Д-р Лекова, какво представлява тежката астма и с какво се

Д-р Лекова, какво съставлява тежката астма и с какво се разграничава от по-леките форми на болестта?

Астмата е хронично заболяване, характеризиращо се със характерно инфектиране, което има рецидивираща симптоматика. Най-често тя се показва в кашлица, припадък на зной, стягане в гърдите, свиркащи хрипове и други При астмата следим така наречен бронхообструкция или притеснение на дихателните пътища, и тя може да е обвързвана както с някаква алергична предиспозиция, по този начин и да няма алергенен сътрудник. Важно е да се подчертае, че това инфектиране не е провокирано от вируси или бактерии, а че организмът на пациента е благоразположен към появяването на подобен вид възпаления. Когато става въпрос за тежка астма, пациентите имат чести пристъпи - два или повече за година без значение че са на оптималната инхалаторна терапия, и за преодоляването на които се назначават в допълнение систематични кортикостероиди.

Може ли околната среда, генетиката, методът на живот да повлияят върху появяването и развиването на астмата?

Да, тъй като това е сложно заболяване, което може да се повлияе както от генетичната предразположеност на пациента, по този начин и от редица външни фактори, като замърсяване на околната среда, инфекции, вреден метод на живот (като тютюнопушене, например) и редица други. Всички тези съставни елементи могат както да отключат астмата, по този начин и да засилят признаците или да провокират проблеми, които до този миг са били непознати за пациента.

Как се слага диагнозата тежка астма? Какви критерии се употребяват и какви проучвания се вършат, с цел да се потвърди?

Преди да приказваме за тежка астма, пациентът би трябвало да е диагностициран с астма и да са изключени всички други аргументи, които могат да предизвикат признаците. Ако персоналният доктор има подозрения, най-добре е да насочи пациента към експерт - пулмолог. Ние имаме специфични критерии както за диагностика, по този начин и за оценка на тежеста на болестта. Важно е да се направи проучване на дишането с бронходилататорен тест, който дефинира размера и потенциала на белия дроб. При пациенти, които към този момент са диагностицирани с астма, се мери и преценя дали и до каква степен се повлияват от назначената инхалаторна терапия.

Важно е да се изследват и така наречен биологични маркери - като количеството на еозинофилите в кръвта, издишания азотен оксид и други Това са актуалните диагностични способи за установяване на тежестта на астмата и предразположеността към утежняване на болестта. Диагнозата " астма " се слага въз основата на сложно проучване, в което влизат анамнезата, оценка на признаците, спирометричните, кръвните и образните проучвания. Важно е да се отхвърлят други аргументи за появяването на признаци като зной и кашлица. Ако пациентът е с сложена диагноза и признаците не престават, без значение от оптималнотото инхалаторно лекуване, могат да се създадат и спомагателни проучвания - като алергични проби, проби на имуноглобулините и други Чрез тях може да се дефинира видът на астмата, нейната тежест и да се добави уместно лекуване.

Има ли типични признаци, по които човек може да разпознае, че страда от тежка форма на астма, а не лека или сезонна алергия?

Ако пациентът има чести пристъпи на мощен зной и кашлица, които пречат на естествената му физическа интензивност, в случай че признаците са изразени и през нощта, и в случай че не се повлияват изцяло от приложеното постоянно инхалаторно лекуване, може да предположим, че страда от тежка форма на астма. В тези случаи е добре пациентът да се насочи към експерт, пулмолог или алерголог в тази област.

Колко е значимо ранното диагностициране на тежката астма, с цел да бъде по-ефективно нейното лекуване?

Изключително значимо е да се диагностицира в точния момент, тъй като тежката астма води до обилни проблеми за пациента. Тя има редица отрицателни резултати както върху функционалността на белия дроб, по този начин и върху качеството му на живот. Тези хора постоянно влизат в болница, отсъстват от работа, организират чести курсове на лекуване с кортикостероиди, които имат извънредно тежки странични резултати. Ето за какво е от голямо значение диагнозата " тежка астма " да се сложи допустимо най-бързо, с цел да можем ние, лекарите, да помогнем в точния момент - да се усъвършенства дихателната функционалност, качеството на живот и да се избегне дихателната непълнота. Тежката астма има по-специфично лекуване, което би трябвало да се приложи незабавно откакто казусът се откри.

Има ли модерни лекарства или лечения, които трансформират метода към лекуването на тежката астма в последните години?

