Български лекар в Газа: Това е концентрационен лагер и смъртта е навсякъде. Умира се от всичко
Д-р Милена Ангелова – Чи е анестезиолог-реаниматор, който работи сега в Газа, оказва помощ в болничното заведение в Насер. Това е болничното заведение, която бе атакувана през вчерашния ден и в следствие починаха минимум 20 души, измежду които и петима публицисти.
Вчера в 9 часа нашата група напусна рамките на болничното заведение, с цел да участва на наложително образование, тъй че ние физически не бяхме в постройката по време на офанзивата. Новините за станалото дойдоха по интернет до момента в който ние бяхме на лекция. Това е поредна офанзива против нас. Това е втората ми задача в Газа. Тук бях и през месец май, когато болничното заведение още веднъж беше атакувана. След това беше атакувана пред юни, разяснява тя пред Нова тв.
Това наподобява като рутинна цел, в сравнение с като случайност, добави тя.
Нямам визия какъв брой лекари и пациенти е имало в болничното заведение по време на бомбардировката, която се случи в 10 часа. Но по това време болничното заведение е работила на цялостен потенциал – правили са се интервенции, реанимацията е била цялостна, незабавното поделение е било натоварено, а сътрудниците ми са били на поста си. Коридорите са били цялостни освен с пациенти, само че и с техните близки, разяснява тя.
Тази заран се върнахме в болничното заведение. Палестинските ни сътрудници, народът е привикнал с тези гледки, те живеят от десетилетия по този метод. Така че макар офанзивата през вчерашния ден хората не престават да работят, болничното заведение продължава да приема и лекува пациенти, самата аз след минути влизам в операционната. За мен всичко това не е обикновено, изискванията са тежки, пагубни, пъклен. Не знам какви още думи да употребявам, само че хората не престават да стоят на поста си и да вършат това, което би трябвало да вършат, споделя българският доктор.
Ток има, вода има, лекарства няма. Работим с неща, с които не бих работила, в случай че имах избор. Няма консумативи, няма микролаборатория, няма медикаменти, няма достъп до някои напълно базови проучвания, споделя тя.
И добавя, че вместо с обичайните медикаменти, които се употребяват за упояване на пациенти, които би трябвало да се оперират, лекарите са принудени да употребяват средства, които към този момент съвсем на никое място не се ползват или се разчита на субстанции, които са със странични резултати.
Гладът в Газа е пагубен. Това е позор за цивилизования свят, че го позволява. Смъртта е на всички места. Умира се от рани – от огнестрелни, от бомби, умира се от хронични и остри инфекциозни болести. Умира се от всичко, тъй като няма какво да се направи. Но моите пациенти в огромната си част са потърпевши от детонации или от доста тъкмо прицелени патрони – в главата, в гърдите или в тестисите при мъжете, или в гръбначния дирек, което оставя човек неподвижен за цялостен живот, споделя тя.
Имах млад пациент с рана в гръбначния дирек. Той умря на сутринта, а сътрудниците ми споделиха, че популярност богу, че е умрял, тъй като гибелта е по-добра от живота, описа тя.
Газа не е страна. Газа е концентрационен лагер. Хората тук са затворени единствено тъй като са палестинци. Нямат право да пътуват, да излизат, управлява им се храната, водата. Това е концентрационен лагер и това би трябвало да се каже, разяснява тя.
