Д-р Иван Маджаров: Контролът за продажба на медикаменти без рецепта е напълно отменен
Д-р Иван Маджаров, ръководител на БЛС, в изявление за Радио " Фокус “
Д-р Маджаров, какви проблеми сътвори въвеждането на електронните предписания още през първия ден?
Ние бяхме сигурни, че ще има проблеми, прохождащи проблеми, като във всяко ново нещо. За тези проблеми предупреждавахме – недостатъци в осведомителната система, в софтуера на лекарите, липса на програмен продукт при някои лекари, каквито са болничните, които не работят на кабинети. Но бяхме сюрпризирани от нещо напълно друго. Всъщност още от първия ден стана ясно, че всеобщо аптеките започнаха да връщат пациенти, не тъй като не се видели рецептата, а с инструкции и разпореждане към лекаря: " Върнете се, лекарят да ви смени рецептата, да ви изпише различен антибиотик, тъй като този го нямаме “. Ако беше в един-два случая, би се приело – дадена аптека не е имала антибиотика, макар че по закон, когато го няма, тя би трябвало да го обезпечи до 24 часа или да уточни на пациента най-близката аптека, където би могло да го има. Явно законите не важат в тази част. Установихме, че огромният напън в България електронната рецепта да стане наложителна, единствената страна в Европейския съюз единствено с електронна рецепта, предлогът за това не са благовидни аргументи като- надзор, информация и цялост на досието, а съображение да се вкара заменяне на лечението на пациента по търговски аргументи. Няма по какъв начин другояче да се назова това заменяне, откакто е единствено с един единствен претекст – " Нямаме това, което ви е изписал лекарят “. Дори не става въпрос дали е безценен медикаментът и предложение да му бъде даден по-евтин, което е разумно. Ако пациентът не може да си купи препарата, би трябвало да може да си купи различен, по-евтин, който да го лекува. Тук просто става въпрос за предпочитание да се продава съгласно това какъв е ползата на аптеката, а не какъв е ползата на пациента.
Разбрахме, че още в първия ден от въвеждането на електронните предписания са издадени над 13 000. Имате ли информация за каква част от тези предписания са върнати пациентите при персоналните им лекари, с цел да им размени антибиотика?
Странно е, че няма информация, и това също е съзнателно, каква част от тези предписания е изпълнена от аптеките, какво количество лекарства са отпуснати. Отново се фокусираме единствено върху лекарския кабинет и единствено какво е изписано. Нищо, никаква по-нататъшна информация за разбор на данни – какво е отпуснато, какво количество антибиотици, да създадем някакво съпоставяне, да вземем за пример след месец да забележим или един подобен ден какво количество антибиотици се продават в аптеките и в този момент, когато са били електронните към този момент въведени, какво се е продавало. Нали това беше задачата – да забележим какъв брой от тези лекарства са продавали. Ние знаехме, че най-малко едно към 40% от антибиотиците се отпускат без рецепта, само че в този момент научихме, че останалите, които са с рецепта, на практика не са отпуснати тези, които е изписал лекарят, а са отпуснати тези, които е решил фармацевтът. Няма друго пояснение, тъй като единствено преди един ден, в неделя, в събота, в петък тези аптеки отпускаха на хартиени предписания антибиотици и никой не са го върнали.
При хартиените предписания имаше ли го този проблем и за какво с тях е можело аптекарят да размени антибиотика, а в този момент не може?
Защото аптекарят не е длъжен – необичайно за какво от години - да съхранява за инспекция и надзор рецептата, когато става въпрос за медикамент, който е по лекарско наставление, и той не се тормози дали ще даде нещо друго, или ще даде това, което е предписал лекарят. Просто рецептата си остава в пациента или се хвърля в коша и няма никакъв проблем той да даде каквото пожелае. Всъщност това лъсна във вчерашния ден като истина пред нас като лекари и пред цялото общество.
Финансови ползи ли съзирате във всичко това?
Няма какво друго да е. Там се продават лекарства, не се подаряват.
Как гледате на непознатия опит? Доколкото знам, има страни, в които лекарят изписва главната съставна част на един антибиотик, а не съответното комерсиално название. В аптеката можеш да си избереш сред всички производители на продукта със същата съществена съставна част.
Стига да може да си избереш, но не можеш да си избереш, тъй като в България аптеките не са задължени да заредят всички лекарства, които са регистрирани на територията на страната. В България не е наложително да имаш всички лекарства, т.е. да може да си избереш. На нас ни се предлага разновидността, в който аптекарят ми споделя какво има, т.е. какво е заредил той. Така че благовидният претекст пациентът да си избере – това се случва още в лекарския кабинет в България. Почти всички лекари, няма доктор, който да желае пациентът му да не може да си купи лечението. Те по лична самодейност осведомят пациента, че има и по-евтини разновидности на тази терапия. Но главният проблем е, че в аптеките не участват всички лекарства, просто тъй като аптеките не зареждат всичко, което е налично в страната в складовете.
