В „Пълмед“ лекуват дълбоката венозна тромбоза чрез щадящ ино...
- Д-р Карагеоргиев, вашият екип в УМБАЛ „ Пълмед “ ползва модерно лекуване на дълбока венозна тромбоза (ДВТ). Но дано първо изясним какви опасности крие това заболяване?
- Дълбоката венозна тромбоза е заболяване, при което се образува съсирек в дълбоките вени – нормално на краката. Особено рискова е проксималната дълбока венозна тромбоза, т.е. в бедрените и тазовите вени. Състоянието крие риск от белодробна тромбоемболия (БТЕ) – съществено и евентуално съдбовно затруднение. Статистически, един на всеки 1000 души годишно развива ДВТ, а до 40% от пациентите с проксимална тромбоза (в бедрените и тазовите вени) се усложняват с БТЕ.
- Как се диагностицира ДВТ?
- Симптомите включват оток, болежка, тежест, зачервяване или стопляне на крайника. Понякога заболяването протича „ безшумно “ и се открива чак при затруднение.
Златен стандарт за диагнозата е доплеровата ехография (дуплекс сонография) на вените – неусетен и необятно наличен способ. В някои случаи се назначават и кръвни проучвания (например D-димер), както и компютърна томография или ЯМР при по-сложни случаи.
- Свързано ли е болестта с напредналата възраст?
- Според оповестените данни в здравната литература пациентите са от разнообразни възрасти, което се удостоверява и от нашия опит. Въпреки че възрастните хора са по-рискови поради забавеното кръвообращение и съпътстващи болести като сърдечна и бъбречна непълнота, захарен диабет, онкологични болести, хронични възпалителни болести, все по-често се диагностицират и младежи. Това се следи изключително при дълготрайно обездвижване, да вземем за пример дълги полети, след интервенции, при бременност, банкет на хормонални препарати и орални контрацептиви, контузии или фамилна обремененост.
- Съществува ли консервативна терапия на това много публикувано заболяване?
- Традиционното лекуване с антикоагуланти има за цел да предотврати повишаването на съсиреците и образуването на нови такива, само че не отстранява самия тромб. Това усилва риска от развиването на посттромботичен синдром, присъщ с хронична болежка, отичане, тежест в засегнатият крак и нарушено качество на живот. Макар и в редки случаи могат да се появят заплашващи крайника положения.
- Как лекувате този проблем във вашето поделение?
- Ние правим лекуване посредством високоспециализирана ендоваскуларна процедура, при която съсирекът се доближава непосредствено посредством катетър и се разтваря или отстранява механично. Отделението ни разполага с най-модерна инсталация, като и освен това лекуване прилагаме самостоятелен метод към всеки пациент.
Международни клинични изследвания като ATTRACT и CaVenT удостоверяват, че при индицирани пациенти този новаторски способ води до доста по-добри резултати спрямо медикаментозната терапия.
Предимствата на ендоваскуларната терапия са доста. По-бързо и по-ефективно се възвръща проходимостта на вените по отношение на консеревативното медикаментозно лекуване. Значително е понижен рискът от трайни увреждания и посттромботичен синдром, като в същото време по-бързо се облекчава болката и понижава отока. Като цяло методът обезпечава усъвършенствано дълготрайно качество на живот.
- Кои са основните признаци, които могат да ни насочат към ДВТ и какво бихте предложили при подозрения за такова заболяване?
- При неочаквана поява на признаци като болежка, отичане или тежест в крайници предлагам да не се отсрочва консултацията със експерт. Ранното диагностициране и навременното лекуване могат освен да подобрят прогнозата, само че и да спасят засегнатия крак и живота.
При подозрение за ДВТ е значимо да се обърнете към ендоваскуларен експерт с опит в лекуването на венозната система - съдов хирург, инвазивен кардиолог или ангиолог. Опитът на кардиолозите в диагностиката и лекуването на белодробна емболия е основен детайл в лечебния логаритъм, предварителна защита и навременно лекуване на това високорисково затруднение на ДВТ.
- Има ли профилактика на ДВТ?
- Да, и тя е извънредно значима. Ключов съвет е да се движете повече. При дълго седене или пътешестване е нужно да ставате, да се раздвижвате. Правете извършения с краката и избягвайте седене с кръстосани крайници. Освен това би трябвало да се пие задоволително вода, защото дехидратацията сгъстява кръвта.
Важно предписание е да се поддържа здравословно тегло и да се заобикаля тютюнопушенето. Физическото натоварване понижава риска от тромбоза, по тази причина е целесъобразна умерена физическа интензивност за най-малко 30 минути на ден.
При влечение като фамилна история, интервенции, бременност – консултирайте се с лекар за редукция на рисковите фактори и превантивна терапия, в това число използването на еластични чорапи или лекарства.
- Какъв хранителен режим би трябвало да съблюдаваме с цел да не се „ срещнем “ с ДВТ?
- Няма „ вълшебна диета “, само че се предлагат храни, богати на фибри, а също и на омега-3 мастни киселини, които се съдържат щедро в риби като скумрия, сьомга, херинга и в лененото семе. Нужно е да се употребяват повече зеленчуци и да се лимитират солта и модифицираните мазнини. Алкохолът би трябвало да е сдържан.
Визитка
Д-р Димитър Карагеоргиев е експерт в региона на интервенционалната кардиология и ендоваскуларната медицина в Отделението по кардиология с инвазивна кардиология в УМБАЛ „ Пълмед “. Той взе участие още в основаването на отделението през 2009г., а през 2021г. с екипа си още веднъж се причислява към него.
През 1986г. приключва ВМИ „ Иван Павлов “ - Пловдив. Защитава компетентност по вътрешни заболявания, по кардиология и по инвазивна кардиология. Работил е в кардиологичните отделения на болничното заведение в гр. Първомай и в Първа градска болница - Пловдив. От 1996г. Работи като инвазивен кардиолог в новооткритото Отделението по инвазивна кардиология в УМБАЛ „ Св. Георги “. От 2012г. до 2021г. завежда отделението по Инвазивна Кардиология поделение на МБАЛ „ Св. Каридад “. Д-р Карагеоргиев има 39-годишен медицински опит.
- Дълбоката венозна тромбоза е заболяване, при което се образува съсирек в дълбоките вени – нормално на краката. Особено рискова е проксималната дълбока венозна тромбоза, т.е. в бедрените и тазовите вени. Състоянието крие риск от белодробна тромбоемболия (БТЕ) – съществено и евентуално съдбовно затруднение. Статистически, един на всеки 1000 души годишно развива ДВТ, а до 40% от пациентите с проксимална тромбоза (в бедрените и тазовите вени) се усложняват с БТЕ.
- Как се диагностицира ДВТ?
- Симптомите включват оток, болежка, тежест, зачервяване или стопляне на крайника. Понякога заболяването протича „ безшумно “ и се открива чак при затруднение.
Златен стандарт за диагнозата е доплеровата ехография (дуплекс сонография) на вените – неусетен и необятно наличен способ. В някои случаи се назначават и кръвни проучвания (например D-димер), както и компютърна томография или ЯМР при по-сложни случаи.
- Свързано ли е болестта с напредналата възраст?
- Според оповестените данни в здравната литература пациентите са от разнообразни възрасти, което се удостоверява и от нашия опит. Въпреки че възрастните хора са по-рискови поради забавеното кръвообращение и съпътстващи болести като сърдечна и бъбречна непълнота, захарен диабет, онкологични болести, хронични възпалителни болести, все по-често се диагностицират и младежи. Това се следи изключително при дълготрайно обездвижване, да вземем за пример дълги полети, след интервенции, при бременност, банкет на хормонални препарати и орални контрацептиви, контузии или фамилна обремененост.
- Съществува ли консервативна терапия на това много публикувано заболяване?
- Традиционното лекуване с антикоагуланти има за цел да предотврати повишаването на съсиреците и образуването на нови такива, само че не отстранява самия тромб. Това усилва риска от развиването на посттромботичен синдром, присъщ с хронична болежка, отичане, тежест в засегнатият крак и нарушено качество на живот. Макар и в редки случаи могат да се появят заплашващи крайника положения.
