Д-р Майкъл Остерхолм: „Рискът от заразяване не е толкова голям
Д-р Майкъл Остерхолм, шеф на Центъра за проучване и политика на инфекциозните болести в Университета в Минесота, се среща с държавните водачи още през 2014 година Темата тогава е епидемията от ебола в Западна Африка. Като държавен епидемиолог на Минесота, Майкъл Остерхолм е бил на първа линия в борбите за публично здраве, с цел да наблюдава и задържа разпространяването на огнища, породени от грип - E. coli O157, Staphylococcus aureus и други заплашителни патогени.
След като напуща тази служба и се причислява към Университета в Минесота, Остерхолм се трансформира в звезда в научните среди на своята компетентност. Когато инфекциите поразяват света, той постоянно е един от първите, който получава позвъняване от високо равнище за експертна помощ за страни, които са се оказали в епицентъра на зараза. Тази дългогодишна консултантска активност ме у дала опция да проучва и провежда базата данни за разнообразни международни закани, подбудени от появяващите се вируси, бактерии и мистериозните протеини, наречени приони, свързани с заболяването „ луда крава “ и други.
Никой не може да каже, че Остерхолм не ни е предизвестил за пандемии и нуждата да се подготвим за тях. В книгата си от 2017 година „ Смъртоносни врагове: Нашата война против убийствените микроби “ той и съавторът Марк Олшакер превеждат читателите през галерията на инфекциозните сътрудници и техния капацитет да опустошат публичното здраве и международната стопанска система.
Главата на книгата за MERS и SARS е изключително забавна през днешния ден. Тези болести са породени от коронавируси, същото семейство на вирусите, които сътвориха пандемията COVID-19. Три години преди актуалната рецесия, Остерхолм подвигна паника за притеснителната композиция от коронавирусни болести - те имат относително висок % на смъртност и могат да се разпространят бързо при хората. Избухванията на SARS и MERS през последните 20 години не стават световни, само че в действителност са „ предвестници на нещата, които предстоят “, както с удебелен шрифт е посочено в книгата.Предлагаме ви изявлението на Джил Бъркъм с Остерхолм, оповестено на уеб страницата Star Tribune преди няколко дни.
- Вашата книга излезе през 2017 година, тя изрично ни предизвести за напълно действителната опасност от пандемия с акцент върху болести като SARS и MERS, породени от коронавируси. Много преди този момент ни предупредихте да приемем съществено опасността от пандемия. Защо беше толкоз мъчно никой в държавните управления нито на Китай, нито на другите страни, изумени от ковид, да не одобри тази сериозна опасност за живота и здравето на народите?- Поради две аргументи: Едната е, че ние в Съединени американски щати имахме това особено възприятие за непобедимост, имахме граница, която не позволяваше на такива причинители на инфекциозни заболявания да обхванат... Ние, несъмнено, знаем, че това е нелепост и всеки бацил през днешния ден може да е където си желае по света и на следващия ден да е другаде.
Втората причина е, че сме склонни да нямаме креативно въображение, в случай че не става въпрос за видеоигра или филм. Нищо от това в действителност не беше толкоз мъчно. Беше много непосредствено и сложено тъкмо пред нас. Хората, които са от бранша на здравните грижи, знаеха, че опазването на здравето е било „ оглозгано “, че няма резистентност от какъвто и да е значителен темперамент, няма непотребен потенциал, нито средства за запасяване с огромни размери защитни средства.
Не е имало действително схващане за уязвимостта на тази страна, която разпорежда цялата си доставка на медикаменти от страни като Китай. И когато не разбирате всичко това или избирате да го пренебрегнете, елементарно е да се каже: „ ето, мина още един ден и нищо не се случи… “Често са ме питали какъв е шансът това в действителност да се случи? Винаги отговарях: „ Това ще се случи. Просто не знам дали ще е по моя часовник. "
Заплахата по принцип е сложна за схващане. Човешката природа не желае да има вяра в неща, които наподобяват заплашителни или носят паника. Дори управлението в Белия дом се държеше по този метод – те не имаха вяра в продължение на доста седмици, че това идва. Изпратихме им уведомление с прогноза още през януари. Членувам във форума за водачество на CIDRAP - това е група от организации, които аз и други специалисти съветваме. Казах, „ Сега съм безусловно уверен, че това ще бъде пандемия. Това ще бъде международна зараза. Ще бъде централното събитие на годината по целия свят. Това, което се е случило в Ухан, ще се случи и на други места. "
Но даже тогава хората някак избраха да повярват, че това е обстановка с невисок риск. Това беше едно от нещата, които ми беше мъчно да приема - неприемането от страна на Вашингтон.