Какво е вашето предложение? Така или другояче би трябвало да се премине към електронните предписания.
Защо би трябвало да се премине? Това кой го споделя? Всъщност за какво в цяла Европа има два разновидността – и на хартия, и електронна? Вчерашният ден опорочи концепцията за наложителна електронната рецепта.
Защото се надяваме, че посредством електронните предписания по-лесно, по-бързо ще става всичко.
Пътят на пациента е същият – той би трябвало да посети лекаря, да му бъде изработен обзор и да му бъде изписана терапия. Имаме три съществени неща, които целим: първо, пациентът да бъде лекуван, второ, досието му да бъде цялостно и да няма безотговорно разпределяне на антибиотици и лекарства, които са по лекарско наставление, без рецепта. Това може да се случи и с ангажимент от страна на кабинетите, и с ангажимент от страна на аптеките. Давам ви образец: в случай че лекарят изпише електронна рецепта и тя бъде изпълнена в аптеката, е изпълнено изискването за цялост на досие. Изпълнено е и изискването за съществуване на рецепта, с която се отпуска този медикамент и за потребностите на контрола, и за потребностите на системата. Когато лекарят обаче изпише хартиена рецепта, аптекарят би трябвало, както е в целия естествен свят, за потребностите на контрола да я запази, с цел да потвърди, че е отпуснал антибиотика против рецепта, да качи данните на пациента в НЗИС и по този метод ще бъде изпълнено и изискването - досието на пациента да е цялостно. Не може всички отговорности да бъдат върху гърба на лекаря. А знаете ли, че в аптеките в България контролът за това дали се отпускат лекарства с рецепта, или без рецепта, е вероятен единствено на осем индивида, които единственият метод да се управляват, е като се явяват секрети сътрудници. Тайните сътрудници могат ли да бъдат секрети, в случай че са единствено осем и се познават от всички фармацевти в страната?
Осем индивида за всички аптеки в страната?
Осем индивида, да, осем индивида. И в действителност контролът върху българските аптеки е тотално анулиран от дълго време. Те не са длъжни да събират предписания, тъй като не желаят да съхраняват, макар че нашите кабинети са цялостни с папки и досиета. Те не са длъжни да изискват автограф от пациента, макар че му дават лекарства за десетки хиляди лв. от време на време, когато са по Здравна каса, макар че ние сме задължени да пожелаваме автограф на пациента. Не може да продължава постоянно по този начин. И вчерашният ден, и днешният демонстрират, че в действителност под благовидния претекст да имаме по-голяма цялост на досието, се крие нещо напълно друго – да създадем чувството след популацията, че то е дискриминирано, тъй като не е позволена подмяна на лечението. Замяната на лечението на пациента е опасност за всеки пациент, а не неточност на лекаря. Когато лекарят реши, той би могъл, несъмнено, да упомене, че е допустимо и да се размени дадената терапия. Още повече, не пречи лекарят във всяка една рецепта да упоменава на пациента, че също така, което е изписал, има и на ниска цена вид, което е различен медикамент. Ние не сме срещу това пациентите да знаят най-евтината терапия, която биха могли да си разрешат, и те да вземат обективно решение дали желаят да им бъде изписана най-евтината терапия. Но убеждавам ви, в множеството случаи избират да вземат най-малко междинната категория. Никой не желае да се лекува с най-евтиното.
Ако би трябвало да обобщим в едно изречение, какво е вашето предложение на този стадий?
Тъй като се компрометира напълно концепцията, че това е направено с благородни цели, ние предлагаме за осъществяване на задачите, които си слага ръководството на страната, да се вкара и да си останат и двата разновидността, т.е. който желае да изписва електронно – електронно, който желае на хартия – на хартия, и аптеките да бъдат задължени да съхраняват хартиените предписания за доказване, че са отпуснали антибиотика против рецепта. Защото това нещо не може да бъде обяснено – за какво, откакто по закон е написано, че би трябвало да бъде отпусната единствено против рецепта, методът да бъде тествано това е отстранен. Този метод е отстранен – не се съхранява рецепта в аптеката. Е по какъв начин да проверим тогава дали тя е продала 10 флакона антибиотик с рецепта, или без рецепта? Това е нашето препоръчани. А отговорността би трябвало да се носи от двете страни – и от аптеките, и от лекарите. От нас е предписването и отговорността за лечението и лекуването на пациента, от тях е отговорността, че отпускат единствено това, което е предписано, и в това време съхраняват рецептите и качват данните във НЗИС. Не може единствено лекарят да качва данни.
