Между медицината и вярата: Историята на д-р Ивайло Парев от Разлог
Д-р Ивайло Парев е млад доктор от град Разлог. Той съчетава виновната специалност на анестезиолог с духовното служение в локалната черква. Д-р Парев работи всекидневно на границата сред живота и гибелта в операционната зала. Той избира да остане в родния си град. Там той е същински необходим на своите съграждани.
Всяка неделя лекарят заменя бялата престилка с църковни одежди. Младият доктор служи като иподякон в храма „ Свето Благовещение Богородично “ към този момент 11 години. Неговата задача е да оказва помощ на хората както физически, по този начин и духовно. Анестезиологията изисква голяма централизация и самообладание. Вярата му дава нужното примирение и самообладание за тежката специалност.
Д-р Парев споделя забавни мисли за своята работа.
„ Някои хора считат, че фактически ние анестезиолозите поддържаме връзка с Бога, тъй като пациентите, нашите, доста постоянно се намират на ръба сред двата свята. “
Тази връзка сред медицината и духовността е значима за доста български лекари. Подобни възгледи споделя и проф. Габровски, съгласно който в хирургията няма атеисти.
Като иподякон, доктор Парев подкрепя свещеника по време на богослуженията. Иподяконството е форма на църковнослужителство, която подкрепя свещеника по време на олтарната работа. Той носи свещници и пали кадилницата. Понякога се включва и в църковното пеене. Тази традиция стартира още в неговото детство. Баба му го е водила постоянно на черква. По този метод се заражда неговият интерес към вярата.
„ Иподяконството това съставлява помощничество, помощ на свещенника в олтара – така наречен църковнослужители. Помагаме за протичането на богослужението, носим свещниците, палим кадилницата, може да се включваме в пеенето. Като бях по-малък с баба си, тя все ми споделяше, хайде с мен на черква, хайде с мен на черква и по този начин стартира всичко. “
В операционната зала доктор Парев се бори за спасяването на човешкия живот. В храма той се моли за спасението на човешката душа. Тези две функции се допълват взаимно в неговото всекидневие. Най-голямото самопризнание за експерта е елементарната признателност на пациентите след сполучливо лекуване. Едно просто „ благодаря “ на улицата е изцяло задоволително за младия доктор. Подобно отношение към специалността има и шефът на „ Пирогов “, за който всеки избавен живот е здравно знамение.
Вярата учи лекаря на самообладание и примирение пред компликациите.
„ Това е най-голямата компенсация – да, като срещнеш някой пациент и то след време на тротоара, на улицата, да каже благодаря. Това е задоволително. На това ни учи нашата религия – на самообладание и на примирение. “
Ценностите на християнството оказват помощ на медиците в тяхната тежка ежедневна работа. Това удостоверява и историята на доктор Камен Данов, който има вяра в силата на вярата в медицината.
Д-р Парев приканва хората да бъдат по-добри и да си оказват помощ. Особено мощно е това обръщение в дните към Великден. Тогава вярата и вярата в положителното са най-осезаеми за всички. Младият анестезиолог остава правилен на своя избор да служи на обществото в Разлог. Неговата персонална история е образец за естетика сред актуалната просвета и религията.
