Четири процента от българите притежават 36 млрд. лв.
Д-р Любослав Костов, основен икономист на КНСБ и шеф на ИССИО, учител в УНСС
Веднъж мишката забелязала, че стопанинът на фермата е поставил капан за мишки. Тя разказала за това на кокошката, овцата и кравата. Но те ѝ дали отговор: “Капанът за мишки е твой проблем, не наш! ” Малко по-късно в клопката се хванала змия и ухапала дамата на фермера. Опитвайки се да я излекуват, сварили на дамата чорба от кокошката. После заклали овцата, с цел да нахранят всички, пристигнали да навестят болната. И най-после заклали кравата, с цел да нахранят гостите, пристигнали на погребението.
В този смисъл моят въпрос към вас е: Задълбочаващите се неравенства чий проблем са?
Според статистиката на Българска народна банка към края на 2022 година българите имат спестявания под формата на депозити в размер на малко над 72 милиарда лв.. Това е растеж от 8,2% по отношение на 2021 година Същевременно депозитите на семействата като брой понижават с към 2% за година, като сега са към 8,9 млн. броя.
Разбира се, броят на депозитите не всеки път е равностоен с броя на вложителите. Много постоянно един човек има повече от един депозит. Това са систематизираните цифри.
Изхождайки от тях, нарастването на сумата на спестяванията на семействата кара анализаторите да вършат много подвеждащи заключения и внушения в общественото пространство, че
видиш ли, щом са 72 милиарда лева спестяванията, значи българите са забогатели.
Всъщност, поглеждайки в конструкция тази работа, нещата стоят тъкмо по противоположния метод.
Какво ни демонстрира таблицата за спестяванията?
- Налице е възходяща централизация на от ден на ден запаси в ръцете на все по-малко хора, което води и до растеж на неравенствата в обществото.
- Средната стойност на най-малките депозити (до 1 000 лева.) е 169 лева Става въпрос за над 4,8 млн. броя депозити със междинен размер от 169 лева Спестяванията до 1 000 лева съставляват близо 55% от броя на всички влогове.
- Всъщност семействата с най-малките депозити до 1000 лева имат едвам 1,14% от цената на всички влогове в страната, въпреки да държат в себе си тези 55% от абсолютния брой на депозитите.
- Депозитите до 5000 лева съставляват едвам 7,22% от общата стойност на всички влогове (от тези 72 милиарда лева.). Това значи, че близо 75% от лицата, притежаващи влогове, разполагат с тези едвам 7,2% от общия размер на средствата. Останалите 25% разполагат с всичко останало.
- Депозити над 50 000 лева са съсредоточени в най-вече 3% от физическите лица, като последните имат съвсем 50% от цената на всички предоставените средства.
С две думи, не повече от 294 000 души имат спестявания на стойност над 36 милиарда лева (средно 122 000 лева на човек). За съпоставяне Брутният вътрешен продукт на България за 2022 година бе в размер на 165 милиарда лева Това значи, че тези 294 000 души са имали запас, еднакъв на 22% от Брутният вътрешен продукт на цялата стопанска система за предходната година. Дотук с теорията, че когато спестяванията нарастват, българите стават по-богати. Това може и да е правилно, само че за малко на брой – към 294 000 души или не повече от 4% от популацията на страната.
А какво се случва с заемите?
Подобно на статистиката за депозитите Българска народна банка на всяко тримесечие разгласява данни за положението на заемите на семействата. Последните са към декември 2022 година и демонстрират, че общото равнище на заемите на семействата в страната нараства с 4,2 милиарда лева единствено за една година, което е растеж 12,7%.
- Към декември 2022 година семействата в България са изтеглили близо 3 млн. заеми на обща стойност от над 33 милиарда лв..
- Като безспорен брой заемите до 5000 лева са 70,5% от общите заеми. Това значи, че българите всеобщо теглят заеми, с цел да покриват ежедневните си потребности.
- Броят на изтеглените заеми до 1000 лева понижава, до момента в който при тези до 2500 и до 5000 лева нараства. Това значи, че тегленето на заем до 1000 лева към този момент е незадоволително на фона на общото повишаване на цените на главните артикули.