Очевидно е, че това е тематика с продължение.
Благодаря ви, доктор Маджаров
Д-р Маджаров, какви проблеми сътвори въвеждането на електронните предписания още през първия ден?
Ние бяхме сигурни, че ще има проблеми, прохождащи проблеми, като във всяко ново нещо. За тези проблеми предупреждавахме – недостатъци в осведомителната система, в софтуера на лекарите, липса на програмен продукт при някои лекари, каквито са болничните, които не работят на кабинети. Но бяхме сюрпризирани от нещо напълно друго. Всъщност още от първия ден стана ясно, че всеобщо аптеките започнаха да връщат пациенти, не тъй като не се видели рецептата, а с инструкции и разпореждане към лекаря: " Върнете се, лекарят да ви смени рецептата, да ви изпише различен антибиотик, тъй като този го нямаме “. Ако беше в един-два случая, би се приело – дадена аптека не е имала антибиотика, макар че по закон, когато го няма, тя би трябвало да го обезпечи до 24 часа или да уточни на пациента най-близката аптека, където би могло да го има. Явно законите не важат в тази част. Установихме, че огромният напън в България електронната рецепта да стане наложителна, единствената страна в Европейския съюз единствено с електронна рецепта, предлогът за това не са благовидни аргументи като- надзор, информация и цялост на досието, а съображение да се вкара заменяне на лечението на пациента по търговски аргументи. Няма по какъв начин другояче да се назова това заменяне, откакто е единствено с един единствен претекст – " Нямаме това, което ви е изписал лекарят “. Дори не става въпрос дали е безценен медикаментът и предложение да му бъде даден по-евтин, което е разумно. Ако пациентът не може да си купи препарата, би трябвало да може да си купи различен, по-евтин, който да го лекува. Тук просто става въпрос за предпочитание да се продава съгласно това какъв е ползата на аптеката, а не какъв е ползата на пациента.
Разбрахме, че още в първия ден от въвеждането на електронните предписания са издадени над 13 000. Имате ли информация за каква част от тези предписания са върнати пациентите при персоналните им лекари, с цел да им размени антибиотика?
Странно е, че няма информация, и това също е съзнателно, каква част от тези предписания е изпълнена от аптеките, какво количество лекарства са отпуснати. Отново се фокусираме единствено върху лекарския кабинет и единствено какво е изписано. Нищо, никаква по-нататъшна информация за разбор на данни – какво е отпуснато, какво количество антибиотици, да създадем някакво съпоставяне, да вземем за пример след месец да забележим или един подобен ден какво количество антибиотици се продават в аптеките и в този момент, когато са били електронните към този момент въведени, какво се е продавало. Нали това беше задачата – да забележим какъв брой от тези лекарства са продавали. Ние знаехме, че най-малко едно към 40% от антибиотиците се отпускат без рецепта, само че в този момент научихме, че останалите, които са с рецепта, на практика не са отпуснати тези, които е изписал лекарят, а са отпуснати тези, които е решил фармацевтът. Няма друго пояснение, тъй като единствено преди един ден, в неделя, в събота, в петък тези аптеки отпускаха на хартиени предписания антибиотици и никой не са го върнали.
При хартиените предписания имаше ли го този проблем и за какво с тях е можело аптекарят да размени антибиотика, а в този момент не може?
Защото аптекарят не е длъжен – необичайно за какво от години - да съхранява за инспекция и надзор рецептата, когато става въпрос за медикамент, който е по лекарско наставление, и той не се тормози дали ще даде нещо друго, или ще даде това, което е предписал лекарят. Просто рецептата си остава в пациента или се хвърля в коша и няма никакъв проблем той да даде каквото пожелае. Всъщност това лъсна във вчерашния ден като истина пред нас като лекари и пред цялото общество.
Финансови ползи ли съзирате във всичко това?
Няма какво друго да е. Там се продават лекарства, не се подаряват.
Как гледате на непознатия опит? Доколкото знам, има страни, в които лекарят изписва главната съставна част на един антибиотик, а не съответното комерсиално название. В аптеката можеш да си избереш сред всички производители на продукта със същата съществена съставна част.
Стига да може да си избереш, но не можеш да си избереш, тъй като в България аптеките не са задължени да заредят всички лекарства, които са регистрирани на територията на страната. В България не е наложително да имаш всички лекарства, т.е. да може да си избереш. На нас ни се предлага разновидността, в който аптекарят ми споделя какво има, т.е. какво е заредил той. Така че благовидният претекст пациентът да си избере – това се случва още в лекарския кабинет в България. Почти всички лекари, няма доктор, който да желае пациентът му да не може да си купи лечението. Те по лична самодейност осведомят пациента, че има и по-евтини разновидности на тази терапия. Но главният проблем е, че в аптеките не участват всички лекарства, просто тъй като аптеките не зареждат всичко, което е налично в страната в складовете.
