Д-р Локман РАДПЕЙ*След падането на сирийския президент Асад Турция дава

Д-р Локман РАДПЕЙ*

След рухването на сирийския президент Асад Турция дава звук на политиката в прилежащите страни. Анкара прекроява района по мярката на своите неоосманистки упоритости със серия от дейности: военни интервенции на север, засилено наличие в Дамаск и стратегически удар против своя противник ПКК посредством апела на Абдуллах Йоджалан за разоръжаване на кюрдите. Но зад този блян се крие по-дълбока цел - образуване на нов идеологически блок, сплотяващ ислямизма и левия антилиберализъм, с цел да се опълчи на развиващия се близкоизточен ред.
Неоосманисткият план на Турция, воден от сунитски политически течения, е добре умислен. Турските военни интервенции в Сирия и Ирак целяха не отбрана на границите, а нов районен ред. Този експанзионизъм, дружно с въздействието на Иран, е ориентиран против кюрдите, които от дълго време се борят за политическа автономност или самостоятелност в четири страни - Иран, Ирак, Турция и Сирия.
Турция и Иран настояват, че възвръщат по този начин наречения натурален имперски ред посредством Сунитското приятелство и Шиитската ос на съпротивата. Техният модел на ислямска интеграция и милитаризъм желае да задуши кюрдските желания и да предотврати възхода на националния политически ред в Близкия изток.
Кюрдите са неислямистко национално придвижване и по тази причина са предизвикателство за идеологическия монопол на Турция и Иран. Затова Анкара и Техеран пречат на кюрдите да се причислят към подкрепяните от Запада нововъзникващи съюзи като израелско-саудитския блок. Подкрепата на Израел за кюрдската самостоятелност не е неотдавна, тя е дългогодишна политика на Тел Авив, която предшества последните геополитически пренастройки.
Понеже кюрдите не свързват политическата си еднаквост с политически ислям, Турция и Иран прибегнаха до левичарска идеологическа интеграция. Целта е да се блокира кюрдската автономност, да се вбие чеп сред кюрдите и Запада и по този начин да се подкопае западното доверие към кюрдската идея. Историческата липса на поредна западна поддръжка за кюрдите ги прави уязвими за идеологическата експанзия на Анкара и Техеран.
Кюрдската битка в никакъв случай не е била част от ислямското придвижване. Именно това трансформира „ кюрдския въпрос “ в особеност в един район, напълно доминиран от ислямистки властови структури. Ето за какво Турция и Иран се стремят да завладяват кюрдските придвижвания посредством извънредно леви идеологически разкази. Опитът на Турция да откъсне кюрдите от стратегическите благоприятни условия в новия Близък изток, посредством посланието на Абдуллах Йоджалан за помиряване, е антизападна маневра. Тя цели да попречва кюрдското доближаване със Съединени американски щати и Израел.
Турция и Иран постановат ислямизма и антизападната изразителност, с цел да подкопаят демократичните демократични въздействия в района. Сближаването сред Катар, Турция и Иран е антисемитски и джихадистки съюз, маскиран като опозиция против западния колониализъм.
Без директна западна поддръжка кюрдите ще бъдат погълнати от ислямизма и левия демократизъм на Анкара и Техеран. Ако Вашингтон не работи уверено, Ердоган може да промени идеологическия и геополитическия пейзаж на района по невиждан метод.

* Експерт по Кюрдистан и Близкия изток. Автор на книгата „ Към самостоятелен Кюрдистан: Самоопределението в интернационалното право “ (2023) - първият историко-правен роман за устрема на кюрдите за държавност след Първата международна война