Д-р Любомир Канов: ЗАБРАВЕНИ ДУМИ
Д-р Любомир Канов е прочут български психиатър и публицист, отстъпник, бежанец в Съединени американски щати. Автор e на книгите „ Човекът кукувица “, „ Парейдолии “, „ Ходисей “, „ Между двете хемисфери “, „ Вселената съгласно Гуидо “ и „ Стрела от тръстика “. Негови произведения са превеждани на британски, немски и чешки. Д-р Канов е съучредител, дружно с някогашния здравен министър Петър Москов 
Д-р Петър Стефанов Москов е роден на 17 декември 1970 година в София. Петър Москов приключва и други, на партия КОД.
"Съществуват най-малко две думи, които се използват напълно рядко от доста години или изобщо не участват в лексикона на днешния българин. На първо място думата благоприличен. На второ място думата редовен. Обяснявам си все по-оскъдната им приложимост с променената нравствена просвета на народите и в частност на нашия народ, само че най-много с това, че Христос - Спасителят последователно е престанал да бъде мярка за индивида и образец за подражателство в живота на елементарните хора.
В думата “пристоен” се съдържа смисловият корен за цената на човешкото достолепие. Означава да бъдеш извисен и привързан към нещо, което надвишава твоите персонални и краткотрайни ползи, да се въздигнеш към нещо, което те надвишава, само че към което се присъединяваш непринудено, с цел да се почувстваш по право част от високото, безконечното и непреходното. Означава също да приемеш духовен кодекс в персоналното си държание, във външността си, в метода си на живот, в работата си, в метода по който се отнасяш към своите каузи и към тези хора и отговорности, за които си свикан да се грижиш. Пристоен човек - значи резистентен, корав в моралните си убеждения, порядъчен и стремящ се към доблестен блян, който е заложен вътре в него. Може да се каже, опитващ се да следва християнски културен и духовен пример, който е заложен още от Исус Христос и е проповядван към този момент две хилядолетия.
До наскоро, към момента можеше да се чуе в България съвет да се държим благоприлично или да се чуе хвалба за някой, че е благоприличен човек. Това надалеч не се отнасяше единствено до локалния духовник или епископ. То можеше да се чуе и за нашия комшия, арбитър, преподавател или доктор. Но през днешния ден не съществува към този момент, изчезнало е от взаимното ни общение. Заместено е от обществени облици на “известни” персони, celebrities, от скандални телевизионни звезди, от ежедневно сменящи се сензационни герои на пошлостта и на неприятния усет, от образците за грозното и уродливото. Сякаш някой преднамерено е решил да смени хубостта, пропорциите и достолепието на църковната архитектура, иконите и класическата музика с рап, графити и цигански маанета.
Достойното и естетически красивото е сменено с непристойното, с грозното и разкривеното. Навремето с грозни облици са се мъчили да изобразяват Дявола по стенописите из нашите черквички по селата, само че днешните нереални графити по стените на градовете на всички места в “цивилизованият свят” сполучливо съумяват да бъдат доста по-грозни и отблъскващи, може би тъй като има “естети”, които ги смятат за “улично изкуство” или ги възхваляват, легитимирайки този тип “култура” в очите на градските жители. И да я образуват. Или по-скоро, анестизирайки естетическата им сензитивност по отношение на грозното и ненормалното. Разбира се, тези естети и апологети на пошлостта и грозотата в днешната пост-християнска ера ще призоват на помощ “свободата на личността и изкуството” като съображение за непристойното, както и ще разгласят за “фашизъм” възможното опълчване против неговата “естетика” и нахалното му натрапване в обществената среда, “украсяването” на постройките, вагоните на влаковете, оградите и дори остарялата архитектура и вратите на обществените институции.
Пристойното към този момент е и, както наподобява, ще бъде изтласквано от ден на ден от общите обществени пространства към притоните на църквите, в сумрака на иконите и богомолната тишина, до момента в който на площада ще царуват и ще се кривят все по-дръзко уличните клоуни. Христос ще бъде изобразяван в масмедийните изявления като антропологически семит някъде от Близкия Изток, с лице наподобяващо повече симпатичния Бен Гурион, евентуално дори като Банту чернокож, в сравнение с хилядолетната иконография на Спасителя. Мадона-52.jpg )
Мадона Луиз Вероника Чиконе Мадона (Madonna) e родена в Бей Сити, Мичиган. Мадона е третото от общо ще бъде поп-музикална икона в одеяние състоящо се от прашки и сутиен с металически конуси, за всеобща наслада на аплодиращата аудитория...