- Структурата на заемите демонстрира, че средностатистическият българин употребява заеми за покриване на своите ежедневни потребности, а не за крупни покупки или вложения. Фактът, че заемите до 5000 лв. са 70,53% от общия брой, е индикативен.
Всъщност намаляването на влоговете до 5000 лева, съчетано с растежа на заемите и нарастването на разноските на семействата, демонстрира, че семействата в България с ниски и междинни приходи от ден на ден разчитат на кредитиране и понижаване на спестяванията си, с цел да покриват ежедневните си потребности.
Макар номинално спестяванията да порастват, в систематичен проект нещата наподобяват притеснителни. Значителното повишаване на депозитите над 50 000 лева и над 1 млн. лева, които са съсредоточени в дребна част от обществото, е явен знак, че в спешни времена като тези, в които се намира България, неравенствата сред обособените групи в обществото нарастват.
В миг, когато явно обществото се нуждае от своята страна, от това да има държавен бюджет, който да обезпечи нужното финансиране за всички сфери на обществения живот, спестяванията на болшинството от българите понижават, до момента в който заемите нарастват. В България държавният бюджет се ръководи като бюджет на корпорация и се търсят пазарни пояснения за неща, които нямат пазарен темперамент. Резултатът са най-острите неравенства в разпределението на ресурсите в цяла Европа.
И една ретроспекция, която ми се коства значима. Знаете ли до какво води гражданската война в Древен Рим сред оптиматите и популарите? Докато първите се мъчели да запазят властта на олигархията в Сената, а вторите прибягвали до гол популизъм,
най-после всичко завършило с тирания на Гай Юлий Цезар
.В този смисъл дано не забравяме, че Хитлер, Ленин, Мусолини, Асад, Кадафи, Франко, Ердоган, Орбан и Путин са пристигнали на власт в интервал, когато популизмът е корелирал позитивно с повишаването на неравенствата. За мен това е знак за локализирането на властническо ръководство в зародиш. Около 90% от революциите по света са свързани с този проблем. Но това са единствено догатки, които се надявам да не са правилни.
Фактите обаче са явни – българите теглят повече заеми, а това, че спестяванията им нарастват, надалеч не значи, че болшинството от тях са забогатели.
Веднъж мишката забелязала, че стопанинът на фермата е поставил капан за мишки. Тя разказала за това на кокошката, овцата и кравата. Но те ѝ дали отговор: “Капанът за мишки е твой проблем, не наш! ” Малко по-късно в клопката се хванала змия и ухапала дамата на фермера. Опитвайки се да я излекуват, сварили на дамата чорба от кокошката. После заклали овцата, с цел да нахранят всички, пристигнали да навестят болната. И най-после заклали кравата, с цел да нахранят гостите, пристигнали на погребението.
В този смисъл моят въпрос към вас е: Задълбочаващите се неравенства чий проблем са?
Според статистиката на Българска народна банка към края на 2022 година българите имат спестявания под формата на депозити в размер на малко над 72 милиарда лв.. Това е растеж от 8,2% по отношение на 2021 година Същевременно депозитите на семействата като брой понижават с към 2% за година, като сега са към 8,9 млн. броя.
Разбира се, броят на депозитите не всеки път е равностоен с броя на вложителите. Много постоянно един човек има повече от един депозит. Това са систематизираните цифри.
Изхождайки от тях, нарастването на сумата на спестяванията на семействата кара анализаторите да вършат много подвеждащи заключения и внушения в общественото пространство, че
видиш ли, щом са 72 милиарда лева спестяванията, значи българите са забогатели.
Всъщност, поглеждайки в конструкция тази работа, нещата стоят тъкмо по противоположния метод.
Какво ни демонстрира таблицата за спестяванията?
- Налице е възходяща централизация на от ден на ден запаси в ръцете на все по-малко хора, което води и до растеж на неравенствата в обществото.
- Средната стойност на най-малките депозити (до 1 000 лева.) е 169 лева Става въпрос за над 4,8 млн. броя депозити със междинен размер от 169 лева Спестяванията до 1 000 лева съставляват близо 55% от броя на всички влогове.
- Всъщност семействата с най-малките депозити до 1000 лева имат едвам 1,14% от цената на всички влогове в страната, въпреки да държат в себе си тези 55% от абсолютния брой на депозитите.
