Д-р Иван Тонев – началник на Отделението по медицинска онкология

Д-р Иван Тонев – шеф на Отделението по здравна онкология и пневмология в КОЦ-Пловдив, в изявление за утринния блок " Добро утро, България " на Радио " Фокус "



Как се отрази пандемията на онкоболните пациенти? Какви са трендовете, които наблюдавате вие? 

Пандемията от КОВИД-19 във връзка с пациентите, които бяха диагностицирани с онкологично заболяване и организираха лекуване, изрично не се отрази толкоз съществено, т.е. те продължиха с лекуването си по проект. Тогава, когато беше допустимо, на пациентите се изписваха лекарства за амбулаторно лекуване – несъмнено, това не всеки път е допустимо, само че в подобаващите случаи това беше направено. И това не е единствено в нашия център, това в действителност се случи в цяла България. По отношение на диагностиката на онкологичните болести имаше известно закъснение, поради обстоятелството, че огромна част от онкологичните структури и въобще от болничните структури в страната бяха превърнати в КОВИД отделения, и заради тази причина се следи и по време на пандемията, и към този момент след пандемията, в случай че може по този начин да кажем, по-голям брой на пациентите, които се диагностицират в напреднал метастатичен етап. Това е обвързвано само със усложнения достъп до диагностика и естествения боязън у хората да посещават лечебни заведения тогава, когато беше разгарът на КОВИД-19, пандемията.

По отношение особено рака на белия дроб пък се следи една противоположна наклонност – доста по-голяма част от пациентите бяха диагностицирани в ранен етап, поради обстоятелството, че бяха осъществени доста рентгенови фотоси и компютърни томографии на белия дроб, поради спецификата на КОВИД-19 инфекцията. И това изигра ролята на тип скрининг особено за рака на белия дроб и много пациенти бяха диагностицирани в ранен етап, който е безусловно лечим и дава доста добра прогноза.  

Д-р Тонев, а по какъв метод повлияха имунизациите против КОВИД-19 на онкоболните пациенти?  

Ваксините не повлияха по безусловно никакъв метод. Взаимодействие сред имунизациите и онкологичното лекуване, без значение дали е класическата химиотерапия, дали са някои от новите способи и лекувания с имунотерапии или ендокринна терапия, лъчева и всякаква, в това отношение нямаше безусловно никакви взаимоотношение, нямаше безусловно никакви проблеми. Единственото, което се случи, е поради ритъма, по който се поставяха част от имунизациите. Има условия, заради които би трябвало да има разстояние от извършения курс и приложението на имунизацията. Това наложи от време на време отсрочване със седмица или две на самия курс на лекуване, което по никакъв метод не трансформира успеваемостта, предстоящите резултати от лекуването и прогнозата за пациентите.  

Споменахте и за съвременни способи за лекуване. Бихме ли могли да кажем малко повече за тях, какви модерни способи за лекуване на пациенти с онкологични болести се ползват у нас? 

Съвременните способи за лекуване не са единствено в областта на здравната онкология, т.е. освен като химиотерапия, имунотерапия или прицелна терапия. Съвременните способи на лекуване първо започват още с диагностиката, много усъвършенствания достъп до разнообразни диагностични процедури, които могат да слагат диагнозата в прецизен етап, в точния момент – приказвам като позитронно-емисионната томография, така наречен РЕТ скенер, компютърна томография, ядрено-магнитен резонанс – това в самото начало на диагностиката. След което има много новаторски способи за лекуване и във връзка с хирургичното лекуване – приказваме за роботизираната, най-много за роботизираната хирургия, която е задоволително налична към сегашния миг и в България. И когато стане въпрос за здравната онкология, в границите на последните четири години или от четири години в България рутинно работим с най-съвременните способи. Това е имунотерапията – лекуване, което в действителност подтиква имунната система на човек да се бори със злокачественото заболяване. Този тип терапия е с един много предвидим профил на токсичност и с едни действително невероятни резултати, имайки поради последните 20-30 години. 

От какво зависят по-добрите резултати в контрола и лекуването на злокачествените болести? Кога може да приказва за успеваемост на дадена терапия? 

