Д-р Неделя Щонова: Случи се по старомодния начин
Д-р Неделя Щонова нееднократно е разказвала за щастието да забременее откакто е предходна през извънредно тежки тествания.
Ето какво описа тя през днешния ден:
Плодовитост оттатък двете чертички в теста за бременност
Чаках я. Години наред. 10 следващи.
Душата ми … по кое време търпеливо, по кое време нетърпеливо, протягаше ръце към небето, тялото, вкопчено в вяра, шепнеше и се молеше с всяка клетка:
- Ела, апелирам те, идвай към този момент …
Ала тя не идваше. Все не идваше.
Много дълги години не идваше. И никой не разбра за какво.
Лекарите мълчаха. Науката броеше хормони и дни. Но аз имах вяра, макар, че от време на време броях друго. Трепети, сълзи, празници без детски смях, усещах майчинска любов до преливане, само че кей … нямаше. Нямаше бебе, което да гушкам.
И след това …
Един ден. Тя пристигна. Случи се по най-старомодния метод. Когато стопирах да бъда закрепена и вътрешно се освободих. Случи се тъкмо след един тенис шампионат, в Мамая, Румъния, стигнах до полуфинал и бях толкоз щастлива. И забравих, изключих за моята болежка. Бях съсредоточена във всеки мач. Във всяка точка. И гонех даже най-късите топки, които падаха безусловно до мрежата.
И тя се роди. Днес. Преди 20 години. И в този момент, когато я виждам по какъв начин лети, благодаря безшумно на Бог.
Мили девойки. Бих желала да споделя нещо, в което цялостен живот имам вяра.
Плодовитостта е доста повече от биология. Тя е положение на душата. Да родиш не е единствено да износиш дете - а да износиш смисъл, да износиш вяра, добрина, оздравял пациент, обич, танц … и да ги подариш на света.
И в случай че в миналото някой ти прошепне:
- Ти нямаш дете, ти си ялова!
Да, боли, само че тогава отговори, без яд, със светлина:
- Аз съм майка. На обич. На вяра. На цели вселени. И никоя чертичка не може да мери това. Защото съществува плодовитост оттатък двете чертички в теста за бременност.
Има вътрешност в душата. И в нея може да зачеваме добрина, деликатност, хубост, помощ, книги, картини, музика.
Можеш да раждаш думи, които лекуват. Можеш да отглеждаш разтуха в сърцата на другите. Можеш да кърмиш с наличие, да люлееш тъгата на някой чужд, да си майка на нечия вяра … Да помагаш на хората.
Вярвайте … девойки.
Вярвайте даже когато тестванията мълчат. Дори когато светът ви мери единствено по чертичките.
Когато думата „ бездетна “ се изсипва по душата ни като камъни.
Всяка от нас е плодородна.
Стига да има вяра.
Стига да обича и да се държи като плодородна почва. Това е сакрално.
Раждай, даже без да си родила дете. Създавай, даже когато всичко в теб е изтощено. Бъди жена. Бъди майка. Бъди тиха градина, в която животът никне с всяка усмивка, с всяко положително, с всяко прошепнато „ Обичам те … и ще бъда до теб “.
Да родиш … е да си създател на живот, без потребност от операционна зала, без потребност от здравна статистика или асистирана репродукция. Да носиш живот в думите си, в докосването, в погледа, в избора да останеш нежна и богатства, даже когато целият светът е недодялан и неприятен.
Да родиш е акт на вътрешно изобилие. Има дами, които в никакъв случай не раждат деца, само че раждат прелестни светове всяка заран, щом отворят очи. Респект и за тези дами, на които не им е обещано, само че те продължат да подаряват светлина.
Честит рожден ден, детето ни.
Бъди жива и здрава, Лили!
Мамо. Благодаря ти за генетичната щафета.
