Д-р Иванка Димова работи в Катедрата по медицинска генетика на

Д-р Иванка Димова работи в Катедрата по здравна генетика на Медицинския университет в София от 2001 година Придобива докторска степен по медицина (генетика) след сполучливо предпазена дисертация на тематика „ Генетична характерност на разнообразни видове овариални тумори ”. Голяма част от дисертацията си създава в един от водещите центрове за проучване на рака – Centre de recherché en cancerologie, Университет на Монпелие, Франция. След завръщането си през 2005 година вкарва за първи път в България техниката на ДНК микрочиповете, посредством която се прави повсеместен скрининг на геномните нарушавания и полиморфизми. Има над 10 специализации в влиятелни интернационалните университети. Автор е на над 40 изявления в интернационалните списания. Носител на две влиятелни научни награди – „ Мария Кюри “ на шведския институт „ Каролинска “ и премията за най-хубав млад академик на Медицинския университет в София за 2006 година.

- Ще проходи ли нутригеномиката и в България, доктор Димова?

- Честно казано, тя още е напълно в детската си възраст. Това е ново направление в международен мащаб. Методологично технологията е добре развита и има основа, върху която може да стартира да се работи. Трябва да се построи един мултидисциплинарен екип, да имаме експерти от всички свързани области – хранене и диететика, хигиена, ендокринология, здравна генетика, клинична лаборатория. Трябва да се направи и идея за изследването, тъй като преди да се вкара нещо в диагностичната процедура, то би трябвало да бъде валидирано като пилотно изследване. Специалисти ние към този момент имаме, и то на доста високо равнище. Липсва ни само суровият материал, обособените групи, които да стартираме да изследваме.

- Опитът ви демонстрира ли действителна връзка сред питателните субстанции и генната експресия?

- При всички случаи питателните съставни елементи могат да трансформират генната експресия. Това се назовава епигенетика – въздействието на външни фактори, всичко, което одобряваме в нашия организъм, би могло да промени експресията на гена. Като съответен образец можем да посочим гените, които имат отношение към липидната обмяна (липиди е здравното наименование на мазнините – бел. ред.) , които могат да доведат до хиперлипидемии (повишено количество на мазнини като холестерола и триглицеридите в кръвта – бел. ред.) вследствие на несъразмерна корист с мазнини. Така може да се стигне до прекомерна експресия на гените, свързани с струпване на холестерол по съдовите стени. Тези гени са програмирани да се засилват вследствие на такова невъздържание, тъй като в организма всеки ген се задейства вследствие на някакъв пусков фактор.

- Ще можем ли един ден да отстраняваме затлъстяването, като разчитаме самостоятелния генотип на хората?

- Да, безусловно имам вяра в това, че може да се построи най-благоприятен хранителен режим и да се рационализира храненето на индивида според от неговия генотип и самостоятелна предразположеност. Тук би трябвало да бъдем в доста тясно съдействие с диетолози, които да кажат какво би трябвало да се яде съгласно самостоятелния генотип. Например когато има полиморфизъм (генни вариации – бел. ред.) или разновидност в лептиновия ген или в лептинрецепторния ген, който има отношение към несъразмерното отсрочване на мазнини - то стои в основата на затлъстяването.

- Ще се разграничават ли тези самостоятелни режими от нормалните препоръки за здравословно хранене? Ще могат ли някои от нас да вземем за пример да хапват шоколад без паника за тежестта си?

- Да, ще се разграничават и ще бъдат извънредно персонализирани. Всички молекули на питателните съставки се разграждат от избрани ензими и като се знае кой ген, произвеждащ ензима, каква разновидност има, ще се знае кои биомолекули би трябвало да са обект на нашето внимание. Ако прилагаме при всички един и същи метод, той ще има резултат при едни, само че не и при други. Може да се окаже, че има хора, при които потреблението на захарни храни не води до никакви странични резултати – когато всичките им ензими, участващи в метаболизма и разграждането на захарите, са наред, тогава те няма да имат проблем. Въпросът е да се откри баланс въз основата на дейните ензими и генетиката може да помогне за това. Откакто се вкара техниката за микрочиповете, в която ние сме пионери, е допустимо в един-единствен опит с ДНК материал от даден субект да се тества целият му геном.