10 юни преди 35 години: България гласува на първите свободни избори след Желязната завеса
Д-р Желю Желев: След 10 юни 1990 година България към този момент не беше същата
Днес се навършват 35 години от първите демократични избори в България след огромната смяна, почнала на 10 ноември 1989 година.
Месеци на необикновен по своя обсег и мащаб политически разгар предхождат деня – 10 юни 1990 година, в който над 6 милиона българи отиват до урните, с цел да дадат своя глас – свободно за първи път от 45 години.
И в двата тура на вота е записана феноменална изборна интензивност.
Изборите за Велико национално заседание, което да създаде нова Конституция на България, са контрактувани на Кръглата маса, която се организира от януари до май 1990 година Те се организират в два тура по смесена система – на 10 и 17 юни, гласоподава се съразмерно и мажоритарно за общо 400 народни представители. 200 от тях са определени с партийна листа, при останалите 200 се гласоподава за персони.
Крайните резултати: В изборната нощ на 17 юни са регистрирани 211 мандата за Българска социалистическа партия (97 пропорционални и 114 мажоритарни), за Съюз на демократичните сили - общо 144 (75 пропорционални и 69 мажоритарни). Български земеделски народен съюз печели 8,03% (16 пропорционални и 0 мажоритарни), а Движение за права и свободи - 6,02% (11 и 12). Шест мажоритарни мандата отидоха за самостоятелни претенденти.
Резултатите значат безусловно болшинство за Българска социалистическа партия от 53% и 36% за главния им конкурент – обединената съпротива Съюз на демократичните сили.
Голямата конспирация е разплетена – партията, наследила Българска комунистическа партия, надви над първата опозиционна мощ, основана като коалиция - Съюзът на демократичните сили.
Само три дни по-рано – на 7 юни, сините са провели най-големия протест в историята на страната – от „ Орлов мост “ до хотел „ Плиска “ се веят знамената с лъвчето на Съюз на демократичните сили, близо един милион пеят „ Комунизмът си отива “ и държат високо плакатите с надпис „ Времето е наше! “
Западът намерено е на страната на опозицията, французинът Жорж Сегела режисира предизборната акция на Съюз на демократичните сили.
Разочарованието е повече от огромно.
Драматична предизборна нощ
Събитията след привършване на изборния ден са в детайли разказани в двутомника на Димитър Луджев „ Революцията в България 1989-1991 “.
След 20 часа на 10 юни в София се понася възгласът „ Победа “. Пред НДК, три часа по-късно, се събират към 4-5 000 души, подготвени за „ протест на успеха “. Привържениците на Съюз на демократичните сили са уверени, че комунистите губят.
И освен те, само че и водещите фигури в Съюз на демократичните сили.
Ето какво написа Луджев: „ В НДК Симеонов (б. а. - Петко Симеонов) среща Дими Паница и Сегела, който носи бутилка шампанско, и тримата отиват да запазят места в ресторанта на НДК, където управление на Съюз на демократичните сили да посрещне изборната победа. В предизборния офис на Съюз на демократичните сили в постройката на Двореца всички се поздравяват и прегръщат. Само Мирослав Севлиевски, младият изпълнителен шеф на БСЧИ (Българско съдружие за почтени избори), стои замислен и печален до стената в прилежащия офис на сдружението в НДК. “ Малко по-късно Петко Симеонов, началник на предизборния щаб на сините, към този момент е видял предварителните данни, но Желю Желев не желае и да чуе предизвестията на Симеонов. „ Желев към момента има вяра в своето предусещане за победа “, написа Луджев.
Първите прогнози, които оповестяват провалянето, се излъчват по Българска национална телевизия в 23 часа и 57 минути. Пред НДК стартират виковете „ И преди, и в този момент Българска социалистическа партия е мафия “, „ Убийци “, „ Измама “. В изборното студио на малкия екран пред камерите се разплаква артистът Йосиф Сърчаджиев.
„ Желю Желев и Петър Берон “ са с посивели от напрежение лица “, свидетелства Луджев. Бъдещият президент даже изригва: „ Престъпници “. А години по-късно (в мемоарната си книга Въпреки всичко) доктор Желев ще означи обстоятелството, че „ в два часа след среднощ към този момент не можеше да има никакво подозрение и никаква вяра, че изборните резултати могат да се извърнат “.
Нощта е повече от трагична, както и идващите дни, когато сините симпатизанти заливат улиците на София.
