Д-р Ивайло Петров е завършил висшето си образования във Варненския

Д-р Ивайло Петров е приключил висшето си образования във Варненския медицински университет през 1982 година Специалност по нервни заболявания получава през 1987 година от МУ – София. Има професионална подготовка по ултразвукова диагностика на нервната система.

Трудовият му път стартира в МБАЛ – Шумен от 1982 година като ординатор. От 1986 година е част от екипа на отделението по нервни заболявания, като от 1999 година до момента е негов шеф. В интервала

2010 година - 2011 година е член на Съвета на шефовете на болничното заведение.
Д-р Петров има преподавателски опит. Изнася лекции по съществени на неврологията в Шуменския университет. По-рано е бил учител по нервни заболявания за медицински сестри.

Развива дейна активност в съсловната организация – БЛС. Председател е на организационния комитет на Collegium praxis neurologicae – „ Шумен и приятели”.
Член е на Управителния съвет на Българска асоциация по невросонология и мозъчна хемодинамика, на Етичната комисия на Българско сдружение по неврология и на Българско сдружение по главоболие.



- Д-р Петров, неотдавна беше показан нов консенсус за лекуване на мозъчносъдовите болести. Според Вас измененията и новите подходи за лекуване, ще дадат ли по-голям късмет за оцеляване и ще понижат ли инвалидизацията на пациентите с изострен мозъчен инсулт?

Националният консенсус за профилактика, диагноза и лекуване на мозъчносъдовите болести от януари тази година е четиво и управление, синтезирало задоволително експертен капацитет и съобразено със международните рекомендации. Този документ обаче би трябвало да се чете и да се ползва от всички. От всички, работещи по така наречен верига на оцеляване на пациентите с изострен инсулт – общопрактикуващи лекари, лекарите и фелдшерите от Центровете за незабавна здравна помощ (ЦСМП), лекарите в незабавните отделения и естествено невролозите. Това дали ще имат повече късмет пациентите или дали инвалидизацията ще бъде по-малка, зависи от доста фактори и не всички са в ръцете на лекарите. Обучавайки сътрудниците си аз постоянно им споделям – Ние не изискуем на пациентите си резултат. Ние им изискуем професионално държание! Така че, новият консенсус дава насоки тъкмо за професионално държание и то в духа на упражняване на медицина, учредена на доказателствата.

Трябва да се разбере от всички медицински експерти, в това число и от обществото, че мозъчните инсулти са незабавни, лечими положения, при които факторът време е решителен, а резултатите са положителни, единствено в случай че се работи по разпоредбите.

Националният консенсус дава насоки и за високотехнологично лекуване на мозъчните инфаркти, което обаче към средата на 2018 година е допустимо единствено за единични случаи и то в две лечебни заведения на страната. Според мен напъните на неврологичната общественост и на медицинските екипи в огромните лечебни заведения на страната би трябвало да са фокусирани върху увеличение броя на пациентите, лекувани с венозна тромболиза.



- Какви са признаците при мозъчен инсулт и по какъв начин би трябвало да действаме, когато ги разпознаем?

Всички пациенти, които имат настоящи, ненадейно зародили и продължаващи и при прегледа два и повече от изброените неврологични признаци: смяна в съзнанието, парези (видими или латентни), речеви нарушавания, увреждания на ЧМН, главоболие (интензивно) и повръщане, нарушавания в равновесието (изразени), би трябвало да се третират като пациенти с изострен мозъчен инсулт.

В Националния консенсус са препоръчани, потвърдили се в практиката, мнемонични формули за бързо различаване и оценка на пациенти с изострен мозъчен инсулт – FAST ( Face, Arm, Speech΄ Test ) и ABCD2. Тези способи за бърза оценка са известни на невролозите, само че не са невролозите, тези експерти, които се срещат първо с пациентите. Необходимо е целеустремено образование на медицинските експерти в ЦСМП и на лекарите в Спешните отделения за ранно различаване на пациентите с остри мозъчни инсулти. Обучителните стратегии за общата популация са също метод, да се насочи вниманието към вярното реагиране при остри мозъчни инсулти. Някъде по света се образоват децата в ранната учебна възраст (обикновено наглеждани от дядовци и баби), какво е мозъчен инсулт и какво би трябвало да кажат на телефон 112 или 911!!!

