д-р Мартин Табаков, коментар специално за Tribune.bg Ако Румен Радев

д-р Мартин Табаков, коментар особено за Tribune.bg Ако Румен Радев имаше лексикон, в него щяхме да прочетем, че той е „ заслужен представител на България ”, „ образован и хубав ” (Елеонора Митрофанова, дипломат на Руската Федерация). Също по този начин „ има несъмнено позитивни качества ” (Николай Малинов, ръководител на НД „ Русофили “) и е „ същински български родолюбец ” (Светлана Шаренкова, ръководител на Форум „ България – Русия “). Последната, в поддръжката ѝ за втори мандат на настоящия президент, написа тези дни, че „ Радев и Йотова са точните хора, на точното място, в точното време! ”. Този гъдел, от време на време даже в интимно наклонение, с който президентът съществува в нечии показа, бе обогатен с поддръжката, която Кирил Петков и Асен Василев обявиха за настоящия държавен глава: „ Румен Радев е най-хубавият президент, който България може да излъчи на изборите ”. Тези думи, уви, са родилното леке на политическия план „ Продължаваме промяната ”(ПП) на двамата екс-министри. Всъщност в случай че Българска социалистическа партия, Има Такъв Народ, ИБГНИ и Политическа партия имат общ знаменател, това е Румен Радев, доколкото и четирите обединения обявиха, че той е тяхната кандидатура за президент. И тук човек стартира да се пита: а какво се случи с упоритото налагане на разделяне сред „ партиите на статуквото ” и „ партиите на митинга ”, когато и Корнелия Нинова, и Кирил Петков имат един и същи претендент за президент? В последна сметка очевидно разликите сред всички упоменати абревиатури не са толкоз огромни, колкото те желаят да ни карат да мислим, откакто и четирите се сплотяват в посока на това кой би трябвало да заеме най-високия пост в страната.   Но хората са споделили: кажи ми кои са ти приятелите, с цел да ти кажа какъв си. Или в случай че би трябвало да го модифицираме: кажи ми кои са в Инициативния комитет, пък аз ще ти кажа дали ще купят азерски газ. Докато новата коалиция на Кирил Петков и Асен Василев бива асоциирана с Румен Радев, а около него – и с кръга от подкрепящи го партии, НПО-та и тогавашни фрагменти на Държавна сигурност - тя ще „ бие на кухо ” във всяка една от главните ѝ искания: да съставлява смяна, да бъде демократична групировка и партия на почтените хора. Уви, по-вероятно е пчелите да стартират да вършат мед от чушки, в сравнение с от центрофугата на президентската институция – и нейните назначения по силовите структури - да стартира да тече либералност и честност. А „ смяна ” с втори мандат на настоящия президент и с доминирано от Българска социалистическа партия и Има Такъв Народ парламентарно болшинство в действителност е допустима, само че тя надали е такава смяна, за която биха дали своят вот евентуалните гласоподаватели на Политическа партия. Това няма да е смяна, която ще е в посока на либералност и честност (представете си едно болшинство, в което вземат участие Корнелия Нинова с честността си и Слави Трифонов с демократичността си). А на този декор, анализатори, близки до Дондуков 2, не престават да популяризират други възможности на парламентаризма.    За сметка на това, политическият „ стартъп ” на двамата някогашни министри наподобява доста по-автентично в ролята на сложил си за цел да се осъществя в политическия център на идеологическия набор индивид. Оттук и появяването на следната еквилибристика, която чухме от представител на Политическа партия: постигането на леви цели с десни принадлежности (впоследствие „ левите цели ” бяха освежени като „ обществени цели ”, с цел да звучи по-правдоподобно). Но тази деидеологизация също е по усета на Румен Радев, който през последните пет години се опитваше да позволи несъгласието, че бе повдигнат за президент от Българска социалистическа партия през 2016-та година, само че бе определен освен от леви гласоподаватели. Именно президентът е най-големият изразител на това „ няма ляво – няма дясно ”, което другояче от „ Да, България ”, част от Демократична България (ДБ), бяха артикулирали преди време. С тази ценностна индиферентност, планът на Асен Василев и Кирил Петков има резултата на опит за спомагателното легитимиране на президента в разнообразни електорални ниши (по-скоро браншови, в сравнение с идеологически, тъй като към този момент казахме, че „ няма ляво – няма дясно ” работи в интерес на държавния глава). Все отново военният профил на Румен Радев, както и поддръжката, която той получава измежду евроскептичните гласоподаватели към Българска социалистическа партия