Борба за всяка глътка въздух или какво е да си лекар на първа линия
Д-р Красимир Събев е от Мадан. Той е магистър по анестезиология и интензивно лекуване, публично здраве и здравен мениджмънт. Началник е на Отделението за анестезиология и интензивно лекуване (ОАИЛ) в МБАЛ - Смолян. Той е народен представител и член на здравната комисия към Народното събрание. Потърсихме го за изявление поради насъбраното напрежение в Смолян, защото се оказва, че региона е на второ място по заболеваемост от ковид по отношение на населенито. Попитахме го и дали той счита като огромна част от смолянчани, че болничното заведение е огнище на инфекцията.
Д-р Събев, каква е обстановката сега в ОАИЛ, какъв брой пациенти имате и какво е положението им?
В момента в отделението имаме един пациент с ковид. Това е първият пациент, постъпил при нас, от десетина дни е към този момент. Мога да кажа, че е в леко усъвършенствано положение. Процентът на кислорода, който диша, е 70%, което несъмнено е триумф. През цялото време беше на 100% О2, към този момент е на 70%. Не мога да се наемам по какъв начин ще приключи битката с заболяването, само че аз съм оптимист и се надявам шансът да е с нея, да я изведем от това положение.
Тя на какъв брой години е?
На 66 години, с съпътстващи болести. Оперирана е сърдечно. Даже мисля на следващия ден да създадем една контролна ехокардиография, с цел да забележим сърдечният статус по какъв начин е. Днес е направена рентгенова фотография и на нея се вижда леко усъвършенствано положение. Вече огнището не е целият десен бял дроб и част от левия, а единствено дясно върхово и ляво в основата на белия дроб. Това към този момент още нищо не значи, битката продължава. Правим ежедневни микробиологични проучвания и естествено антибиотичното лекуване е прецизирано след взета антибиограма.
А вие интересувате ли се от какво идва тя, през какво е минала, с цел да пристигна в отделението за реанимация?
Ние не се интересуваме от метода, по който е инфектирана, къде е била, с кого. Има си органи, които би трябвало да проследят това. Реално ние се грижим за здравето на пациента.
Кой интервал беше най-критичен за отделението от началото на изключителното състояние?
В понеделника, когато имахме трима заболели. Двамата бяха новопостъпили, в безпределно тежко положение. За страдание те починаха. Но отново желая да отбележа - това са възрастни хора с доста съпътстващи болести. Човекът от Мугла беше на 85-86 години, с всички вероятни болести на вътрешните органи. Наистина нямаше по какъв начин да се овладее. Жената от Девин, която умря, е карциномно болна, с артериална хипертония и с диабет. Може би това прелива чашата, тъй като хората с голям брой болести нямат запас, с цел да се оправят и с ковид.
Има реакция когато пишем, че човек е умрял " от ковид " или " с ковид ", по какъв начин е по-правилно?
По-правилно е " с ковид ", тъй като нали се сещате - един онкоболен, който е бил на химиотерапия, със срутен имунитет, дори и без ковид е в сериозно състояние, му би трябвало доста мъничко, за " да прелее чашата ".
Във видеоматериали лекари от Китай описват, че обръщат пациентите по стомах, с цел да могат да дишат, в действителност ли им е по-лесно по този начин?
Всички лекари, които работят в интензивно поделение, знаят, че болните, които са на апаратна вентилация, се въртят. Сменя им се позицията, тъй като не е обикновено 24 часа човек да бъде единствено по тил. Това нарушава газообмена в белия дроб, по тази причина за всички, които са дълготрайно време на апаратна вентилация, в нашите логаритми за лекуване има въртене на болните. Съвсем обикновено е това. Просто в този момент обществото се среща и с този метод на превъзмогване на апаратната вентилация.
В какво положение привеждат при вас пациент, какво му се е случило преди този момент?
