Д-р Канов, зам.-председател на КОД: Как либералната вакханалия завляда живота ни |
Д-р Любомир Канов е психиатър с голям престиж в Съединени американски щати. Той е и публицист, чиито творби са превеждани на британски, немски и чешки. През 1977 година е наказан за " подривна активност против социалистическия строй " и излежава присъдата си като политически пандизчия в Старозагорския затвор. През 1984 година съумява да емигрира. Той покрива всички условия и квалификации като доктор през 1985-1986 и стартира работа в началото в Тексас, а от 1989 се мести в Ню Йорк, където става шеф на клиника и развива сполучлива частна процедура. След рухването на комунизма взе участие интензивно с текстове и обществено изразени дясно-консервативни позиции в обществено-политическия живот на България. През 1991 получава националната премия за литература за сборника разкази “Човекът кукувица ”. През 2016 доктор Канов се отдръпва от дейна лекарска процедура и прекарва повече от времето в България. Женен е, има наследник Александър, който работи в Съединени американски щати. На 7 април 2019г на Учредителното заседание на КОД / Консервативно обединяване на десницата/ е определен за заместник-председател на партията.
За мен всичко стартира с една кражба. Не знам за какво левите са склонни към кражба, неведнъж облечена в доста благородна терминология: да се вземе от богатите, да се даде на бедните и така нататък Става дума за кражба на термин.
„ Либерализъм “ и „ демократично “ има напълно различен смисъл през 19-ти век, обвързвано е със свободата на личността, идва от Просвещението, води до извънредно доста постижения в очовечаването на обществото на 19-ти век – всеки е чел Дикенс и знае защо става дума.
Но, това в действителност благородно, просветено мислене, наречено демократизъм, беше отмъкнато, присвоено, някъде през 20-те години на предишния век с възникването на така наречен Франкфуртска школа, която е вариация на марксизма.
Тя също има за цел да унищожи буржоазното общество и да преоснове обществото въз основата на правилата на социализма и марксизма.
Вместо съсловия обаче, тази школа търси нови жертви – малцинствата. Те се трансформират в таран за разбиването на буржоазната страна и на целия закостенял метод на живот на Западните общества. Основното оръжие е виктимологията.
След като пролетариите и тяхната гражданска война явно се провали в Съюз на съветските социалистически републики, където се оказа, че страната заробва и води война против личния си народ и го унищожава, под предлог, че това е пролетарска тирания, боен комунизъм и др, тези доста по-софистицирани хора – Адорно, Хоркхаймер, дори Ерих Фром и други, много по-изтънчено и отново под егидата на сякаш правене на положително, дегизираха своя социализъм или неомарксизъм като демократизъм и започнаха да назовават себе си либерали в Съединени американски щати, а след това и другаде. Използваха и синонима „ прогресивни “. Но същността е тази – да се намерят задоволително малцинства, да бъдат оповестени за жертви, да бъде поведена борба на тези малцинства против главната част на народа, против болшинството и неговите обичаи, традиции, семейство, черква, обучение.
Тези отряди, набедени за жертви, да бъдат извикани под бойните флагове на този неомарксизъм, наименуван още демократизъм.
Уловката е, че те се показват за бранители на угнетените и се борят за изключителни права и привилегии на обособени групи или идентичности, като ги опълчват на останалите.
Много сходно и познато за нас по времето на комунизма. В България тогава съществуваше една група с привилегии, наречена дейни борци срещу фашизма и капитализма.
Много от тях, по-точно децата им, а в този момент и внуците им, станаха капиталисти, с доста нелепа позиция, някогашни комунисти, борци против капитализма – през днешния ден милионери, свързани с репресивните служби на комунистическа България.
Тези дейни борци преди време, когато бяха на власт имаха характерни привилегии за извънредно доста неща – като се почне от жилища, жителство, ред за дефицитни неща, които съществуват при победилия социализъм.