По-добрите резултати зависят преди всичко от стадия, в който се диагностицира болестта. Колкото по-ранен е стадият, в който се диагностицира онкологичното заболяване, толкоз шансът за цялостно изцеление е по-голям. Тогава, когато приказваме за напредналите стадии, тогава нормално работим за закъснение на предстоящата градация, респективно за удължение живота на пациентите. Тенденциите, в това число и при най-смъртоносните злокачествени болести, каквото да вземем за пример е ракът на белия дроб, трендовете точно с имунотерапията, която използваме всеобщо в последно време, е това заболяване да се трансформира в хронично. И ето един образец: в случай че допреди 10 години предстоящата петгодишна преживяемост за жалост при метастатичния рак на белия дроб беше към 5% от пациентите, към сегашния миг тези числа са много разнообразни, което дава някаква вяра за всички нас.  

Да, да, казахте – болестта може да се трансформира в хронично такова, което е една огромна вяра, да. 

Да, по този начин е. Голяма вяра е. При това хронично заболяване, несъмнено, изискващо и хронично лекуване и лекуване, което е с един много предвидим и сносно следен профил на токсичност, т.е. качеството на живот на пациентите не се нарушава за този интервал от време.  

Следващият ми въпрос е доста общ, само че и доста значителен – с какви компликации се сблъсквате най-често във вашата работа? 

Трудностите са най-вече от административен темперамент. Това са компликациите. Но някакви съществени усложнения в ежедневната работа мисля, че нямаме. По-скоро са чисто административни и чисто документални, нищо повече от това. 

Д-р Тонев, какви препоръки бихте дали вие като експерт на хората, по какъв начин може да понижим риска от рак? 

Това е фактически доста общ въпрос и това включва първо понижаване на рисковите фактори, типичен опасности фактори – тютюнопушене. Тогава, когато се усъвършенства физическата интензивност, по-скоро физическото положение на хората, даже и тогава не можем изрично да избегнем развиването на злокачествени болести. Поради тази причина по-скоро посоката би следвало да бъде към създаване и съблюдаване на скрининговите стратегии, каквито и към сегашния миг има в България. Онези скринингови стратегии, които са потвърдили своята успеваемост за най-често срещаните злокачествени болести – това са рак на шийката на матката, на яйчник, на гърда, на бял дроб, простатен карцином, дебелочревен карцином. Това са най-честите злокачествени болести и с една съответна скринингова стратегия тези пациенти могат да бъдат улавяни в доста ранен етап и действително да бъдат безусловно излекувани изцяло.

Не на последно място, това са одобрените ваксини против някои от болесттите. Пример: имунизацията, която се прави при девойки и при възрастни дами против рака на шийката на матката. Благодарение на тези ваксини и въвеждането им в огромна част от западните страни – приказвам някои от скандинавските, приказвам Австралия, диагнозата рак на маточната шийка съвсем не съществува.   

Колко годишно момиче може да си сложи сходна ваксина? 

Доколкото помня, нещата стартират нещо като 9-годишна възраст беше първата апликация – става въпрос, преди да е почнала деен сексуален живот.  

Да. И в България се вършат такива ваксини. 

Те се вършат от повече от 10 години. 

Да, само че това е хубаво в този момент да кажем на тези, които не знаят – в случай че пожелаят, да го създадат, тъй като казвате, това е една предварителна защита.  

Това е една предварителна защита. Ако желаят, несъмнено, в случай че са съгласни с имунизациите. Въпрос общо взето на персонален избор е, само че това е предварителната защита. Това е единственият вид да не се случат нещата.  

Д-р Тонев, а кои са сигналите, първите сигнали, които би трябвало да ни се сторят тревожни и да посетим експерт? 

Всяка една смяна в общото положение би следвало да ни накара да посетим доктор, може би не експерт, само че персоналния доктор. 

Лекар, да, имате поради доктор. 

Да, това е първата стъпка. И по-късно, в случай че се постанова, тъй като огромна част от злокачествените болести, в действителност техните признаци имитират банални положения, които всеки един от нас е имал в живота си – дали ще бъде болежка в корема, дали ще бъде закашляне, дали ще бъде отичане. Това са признаци, които в огромна част от случаите, в множеството случаи са свързани с доброкачествени, банални положения и болести. Така че всяко едно сходно недоволство би следвало да ни накара да посетим доктор. Освен това, в случай че това недоволство не отшумява след началното лекуване, би следвало да се замислим за нещо по-сериозно. 

Много ви благодаря за този потребен диалог и ви пожелаваме триумф! 

Моля. Благодаря, и на вас триумф!