Порядъчен? Какво значи тази дума, даже в случай че е заемка от съветски език. Всъщност съветският език напълно е заемка от старобългарски и по този начин или другояче е дебитор на нашия език, само че какъв е смисълът ѝ? Почти неизползвана през днешния ден, когато се отнася до човек, жител, политик, магистрат или футболен активист, тя значи, че дадената персона съблюдава избран честен ред в дейностите си, че в активността си и всекидневието си като жител съблюдава разпоредбите на човешкото общежитие непринудено и не под опасността на санкция или наказване, а по вътрешно разбиране. Защото “така трябва”, тъй като е по-добре за всички - да се съблюдават разпоредбите на държание, на придвижване, на взаимоотношения, на трудова нравственос, на грижа за естествената и на културната среда.
Защото порядъкът стартира от вътрешната страна у всеки един поотделно и се популяризира в общността, правейки животът за всички по-добър, по-чист и доста по-смислен. Не е правилна максимата на анархистите, че Анархията е майка на порядъка. След всеки анархистичен протест по улиците на градовете остава хаосът на счупените витрини на магазините за алкохол и на бутиците. Хаосът в главите на хората постоянно предшествува безпорядъка в живота на обществата. Докато порядъчният човек строи и благоустроява, безпорядъчният пали и громи с маска на лицето основаното, само че не тъй като желае или знае по какъв начин да построи нещо свястно, а тъй като идеологическия миш-маш в главата му провокира разрушителност ориентирана отвън него, тъй като е захранвана от експанзията на мъчителната му безмисленост. Когато аз самият нямам смисъл, тогава значи всичко би трябвало да бъде сринато до равнището на моята вътрешна ентропия, споделя безпорядъчният човек. И възпламенява факлата.
Неговата разрушителност идва оттова, че той не вижда света като една величествена система почиваща на Смисъл, на Дух и на Сътворение, а като безмислица от която той самият е най-непотребният боклук.
Порядъчният човек знае, че принадлежи към един популярен нравствен Ред и всемирен Смисъл и се стреми да подреди своя живот и животът на близките по този начин, че да съблюдава условията и да умножава благоденствието на едно морално общество, от което той е неделима част.
Ако би трябвало да се дефинира по понятен метод какво съставлява по този начин нареченият Консерватизъм и по-точно какви са ценностните му устои, заобикаляйки прекомерно комплицираните политически дефиниции, то това е на първо място самостоятелното държание на тези, които го изповядват. А това държание, наред с доста други - сдържаност, преданост, неизменност, усърдие - би трябвало да си напомни и тези полузабравени думи:
Пристойност!
Порядъчност!
Консерватизъм значи на първо място пристойни и порядъчни хора, а всичко останало се включва и е разследване от тази причина. Това не значи, несъмнено, че консервативните хора са идеалните представители на човечеството, тъй като такива в никакъв случай не са съществували. Означава единствено, че те се стремят към наследен на човечеството блян за подражателство и съизмерват себе си с критерии за качества и държание, които през днешния ден се отбелязват най-общо като Християнска Култура и Цивилизация.
Д-р Петър Стефанов Москов е роден на 17 декември 1970 година в София. Петър Москов приключва и други, на партия КОД. "Съществуват най-малко две думи, които се използват напълно рядко от доста години или изобщо не участват в лексикона на днешния българин. На първо място думата благоприличен. На второ място думата редовен. Обяснявам си все по-оскъдната им приложимост с променената нравствена просвета на народите и в частност на нашия народ, само че най-много с това, че Христос - Спасителят последователно е престанал да бъде мярка за индивида и образец за подражателство в живота на елементарните хора.
В думата “пристоен” се съдържа смисловият корен за цената на човешкото достолепие. Означава да бъдеш извисен и привързан към нещо, което надвишава твоите персонални и краткотрайни ползи, да се въздигнеш към нещо, което те надвишава, само че към което се присъединяваш непринудено, с цел да се почувстваш по право част от високото, безконечното и непреходното. Означава също да приемеш духовен кодекс в персоналното си държание, във външността си, в метода си на живот, в работата си, в метода по който се отнасяш към своите каузи и към тези хора и отговорности, за които си свикан да се грижиш. Пристоен човек - значи резистентен, корав в моралните си убеждения, порядъчен и стремящ се към доблестен блян, който е заложен вътре в него. Може да се каже, опитващ се да следва християнски културен и духовен пример, който е заложен още от Исус Христос и е проповядван към този момент две хилядолетия.
До наскоро, към момента можеше да се чуе в България съвет да се държим благоприлично или да се чуе хвалба за някой, че е благоприличен човек. Това надалеч не се отнасяше единствено до локалния духовник или епископ. То можеше да се чуе и за нашия комшия, арбитър, преподавател или доктор. Но през днешния ден не съществува към този момент, изчезнало е от взаимното ни общение. Заместено е от обществени облици на “известни” персони, celebrities, от скандални телевизионни звезди, от ежедневно сменящи се сензационни герои на пошлостта и на неприятния усет, от образците за грозното и уродливото. Сякаш някой преднамерено е решил да смени хубостта, пропорциите и достолепието на църковната архитектура, иконите и класическата музика с рап, графити и цигански маанета.