Обикновено болните, които постъпват в нашето поделение, са с нарушаване в дишането. Това значи нарушаване на газообмена - хора, на които не им доближава О2, доставян по естествените способи. Кислородните маски, каквито има във всички отделения, не им дават задоволително количество О2 в кръвта. Пациентите постъпват при нас, тъй като се нуждаят от апаратно дишане, с цел да не страдат.
Много ли ги боли?
Всички заболели, които са на апаратна вентилация, са обезболени. Болните нямат спомен за това положение. След като преодолеят тежкия интервал би трябвало да минат през полуспонтанен и импровизиран режим на дишане. Тогава към този момент са в схващане, спомагат, откашлят и усещат какво се случва. В острия интервал, когато са напълно на апаратна вентилация, са в безсъзнание.
И каква е разликата сред интубация, апаратно дишане, дихателна реанимация - анестезиолози реагираха остро, че се приказва на брифингите с такива термини, а ние се объркахме, тъй като излиза, че когато оповестят за интубиран, е съвсем сигурна гибелта му?
Цялата тази информация, която излиза в обществото през медиите, товари психологичното здраве на хората. Аз не мисля, че един човек, който не е квалифициран медицински, може да разбере тъкмо какво се случва, когато кажем интубация, апаратно дишане, полуспонтанни и спонтанни режими. Ние работим по 20 години, с цел да ги усвоим. Това е доста характерна работа. Лекарите дори от други специалности не постоянно са наясно. Не е и належащо всички да знаем всичко. Просто всеки би трябвало да си схваща от неговата работа и да я работи добре. Нека не товарим обществото в допълнение с тези интубации и обдишвания! Няма смисъл.
Пациентите, когато могат да приказват, от какво се оплакват?
Обикновено пациентите в ОАИЛ не могат да приказват. Аз не си приказвам с моите пациенти. Понякога с сътрудници шеговито си споделяме, че пациент, който приказва, към този момент не е за Отделението по анестезиология и интензивно лекуване. При нас те са приспани и обезболени. Ето, и този слух витае в обществото - че ги боли. Не, не ги боли.
Колко индивида се грижат за болните от ковид в отделението?
Изглежда и това би трябвало да уточним, тъй като витае боязън, че няма кой да се грижи за болните. Екипът на отделението в тази обстановка е разграничен на две. Тези, които контактуват с болните от ковид, и тези, които правят анестезиологична и реанимационна работа отвън отделението, сме обособени като поток. Витае едно съмнение, че надали не в болничното заведение се заразяват хора. Повтарям, с цел да стане ясно - разграничени сме на две. Тези, които влизат при болните с ковид, не работят в други отделения. А тези, които не влизат при тези заболели, работят в дават анестезии и съвещания в другите отделения. Аз от сутринта съм бил на две раждания посредством секцио, изкарали сме две чудесни бебета. Не съм бил в отделението. Нашата работа е на първо място да не вредим, такава максима има в медицината. И няма заплаха. Петима лекари са сега в отделението, които се занимават с болните от ковид, 14 сестри и 4-ма санитари. Останалите 3-ма анестезиолози и 4 сестри се занимаваме сме при други пациенти, които не са контактни на заболели с ковид. Тези, които след инсулт са в тежко положение и се наложи да бъдат интубирани и лекувани интензивно, са на различен етаж, в друга реанимация, с всички вероятни условия за тяхното лекуване. Не мисля, че има учредения за терзание, да не кажа суматоха, тъй като чувствам, че тя витае.
Как се пазят сътрудниците ви, по какъв начин се обличат, по какъв начин се хранят?
Всички вероятни дрехи с най-висока отбрана ги имаме налични в отделението. Режимът е строго регламентиран. Имаме логаритми за обличане, за дезинфекциране, за събличане, за влизане при болен и излизане. Така че няма заплаха за лечебните заведения, в случай че се съблюдават всички способи за самоконтрол. Имаме купена специфична пералня, с цел да не се изкарват облеклата на открито за пране. Дезинфекцират се. Няма проблем за хората, които пролежават в болничното заведение. Нека не се опасяват, че ще бъдат инфектирани! Да, ние не можем да следим кой е отишъл на пазара, тъй като сме живи хора и всеки може да бъде контактен с болен. Може би ще подейства успокоително, само че 80% от хората, които прекарват, няма да схванат, че са били заболели от този ковид. Има доста хора, които са с построени антитела - дълготрайни, а не са били заболели. Моята рекомендация към всички е: Пазете се, не контактувайте ненужно, сведете до най-малко излизанията и контактите с хора! Останете си у дома и бъдете здрави!
