Д-р Катя Пенева е семеен консултант с над 10 г

Д-р Катя Пенева е фамилен съветник с над 10 г опит. Завършила е Българска академия на науките, а от 2021 г е учител по приложна и трудова логика на психиката във ВХТИ Асен Златаров.

Не си припомням кой от сътрудниците ми скоро ме попита: „ Абе, Катя, на какво вие психолозите  му викате „ краш култ? “. Опулих се в неразбиране, само че бързо разбрах подтекста на въпроса и настръхнах от смут. Въз основа на новините, тематиката за насилието и ликвидиране на животни беше взело превес над останалите ми мисли. Почти всеки ден пътувам и виждам размазани животни на шосето. Тях никой не ги брои и не ги вкарва в графата на жертви на тормоз. Подминаваме ги безразлично. Дори и не помисляме за убийците им. Това закононарушение минава в жанра „ случва се “; одобряваме че са жертва на случайността, която не съм съгласна, че не можем да променим. Докато един ден не научим, че някой умишлено насилва и убива, с цел да  печели пари, които харчи на драго сърце за себе си. Живея на село и в градината си се грижа за над 10 животни. Тези, които идват от улицата, с цел да се нахранят при мен, не ги броя. И си давам сметка по какъв начин всяка перверзия желаеме да облечем с думи, с цел да я разберем по-добре, а оттова и да я оправдаем. 

Имаше една приказка, че не е отговорен който яде зелника, а който му го дава. Аз обаче от сходни манджи бълвам. В момента, в който хората в обществото ни се трансфораха в потребители на удоволствия, устрема им към тях стана неконтролируем, стигащ до уродливи крайности. Поставихме удоволствието над всичко! Замисляли ли сте за какво като общество се докарахме до тук?  В тези остарели времена всяко животно е имало своето място и принос в бита на селянина и е било на респект. Сега отглеждаме домашни любимци, за кеф. Някои ги продават, други ги подаряват, трети  ги убиват, всички за приятност! 
И защото бързо се приспособяваме към заниманията, желаеме други, по-различни и по-вълнуващи. Можеш да шофираш на шосето със съобразена скорост, само че не го правиш, тъй като не е забавно, няма адреналин. А когато ненадейно изскочи животно на пътя, не ти, а то е отговорно и за това ще го размажеш, тъй като при тази скорост и да искаш, не можеш да спреш незабавно. Същото е и с останалите насилници, които изпитват наслада от убийствата. Радват се на високите скорости в автомагистралата на живота. Преживяват се на върха на пирамидата, те са мощните, могат да те смачкат, да те унижат, а за какво и да не печелят от това? Нали сведохме живота си само до пари, консумация и удоволствия.

„ Абе, Катя ти си доста наивна. От работа се стават гърбат, не се става богат “, подмятна различен сътрудник.
Вярно бе, а вие по кое време за последно посадихте нещо в градината си и се погрижихте за него? Знаете ли какъв брой месеца всекидневен труд изисква всяко растение, до момента в който доближи до трапезата ви? Човекът не е на върха на пирамидата, а е пълноправен на всички останали в хранителната верига. Напрягаш мишци, ореш, копаеш, сееш, поливаш, плевиш и чак най-после ядеш. Това приучва към базисна угриженост към всичко живо, което е към теб. Другото те обезличава и те прави безсърдечен към нещата, които просто би трябвало да изконсумираш. Отчуждавайки се от земята си, се отчуждихме от труда и от това да се грижим и отглеждаме храната си. Това на собствен ред докара до отдалеченост сред хората. Животът на растението няма значение за теб, тъй като можеш да си го купиш, да го изконсумираш и да го изсереш, няма страст и няма спомен. Какво да приказваме за животните или за интимния ви сътрудник. Няма ли удоволствия, няма живот.  Затова в този момент се храним с отпадъци и за жалост живеем в отпадъци и измежду отпадъци. Убийците на животни са като че ли квинтесенцията на актуалната ни просвета. Самозабравила се в егоистично-садистичния си блян към наслаждение. Тук в действителност няма спирачки. Колкото повече, толкоз повече. И това е върхът на деградацията на човешкото. Преди обаче да изхвърлим мръсотията от живота си, е добре да си помислим по какъв начин да променим отношението си към него, когато сътворяваме, а не когато консумираме. И не на последно място когато се качите в колата си и натиснете газта, се замислете, че на пътя не сте сами. Дължим си взаимно почитание.

https://katyapeneva.com/