Д-р Неделя Щонова направи разтърсващ разказ във фейсбук за нещо,

Д-р Неделя Щонова направи разтърсващ роман във фейсбук за нещо, което ѝ се е случило неотдавна, видя Plovdiv24.bg . С почитателите си тя показа по какъв начин е помогнала на семейство с дете с левкемия. 

Вчера се качвам в едно такси и водачът ме разпозна.

Беше човек, който виждам за първи път.

Спря колата, обърна се към мен.

Гледах го, до момента в който очите му постепенно започнаха да се наливат със сълзи.

- Знаете ли?! -започна той безшумно. Няма по какъв начин да знаете... 2015 година на моето дете му сложиха диагнозата левкемия. Тогава той беше на 21 години. Лекарят погледна стъклото и сподели - 95% ракови кафези, 30% късмет да оцелее. Но ние взехме решение да се борим, философски, обърнахме света, вярвахме, нито за момент не се предадохме... гледахме Ви, четяхме Ви... тогава, в този момент и постоянно... без да знаете... Вие и историите, които разказвате ни дадоха религия и сили... и в този момент след тестванията... всичко е добре, направихме трансплантация във Висбаден. И макар тези 30% късмет за живот, които тогва лекарите ни даваха, през днешния ден сутринта, 8 години по-късно, тренирахме дружно с моя наследник във фитнеса... здрави, във форма, щастливи и блгагодарни. Вие... май имате задача и в този момент ще се обадя на сина ми да му кажа, кого возя. Цялото ни семейство... с любов... Ви благодарим за светлината.

Аз зная, че постоянно има риск заболяването да се върне... само че се апелирам...

И съм уверен, че настройката прави чудеса!

И се разплака като дете...

Мдааа...

И аз си поплаках през вчерашния ден с този човек...

Никой не е стопанин на ориста си.

Някои споделят, че щастието и безсмислието са две деца, които тичат по една и съща земя. И от време на време нещата в действителност са ужасни, безсмислени и обречени. Но даже, когато наподобяват неуместни, даже когато взорът открива мъчно вяра и смисъл... даже тогава, и въобще в никакъв случай... знаеш ли, въобще в никакъв случай не спирай с порива. С стремежа.

На това е отдадена и новата книга, която пиша.

Самата битка... или не, дано го кажа по-добре... самият *танц на стремежа … с камъка към върха* е един магически свят, където в никакъв случай не знаеш какво следва.

Има обстановки, цели, залози, които си костват безусловно всяко Сизифово изпитание.

Дори да не спечелиш.

Дори да не се изкатериш на върха.

Дори да си останеш в подножието на планината.

Въпросът се свежда до висшата честност към концепцията, че когато ти си жив... и повдигаш скалата всеки ден... ти си благополучен.

За мен това е щастието.

И аз зная, че под небесните мълнии и в края на всяко дълго изпитание има шир без небе … и дъно без дълбочина.

И там е прелестно.

Нереално прелестно.

И зная също, че в никакъв случай не можеш да се озовеш в това прелестно, в случай че не обичаш усилието да повдигаш скалата всеки ден.

И не, това не е мазохизъм.

Това е здрава себеактуализация и здрав, съзнателен блян по едни други светове.