Събитията сред двата тура
На 11 юни София ври и кипи. Стига се до обсада на ул. „ Раковски “, разлепени са плакати с апели за политическа стачка, пред Народното събрание се събират талази от недоволни. Всички протестиращи се уверени, че вотът е бил манипулиран, фалшифиран.
Ръководителите на делегациите на задграничните наблюдаващи обаче са безапелационни, че „ изборите са постоянни, почтени и свободни и Съюз на демократичните сили би трябвало да ги признае “ и намерено декларират позицията си пред управлението на Съюза.
„ Ню Йорк таймс “ отбелязва, че Българска социалистическа партия печели с помощта на своята неповторима история, известност и увереност, с която нейното ново управление „ дава отговор на условията на времето “.
След бурни диспути Координационният съвет на Съюз на демократичните сили излиза с позицията, че Съюз на демократичните сили е спечелил една „ излючително тежка борба “ в свободни, само че не и почтени избори.
Митингите, блокадите, недоволството, автошествията, седящите стачки не престават и през идващите дни, като на първа линия на ескалиращото неодобрение са от синдиката „ Подкрепа “, подкрепяни и от студенти.
Министерство на вътрешните работи установи усилване на поляризацията в българското общество, остри нарушавания на публичния ред, тенденциозни известия в медиите. Ръководството на вътрешното министерство счита обаче, че „ преодоляването на отрицателните процеси и събитие не би трябвало да става със силови способи “, защото напрежението в обособени региони доближава рискови размери и „ всеки обособен случай може да прерасне в всеобщи вълнения. “
Премиерът Луканов прави послание към жителите, като афишира, че успеха е за демокрацията и приканва към национално единодушие. Той дава изявленията за Би Би Си - Лондон, за френския „ Монд “, а в думите му от ден на ден се разчита предлагането за държавно управление на националното единодушие. „ Ние (б.а. - БСП) не би трябвало да управляваме сами “, споделя Луканов в прав текст.
На 14 юни ръководителят на Координациония съвет на Съюз на демократичните сили доктор Желев декларира обаче, че съдружно държавно управление не може да бъде формирано.
Вторият тур излъчва 39 депутати от Българска социалистическа партия, 37 – от Съюз на демократичните сили, 2-ма от Движение за права и свободи и по едни от Отечествения съюз и Отечествената партия на труда.
Представителите на делегацията на европейските страни, членки на Съвета на Европа, дефинират изборите като „ законни и почтени “.
Равносметка и оценки
Равносметката на доктор Желев гласи: „ След 10 юни 1990 година България към този момент не беше същата. Ако първите манифестации и обществените диспути на Кръглата маса бяха събудили страната, изборите безусловно я разбуниха. Те въвлякоха в дейния политически живот десетки и стотици хиляди. Хората излязоха на улицата и не желаеха да се приберат, без да се трансформират нещата. Тази сила по-нататък щеше да кристализира в другите форми на политическия митинг и напън като гражданско непокорство, градове на истината, палаткови лагери, студентски стачки, непрекъсната гражданска блокада на Народното събрание и така нататък Неслучайно Българска социалистическа партия, която беше спечелила изборите, по никакъв начин не беше щастлива. Тя не можа да се зарадва на успеха си. Противно на нейните упования след изборите нещата последователно да се успокояват, получи се тъкмо противоположното. “
Петко Симеонов (в книгата си " Голямата смяна " ): „ Със загубата в изборите Съюз на демократичните сили загуби харизмата си. Дотогава то беше нещо, което Бог, Съдба и История бяха призвали да махне комунистическата партия от власт. Съюз на демократичните сили и хората, които го въплъщаваха, бяха обсъждани като определени да свършат тази работа. Не я свършихме. Загубихме ореола на определени. Остана желанието на милиони за смяна.
Желанието беше толкоз осезаемо, че от Българска социалистическа партия не можаха да се зарадват същински на успеха си. Ако до този миг техен съперник бяха неколцината фенове, които бяха основали Съюз на демократичните сили, в този момент проумяха, че срещу тоталитарната система са: Улицата, Стачката, Младежта, Интелигенцията, София, Пловдив, Варна, Русе, Сливен, Стара Загора, Благоевград...България. Българска социалистическа партия трябваше или да се промени, или да изчезне. Пред нас беше Градът на истината. В Съюз на демократичните сили идеха други хора. Започваше нов стадий на прехода. “
Великото национално заседание, определено на 10 и 17 юни, стартира работа на 10 юли 1990 година То работи в продължение на една година – до 12 юли 1991 година, когато е призната новата Конституция на България.