Със промените по какъв начин процедирате, защото тук-там някои остават по цяла седмица в отделението, с цел да не занесат вкъщи си зараза?
Не сме на този принцип да не се прибираме. Всеки си има отговорности у дома. Спазва се прецизно логаритъмът за влизане при тези заболели и излизане. Мисля, че това е по-нормалния режим. Иначе риск има постоянно, тъй като отиваш на пазара, купуваш си нещо и срещнеш се с няколко индивида и там да се заразиш. Да не се прибират въобще от отделението е прекомерно фрапантно, тъй като не се знае какъв брой време ще продължи тази обстановка. Все отново човек би трябвало да има някакъв от малко малко естествен живот.
В цялостен Смолян настойчиво се приказва, че болничното заведение е огнище на инфекцията, а сутринта на брифинга ген. Мутафчийски сподели, че градът Смолян е огнище, вашето мнение какво е?
Аз не мисля, че болничното заведение е огнище, само че нали разбирате, че в институция, в която пролежават всички заболели от ковид, е обикновено тя да е най-рискова. Нормално е да там да се концентрират пациентите. Ето, в кардиологично поделение, където имаше една санитарка с позитивна проба и са под карантина, се направи проучване на целия личен състав. Оказа се, че още една санитарка има с ковид, за която аз персонално не съм уверен, че се е инфектирала в болничното заведение. Може да е на пазара, в рейса или от техни близки, които са се прибрали от чужбина или от Пампорово. Лекари и медицински сестри в това поделение няма инфектирани. Според мен болничното заведение е в добра кондиция. Работи се отговорно, по всички правила. Не мисля, че болничното заведение е огнище, тя е мястото, където се лекуват пациентите с ковид - и по-леки, и по-тежки.
НА ЖИВО: Последна информация и всичко за ковид, 15 април
Д-р Събев, каква е обстановката сега в ОАИЛ, какъв брой пациенти имате и какво е положението им?
В момента в отделението имаме един пациент с ковид. Това е първият пациент, постъпил при нас, от десетина дни е към този момент. Мога да кажа, че е в леко усъвършенствано положение. Процентът на кислорода, който диша, е 70%, което несъмнено е триумф. През цялото време беше на 100% О2, към този момент е на 70%. Не мога да се наемам по какъв начин ще приключи битката с заболяването, само че аз съм оптимист и се надявам шансът да е с нея, да я изведем от това положение.
Тя на какъв брой години е?
На 66 години, с съпътстващи болести. Оперирана е сърдечно. Даже мисля на следващия ден да създадем една контролна ехокардиография, с цел да забележим сърдечният статус по какъв начин е. Днес е направена рентгенова фотография и на нея се вижда леко усъвършенствано положение. Вече огнището не е целият десен бял дроб и част от левия, а единствено дясно върхово и ляво в основата на белия дроб. Това към този момент още нищо не значи, битката продължава. Правим ежедневни микробиологични проучвания и естествено антибиотичното лекуване е прецизирано след взета антибиограма.
А вие интересувате ли се от какво идва тя, през какво е минала, с цел да пристигна в отделението за реанимация?
Ние не се интересуваме от метода, по който е инфектирана, къде е била, с кого. Има си органи, които би трябвало да проследят това. Реално ние се грижим за здравето на пациента.
Кой интервал беше най-критичен за отделението от началото на изключителното състояние?