и някои националистически обединения по едно и също време, не е обезателно апетитна алтернатива за българския програмист, който работи за непозната компания. А обединението Политическа партия, която ще водят двамата екс-министри, нямаше да бъде допустима без „ ракетата – притежател ” Кирил Петков, който пък, от своя страна, не би бил в позицията да лидира нов политически план, в случай че преди този момент президентът на страната не го бе назначил в служебния му кабинет. В подобен случай, не е изненадваща реципрочната поддръжка на Кирил Петков и Асен Василев за втори мандат на Румен Радев. С всички произлизащи от това, упоменати нагоре, политически опасности за тях: въпреки всичко е по-вероятно Политическа партия да се преобрази по облика на Румен Радев, в сравнение с Румен Радев – в този на Политическа партия. Но без значение от мотивацията им за поддръжката на президента, връзката сред двамата екс-министри и него се утвърждава и от личните им думи, и от събитията.   За разлика от Кирил Петков, Христо Иванов не дължи нищо на президента. А това е независимост, която може да е единствено потребна на Демократична България. Още повече, че с появяването на Политическа партия от Демократична България схващат добре, че към този момент не са единствения мост сред Румен Радев и градския център.    А в случай че след избирането на Румен Радев за президент на България преди пет години последователно за родната общност стана ясно, че фигурата на президента е била от интерес за Руския институт за стратегически проучвания, ръководен към оня миг от Леонид Решетников, то през днешния ден би трябвало да се запитаме дали тази заинтригуваност на съответните среди на Руската Федерация по отношение на българския президент продължава да е настояща и в случай че да, в каква посока? Ако през 2016-та година обликът на Румен Радев е бил антиципиран проучвателен (пол, възраст, биография, специалност и т.н), дали през 2021-ва акцентът не е към този момент подложен върху това каква би трябвало да бъде ролята на този облик? Минаваме ли от фигурата към действието? Формулата, състояща се от едноличен водач, заобиколен от бюрократи-изпълнители, припомня на съветската скица, налагана от Владимир Путин през последните няколко години: в центъра на решенията е фигурата на президента на Руската Федерация, който делегира осъществяването на авансово заложени политики на външната мембрана от технократи (начело с министър-председателя Михаил Мишустин). В такова систематизиране на отговорностите технократът е потребен два пъти: заради експертизата си и тъй като в никакъв случай не може да бъде конкуренция на водача (качествата на специалиста не са свързани с импониране на сантиментите на необятните маси). Така да вземем за пример, в случай че един технократ размаха пестник, то това би имало по-скоро смешен, в сравнение с респектиращ резултат. Тази формула, постулираща централната роля на гранитния водач, който се обкръжава с външен кръг от специалисти, към този момент се среща по-смело в рецепцията като техноавтократизъм. Китай и Русия са измежду най-често цитираните образци за такова управническото комбиниране от технократи и автократи.  Въпреки че те надали го вършат умишлено, някогашните служебни министри Кирил Петков и Асен Василев в действителност влизат в ролята на комфортната мембрана от технократи към Румен Радев. Досега в качеството им на служебни министри от президентското държавно управление, оттук насетне – като групировка, подкрепяща Румен Радев. Момчетата от Харвард са ръкавицата, под която желае да се скрие свитият пестник. Или в случай че позволите художествена екстраполация, Кирил Петков и Асен Василев са в ролята на Хензел и Гретел. В едноименната немска приказка една видимо благовидна бабичка, която живее в къща с покрив от козунак и прозорци от захар, приканя изгубилата се челяд: „ А, кой ви докара тук, благи деца? Влезте и останете, никой няма да ви стори зло ”. Малко по-късно обаче се оказва, че старицата в действителност е магьосница, която, като „ видяла по какъв начин двете с цялостни, румени бузки спят умерено ”, решила, че децата ще ѝ се усладят, и хвърлила Хензел в кошарата да го угои. И от време на време карала момчето да подава пръст през един процеп, тъй че да реши какъв брой е едър. Когато Румен Радев се здрависва с Кирил и Асен, той прави тъкмо това: преценя тяхната тежест. *** доктор Мартин Табаков е ръководител на Института за дясна политика. Бивш консултант към Политическия кабинет на министъра на външните работи Даниел Митов.