Най-вече младежите, които имаха тази привилегия, тя се наричаше писмен знак „ Г “, те можеха да влизат, в който си изберат университет, факултет, компетентност, които са компетитивни, сложни за влизане, и несъмнено, те бяха първи в неща като външна търговия, дипломация, и прочие. Влизаха също и медицина. В нашия курс, си припомням, имаше изцяло непригодни за медицина хора, които не станаха лекари, само че станаха началници на лечебни заведения и админи. Абсолютно същия механизъм се ползва в този момент с квотите за черни персонажи, или ЛГБТИ хора Изключителност, привилегии, основани на някакъв статус, нормално на жертвата.
Този механизъм на намиране на извънредни групи, които да бъдат възнаграждавани и обезщетени за сметка на останалите, стига до невероятни степени в Съединени американски щати, а от там и в Европа, и в България. Например искания за репарации за всички черни хора, докарани принудително в Съединени американски щати преди 300 години. Нездрава е концепцията самото съществуване на меланин в кожата да води до автоматизирани искания за специфични привилегии. Данъкоплатецът е длъжен да заплаща на безотговорни хора, които основават деца без никаква отговорност, без да е ясно кай е бащата, по какъв начин щесе прехранва и отглежда това дете. В момента 80 % от черните деца са отвън фамилията, те са лишени от правото да бъдат отгледани в нормано семейство, а са на прехрана на страната.
Има към този момент генерации, към този момент 2-3-4, които не са виждали работещ човек, в блоковете, в които живеят също субсидирани от страната, в които се вихри наркомания, престъпност, стреля се, убийства. И най-после се вижда - процентът престъпност при тях е доста по-висок, има ясна статистика за това. И ясна връзка сред това, че тези деца не са възпитавани в традиция и с християнски добродетели.
Тези неща, които в началото са замислени като помощ, като подаяние, само че без условие за отговорност, основават и покварят цели групи от популацията, които стартират единствено да желаят и от ден на ден да желаят да им се дава. Те не са благодари, а ни подчиняват все по-агресивно на личните си прищявки, които либералите безочливо назовават потребности. Все по- гневни и колкото повече страната се пробва да ги компенсира под претекста, че ги интегрира, те толкоз повече се дезинтегрират. Защото те към този момент генерации наред не умеят да поемат отговорност за личния си живот и държание. Това е развращаващото на либерализма и разграждащото обществото като цяло.
Подобни процеси виждаме и тук в България. Червените просъветски комунисти се преименуваха на социалисти, а през днешния ден към този момент се преобличат в розовите одежди на либералите и развиват същите сюжети и в България.
За мен всичко стартира с една кражба. Не знам за какво левите са склонни към кражба, неведнъж облечена в доста благородна терминология: да се вземе от богатите, да се даде на бедните и така нататък Става дума за кражба на термин.
„ Либерализъм “ и „ демократично “ има напълно различен смисъл през 19-ти век, обвързвано е със свободата на личността, идва от Просвещението, води до извънредно доста постижения в очовечаването на обществото на 19-ти век – всеки е чел Дикенс и знае защо става дума.
Но, това в действителност благородно, просветено мислене, наречено демократизъм, беше отмъкнато, присвоено, някъде през 20-те години на предишния век с възникването на така наречен Франкфуртска школа, която е вариация на марксизма.
Тя също има за цел да унищожи буржоазното общество и да преоснове обществото въз основата на правилата на социализма и марксизма.
Вместо съсловия обаче, тази школа търси нови жертви – малцинствата. Те се трансформират в таран за разбиването на буржоазната страна и на целия закостенял метод на живот на Западните общества. Основното оръжие е виктимологията.