Достойното и естетически красивото е сменено с непристойното, с грозното и разкривеното. Навремето с грозни облици са се мъчили да изобразяват Дявола по стенописите из нашите черквички по селата, само че днешните нереални графити по стените на градовете на всички места в “цивилизованият свят” сполучливо съумяват да бъдат доста по-грозни и отблъскващи, може би тъй като има “естети”, които ги смятат за “улично изкуство” или ги възхваляват, легитимирайки този тип “култура” в очите на градските жители. И да я образуват. Или по-скоро, анестизирайки естетическата им сензитивност по отношение на грозното и ненормалното. Разбира се, тези естети и апологети на пошлостта и грозотата в днешната пост-християнска ера ще призоват на помощ “свободата на личността и изкуството” като съображение за непристойното, както и ще разгласят за “фашизъм” възможното опълчване против неговата “естетика” и нахалното му натрапване в обществената среда, “украсяването” на постройките, вагоните на влаковете, оградите и дори остарялата архитектура и вратите на обществените институции.
Пристойното към този момент е и, както наподобява, ще бъде изтласквано от ден на ден от общите обществени пространства към притоните на църквите, в сумрака на иконите и богомолната тишина, до момента в който на площада ще царуват и ще се кривят все по-дръзко уличните клоуни. Христос ще бъде изобразяван в масмедийните изявления като антропологически семит някъде от Близкия Изток, с лице наподобяващо повече симпатичния Бен Гурион, евентуално дори като Банту чернокож, в сравнение с хилядолетната иконография на Спасителя. Мадона
Мадона Луиз Вероника Чиконе Мадона (Madonna) e родена в Бей Сити, Мичиган. Мадона е третото от общо ще бъде поп-музикална икона в одеяние състоящо се от прашки и сутиен с металически конуси, за всеобща наслада на аплодиращата аудитория... Порядъчен? Какво значи тази дума, даже в случай че е заемка от съветски език. Всъщност съветският език напълно е заемка от старобългарски и по този начин или другояче е дебитор на нашия език, само че какъв е смисълът ѝ? Почти неизползвана през днешния ден, когато се отнася до човек, жител, политик, магистрат или футболен активист, тя значи, че дадената персона съблюдава избран честен ред в дейностите си, че в активността си и всекидневието си като жител съблюдава разпоредбите на човешкото общежитие непринудено и не под опасността на санкция или наказване, а по вътрешно разбиране. Защото “така трябва”, тъй като е по-добре за всички - да се съблюдават разпоредбите на държание, на придвижване, на взаимоотношения, на трудова нравственос, на грижа за естествената и на културната среда.
Защото порядъкът стартира от вътрешната страна у всеки един поотделно и се популяризира в общността, правейки животът за всички по-добър, по-чист и доста по-смислен. Не е правилна максимата на анархистите, че Анархията е майка на порядъка. След всеки анархистичен протест по улиците на градовете остава хаосът на счупените витрини на магазините за алкохол и на бутиците. Хаосът в главите на хората постоянно предшествува безпорядъка в живота на обществата. Докато порядъчният човек строи и благоустроява, безпорядъчният пали и громи с маска на лицето основаното, само че не тъй като желае или знае по какъв начин да построи нещо свястно, а тъй като идеологическия миш-маш в главата му провокира разрушителност ориентирана отвън него, тъй като е захранвана от експанзията на мъчителната му безмисленост. Когато аз самият нямам смисъл, тогава значи всичко би трябвало да бъде сринато до равнището на моята вътрешна ентропия, споделя безпорядъчният човек. И възпламенява факлата.
Неговата разрушителност идва оттова, че той не вижда света като една величествена система почиваща на Смисъл, на Дух и на Сътворение, а като безмислица от която той самият е най-непотребният боклук.
Порядъчният човек знае, че принадлежи към един популярен нравствен Ред и всемирен Смисъл и се стреми да подреди своя живот и животът на близките по този начин, че да съблюдава условията и да умножава благоденствието на едно морално общество, от което той е неделима част.
Ако би трябвало да се дефинира по понятен метод какво съставлява по този начин нареченият Консерватизъм и по-точно какви са ценностните му устои, заобикаляйки прекомерно комплицираните политически дефиниции, то това е на първо място самостоятелното държание на тези, които го изповядват. А това държание, наред с доста други - сдържаност, преданост, неизменност, усърдие - би трябвало да си напомни и тези полузабравени думи:
Пристойност!
Порядъчност!
Консерватизъм значи на първо място пристойни и порядъчни хора, а всичко останало се включва и е разследване от тази причина. Това не значи, несъмнено, че консервативните хора са идеалните представители на човечеството, тъй като такива в никакъв случай не са съществували. Означава единствено, че те се стремят към наследен на човечеството блян за подражателство и съизмерват себе си с критерии за качества и държание, които през днешния ден се отбелязват най-общо като Християнска Култура и Цивилизация.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