През последните няколко години лекуването на астмата, и най-много на тежката астма, претърпя гражданска война, тъй като се появиха така наречен биологични лечения. Те трансформираха хода на това заболяване, усъвършенстваха положението на тези пациенти - нещата през днешния ден са доста по-различни. Биологичните лечения са ориентирани към характерни процеси, присъщи за другите типове астма (еозинофилна, алергична, неалергична и др.). Някои лекарства, да вземем за пример, спомагат за регулирането на равнището на еозинофилите, други - са ориентирани към имуноглобулините или причинителите на неалергичната астма. През последните години те навлязоха съществено и към този момент може да се похвалим с доста положителни резултати, които трансформираха прогнозите на това заболяване, което до този миг беше извънредно комплицирано за лекуване.

Кои пациенти са подобаващи за този вид биологична терапия? Кой може да реши това?

Биологичната терапия се предлага и се ползва при пациенти, които не се повлияват от оптималната общоприета терапия, която включва инхалаторни медикаменти. В момента има три групи инхалаторни медикаменти, като при някои пациенти в допълнение се постанова да включим и други лекарства. Ако обаче болният не се повлиява от това лекуване, тогава пулмологът може да го диагностицира с " тежка астма " и да го насочи към някоя от биологичните лечения, подобаващи за неговия тип заболяване. Пътят на болния минава първо през персоналния доктор, който да го насочи към пулмолог, с цел да се дефинира тежестта на астмата. След това се минава през специфична комисия, която би трябвало да позволи използването на биологичното лекуване и да дефинира неговия тип. Пациентът би трябвало да получи утвърждение от Националната здравноосигурителна каса (НЗОК), и едвам по-късно да стартира лекуването. Важно е постоянно да посещава и да се съветва с наблюдаващия го пулмолог.

Какви са компликациите, с които се сблъскват пациентите с тежка астма у нас?

На този стадий един от сериозните проблеми е да се дефинира дали пациентът страда от тежка астма и надлежно дали има потребност от биологично лекуване. Дълго време пациентите с тежка симптоматика се трансферират от един доктор на различен, самите те търсят второ, трето мнение, забавят лекуването си. Пулмолозите в България са добре осведомени - знаем какви лечения се оферират, знаем къде да насочим пациента. За благополучие, процесът към този момент не е толкоз муден и комплициран, както беше преди време. Въпреки това има какво да се желае в тази тенденция. Важно е и пациентът самичък да следи признаците си, и в случай че има подозрения, че страда от тежка астма, да се обърне към своя пулмолог и да разиска въпроса за прекосяване към биологично лекуване.

Специализираните комисии, за които към този момент загатнах, заседават в доста от огромните академични лечебни заведения в страната - във Военномедицинска академия, в Александровска и други

Какво може да направи пациентът с астма, с цел да усъвършенства качеството си на живот?

Важно е пациентът да заобикаля външните фактори, които могат да влошат положението му - като тютюнопушене, дълъг престой в запрашена среда, физически старания, които могат да провокират зной и други За страдание, в България доста се пуши, а тютюневият пушек е камшик за астматиците. Ако един астматик пуши, белият му дроб се поврежда доста по-бързо и доста по-тежко спрямо този на пушач, който не е астматик. Разбира се, пациентите би трябвало да внимават и да се пазят от инфекции, да се имунизират преди зимния сезон, да одобряват постоянно инхалаторната си терапия и да посещават постоянно своя пулмолог - най-малко два пъти в годината.

Какво Ви стимулира в работата с пациенти с тежка астма? Разкажете ни някой по-интересен случай.

Мотивира ме това, че най-сетне имаме добра опция за лекуване на при пациентите с тежка астма, тъй като до появяването на тези биологични лечения резултатите не бяха доста безапелационни. Пациентите с тежка астма постоянно влизаха в болница заради обостряне на положението, постановяваше се да одобряват кортикостероиди, които имат редица странични резултати - като диабет, затлъстяване, остеопороза и други Днес срещам пациенти, които към този момент могат да се върнат към естествения метод на живот. Вече има голям брой позитивни образци. Моя пациентка с тежка астма, която е с доста тежко затлъстяване поради дългия банкет на кортикостероиди, към този момент е на биологична терапия - не влиза в болница всеки месец, върна се на работа, животът ѝ се промени напълно.

Визитка

Д-р Диана Лекова-Никова е приключила през 1997 година в Медицинския университет - София. През годините е работила в МБАЛ Пирдоп, а от 2021 година е част от екипа на МБАЛ " Княгиня Клементина " (Пета градска клинична болница) - София, като по-късно стартира да се грижи за пациентите си в Клиника по пулмология на УМБАЛ " Токуда " - София.

 #ИзДишайАстмата

Повече информация за астмата може да откриете на izdishayastmata

Интервюто е част от осведомителна акция " ИзДишайАстмата ". Организатор е АстраЗенека България, а самодейността се организира с поддръжката на Посолството на Англия в Република България, Министерството на здравеопазването, Столична община, Община Бургас, Община Пловдив, Община Русе, Дружеството на софийските общопрактикуващи лекари (ДСОПЛ).

BG-11561/07.2025