Днес се навършват 35 години от първите демократични избори в България след огромната смяна, почнала на 10 ноември 1989 година.
Месеци на необикновен по своя обсег и мащаб политически разгар предхождат деня – 10 юни 1990 година, в който над 6 милиона българи отиват до урните, с цел да дадат своя глас – свободно за първи път от 45 години.
И в двата тура на вота е записана феноменална изборна интензивност.
Изборите за Велико национално заседание, което да създаде нова Конституция на България, са контрактувани на Кръглата маса, която се организира от януари до май 1990 година Те се организират в два тура по смесена система – на 10 и 17 юни, гласоподава се съразмерно и мажоритарно за общо 400 народни представители. 200 от тях са определени с партийна листа, при останалите 200 се гласоподава за персони.
Крайните резултати: В изборната нощ на 17 юни са регистрирани 211 мандата за Българска социалистическа партия (97 пропорционални и 114 мажоритарни), за Съюз на демократичните сили - общо 144 (75 пропорционални и 69 мажоритарни). Български земеделски народен съюз печели 8,03% (16 пропорционални и 0 мажоритарни), а Движение за права и свободи - 6,02% (11 и 12). Шест мажоритарни мандата отидоха за самостоятелни претенденти.
Резултатите значат безусловно болшинство за Българска социалистическа партия от 53% и 36% за главния им конкурент – обединената съпротива Съюз на демократичните сили.
Голямата конспирация е разплетена – партията, наследила Българска комунистическа партия, надви над първата опозиционна мощ, основана като коалиция - Съюзът на демократичните сили.
Само три дни по-рано – на 7 юни, сините са провели най-големия протест в историята на страната – от „ Орлов мост “ до хотел „ Плиска “ се веят знамената с лъвчето на Съюз на демократичните сили, близо един милион пеят „ Комунизмът си отива “ и държат високо плакатите с надпис „ Времето е наше! “
Западът намерено е на страната на опозицията, французинът Жорж Сегела режисира предизборната акция на Съюз на демократичните сили.
Разочарованието е повече от огромно.
Драматична предизборна нощ
Събитията след привършване на изборния ден са в детайли разказани в двутомника на Димитър Луджев „ Революцията в България 1989-1991 “.
След 20 часа на 10 юни в София се понася възгласът „ Победа “. Пред НДК, три часа по-късно, се събират към 4-5 000 души, подготвени за „ протест на успеха “. Привържениците на Съюз на демократичните сили са уверени, че комунистите губят.
И освен те, само че и водещите фигури в Съюз на демократичните сили.
Ето какво написа Луджев: „ В НДК Симеонов (б. а. - Петко Симеонов) среща Дими Паница и Сегела, който носи бутилка шампанско, и тримата отиват да запазят места в ресторанта на НДК, където управление на Съюз на демократичните сили да посрещне изборната победа. В предизборния офис на Съюз на демократичните сили в постройката на Двореца всички се поздравяват и прегръщат. Само Мирослав Севлиевски, младият изпълнителен шеф на БСЧИ (Българско съдружие за почтени избори), стои замислен и печален до стената в прилежащия офис на сдружението в НДК. “ Малко по-късно Петко Симеонов, началник на предизборния щаб на сините, към този момент е видял предварителните данни, но Желю Желев не желае и да чуе предизвестията на Симеонов. „ Желев към момента има вяра в своето предусещане за победа “, написа Луджев.
Първите прогнози, които оповестяват провалянето, се излъчват по Българска национална телевизия в 23 часа и 57 минути. Пред НДК стартират виковете „ И преди, и в този момент Българска социалистическа партия е мафия “, „ Убийци “, „ Измама “. В изборното студио на малкия екран пред камерите се разплаква артистът Йосиф Сърчаджиев.
„ Желю Желев и Петър Берон “ са с посивели от напрежение лица “, свидетелства Луджев. Бъдещият президент даже изригва: „ Престъпници “. А години по-късно (в мемоарната си книга Въпреки всичко) доктор Желев ще означи обстоятелството, че „ в два часа след среднощ към този момент не можеше да има никакво подозрение и никаква вяра, че изборните резултати могат да се извърнат “.
Нощта е повече от трагична, както и идващите дни, когато сините симпатизанти заливат улиците на София.
