегиалност и връзка сред другите звена на лекарите, изключителна яловост и една спокойна, другарска среда в екипите ни. Не на последно място – доста положителни следоперативни грижи и следене на пациентите.
- Какво Ви впечатли най-силно в тези клиники?
- По-бързо внедряване на новите технологии и апарати в хирургическите отделения. Добрата колаборация сред производителите на импланти и клиничните звена, т.е. – и лекари от съответните специалности да вземат участие в създаването и подобряването на дизайна и биомеханиката на новите импланти. Много ме впечатли и съществуването на лична система за автохемотрансфузия в техните операционни.
- Какво съгласно Вас е бъдещето на ортопедията – роботизирани интервенции, биоматериали, 3D протези?
- Да, несъмнено това е бъдещето. Робот-асистирана хирургия, все по-честото потребление на самостоятелно направени ендопротези, анатомично преконтурирани импланти, костни заместители, керамични заместители и други нововъведения.
- Каква роля имат рехабилитацията и последващите грижи за сполучливото възобновяване?
- Без физиотерапия и ЛФК не може да чакаме бързи и положителни резултати, защото и най-добре осъществената интервенция е без значение, в случай че пациентът не се вертикализира и възвърне към опцията за независимо напредване допустимо най-скоро.
- Как подхождате към младите лекари – какво желаете да им предадете като опит и метод на работа?
- На първо място – да имат религия и самочувствие в личните си сили и благоприятни условия, да бъдат твърдо уверени в избора си на компетентност, да не се огъват пред компликациите, да преследват задачите си с религия и порив, да не се тормозят да се допитват до по-опитните си сътрудници. Да помнят, че това, което отличава блестящия хирург от посредствения, е готовността му да се отдаде напълно на благородната си специалност.
- Какъв е доктор Харалампиев отвън болничното заведение?
- Иска ми се да имам вяра, че съм добър човек, който се управлява във всички свои решения от моралния си компас. За фамилията ми съм безрезервен брачен партньор, татко на три деца – Хари (27 г.), Аделина (18 г.) и Николета (8 г.), и мисля, че добър наследник. За приятелите ми съм човек, на който постоянно могат да разчитат и с който да се забавляват.
- Как бихте се описали накратко?
- Бих споделил, че съм оптимист и сангвиник по темперамент, само че е мъчно да приказвам самичък за себе си. Вероятно би трябвало да попитате хората към мен за това.
- Какво Ви зарежда и ви кара да се усмихвате?
- Обичам да се забавлявам с децата, изключително с най-малката, която е на 8 година и към момента е във етапа на игрите и приключенията. Много е привързана към мен, извънредно любознателна и обожава да майсторим нещо дружно. Много ме развеселяват и нашите домашни любимци – куче и коте, които са доста занимателни, само че и внасят необикновено успокоение и в допълнение обич в дома ни. Зареждам се също като работя в градината, когато пътуваме цялото семейство до разнообразни нови или обичани остарели места в страната и чужбина. Изобщо, умея да оценявам и да се любувам на ежедневни, въпреки и дребни неща.
- Когато вземате сложни решения, какво следвате – разсъдъка или интуицията?
- На нас, лекарите, постоянно ни се постанова да вземаме такива, само че отговорът на този въпрос е сложен. Първото, което изниква в съзнанието, е интуицията, само че тя постоянно е подкрепена от дедукция, като един от типовете официална логичност. Разумът ни води на база проверими обстоятелства, критерии и опит, само че интуицията ни кара да желаяме да създадем още едно проучване (примерно) преди да пристъпим към дефинитивно решение и тъкмо това се оказва основно за съответния случай. Имал съм доста такива обстановки при пациенти, които е било мъчно да получат решение за проблемите си, които са ги изправили пред потребността да потърсят профилирана лекарска помощ. Вярвам, че всеки добър доктор слуша интуицията си, само че я валидира през опита и разсъдъка си.
- Кое е най-ценното нещо, което сте наследили от родителите си?
- Моите родители ме научиха на добрина, почтеност, труд, благотворителност, честност, благородство, преданост, отговорност, борбеност и достойнство, въобще на фундаменталните човешки полезности.
- Имате ли занимание или занятие, което Ви откъсва от работата изцяло?
- Зимата обичам да карам ски, цялото семейство харесваме този спорт. Лятото боготворя да бъдем постоянно край морето, което ме зарежда като нищо друго. Там относително неотдавна открих ново занимателно занимание и това е падъл бордът. С другари от време на време играем волейбол и футбол.
Много обичам да работя в градината ни, досегът със земята и растенията ми работи извънредно релаксиращо, успокояващо и омиротворяващо.
Обичам доста да чета и да чувам хубава музика.
- Вашият татко обожава изкуството, изкушен е от писането, има голяма библиотека и колекционира картини. Кои от тези неща споделяте и вие?
- Да, татко ми написа, а аз съм несъмнено добър четец и слушател. Със брачната половинка ми също харесваме изобразителното изкуство, постоянно посещаваме изложения тук или международно известни галерии и музеи, когато пътуваме в чужбина. Обичаме да храним сетивата си с изкуство. Имаме собствен усет и желания за творби на родни създатели и сме основали вкъщи хармония и уют посредством подбрани техни картини. В нашия дом също имаме огромна библиотека, опитваме се да възпитаме и предадем на децата си тази пристрастеност, по този начин както сме я наследили от нашите родители.
- За какво Ви се желае да имате повече време?
- Определено за фамилията ми, които са до мен постоянно и ме поддържат в решенията и стоят зад изборите ми. Лекарската специалност е обвързвана с чести отсъствия от вкъщи и в случай че нямаш до себе си сътрудник, който да те схваща, поддържа и да основава уют и баланс вкъщи, няма по какъв начин да работиш умерено. В това отношение брачната половинка ми е балансьорът и постоянно е проявявала схващане към моята претовареност и отдаденост към медицината, което ми е помогнало да се концентрирам върху своите цели и задания в работата.
- Какво бихте споделили на младежите, които през днешния ден мечтаят да станат лекари?
- Да се борят за фантазиите си. Защото, както е споделил Ричард Бах: „ Никога не ти се дава фантазия, без да ти се даде късмет да я осъществиш. “
- А защо мечтаете Вие?
- Аз съм признателен за всичко в живота си.
Да имаме здраве, благополучие, естетика и обич за цялото семейство и отсега нататък. Мечтая за добра вероятност и светли хоризонти. За мир, съгласие, добрина и взаимопомощ сред хората като цяло. В частност за това да видя по какъв начин децата ни са пораснали и станали положителни хора, сполучливо са осъществили капацитетите си и са се посветили на специалности, които им носят задоволство, само че и наслада, щастливи са и имат до себе си постоянни сътрудници, а тогава ще бленувам и за внуци.
Източник: zdrave.net
КОМЕНТАРИ