Д-р Неделя Щонова реши да сподели, че е стартирала нов

Д-р Неделя Щонова реши да показа, че е стартирала нов план, с който да оказва помощ на хората. Ето и детайлностите от самата нея:

Днес снимахме първия епизод от план, който измислих с огромно неспокойствие - “Лекар вкъщи ".

Отидох в един изцяло чужд дом и се срещнах с непозната жена:

- Защо ни писахте? Защо желаете да участвате? За какво мечтаете? В какво вярвате? - попитах.

И тя сподели:

- Отивам на доктор... и получавам рецепта. Само една рецепта, някакви медикаменти, някаква незаинтересованост и цялостно равнодушие към мен, като човек. Не желая това. Искам доктор вкъщи. Искам внимание и милеене. Имам проблеми с опорно-двигателния уред, с гръбнака, имам тежка остеопороза, макулна недъгавост и инфектиране на червата. И преди да приказваме за рисковите фактори и общоприетата, стандартна медицина... дано кажа, какво мисля за заболяванията.

Нас ни разболяват неналичията. Разболява ни неналичието на любов, разболява ни неосъщественият креативен капацитет, разболява ни най-много Предателството, което вършим по отношение на себе си - раждаме се... и в нас е вложено толкоз доста, а ние живеем като използваме и обследваме толкоз доста малко от това, което ни е обещано. Трябва да бъдем Ваятели. Това е обичаната ми дума.

И зная, че Вие ще ме разберете и по тази причина ще Ви кажа стих... за оскъдицата, от обич, в която живеем.

И взе, че ми го сподели този стих.

Говорихме, преглеждахме се, играхме гимнастика, изградихме терапевтично-стратегически проект за деяние.

За край Маргарита ми подари пакет бисквити:

- Полезни са, диетични, богати на фибри!

Тръгнах си. Отворих пакета.

Изядох пет бисквити.

Опитвах да консолидирам съзнанието си.

Сякаш... не бях готова за толкоз бездънен, преобразяващ и разтърсващ диалог … и въобще за подобен старт на плана ни.

Излизам от вкъщи на Маргарита, мисля си за нея и виждам, по какъв начин към мен, от една детска площадка тича дете, с усмивка до ушите:

- Вие сте Неделя, нали?! От “Денсинг старс "?! Винаги Ви гледах. Въртяхте се във въздуха като перка на аероплан, правихте шпагати и танцувахте доста хубаво. Аз упражнявах гимнастика... и можех да си подвигна крайници ееей до тук... - и сподели... - само че след това стопирах, обаче като Ви гледах.. отново... съм се запалила... може ли да се снимаме...??

Вълшебно е.

Да отвориш очи и да видиш свят, който си сътворил.

И за който свят ти си изцяло виновен.

И от ден на ден мисля, че неприятните неща и диагнози... не са най-лошото, което може да ни се случи. Най-лошото... май е да да бъдеш обезсърчен, равнодушен, безлюбовен и да живееш в горчивината на осъзнаването, по какъв начин си Предал капацитета, създателя и съвършенството, с което идваме в този свят.

А ние като се родим... Бог е вложил в нас толкоз доста. Щедростта на небето е необятна.

И е в действителност Болезнено и е в действителност Болестотворно … човек да не се развива.

Естествено, че съвършенство няма. Но човек може да влага своята сила и идеали... като всеки ден върви по ***Пътя на това непостижимо съвършенството.

И единствено тази смелост носи в себе си безспорен капацитет за излекуване и естетика.

И да, доста потребно е да приказваме съответно за стандартните рискови фактори, цитокинова стихия и проучване на фекален калпротектин, като неинвазивен маркер за мониторинг на чревното инфектиране.

Но в случай че в близост е оскъдност... от милеене, обич, съзидание...

... става зле...!

Това е най-красивата и здравословна действителност - Любовта и Тайната на Сътворението.

И ти можеш да я създаваш в себе си.

Ако ще и в близост да е мрак.

Човек поверява живота си на това, в което има вяра.

И е хубаво да има съкровища, които... молците не ги ядат.