Събитията сред двата тура
На 11 юни София ври и кипи. Стига се до обсада на ул. „ Раковски “, разлепени са плакати с апели за политическа стачка, пред Народното събрание се събират талази от недоволни. Всички протестиращи се уверени, че вотът е бил манипулиран, фалшифиран.
Ръководителите на делегациите на задграничните наблюдаващи обаче са безапелационни, че „ изборите са постоянни, почтени и свободни и Съюз на демократичните сили би трябвало да ги признае “ и намерено декларират позицията си пред управлението на Съюза.
„ Ню Йорк таймс “ отбелязва, че Българска социалистическа партия печели с помощта на своята неповторима история, известност и увереност, с която нейното ново управление „ дава отговор на условията на времето “.
След бурни диспути Координационният съвет на Съюз на демократичните сили излиза с позицията, че Съюз на демократичните сили е спечелил една „ излючително тежка борба “ в свободни, само че не и почтени избори.
Митингите, блокадите, недоволството, автошествията, седящите стачки не престават и през идващите дни, като на първа линия на ескалиращото неодобрение са от синдиката „ Подкрепа “, подкрепяни и от студенти.
Министерство на вътрешните работи установи усилване на поляризацията в българското общество, остри нарушавания на публичния ред, тенденциозни известия в медиите. Ръководството на вътрешното министерство счита обаче, че „ преодоляването на отрицателните процеси и събитие не би трябвало да става със силови способи “, защото напрежението в обособени региони доближава рискови размери и „ всеки обособен случай може да прерасне в всеобщи вълнения. “
Премиерът Луканов прави послание към жителите, като афишира, че успеха е за демокрацията и приканва към национално единодушие. Той дава изявленията за Би Би Си - Лондон, за френския „ Монд “, а в думите му от ден на ден се разчита предлагането за държавно управление на националното единодушие. „ Ние (б.а. - БСП) не би трябвало да управляваме сами “, споделя Луканов в прав текст.
На 14 юни ръководителят на Координациония съвет на Съюз на демократичните сили доктор Желев декларира обаче, че съдружно държавно управление не може да бъде формирано.
Вторият тур излъчва 39 депутати от Българска социалистическа партия, 37 – от Съюз на демократичните сили, 2-ма от Движение за права и свободи и по едни от Отечествения съюз и Отечествената партия на труда.
Представителите на делегацията на европейските страни, членки на Съвета на Европа, дефинират изборите като „ законни и почтени “.
Равносметка и оценки
Равносметката на доктор Желев гласи: „ След 10 юни 1990 година България към този момент не беше същата. Ако първите манифестации и обществените диспути на Кръглата маса бяха събудили страната, изборите безусловно я разбуниха. Те въвлякоха в дейния политически живот десетки и стотици хиляди. Хората излязоха на улицата и не желаеха да се приберат, без да се трансформират нещата. Тази сила по-нататък щеше да кристализира в другите форми на политическия митинг и напън като гражданско непокорство, градове на истината, палаткови лагери, студентски стачки, непрекъсната гражданска блокада на Народното събрание и така нататък Неслучайно Българска социалистическа партия, която беше спечелила изборите, по никакъв начин не беше щастлива. Тя не можа да се зарадва на успеха си. Противно на нейните упования след изборите нещата последователно да се успокояват, получи се тъкмо противоположното. “
Петко Симеонов (в книгата си " Голямата смяна " ): „ Със загубата в изборите Съюз на демократичните сили загуби харизмата си. Дотогава то беше нещо, което Бог, Съдба и История бяха призвали да махне комунистическата партия от власт. Съюз на демократичните сили и хората, които го въплъщаваха, бяха обсъждани като определени да свършат тази работа. Не я свършихме. Загубихме ореола на определени. Остана желанието на милиони за смяна.
Желанието беше толкоз осезаемо, че от Българска социалистическа партия не можаха да се зарадват същински на успеха си. Ако до този миг техен съперник бяха неколцината фенове, които бяха основали Съюз на демократичните сили, в този момент проумяха, че срещу тоталитарната система са: Улицата, Стачката, Младежта, Интелигенцията, София, Пловдив, Варна, Русе, Сливен, Стара Загора, Благоевград...България. Българска социалистическа партия трябваше или да се промени, или да изчезне. Пред нас беше Градът на истината. В Съюз на демократичните сили идеха други хора. Започваше нов стадий на прехода. “
Великото национално заседание, определено на 10 и 17 юни, стартира работа на 10 юли 1990 година То работи в продължение на една година – до 12 юли 1991 година, когато е призната новата Конституция на България.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