Д-р Красимира Жекова е завършила Медицинския университет в София със

...
Д-р Красимира Жекова е завършила Медицинския университет в София със
Коментари Харесай

Д-р Красимира Жекова: Раждането със секцио беше мода

Д-р Красимира Жекова е приключила Медицинския университет в София със компетентност акушерство и гинекология през 1983 година. Първоначално работи в МБАЛ-Добрич, а от 1995 година е в УМБАЛ „ Света Анна “ в София. От 2000 година оглавява родилното поделение на лечебното заведение.

В Деня на родилната помощ - 21 януари - беседваме с нея за проблемите с раждаемостта, отговорността на акушер-гинеколозите към новия живот и щастието от специалността.

- Според данните в регистъра на ражданията на Министерство на здравеопазването, 2017 година е с минимум новородени от 1946 година - единствено 57 175 бебета. Какви са аргументите?

- Спадът е фактически огромен и той е от няколко години насам. За страдание отрицателната наклонност е реалност, а аргументите са доста. Всяка година хиляди млади българи напущат страната, а в това време популацията застарява. А раждаемостта се поддържа точно от младежите в репродуктивна възраст. Решението на казуса е в ръцете на ръководещите.

- Промени ли се еднодетният модел в България?

- Не. Жените всеобщо раждат по едно дете, защото икономическото положение на българите е най-лошото в Европа. Така че това е една причинност, която ние гинеколозите следим от години. Нищо ново. С наслада и горделивост обаче мога да кажа, че в нашето родилно поделение, макар цялостната отрицателна картина, имаме 5-процентов растеж на ражданията. През 2017 година при нас са изплакали 862 бебета. И то, като се има поради, че в отделението имаме 14 кревати. Сред новородените имаме близнаци, само че тризнаци не. И то не тъй като ние гинеколозите не можем да обслужваме една триплодна бременност, а тъй като равнището на неонатологията е второ и не подхожда на грижите, които би трябвало да се поставят за една такава бременност.

- В същото време обаче се усилва възрастта на родилките. Така ли е?

- Да, това е по този начин. Но тази наклонност също е общоевропейска. В актуалното общество дамата първо се осъществя в специалността, тя се бори за една икономическа самостоятелност и израстване на професионално равнище. И чак тогава стартира да осъществя своите проекти като майка. Това, несъмнено е в контраст с биологичните закони, само че по този начин или другояче тази наклонност е международен факт и България не е изключение.

- За страдание има нарастване и на българките в детеродна възраст с репродуктивни проблеми.

- Така е. Затова, съгласно мен, броят на ин витро процедурите, които се заплащат от страната, не трябва да се лимитира. Но дано въпреки всичко да е ясно, че биологията е непримирима. Нека да се подтикват дамите да вземат решение своите репродуктивни проблеми в по-млада възраст.

- На каква възраст българката ражда първото си дете?

- В момента възрастта е 30-32 години за първо раждане, само че през последните години се следят и от ден на ден пациентки, които раждат първото си дете на 38 и над 38-годишна възраст. Но по отношение на проблемите при такива късни бременности, не може да се приказва еднопосочно. За страдание, това което мога да кажа от моята процедура е, че фамилиите с трето дете са доста малко.

- Каква е обстановката в родилна зала обаче? За дефицит на акушерки се приказва от години, а самите те се оплакват от ниски заплати.

- Тежка е обстановката. Действително главната заплата на акушерките е ниска. В нашата болница тя е 600 лв.. Аз поддържам настояванията им за по-високи хонорари. Не знам дали това е обосновано от икономическа позиция, само че трудът им коства фактически повече. Това е един денонощен натоварен труд, който би трябвало да бъде остойностен действително. Акушерката е доста значим човек в родилна зала. Тя работи в екип с акушер-гинеколога в родилна зала, където е най-напрегнато. Недостигът им е реалност. В родилното ни поделение има пет свободни места за акушерки, само че няма претенденти. Работят пенсионерки, които се оправят, несъмнено, доста отговорно. Това е един доста обезпокоителен въпрос.

- Отговорна и щастлива – това ли са двете думи, които дефинират специалността ви?

- Категорично. Това е най-щастливата област на медицината, само че и най-трудната. За мен това не е специалност – това е предопределение. Един акушер-гинеколог е подобен 24 часа в денонощието. Той няма работно време. Рядко може да излезе в отпуск, тъй като раждането не може да се планува по време. Но все пак това е най-щастливото предопределение – да доведеш на бял свят новия живот.

- Казвате, че раждането не може да се планува, само че през последните години процентът на ражданията посредством секцио или Цезарово сечение е много висок. Защо?

- Защото беше мода да се ражда по действен път, само че това отзвучава. Всяка мода е краткотрайна. Все повече бременни желаят да раждат по натурален път. И тук казусът е подобен, че един път направено секцио по безусловно немедицински индикации, слага под въпрос идващите благоприятни условия за едно обикновено раждане. В момента процентът на естествените раждания е към 60 на 100, надлежно останалите са посредством секцио. Но аз постоянно съм казвала, че съм срещу секциото по индикации от страна на лекаря . Тоест, когато на него му е комфортно дамата да роди, когато той е на работа. Това аз не го одобрявам, само че за жалост има такива сътрудници. Защото секциото е най-лесната акушеро-гинекологична интервенция с най-непредвидими последствия.

- Явно родилките не схващат, че това е една коремна интервенция, при която има опасности?

- Разбира се, риск постоянно има при всяка интервенция. Едно секцио не затруднява всеки доктор, който е взел компетентност. Това обаче не е индикация да караш дамата да роди по този метод. Така или другояче международната статистика демонстрира, че затрудненията след секцио са 4-5 пъти повече от тези след вагинално раждане и 4-5 пъти по-тежки. И за жалост не може да се плануват. Тогава се постановат радикални ограничения, които постоянно са с цената на загуба на репродуктивните благоприятни условия на майката. С наслада мога да кажа обаче, че в родилното поделение на „ Света Анна “ такива затруднения са доста редки – към 2 % от всички раждания, а за последните 17 години, откогато аз управлявам отделението, ние нямаме изгубена родилка – смъртността на майките е нулева.

- Какво може да накара българката да ражда повече?

- На първо място – възстановяване на политиката на страната във връзка с майчинството. Заплащането на майчинството. Сега ще кажете – в България то е едно от най-дългите в Европа. Да, само че какъв брой получава майката? Какви са детските надбавки и кои ги получават? Къде са детските градини и ясли? Виждате какъв брой е мъчно да бъде признато едно дете в ясла или градина, изключително в огромните градове. Това са нещата, които имат значимо и определящо значение за раждаемостта.

- Дъщеря ви също приключи медицина тази година. Насърчавахте ли я, изключително като се има поради обстановката със опазването на здравето у нас?

- Не съм. Оставих я сама да взема решение какво да учи. Засега е в България и ще се веселя, в случай че остане и бъде доктор тук. Тя към този момент е на работа, следва й специализация по акушерство и гинекология. Моето предпочитание е да стане добър акушер-гинеколог и да остане в България.

- Какво ще пожелаете на сътрудниците си за Деня на родилната помощ?

- На всички сътрудници, изключително тези, които работят в родилна зала, им искам най-много здраве, задоволство от работата. Да има повече безпроблемни раждания, затрудненията да са под минимума, з а да може от ден на ден здрави българчета да се раждат в България.
Източник: dir.bg


СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР