Д-р Станев: Сърдечната операция дава шанс за по-дълъг и по-качествен живот, когато е направена навреме
Д-р Камен Станев е кардиохирург в Отделение по кардиохирургия към УМБАЛ „ Свети Георги ” с над 20 години опит и интерес към минимално инвазивните сърдечни интервенции. Пред TrafficNews той изяснява какви са преимуществата на този метод пред обичайна отворена хирургия, кои пациенти са подобаващи за нея и какви са най-новите технологии в региона. Коментира също избора на клапни протези, трендовете при пациентите, провокациите пред младите лекари и страховете, които към момента възпират хората да потърсят навременна помощ.
Прочетете още
– Д-р Станев, какво съставлява минимално инвазивната сърдечна хирургия и с какво се разграничава от обичайна отворена интервенция?
– При обичайна отворена сърдечна хирургия, с цел да се стигне до сърцето, което е в средата на гръдния панер, общоприетият достъп е посредством разсичане на стерналната кост, ситуирана пред него. Разрезът е с размера на гръдната кост. Обикновено по този начин се вършат по-големите интервенции, при които се постанова да се работи върху повече от една конструкция.
Може да си визиите сърцето като сфера в гръдния панер, при която всяка част е на друга повърхнина или е вътре в самото сърце. При миниинвазивните интервенции, в случай че би трябвало да се оперира единствено една клапа или две, ситуирани близо една до друга, достъпът може да е дребен. Това значи, че гръдният панер се отваря отчасти – единствено там, където се намира съответната конструкция.
Ползата за пациента е по-бързото възобновяване, защото при общоприетата интервенция се прекъсва целостта на пръстена на гръдния панер, а при миниинвазивната – не. Травмата е по-малка, възобновяване е по-бързо, а козметичният резултат – по-добър, което има значение, изключително за по-млади хора.
Работата върху клапите е същата като при общоприетите интервенции – просто се прави през по-малък прорез. В нашето Отделение по кардиохирургия в УМБАЛ „ Свети Георги “ прилагаме този метод при подобаващи пациенти, когато сигурността го разрешава. Това е по-неудобно за хирурга, само че по-добро за пациента. През последните години промишлеността за медицински консумативи основава клапни импланти, които са по-лесни за слагане при лимитирано оперативно поле.
– При какви болести може да се ползват тези интервенции? Подходящи ли са за пациенти с тежки съпътстващи болести и преклонна възраст?
– Ограничението е само обвързвано с патологията на сърцето. Други болести, които не го засягат директно, не са противопоказание за минимално инвазивния достъп. Основният проблем са доста цялостните пациенти – при тях дребният отвор се трансформира в бездънен тунел, което затруднява достъпа. Работното поле е лимитирано, времето за интервенция се усилва, а рискът от затруднения е по-голям. Затова при тях този вид интервенции се заобикалят.
Обикновено по този начин оперираме сърдечните клапи – те са най-подходящи за подобен вид интервенции. Достъпът се дефинира от хирурга, а преди всяка интервенция наложително се прави скенер на гръдния панер, с цел да се види дали анатомията на пациента разрешава безвредна намеса. Това е главното – да се оперира безвредно.
– Кои са главните типове клапни протези и по какъв начин избирате подобаващата за пациента?
– Клапите са два типа – биологични и механични. Всяка има своите преимущества и дефекти.
Механичната клапа е напълно изкуствена и на практика безконечна, само че основава условия за кръвосъсирване. Затова пациентите би трябвало да одобряват медикаменти до живот. С времето потребностите на организма се трансформират и дозата би трябвало да се следи посредством постоянни проучвания – нормално един път месечно. Това е неудобството.
Биологичните клапи се създават от скотски материали, напомнящи по конструкция човешките. При тях лекарства се вземат единствено първите три месеца след интервенцията. Недостатък е, че организмът реагира против непознатия генетичен материал, изключително при по-млади пациенти. Обикновено тези клапи имат живот сред 10 и 15 години. Затова ги слагаме на по-възрастни хора, при които се чака, че животът на клапата ще съвпадне с техния.
Има нов вид биологични клапи, обработени в допълнение, с цел да се понижи реакцията на организма, и съгласно производителите имат живот над 20 години. Реални клинични резултати има до десетата година и към този момент са положителни.
Изборът на клапа е самостоятелен и се преценява с желанието на пациента. Има младежи, които не желаят да одобряват медикаменти, макар че по принцип са показани за механична клапа – при тях слагаме биологична с продължен живот.
Съвременната медицина предлага и така наречен TAVI процедури – транскатетърно имплантиране на аортна клапа. Това е неоперативен способ, при който през артерия на крайници се вкарва нова клапа в повредената. Така животът ѝ се удължава с още няколко години.
Дали клапата се слага общоприетоо, или минимално инвазивно, не зависи от самата клапа – и двата типа могат да се слагат по двата метода.
– Какви други нови технологии навлизат в сърдечната хирургия и съумяваме ли в България да ги прилагаме сполучливо?
– Новите технологии са точно в региона на минимално инвазивната хирургия. В България тези способи последователно навлизат, в това число и в огромни центрове като нашето поделение в УМБАЛ „ Свети Георги “. В някои случаи резултатите са по-добри, а в други пациентите просто избират този достъп. Недостатъкът е, че хирургът би трябвало да има огромен опит – интервенции от този вид са механически по-трудни и изискват дългогодишна процедура.
– Запознати ли са пациентите с тези технологии и имат ли достъп до тях?
– Пациентите, които доближават до нас и са подобаващи за подобен вид интервенции, получават цялостна информация. Отделението по кардиохирургия към УМБАЛ „ Свети Георги “ е огромен център и при нас постъпват най-вече тежки случаи, при които сърдечната патология е комбинирана. Ако имат няколко клапни увреждания или се постанова слагане на байпас, отворената хирургия няма опция. При сложно повредено сърце би трябвало да се възвърне всичко, с цел да има резултат от интервенцията.
– Подмладяват ли се пациентите ви?
– Не, в противен случай – все по-възрастни пациенти се подлагат на хирургия. Преди 20 години съвсем не оперирахме хора над 80 години. Сега това е постоянно срещано. С повишението на продължителността на живота от ден на ден възрастни хора желаят да имат положително качество на живот. Те са по-трудни за лекуване, само че поставяме всички старания да се възстановят и да продължат живота си пълноценно.
Най-възрастният ни пациент беше на 93 години. Предстоеше му комплицирана интервенция – две клапи и байпас. Попитахме го за какво желае да се оперира, а той сподели: „ Жена ми е болна, би трябвало да я виждам “. Беше огромен сладур.
Друг забавен случай беше моторист с пострадване на аортата след злополука. След интервенцията сподели: „ Само да оздравея и отново се качвам на мотора “. Всякакви луди глави има.
– Какво ви пречи в работата?
– Едно от провокациите в нашата работа е методът, по който се разпределят пациентите сред другите лечебни заведения. Частните центрове нормално вземат по-леките случаи, до момента в който по-сложните постъпват при нас.
В държавните лечебни заведения има строги правила и транспарантна отчетност, което лимитира опцията за спомагателни тласъци отвън регламентираното.
От друга страна, кардиохирургията е извънредно взискателна компетентност и това се отразява на интереса на младите лекари. Често виждам стажанти, които стартират с огромен възторг, само че натоварването и сложността на работата от време на време ги обезкуражават още в първите месеци. Въпреки това, за тези, които остават, специалността носи голямо задоволство.
– Какво бихте посъветвали младите лекари?
– Нека изберат нещо, което им е забавно, а не да гледат къде има повече пари. Ако работата ти харесва, ще намериш метод да се реализираш. Ако не ти е по сърце, колкото и бонуси да ти дават първоначално, няма да станеш добър експерт. Специалности, в които може да се работи на кабинет и да се печели бързо, са пренаситени. А по-трудните и забавни, като нашата, страдат от дефицит на фрагменти. Това е проблем, заложен в системата на опазването на здравето.
– А какъв е вашият съвет към пациентите?
– Да не се опасяват. Хората имат атавистичен боязън от „ рязане “, само че в кардиохирургията зоните, в които работим, нямат доста нервни окончания. Болката след интервенция е минимална и се овладява с елементарни обезболяващи.
Животът не свършва, когато дойдеш за интервенция – в противен случай, това е късмет за нов, по-добър живот. Целта на сърдечната интервенция е да върне качеството на живот и да го удължи.
Голяма неточност е пациентите да чакат, до момента в който „ няма накъде “. Ако казусът се реши в точния момент, резултатите са отлични и трайни. Когато се изчерпа потенциалът на сърцето, даже интервенцията не може да помогне.
Всеки ден консултираме пациенти. Консултациите са безвъзмездни – в случай че имат потребност от мнение, дано заповядат.
Прочетете още
– Д-р Станев, какво съставлява минимално инвазивната сърдечна хирургия и с какво се разграничава от обичайна отворена интервенция?
– При обичайна отворена сърдечна хирургия, с цел да се стигне до сърцето, което е в средата на гръдния панер, общоприетият достъп е посредством разсичане на стерналната кост, ситуирана пред него. Разрезът е с размера на гръдната кост. Обикновено по този начин се вършат по-големите интервенции, при които се постанова да се работи върху повече от една конструкция.
Може да си визиите сърцето като сфера в гръдния панер, при която всяка част е на друга повърхнина или е вътре в самото сърце. При миниинвазивните интервенции, в случай че би трябвало да се оперира единствено една клапа или две, ситуирани близо една до друга, достъпът може да е дребен. Това значи, че гръдният панер се отваря отчасти – единствено там, където се намира съответната конструкция.
Ползата за пациента е по-бързото възобновяване, защото при общоприетата интервенция се прекъсва целостта на пръстена на гръдния панер, а при миниинвазивната – не. Травмата е по-малка, възобновяване е по-бързо, а козметичният резултат – по-добър, което има значение, изключително за по-млади хора.
Работата върху клапите е същата като при общоприетите интервенции – просто се прави през по-малък прорез. В нашето Отделение по кардиохирургия в УМБАЛ „ Свети Георги “ прилагаме този метод при подобаващи пациенти, когато сигурността го разрешава. Това е по-неудобно за хирурга, само че по-добро за пациента. През последните години промишлеността за медицински консумативи основава клапни импланти, които са по-лесни за слагане при лимитирано оперативно поле.
– При какви болести може да се ползват тези интервенции? Подходящи ли са за пациенти с тежки съпътстващи болести и преклонна възраст?
– Ограничението е само обвързвано с патологията на сърцето. Други болести, които не го засягат директно, не са противопоказание за минимално инвазивния достъп. Основният проблем са доста цялостните пациенти – при тях дребният отвор се трансформира в бездънен тунел, което затруднява достъпа. Работното поле е лимитирано, времето за интервенция се усилва, а рискът от затруднения е по-голям. Затова при тях този вид интервенции се заобикалят.
Обикновено по този начин оперираме сърдечните клапи – те са най-подходящи за подобен вид интервенции. Достъпът се дефинира от хирурга, а преди всяка интервенция наложително се прави скенер на гръдния панер, с цел да се види дали анатомията на пациента разрешава безвредна намеса. Това е главното – да се оперира безвредно.
– Кои са главните типове клапни протези и по какъв начин избирате подобаващата за пациента?
– Клапите са два типа – биологични и механични. Всяка има своите преимущества и дефекти.
Механичната клапа е напълно изкуствена и на практика безконечна, само че основава условия за кръвосъсирване. Затова пациентите би трябвало да одобряват медикаменти до живот. С времето потребностите на организма се трансформират и дозата би трябвало да се следи посредством постоянни проучвания – нормално един път месечно. Това е неудобството.
Биологичните клапи се създават от скотски материали, напомнящи по конструкция човешките. При тях лекарства се вземат единствено първите три месеца след интервенцията. Недостатък е, че организмът реагира против непознатия генетичен материал, изключително при по-млади пациенти. Обикновено тези клапи имат живот сред 10 и 15 години. Затова ги слагаме на по-възрастни хора, при които се чака, че животът на клапата ще съвпадне с техния.
Има нов вид биологични клапи, обработени в допълнение, с цел да се понижи реакцията на организма, и съгласно производителите имат живот над 20 години. Реални клинични резултати има до десетата година и към този момент са положителни.
Изборът на клапа е самостоятелен и се преценява с желанието на пациента. Има младежи, които не желаят да одобряват медикаменти, макар че по принцип са показани за механична клапа – при тях слагаме биологична с продължен живот.
Съвременната медицина предлага и така наречен TAVI процедури – транскатетърно имплантиране на аортна клапа. Това е неоперативен способ, при който през артерия на крайници се вкарва нова клапа в повредената. Така животът ѝ се удължава с още няколко години.
Дали клапата се слага общоприетоо, или минимално инвазивно, не зависи от самата клапа – и двата типа могат да се слагат по двата метода.
– Какви други нови технологии навлизат в сърдечната хирургия и съумяваме ли в България да ги прилагаме сполучливо?
– Новите технологии са точно в региона на минимално инвазивната хирургия. В България тези способи последователно навлизат, в това число и в огромни центрове като нашето поделение в УМБАЛ „ Свети Георги “. В някои случаи резултатите са по-добри, а в други пациентите просто избират този достъп. Недостатъкът е, че хирургът би трябвало да има огромен опит – интервенции от този вид са механически по-трудни и изискват дългогодишна процедура.
– Запознати ли са пациентите с тези технологии и имат ли достъп до тях?
– Пациентите, които доближават до нас и са подобаващи за подобен вид интервенции, получават цялостна информация. Отделението по кардиохирургия към УМБАЛ „ Свети Георги “ е огромен център и при нас постъпват най-вече тежки случаи, при които сърдечната патология е комбинирана. Ако имат няколко клапни увреждания или се постанова слагане на байпас, отворената хирургия няма опция. При сложно повредено сърце би трябвало да се възвърне всичко, с цел да има резултат от интервенцията.
– Подмладяват ли се пациентите ви?
– Не, в противен случай – все по-възрастни пациенти се подлагат на хирургия. Преди 20 години съвсем не оперирахме хора над 80 години. Сега това е постоянно срещано. С повишението на продължителността на живота от ден на ден възрастни хора желаят да имат положително качество на живот. Те са по-трудни за лекуване, само че поставяме всички старания да се възстановят и да продължат живота си пълноценно.
Най-възрастният ни пациент беше на 93 години. Предстоеше му комплицирана интервенция – две клапи и байпас. Попитахме го за какво желае да се оперира, а той сподели: „ Жена ми е болна, би трябвало да я виждам “. Беше огромен сладур.
Друг забавен случай беше моторист с пострадване на аортата след злополука. След интервенцията сподели: „ Само да оздравея и отново се качвам на мотора “. Всякакви луди глави има.
– Какво ви пречи в работата?
– Едно от провокациите в нашата работа е методът, по който се разпределят пациентите сред другите лечебни заведения. Частните центрове нормално вземат по-леките случаи, до момента в който по-сложните постъпват при нас.
В държавните лечебни заведения има строги правила и транспарантна отчетност, което лимитира опцията за спомагателни тласъци отвън регламентираното.
От друга страна, кардиохирургията е извънредно взискателна компетентност и това се отразява на интереса на младите лекари. Често виждам стажанти, които стартират с огромен възторг, само че натоварването и сложността на работата от време на време ги обезкуражават още в първите месеци. Въпреки това, за тези, които остават, специалността носи голямо задоволство.
– Какво бихте посъветвали младите лекари?
– Нека изберат нещо, което им е забавно, а не да гледат къде има повече пари. Ако работата ти харесва, ще намериш метод да се реализираш. Ако не ти е по сърце, колкото и бонуси да ти дават първоначално, няма да станеш добър експерт. Специалности, в които може да се работи на кабинет и да се печели бързо, са пренаситени. А по-трудните и забавни, като нашата, страдат от дефицит на фрагменти. Това е проблем, заложен в системата на опазването на здравето.
– А какъв е вашият съвет към пациентите?
– Да не се опасяват. Хората имат атавистичен боязън от „ рязане “, само че в кардиохирургията зоните, в които работим, нямат доста нервни окончания. Болката след интервенция е минимална и се овладява с елементарни обезболяващи.
Животът не свършва, когато дойдеш за интервенция – в противен случай, това е късмет за нов, по-добър живот. Целта на сърдечната интервенция е да върне качеството на живот и да го удължи.
Голяма неточност е пациентите да чакат, до момента в който „ няма накъде “. Ако казусът се реши в точния момент, резултатите са отлични и трайни. Когато се изчерпа потенциалът на сърцето, даже интервенцията не може да помогне.
Всеки ден консултираме пациенти. Консултациите са безвъзмездни – в случай че имат потребност от мнение, дано заповядат.
Източник: trafficnews.bg
КОМЕНТАРИ