- Как лекувате този проблем във вашето поделение?
- Ние правим лекуване посредством високоспециализирана ендоваскуларна процедура, при която съсирекът се доближава непосредствено посредством катетър и се разтваря или отстранява механично. Отделението ни разполага с най-модерна инсталация, като и освен това лекуване прилагаме самостоятелен метод към всеки пациент.
Международни клинични изследвания като ATTRACT и CaVenT удостоверяват, че при индицирани пациенти този новаторски способ води до доста по-добри резултати спрямо медикаментозната терапия.
Предимствата на ендоваскуларната терапия са доста. По-бързо и по-ефективно се възвръща проходимостта на вените по отношение на консеревативното медикаментозно лекуване. Значително е понижен рискът от трайни увреждания и посттромботичен синдром, като в същото време по-бързо се облекчава болката и понижава отока. Като цяло методът обезпечава усъвършенствано дълготрайно качество на живот.
- Кои са основните признаци, които могат да ни насочат към ДВТ и какво бихте предложили при подозрения за такова заболяване?
- При неочаквана поява на признаци като болежка, отичане или тежест в крайници предлагам да не се отсрочва консултацията със експерт. Ранното диагностициране и навременното лекуване могат освен да подобрят прогнозата, само че и да спасят засегнатия крак и живота.
При подозрение за ДВТ е значимо да се обърнете към ендоваскуларен експерт с опит в лекуването на венозната система - съдов хирург, инвазивен кардиолог или ангиолог. Опитът на кардиолозите в диагностиката и лекуването на белодробна емболия е основен детайл в лечебния логаритъм, предварителна защита и навременно лекуване на това високорисково затруднение на ДВТ.
- Има ли профилактика на ДВТ?
- Да, и тя е извънредно значима. Ключов съвет е да се движете повече. При дълго седене или пътешестване е нужно да ставате, да се раздвижвате. Правете извършения с краката и избягвайте седене с кръстосани крайници. Освен това би трябвало да се пие задоволително вода, защото дехидратацията сгъстява кръвта.
Важно предписание е да се поддържа здравословно тегло и да се заобикаля тютюнопушенето. Физическото натоварване понижава риска от тромбоза, по тази причина е целесъобразна умерена физическа интензивност за най-малко 30 минути на ден.
При влечение като фамилна история, интервенции, бременност – консултирайте се с лекар за редукция на рисковите фактори и превантивна терапия, в това число използването на еластични чорапи или лекарства.
- Какъв хранителен режим би трябвало да съблюдаваме с цел да не се „ срещнем “ с ДВТ?
- Няма „ вълшебна диета “, само че се предлагат храни, богати на фибри, а също и на омега-3 мастни киселини, които се съдържат щедро в риби като скумрия, сьомга, херинга и в лененото семе. Нужно е да се употребяват повече зеленчуци и да се лимитират солта и модифицираните мазнини. Алкохолът би трябвало да е сдържан.
Визитка
Д-р Димитър Карагеоргиев е експерт в региона на интервенционалната кардиология и ендоваскуларната медицина в Отделението по кардиология с инвазивна кардиология в УМБАЛ „ Пълмед “. Той взе участие още в основаването на отделението през 2009г., а през 2021г. с екипа си още веднъж се причислява към него.
През 1986г. приключва ВМИ „ Иван Павлов “ - Пловдив. Защитава компетентност по вътрешни заболявания, по кардиология и по инвазивна кардиология. Работил е в кардиологичните отделения на болничното заведение в гр. Първомай и в Първа градска болница - Пловдив. От 1996г. Работи като инвазивен кардиолог в новооткритото Отделението по инвазивна кардиология в УМБАЛ „ Св. Георги “. От 2012г. до 2021г. завежда отделението по Инвазивна Кардиология поделение на МБАЛ „ Св. Каридад “. Д-р Карагеоргиев има 39-годишен медицински опит.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