След като пролетариите и тяхната гражданска война явно се провали в Съюз на съветските социалистически републики, където се оказа, че страната заробва и води война против личния си народ и го унищожава, под предлог, че това е пролетарска тирания, боен комунизъм и др, тези доста по-софистицирани хора – Адорно, Хоркхаймер, дори Ерих Фром и други, много по-изтънчено и отново под егидата на сякаш правене на положително, дегизираха своя социализъм или неомарксизъм като демократизъм и започнаха да назовават себе си либерали в Съединени американски щати, а след това и другаде. Използваха и синонима „ прогресивни “. Но същността е тази – да се намерят задоволително малцинства, да бъдат оповестени за жертви, да бъде поведена борба на тези малцинства против главната част на народа, против болшинството и неговите обичаи, традиции, семейство, черква, обучение.
Тези отряди, набедени за жертви, да бъдат извикани под бойните флагове на този неомарксизъм, наименуван още демократизъм.
Уловката е, че те се показват за бранители на угнетените и се борят за изключителни права и привилегии на обособени групи или идентичности, като ги опълчват на останалите.
Много сходно и познато за нас по времето на комунизма. В България тогава съществуваше една група с привилегии, наречена дейни борци срещу фашизма и капитализма.
Много от тях, по-точно децата им, а в този момент и внуците им, станаха капиталисти, с доста нелепа позиция, някогашни комунисти, борци против капитализма – през днешния ден милионери, свързани с репресивните служби на комунистическа България.
Тези дейни борци преди време, когато бяха на власт имаха характерни привилегии за извънредно доста неща – като се почне от жилища, жителство, ред за дефицитни неща, които съществуват при победилия социализъм.
Най-вече младежите, които имаха тази привилегия, тя се наричаше писмен знак „ Г “, те можеха да влизат, в който си изберат университет, факултет, компетентност, които са компетитивни, сложни за влизане, и несъмнено, те бяха първи в неща като външна търговия, дипломация, и прочие. Влизаха също и медицина. В нашия курс, си припомням, имаше изцяло непригодни за медицина хора, които не станаха лекари, само че станаха началници на лечебни заведения и админи. Абсолютно същия механизъм се ползва в този момент с квотите за черни персонажи, или ЛГБТИ хора Изключителност, привилегии, основани на някакъв статус, нормално на жертвата.
Този механизъм на намиране на извънредни групи, които да бъдат възнаграждавани и обезщетени за сметка на останалите, стига до невероятни степени в Съединени американски щати, а от там и в Европа, и в България. Например искания за репарации за всички черни хора, докарани принудително в Съединени американски щати преди 300 години. Нездрава е концепцията самото съществуване на меланин в кожата да води до автоматизирани искания за специфични привилегии. Данъкоплатецът е длъжен да заплаща на безотговорни хора, които основават деца без никаква отговорност, без да е ясно кай е бащата, по какъв начин щесе прехранва и отглежда това дете. В момента 80 % от черните деца са отвън фамилията, те са лишени от правото да бъдат отгледани в нормано семейство, а са на прехрана на страната.
Има към този момент генерации, към този момент 2-3-4, които не са виждали работещ човек, в блоковете, в които живеят също субсидирани от страната, в които се вихри наркомания, престъпност, стреля се, убийства. И най-после се вижда - процентът престъпност при тях е доста по-висок, има ясна статистика за това. И ясна връзка сред това, че тези деца не са възпитавани в традиция и с християнски добродетели.
Тези неща, които в началото са замислени като помощ, като подаяние, само че без условие за отговорност, основават и покварят цели групи от популацията, които стартират единствено да желаят и от ден на ден да желаят да им се дава. Те не са благодари, а ни подчиняват все по-агресивно на личните си прищявки, които либералите безочливо назовават потребности. Все по- гневни и колкото повече страната се пробва да ги компенсира под претекста, че ги интегрира, те толкоз повече се дезинтегрират. Защото те към този момент генерации наред не умеят да поемат отговорност за личния си живот и държание. Това е развращаващото на либерализма и разграждащото обществото като цяло.
Подобни процеси виждаме и тук в България. Червените просъветски комунисти се преименуваха на социалисти, а през днешния ден към този момент се преобличат в розовите одежди на либералите и развиват същите сюжети и в България.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