В понеделника, когато имахме трима заболели. Двамата бяха новопостъпили, в безпределно тежко положение. За страдание те починаха. Но отново желая да отбележа - това са възрастни хора с доста съпътстващи болести. Човекът от Мугла беше на 85-86 години, с всички вероятни болести на вътрешните органи. Наистина нямаше по какъв начин да се овладее. Жената от Девин, която умря, е карциномно болна, с артериална хипертония и с диабет. Може би това прелива чашата, тъй като хората с голям брой болести нямат запас, с цел да се оправят и с ковид.
Има реакция когато пишем, че човек е умрял " от ковид " или " с ковид ", по какъв начин е по-правилно?
По-правилно е " с ковид ", тъй като нали се сещате - един онкоболен, който е бил на химиотерапия, със срутен имунитет, дори и без ковид е в сериозно състояние, му би трябвало доста мъничко, за " да прелее чашата ".
Във видеоматериали лекари от Китай описват, че обръщат пациентите по стомах, с цел да могат да дишат, в действителност ли им е по-лесно по този начин?
Всички лекари, които работят в интензивно поделение, знаят, че болните, които са на апаратна вентилация, се въртят. Сменя им се позицията, тъй като не е обикновено 24 часа човек да бъде единствено по тил. Това нарушава газообмена в белия дроб, по тази причина за всички, които са дълготрайно време на апаратна вентилация, в нашите логаритми за лекуване има въртене на болните. Съвсем обикновено е това. Просто в този момент обществото се среща и с този метод на превъзмогване на апаратната вентилация.
В какво положение привеждат при вас пациент, какво му се е случило преди този момент?
Обикновено болните, които постъпват в нашето поделение, са с нарушаване в дишането. Това значи нарушаване на газообмена - хора, на които не им доближава О2, доставян по естествените способи. Кислородните маски, каквито има във всички отделения, не им дават задоволително количество О2 в кръвта. Пациентите постъпват при нас, тъй като се нуждаят от апаратно дишане, с цел да не страдат.
Много ли ги боли?
Всички заболели, които са на апаратна вентилация, са обезболени. Болните нямат спомен за това положение. След като преодолеят тежкия интервал би трябвало да минат през полуспонтанен и импровизиран режим на дишане. Тогава към този момент са в схващане, спомагат, откашлят и усещат какво се случва. В острия интервал, когато са напълно на апаратна вентилация, са в безсъзнание.
И каква е разликата сред интубация, апаратно дишане, дихателна реанимация - анестезиолози реагираха остро, че се приказва на брифингите с такива термини, а ние се объркахме, тъй като излиза, че когато оповестят за интубиран, е съвсем сигурна гибелта му?
Цялата тази информация, която излиза в обществото през медиите, товари психологичното здраве на хората. Аз не мисля, че един човек, който не е квалифициран медицински, може да разбере тъкмо какво се случва, когато кажем интубация, апаратно дишане, полуспонтанни и спонтанни режими. Ние работим по 20 години, с цел да ги усвоим. Това е доста характерна работа. Лекарите дори от други специалности не постоянно са наясно. Не е и належащо всички да знаем всичко. Просто всеки би трябвало да си схваща от неговата работа и да я работи добре. Нека не товарим обществото в допълнение с тези интубации и обдишвания! Няма смисъл.
Пациентите, когато могат да приказват, от какво се оплакват?
Обикновено пациентите в ОАИЛ не могат да приказват. Аз не си приказвам с моите пациенти. Понякога с сътрудници шеговито си споделяме, че пациент, който приказва, към този момент не е за Отделението по анестезиология и интензивно лекуване. При нас те са приспани и обезболени. Ето, и този слух витае в обществото - че ги боли. Не, не ги боли.
Колко индивида се грижат за болните от ковид в отделението?