- Депозитите до 5000 лева съставляват едвам 7,22% от общата стойност на всички влогове (от тези 72 милиарда лева.). Това значи, че близо 75% от лицата, притежаващи влогове, разполагат с тези едвам 7,2% от общия размер на средствата. Останалите 25% разполагат с всичко останало.
- Депозити над 50 000 лева са съсредоточени в най-вече 3% от физическите лица, като последните имат съвсем 50% от цената на всички предоставените средства.
С две думи, не повече от 294 000 души имат спестявания на стойност над 36 милиарда лева (средно 122 000 лева на човек). За съпоставяне Брутният вътрешен продукт на България за 2022 година бе в размер на 165 милиарда лева Това значи, че тези 294 000 души са имали запас, еднакъв на 22% от Брутният вътрешен продукт на цялата стопанска система за предходната година. Дотук с теорията, че когато спестяванията нарастват, българите стават по-богати. Това може и да е правилно, само че за малко на брой – към 294 000 души или не повече от 4% от популацията на страната.
А какво се случва с заемите?
Подобно на статистиката за депозитите Българска народна банка на всяко тримесечие разгласява данни за положението на заемите на семействата. Последните са към декември 2022 година и демонстрират, че общото равнище на заемите на семействата в страната нараства с 4,2 милиарда лева единствено за една година, което е растеж 12,7%.
- Към декември 2022 година семействата в България са изтеглили близо 3 млн. заеми на обща стойност от над 33 милиарда лв..
- Като безспорен брой заемите до 5000 лева са 70,5% от общите заеми. Това значи, че българите всеобщо теглят заеми, с цел да покриват ежедневните си потребности.
- Броят на изтеглените заеми до 1000 лева понижава, до момента в който при тези до 2500 и до 5000 лева нараства. Това значи, че тегленето на заем до 1000 лева към този момент е незадоволително на фона на общото повишаване на цените на главните артикули.
- Структурата на заемите демонстрира, че средностатистическият българин употребява заеми за покриване на своите ежедневни потребности, а не за крупни покупки или вложения. Фактът, че заемите до 5000 лв. са 70,53% от общия брой, е индикативен.
Всъщност намаляването на влоговете до 5000 лева, съчетано с растежа на заемите и нарастването на разноските на семействата, демонстрира, че семействата в България с ниски и междинни приходи от ден на ден разчитат на кредитиране и понижаване на спестяванията си, с цел да покриват ежедневните си потребности.
Макар номинално спестяванията да порастват, в систематичен проект нещата наподобяват притеснителни. Значителното повишаване на депозитите над 50 000 лева и над 1 млн. лева, които са съсредоточени в дребна част от обществото, е явен знак, че в спешни времена като тези, в които се намира България, неравенствата сред обособените групи в обществото нарастват.
В миг, когато явно обществото се нуждае от своята страна, от това да има държавен бюджет, който да обезпечи нужното финансиране за всички сфери на обществения живот, спестяванията на болшинството от българите понижават, до момента в който заемите нарастват. В България държавният бюджет се ръководи като бюджет на корпорация и се търсят пазарни пояснения за неща, които нямат пазарен темперамент. Резултатът са най-острите неравенства в разпределението на ресурсите в цяла Европа.
И една ретроспекция, която ми се коства значима. Знаете ли до какво води гражданската война в Древен Рим сред оптиматите и популарите? Докато първите се мъчели да запазят властта на олигархията в Сената, а вторите прибягвали до гол популизъм,
най-после всичко завършило с тирания на Гай Юлий Цезар
.В този смисъл дано не забравяме, че Хитлер, Ленин, Мусолини, Асад, Кадафи, Франко, Ердоган, Орбан и Путин са пристигнали на власт в интервал, когато популизмът е корелирал позитивно с повишаването на неравенствата. За мен това е знак за локализирането на властническо ръководство в зародиш. Около 90% от революциите по света са свързани с този проблем. Но това са единствено догатки, които се надявам да не са правилни.
Фактите обаче са явни – българите теглят повече заеми, а това, че спестяванията им нарастват, надалеч не значи, че болшинството от тях са забогатели.
Източник: econ.bg
КОМЕНТАРИ