Какво е вашето предложение? Така или другояче би трябвало да се премине към електронните предписания.
Защо би трябвало да се премине? Това кой го споделя? Всъщност за какво в цяла Европа има два разновидността – и на хартия, и електронна? Вчерашният ден опорочи концепцията за наложителна електронната рецепта.
Защото се надяваме, че посредством електронните предписания по-лесно, по-бързо ще става всичко.
Пътят на пациента е същият – той би трябвало да посети лекаря, да му бъде изработен обзор и да му бъде изписана терапия. Имаме три съществени неща, които целим: първо, пациентът да бъде лекуван, второ, досието му да бъде цялостно и да няма безотговорно разпределяне на антибиотици и лекарства, които са по лекарско наставление, без рецепта. Това може да се случи и с ангажимент от страна на кабинетите, и с ангажимент от страна на аптеките. Давам ви образец: в случай че лекарят изпише електронна рецепта и тя бъде изпълнена в аптеката, е изпълнено изискването за цялост на досие. Изпълнено е и изискването за съществуване на рецепта, с която се отпуска този медикамент и за потребностите на контрола, и за потребностите на системата. Когато лекарят обаче изпише хартиена рецепта, аптекарят би трябвало, както е в целия естествен свят, за потребностите на контрола да я запази, с цел да потвърди, че е отпуснал антибиотика против рецепта, да качи данните на пациента в НЗИС и по този метод ще бъде изпълнено и изискването - досието на пациента да е цялостно. Не може всички отговорности да бъдат върху гърба на лекаря. А знаете ли, че в аптеките в България контролът за това дали се отпускат лекарства с рецепта, или без рецепта, е вероятен единствено на осем индивида, които единственият метод да се управляват, е като се явяват секрети сътрудници. Тайните сътрудници могат ли да бъдат секрети, в случай че са единствено осем и се познават от всички фармацевти в страната?
Осем индивида за всички аптеки в страната?
Осем индивида, да, осем индивида. И в действителност контролът върху българските аптеки е тотално анулиран от дълго време. Те не са длъжни да събират предписания, тъй като не желаят да съхраняват, макар че нашите кабинети са цялостни с папки и досиета. Те не са длъжни да изискват автограф от пациента, макар че му дават лекарства за десетки хиляди лв. от време на време, когато са по Здравна каса, макар че ние сме задължени да пожелаваме автограф на пациента. Не може да продължава постоянно по този начин. И вчерашният ден, и днешният демонстрират, че в действителност под благовидния претекст да имаме по-голяма цялост на досието, се крие нещо напълно друго – да създадем чувството след популацията, че то е дискриминирано, тъй като не е позволена подмяна на лечението. Замяната на лечението на пациента е опасност за всеки пациент, а не неточност на лекаря. Когато лекарят реши, той би могъл, несъмнено, да упомене, че е допустимо и да се размени дадената терапия. Още повече, не пречи лекарят във всяка една рецепта да упоменава на пациента, че също така, което е изписал, има и на ниска цена вид, което е различен медикамент. Ние не сме срещу това пациентите да знаят най-евтината терапия, която биха могли да си разрешат, и те да вземат обективно решение дали желаят да им бъде изписана най-евтината терапия. Но убеждавам ви, в множеството случаи избират да вземат най-малко междинната категория. Никой не желае да се лекува с най-евтиното.
Ако би трябвало да обобщим в едно изречение, какво е вашето предложение на този стадий?
Тъй като се компрометира напълно концепцията, че това е направено с благородни цели, ние предлагаме за осъществяване на задачите, които си слага ръководството на страната, да се вкара и да си останат и двата разновидността, т.е. който желае да изписва електронно – електронно, който желае на хартия – на хартия, и аптеките да бъдат задължени да съхраняват хартиените предписания за доказване, че са отпуснали антибиотика против рецепта. Защото това нещо не може да бъде обяснено – за какво, откакто по закон е написано, че би трябвало да бъде отпусната единствено против рецепта, методът да бъде тествано това е отстранен. Този метод е отстранен – не се съхранява рецепта в аптеката. Е по какъв начин да проверим тогава дали тя е продала 10 флакона антибиотик с рецепта, или без рецепта? Това е нашето препоръчани. А отговорността би трябвало да се носи от двете страни – и от аптеките, и от лекарите. От нас е предписването и отговорността за лечението и лекуването на пациента, от тях е отговорността, че отпускат единствено това, което е предписано, и в това време съхраняват рецептите и качват данните във НЗИС. Не може единствено лекарят да качва данни.
Очевидно е, че това е тематика с продължение.
Благодаря ви, доктор Маджаров
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