Изглежда и това би трябвало да уточним, тъй като витае боязън, че няма кой да се грижи за болните. Екипът на отделението в тази обстановка е разграничен на две. Тези, които контактуват с болните от ковид, и тези, които правят анестезиологична и реанимационна работа отвън отделението, сме обособени като поток. Витае едно съмнение, че надали не в болничното заведение се заразяват хора. Повтарям, с цел да стане ясно - разграничени сме на две. Тези, които влизат при болните с ковид, не работят в други отделения. А тези, които не влизат при тези заболели, работят в дават анестезии и съвещания в другите отделения. Аз от сутринта съм бил на две раждания посредством секцио, изкарали сме две чудесни бебета. Не съм бил в отделението. Нашата работа е на първо място да не вредим, такава максима има в медицината. И няма заплаха. Петима лекари са сега в отделението, които се занимават с болните от ковид, 14 сестри и 4-ма санитари. Останалите 3-ма анестезиолози и 4 сестри се занимаваме сме при други пациенти, които не са контактни на заболели с ковид. Тези, които след инсулт са в тежко положение и се наложи да бъдат интубирани и лекувани интензивно, са на различен етаж, в друга реанимация, с всички вероятни условия за тяхното лекуване. Не мисля, че има учредения за терзание, да не кажа суматоха, тъй като чувствам, че тя витае.
Как се пазят сътрудниците ви, по какъв начин се обличат, по какъв начин се хранят?
Всички вероятни дрехи с най-висока отбрана ги имаме налични в отделението. Режимът е строго регламентиран. Имаме логаритми за обличане, за дезинфекциране, за събличане, за влизане при болен и излизане. Така че няма заплаха за лечебните заведения, в случай че се съблюдават всички способи за самоконтрол. Имаме купена специфична пералня, с цел да не се изкарват облеклата на открито за пране. Дезинфекцират се. Няма проблем за хората, които пролежават в болничното заведение. Нека не се опасяват, че ще бъдат инфектирани! Да, ние не можем да следим кой е отишъл на пазара, тъй като сме живи хора и всеки може да бъде контактен с болен. Може би ще подейства успокоително, само че 80% от хората, които прекарват, няма да схванат, че са били заболели от този ковид. Има доста хора, които са с построени антитела - дълготрайни, а не са били заболели. Моята рекомендация към всички е: Пазете се, не контактувайте ненужно, сведете до най-малко излизанията и контактите с хора! Останете си у дома и бъдете здрави!
Със промените по какъв начин процедирате, защото тук-там някои остават по цяла седмица в отделението, с цел да не занесат вкъщи си зараза?
Не сме на този принцип да не се прибираме. Всеки си има отговорности у дома. Спазва се прецизно логаритъмът за влизане при тези заболели и излизане. Мисля, че това е по-нормалния режим. Иначе риск има постоянно, тъй като отиваш на пазара, купуваш си нещо и срещнеш се с няколко индивида и там да се заразиш. Да не се прибират въобще от отделението е прекомерно фрапантно, тъй като не се знае какъв брой време ще продължи тази обстановка. Все отново човек би трябвало да има някакъв от малко малко естествен живот.
В цялостен Смолян настойчиво се приказва, че болничното заведение е огнище на инфекцията, а сутринта на брифинга ген. Мутафчийски сподели, че градът Смолян е огнище, вашето мнение какво е?
Аз не мисля, че болничното заведение е огнище, само че нали разбирате, че в институция, в която пролежават всички заболели от ковид, е обикновено тя да е най-рискова. Нормално е да там да се концентрират пациентите. Ето, в кардиологично поделение, където имаше една санитарка с позитивна проба и са под карантина, се направи проучване на целия личен състав. Оказа се, че още една санитарка има с ковид, за която аз персонално не съм уверен, че се е инфектирала в болничното заведение. Може да е на пазара, в рейса или от техни близки, които са се прибрали от чужбина или от Пампорово. Лекари и медицински сестри в това поделение няма инфектирани. Според мен болничното заведение е в добра кондиция. Работи се отговорно, по всички правила. Не мисля, че болничното заведение е огнище, тя е мястото, където се лекуват пациентите с ковид - и по-леки, и по-тежки.
НА ЖИВО: Последна информация и всичко за ковид, 15 април
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