- Има ли някакви индикатори, които биха ни алармирали по кое време ние като общество можем да се „ отпуснем “ и да не съблюдаваме толкоз строго ограниченията за сигурност?- Трябва да следим деликатно данните, които излизат за пандемията. Няма никакво значение какъв брой тъкмо хора са действително застрашени, а и липсва такава информация. Според моделирането на учените и специалистите – би трябвало да имаме контакт със инфектиран. Например в случай че се ръкувате с всички 50 000 души на един стадион - имате проблем. Но в случай че не сте го създали, рискът от предаване не е толкоз огромен, колкото хората си мислят. Също по този начин нямаме изчерпателни данни, че в учебните заведения имаме мощно предаване от деца на деца и че те занасят болестта вкъщи на мама и баща.
Просто би трябвало да мислим ясно и разумно. Трябва да спрем да играем по този начин, както аз играя на морски шах с моя 10-годишен внук. Трябва да стартираме да играем като гросмайстор, който мисли по какъв начин се реалокира надолу по дъската с всеки ход и всяко придвижване. Ние не вършим това. Това е, което ще ни помогне да разберем по кое време можем да „ разхлабим “ нещата. Този ход ще промени партията, а този - не. Това е методът, по който би трябвало да мислим.
- Как мислите, по кое време децата ще могат да се върнат в учебно заведение?- Мисля, че тази полемика би трябвало да се организира в този момент. Вижте по какъв начин Сингапур и Хонконг подходиха към това. Ясно е, че имат способността да вършат нещо, което множеството други страни не вършат. Но най-важното е, че Сингапур не затвори учебните заведения. Хонконг го направи. Не видяхме разлика. Бих се изказал доста бурно, в случай че това имаше някакво значение – вие ме познавате. Знам, че има значение в спасяването на живота в болница, когато сте извели от там 20% от медицинските сестри, лекари, дихателни терапевти, които не могат да работят, тъй като са у дома (да гледат децата си). Знам, че е рисково да се оставят възрастни баби и дядовци да продължат да работят. Това знам. Ето за какво би трябвало да водим тези полемики.
- Надявате ли се, че ще се появят и други нови евентуални лекувания за COVID-19, като хлорохин, които се учат сега?- Надявам се, само че вярата не е тактика.
След като напуща тази служба и се причислява към Университета в Минесота, Остерхолм се трансформира в звезда в научните среди на своята компетентност. Когато инфекциите поразяват света, той постоянно е един от първите, който получава позвъняване от високо равнище за експертна помощ за страни, които са се оказали в епицентъра на зараза. Тази дългогодишна консултантска активност ме у дала опция да проучва и провежда базата данни за разнообразни международни закани, подбудени от появяващите се вируси, бактерии и мистериозните протеини, наречени приони, свързани с заболяването „ луда крава “ и други.
Никой не може да каже, че Остерхолм не ни е предизвестил за пандемии и нуждата да се подготвим за тях. В книгата си от 2017 година „ Смъртоносни врагове: Нашата война против убийствените микроби “ той и съавторът Марк Олшакер превеждат читателите през галерията на инфекциозните сътрудници и техния капацитет да опустошат публичното здраве и международната стопанска система.
Главата на книгата за MERS и SARS е изключително забавна през днешния ден. Тези болести са породени от коронавируси, същото семейство на вирусите, които сътвориха пандемията COVID-19. Три години преди актуалната рецесия, Остерхолм подвигна паника за притеснителната композиция от коронавирусни болести - те имат относително висок % на смъртност и могат да се разпространят бързо при хората. Избухванията на SARS и MERS през последните 20 години не стават световни, само че в действителност са „ предвестници на нещата, които предстоят “, както с удебелен шрифт е посочено в книгата.Предлагаме ви изявлението на Джил Бъркъм с Остерхолм, оповестено на уеб страницата Star Tribune преди няколко дни.
