Френски лекар на 98 години продължава да работи в условията на пандемия
Д-р Кристиан Шенай, на възраст от 98 години е един от участниците в битката с ковид. Той си спомня по какъв начин в миналото е лекувал бойците през Втората международна война от коремен тиф. А в този момент, до момента в който наближава своя 99-и рожден ден, той към момента се грижи за пациенти на фона на пандемията от ковид.
Шенай организира видеоконсултации с пациентите си, някои от които познава от десетилетия, по телефона и посредством интернет. Освен това той прави чести визити до близкия старешки дом за мисионери, където също преглежда пациенти. Все отново той е трябвало да приключи своите визити до предградията на Париж, откакто се е натъкнал на двама нападателни пациенти, които са желали да вземат неговите ресурси от медицински маски. Малко по-късно той се самоизолирал, откакто показал признаци на COVID-19.
"Ако бях оставил моята клиника отворена, тя щеше да се трансформира в епицентър на инфекцията ", споделя Шенай, който върви с бастун, само че като цяло е в положително здраве.
Той е роден в Анже, западна Франция и в началото работи като заварчик, преди да стане доктор. В последна сметка той се специализира като персонален доктор. Неговият наследник, също лекар, към този момент се е пенсионирал, само че Шенай не има намерение да последва образеца му скоро. Възрастният доктор останал сърдит от обстоятелството, че Франция не е добре готова за пандемията и не може да разбере по какъв начин в спокойно време западна страна не може да се грижи за болните си жители.
"Чувстваш се безпомощен. Няма лекуване, няма по какъв начин да знаем кой е болен и кой не е, не можем да изолираме пациентите ", разяснява той. Много от неговите пациенти споделят, че им е мъчно да си уредят обзор при локалните лекари. В неговото предградие живеят 19 хиляди души, за които би трябвало да се грижат трима доктори.
Шенай, въпреки да няма хронични болести и даже не носи очила, е изцяло наясно за заплахата, която съставлява COVID-19 за възрастните хора и за него в това число. Той обаче споделя, че не може просто да спре да се грижи за своите пациенти от старческия дом, доста от които са негови другари от десетилетия. "Познавам ги откогато бяха млади свещеници. Те напуснаха страната, отидоха в Америка, Африка, Индия. Но в този момент към този момент са на възраст ", споделя той.
Шенай организира видеоконсултации с пациентите си, някои от които познава от десетилетия, по телефона и посредством интернет. Освен това той прави чести визити до близкия старешки дом за мисионери, където също преглежда пациенти. Все отново той е трябвало да приключи своите визити до предградията на Париж, откакто се е натъкнал на двама нападателни пациенти, които са желали да вземат неговите ресурси от медицински маски. Малко по-късно той се самоизолирал, откакто показал признаци на COVID-19.
"Ако бях оставил моята клиника отворена, тя щеше да се трансформира в епицентър на инфекцията ", споделя Шенай, който върви с бастун, само че като цяло е в положително здраве.
Той е роден в Анже, западна Франция и в началото работи като заварчик, преди да стане доктор. В последна сметка той се специализира като персонален доктор. Неговият наследник, също лекар, към този момент се е пенсионирал, само че Шенай не има намерение да последва образеца му скоро. Възрастният доктор останал сърдит от обстоятелството, че Франция не е добре готова за пандемията и не може да разбере по какъв начин в спокойно време западна страна не може да се грижи за болните си жители.
"Чувстваш се безпомощен. Няма лекуване, няма по какъв начин да знаем кой е болен и кой не е, не можем да изолираме пациентите ", разяснява той. Много от неговите пациенти споделят, че им е мъчно да си уредят обзор при локалните лекари. В неговото предградие живеят 19 хиляди души, за които би трябвало да се грижат трима доктори.
Шенай, въпреки да няма хронични болести и даже не носи очила, е изцяло наясно за заплахата, която съставлява COVID-19 за възрастните хора и за него в това число. Той обаче споделя, че не може просто да спре да се грижи за своите пациенти от старческия дом, доста от които са негови другари от десетилетия. "Познавам ги откогато бяха млади свещеници. Те напуснаха страната, отидоха в Америка, Африка, Индия. Но в този момент към този момент са на възраст ", споделя той.
Източник: bulnews.bg
КОМЕНТАРИ