Друг доста значим миг, с изключение на ранната работна диагноза – изострен мозъчен инсулт, е факторът време. Не инцидентно от много години WSO (Световната организация за мозъчни инсулти) разпространява посланието Time is brain! Казано простичко, тези пациенти би трябвало оптимално бързо да попаднат в болница, с капацитет за лекуване на остри мозъчни инсулти. Защо?

Защото множеството инсулти са мозъчни инфаркти (исхемични мозъчни инсулти), при които оклузията (запушването) на артериалния съд може да бъде третирано сполучливо. Едно такова реперфузионно лекуване е лекуването с венозна тромболиза, което е толкоз по-успешно, колкото по-рано стартира. И, в случай че си представим, че един пациент от приемане на признаците, през разпознаването им и през реакцията на ЦСМП ще дойде в подобаващата болница нормално за към 90 – 120 минути, би трябвало да се знае, че и в болничното заведение също има „ софтуерно време” за реагиране - оценка, диагностициране, превоз, вписване, настаняване и така нататък Това че, консенсусът ни дава право да стартираме лекуването до четири часа и половина от началото на признаците значи единствено и само, че всички по веригата би трябвало да работят бързо.



- МБАЛ Шумен от години е една от водещите лечебни заведения в лекуването на инсулти в нашата страна, бихте ли ни обяснили малко по-подробно за лекуването на изострен мозъчен инсулт с тромболиза, въз основа на насъбрания през годините опит.

Наистина „ МБАЛ – Шумен” през 2016 и 2017 година беше измежду топ 5 и топ 7 измежду лечебните заведения в страната, провеждащи лекуване с тромболиза на пациенти с остри мозъчни инфаркти. Първите ни пациенти бяха през 2009 година и от този момент натрупахме много опит. Шуменска област обаче е дребна област – освен това нашата болница обслужва 84% от популацията на региона и не може да се чака огромен поток от пациенти. В началото си поставихме цел – най-малко 2% от пациентите с мозъчни инфаркти да получават това лекуване. Успяхме през годините да реализираме тази цел, даже в отделени интервали да достигнем и до 4%.

Свързани публикации.. Инсулт - съществени признаци 15 6 тревожни сигнала за иден инсулт (І част) 2 Доц. Росен Калпачки: Тромболизата би трябвало да е стандарт за лекуване на инсултите 1

Това, което е значимо освен това лекуване, което чисто механически е една венозна инфузия в продължение на 1 час, е в лечебните заведения да се построи екип/тим/отбор от подготвени медицински експерти, които да мислят по един метод, т.е. в полза на пациентите с остри мозъчни инфаркти и да работят по един метод - тъкмо като екип/отбор/тим и да работят по разпоредбите!

Това е по този начин, тъй като в лекуването с тромболиза вземат участие най-различни медицински експерти – дежурният доктор в Спешно поделение, експертите по образна диагностика, лабораторни лекари, от време на време интензивни терапевти и естествено невролозите, които координират и управляват цялото лекуване. Много от дейностите са подпомагани от медицински сестри, лаборанти, санитари. И всеки би трябвало да знае тъкмо какво прави и освен това да го прави бързо, тъй като златният стандарт за държанието в болница, така наречен време door to needle time е 60 минути!

Ключовата дума е организация.

На организационно равнище лекуването с тромболиза е развой, който би трябвало да се ръководи непрестанно, по всички звена от веригата на оцеляване на пациентите с мозъчен инсулт. „ Верига на оцеляване” на пациента с мозъчен инсулт е един модел на ръководство на лекуването с тромболиза, който включва осем звена от вкъщи на пациента до самото лекуване, които звена би трябвало непрестанно да се следят и управляват, с цел да се случват нещата.

Очаквайте продължението