90-годишният д-р Кирил Апостолов: Лекарят, който не спира да лекува в петричкото село Скрът
Д-р Кирил Апостолов е същински образец за лекарско предопределение и професионална отдаденост. На 90-годишна възраст той продължава дейната си здравна активност в петричкото село Скрът. Кабинетът му е място за лекуване и вяра за всички поданици на отдалечените села от региона на Подгорието. Д-р Кирил Апостолов практикува медицина към този момент над 60 години. Той към момента намира мощ и смисъл в това да оказва помощ на нуждаещите се пациенти.
Работният ден на възрастния доктор стартира извънредно рано. Медикът изминава по 30 километра всеки ден до работното си място. Той пътува от град Петрич до планинското село Скрът всяка заран. Д-р Апостолов отваря вратите на своя кабинет още преди 8 часа сутринта. Пред постройката постоянно има хора, които чакат неговото идване с огромно неспокойствие.
Като дойда и още рано-рано има хора, които чакат, докторе идваш ли, пристигам, идвам ли, чакаме те с неспокойствие. Хората ми дават мощ към момента да работя. Започнах работа 1962 година в Петрич като най-млад доктор, само че пристигна време 2026 година да стана един от най-възрастните лекари в нашия регион.
Професионалният му път е изпълнен с голям брой тежки медицински случаи. Преди време той съумява да избави живота на пациент с диабет. Човекът е бил в сериозно положение и безсъзнание. Бързата реакция на лекаря се оказва решаваща за оцеляването му. Д-р Апостолов стартира своята професионална кариера през 1962 година. През десетилетията той се е отзовавал на всевъзможни незабавни обстановки в района.
Беше изпаднал в коматозно положение, примрял в безсъзнание, мъчно реагира, което постановяваше по този начин бързи дейности, с които тогава се справихме….живя много по-късно.
Лекарят е разполагаем на своите пациенти когато и да е на денонощието. Кабинетът в село Скрът обслужва жителите на целия регион Подгорие. Кметът на селото Валентин Зайков споделя, че доктор Апостолов в никакъв случай не отхвърля помощ. Той постоянно посещава възрастни и заболели хора по домовете им. Подобна отдаденост на специалността припомня за историята на доктор Ивайло Перев от Разлог, който също е посветил живота си на грижата за другите.
Когато аз като кмет отида да го помоля нещо да свърши, да отидем до някоя остаряла баба, до някой болен човек, както го виждате, куфарчето, потегля с мене или пешком идва, без никакво значение, не отхвърля на никой.
Местните поданици правят оценка високо наличието на медика в тяхното обитаемо място. Христина Цветанова, която е негов пациент, акцентира значимостта на персоналния доктор за дребните села. Тя споделя, че без него възрастните хора и децата в региона биха останали без съответна грижа.
Има много възрастни хора, млади деца, без персонален доктор тука сме нищо… По кое и време да попиташ, да звъннеш и на здравната сестра, постоянно са виновни хора, оказват помощ.
Въпреки преклонната си възраст, доктор Апостолов не възнамерява да приключи своята процедура скоро. Той приканва младите си сътрудници да избират работата в дребните обитаеми места. Според него хората в селата имат голяма потребност от качествена здравна помощ.
Пожелавам си още някоя година да изкарам, да съм жив и здрав, да оказвам помощ колкото мога тука…. Не виждам млади лекари да поемат тоя път, това е жалкото.