- Вашата книга излезе през 2017 година, тя изрично ни предизвести за напълно действителната опасност от пандемия с акцент върху болести като SARS и MERS, породени от коронавируси. Много преди този момент ни предупредихте да приемем съществено опасността от пандемия. Защо беше толкоз мъчно никой в държавните управления нито на Китай, нито на другите страни, изумени от ковид, да не одобри тази сериозна опасност за живота и здравето на народите?- Поради две аргументи: Едната е, че ние в Съединени американски щати имахме това особено възприятие за непобедимост, имахме граница, която не позволяваше на такива причинители на инфекциозни заболявания да обхванат... Ние, несъмнено, знаем, че това е нелепост и всеки бацил през днешния ден може да е където си желае по света и на следващия ден да е другаде.
Втората причина е, че сме склонни да нямаме креативно въображение, в случай че не става въпрос за видеоигра или филм. Нищо от това в действителност не беше толкоз мъчно. Беше много непосредствено и сложено тъкмо пред нас. Хората, които са от бранша на здравните грижи, знаеха, че опазването на здравето е било „ оглозгано “, че няма резистентност от какъвто и да е значителен темперамент, няма непотребен потенциал, нито средства за запасяване с огромни размери защитни средства.
Не е имало действително схващане за уязвимостта на тази страна, която разпорежда цялата си доставка на медикаменти от страни като Китай. И когато не разбирате всичко това или избирате да го пренебрегнете, елементарно е да се каже: „ ето, мина още един ден и нищо не се случи… “Често са ме питали какъв е шансът това в действителност да се случи? Винаги отговарях: „ Това ще се случи. Просто не знам дали ще е по моя часовник. "
Заплахата по принцип е сложна за схващане. Човешката природа не желае да има вяра в неща, които наподобяват заплашителни или носят паника. Дори управлението в Белия дом се държеше по този метод – те не имаха вяра в продължение на доста седмици, че това идва. Изпратихме им уведомление с прогноза още през януари. Членувам във форума за водачество на CIDRAP - това е група от организации, които аз и други специалисти съветваме. Казах, „ Сега съм безусловно уверен, че това ще бъде пандемия. Това ще бъде международна зараза. Ще бъде централното събитие на годината по целия свят. Това, което се е случило в Ухан, ще се случи и на други места. "
Но даже тогава хората някак избраха да повярват, че това е обстановка с невисок риск. Това беше едно от нещата, които ми беше мъчно да приема - неприемането от страна на Вашингтон.
- Има ли някакви индикатори, които биха ни алармирали по кое време ние като общество можем да се „ отпуснем “ и да не съблюдаваме толкоз строго ограниченията за сигурност?- Трябва да следим деликатно данните, които излизат за пандемията. Няма никакво значение какъв брой тъкмо хора са действително застрашени, а и липсва такава информация. Според моделирането на учените и специалистите – би трябвало да имаме контакт със инфектиран. Например в случай че се ръкувате с всички 50 000 души на един стадион - имате проблем. Но в случай че не сте го създали, рискът от предаване не е толкоз огромен, колкото хората си мислят. Също по този начин нямаме изчерпателни данни, че в учебните заведения имаме мощно предаване от деца на деца и че те занасят болестта вкъщи на мама и баща.
Просто би трябвало да мислим ясно и разумно. Трябва да спрем да играем по този начин, както аз играя на морски шах с моя 10-годишен внук. Трябва да стартираме да играем като гросмайстор, който мисли по какъв начин се реалокира надолу по дъската с всеки ход и всяко придвижване. Ние не вършим това. Това е, което ще ни помогне да разберем по кое време можем да „ разхлабим “ нещата. Този ход ще промени партията, а този - не. Това е методът, по който би трябвало да мислим.
- Как мислите, по кое време децата ще могат да се върнат в учебно заведение?- Мисля, че тази полемика би трябвало да се организира в този момент. Вижте по какъв начин Сингапур и Хонконг подходиха към това. Ясно е, че имат способността да вършат нещо, което множеството други страни не вършат. Но най-важното е, че Сингапур не затвори учебните заведения. Хонконг го направи. Не видяхме разлика. Бих се изказал доста бурно, в случай че това имаше някакво значение – вие ме познавате. Знам, че има значение в спасяването на живота в болница, когато сте извели от там 20% от медицинските сестри, лекари, дихателни терапевти, които не могат да работят, тъй като са у дома (да гледат децата си). Знам, че е рисково да се оставят възрастни баби и дядовци да продължат да работят. Това знам. Ето за какво би трябвало да водим тези полемики.
- Надявате ли се, че ще се появят и други нови евентуални лекувания за COVID-19, като хлорохин, които се учат сега?- Надявам се, само че вярата не е тактика.
Източник: spisanie8.bg
КОМЕНТАРИ