Д-р Желю Желев беше човек, който през целия си живот

Д-р Желю Желев беше човек, който през целия си живот се е борил за демократичните полезности и независимост. Той беше първият български държавен глава, определен посредством свободни избори, без да наследява властта по династичен път, не посредством скрит план, не посредством принуждение или външна интервенция, а посредством волята на българския народ, изразена в директни и демократични избори. Той самият написа:

 

„ Българският народ ме удостои с достойнството да ме избере за президент на Република България. В хилядолетната история на страната аз бях първият държавен глава, който застана отпред не посредством заместничество на властта по династичен път, не посредством скрит план или прелом, не посредством клане или непозната интервенция, а посредством свободната воля на българския народ, изразена в директни, свободни и демократични избори. “

 

Роден на 3 март 1935 година в село Веселиново, покрай Шумен, Желев приключва философия в Софийския университет „ Св. Климент Охридски “. Още през 1964 година той подлага на критика марксизма-ленинизма в своята кандидатска дисертация, което води до уволнението му от университета и насилственото му овакантяване на София. Въпреки това, той се завръща и разгласява книгата си „ Фашизмът “, която също провокира нови репресии.

През 1988 година Желев става основател на Клуба за поддръжка на гласността и преустройството, който се опълчва на Възродителния развой. Той е задържан през май 1989 година поради дейната си позиция.

 

Един от значимите моменти в живота му е срещата с френския президент Франсоа Митеран на 19 януари 1989 година в София. Заедно с други български интелектуалци и дисиденти, Желев взе участие в среща, проведена от френския президент, в която участват философът Николай Василев, писателят Радой Ралин, журналистката Копринка Червенкова, и други. Въпреки че българските медии не отразяват срещата, тя има голямо значение за развиването на българското дисидентско придвижване и укрепването на бъдещите демократични сили в България.

След рухването на комунистическия режим, доктор Желев става съосновател и първи ръководител на Съюза на демократичните сили (СДС). Той е началник на делегацията на Съюз на демократичните сили по време на Кръглата маса през 1990 година, на която се договарят основите на политическия преход в България.

 

През август 1990 година Желев е определен за президент от VII Велико национално заседание, а през 1992 година става първият президент на България, определен с директен избор.

Неговата политическа кариера не минава без проблеми. През 1992 година с известната конференция в резиденция „ Бояна “, наречена „ Боянските ливади “, Желев намерено подлага на критика държавното управление на Съюз на демократичните сили. Това води до съществени спорове в партията и до раздор с управлението. В последна сметка той не получава втори мандат като президент и през 1996 година губи изборите от Петър Стоянов. Желев напуща дейната българска политика, само че през 2001 година основава Балканския политически клуб, отдаден на съдействието в района.

Един от най-важните моменти в историята на България, обвързван с името на Желю Желев, е неговото посещаване при папа Йоан Павел II през 1995 година по време на визита, когато папата публично декларира, че България не е забъркана в опита за ликвидиране на папата през 1981 година Тази „ българска диря “ се оказва без основа, като самият Агджа признава, че информацията е била основана от тайните служби.

 

По време на визитата на папата в България през май 2002 година, той още веднъж акцентира, че „ в никакъв случай не е вярвал в по този начин наречената „ българска диря “.

Д-р Желю Желев остава в историята като знак на прехода към народна власт в България. Неговото завещание не се лимитира единствено до политическата му кариера, а и до всички старания, които той вложи в построяването на демократично общество и укрепването на правовата страна. Той ще бъде запомнен като един от най-значимите български политици на актуалната история.