Д-р Иван Добринов е лекар психиатър в Държавната психиатрична болница

Д-р Иван Добринов е доктор психиатър в Държавната психиатрична болница в Раднево - най-голямата психиатрия в страната. Той е началник на шесто мъжко поделение, където се възвръщат хора с алкохолни и наркотични зависимости. Години наред той написа публикации в медиите и социалните мрежи, дава изявленията, взе участие в излъчвания, като непрекъснато сигнализира обществеността за непоносимите условия за лекуване и работа в държавните психиатрии у нас. Използва всички трибуни, за да разкаже за бедствената конюнктура, в която той и сътрудниците му са принудени да извършват служебните си отговорности - да връщат към живота хора с тежки наркотични зависимости и трайни увреждания. Финансовите ресурси, които страната отпуска, не стигат даже обикновено да се покрият потребностите и на болните, и на лекуващия личен състав, само че от десетилетия нищо не се трансформира, обстановката се утежнява. Изливат се големи средства по стратегии (уж) за предварителна защита и разнообразни планове за хепънинги, както и за безсмислени печатни (уж) просветителни материали, само че в самите отделения на психиатриите, на огневата линия, където се избавят животи, мизерията е невъобразима. 
Ето последната обява по тематиката на доктор Иван Добринов на страницата на Шесто мъжко отделение на Държавна психиатрична болница - Раднево във фейсбук, която той е озаглавил " Да яздиш починал кон ". 
Индианците от племето Дакота казвали: „ Когато забележиш, че яздиш починал кон, слез от него! “. Вече 26 години работя в държавна психиатрична болница. Усещането е същото. Няколко пъти се ускорявах да напущам, само че различни събития отлагаха това мъчно решение. Абсурдите постоянно са били част от ежедневието ни и никой към този момент не се впечатлява от тях. 

Това устройва изцяло ръководещите „ виновни “ бюрократи, основава им илюзията, че нещата някак вървят. Потресаващата им непросветеност убива всяка вяра. Дебелокожото им безхаберие ги кара да се чувстват комфортно. Те са самодоволни и самодостатъчни, демонстрирайки властта си да не вършат нищо. Да търсим съвест в държанието им е загуба на време.
Братът на наш пациент един път съобщи, че работим „ на магия “. За страдание никой от нас не е приключил съответното магьосническо учебно заведение и се налага ежедневно да импровизираме. Малкото оживял личен състав е оставен да се гърчи без поддръжка, без образование, без ясни правила, без достатъчно средства, без сигурност за живота и здравето си. Пациентите и техните близки чакат качествена помощ, само че се сблъскват с малобройни, преуморени и прегорели чиновници, опитващи се да оцеляват.
На уеб страницата на Министерство на здравеопазването от дълго време виси Наредба № 24 от 7 септември 2004 година за одобряване на Медицински стандарт „ Психиатрия “. Едно прелестно създание, регламентиращо високото качество на психиатричната грижа у нас… Паралелна действителност от хартия, замазваща очите на обществото и интернационалните организации. Когато един път им писах за злокобния контрастност, ми дадоха отговор, че това са мои „ визии “. Препоръчаха ми да се изучавам.
Наркологичната помощ в България отдавна е изгубила всевъзможен здрав смисъл. Традициите на видните специалисти, като проф.Тодор Станкушев, доктор Васил Пеев и техните съмишленици са потънали в прахуляк и плесен. Бойните коне са мъртви. Заменени са с нескопосани въртележки в долнокачествен лунапарк. Свят ни се завива от веселяшките им реклами, хвалби и потресаваща безочливост.
Поредният здравен министър образува сериозна работна група, с цел да се бори със „ снус “. Преди него се бореха с райския газ. Още по-преди – с наргилетата. „ Борците “ изразходват дребното заделяни средства за шумни и безрезултатни акции. Работните групи нищо не създават. Пáрата отново отива в свирката…
Семействата на засегнатите младежи са в капан. Дори да могат да си разрешат скъпоструващото лекуване в частни първокласни центрове, гаранция за триумф няма. Фрагментираните звена не могат да обезпечат непоклатимост във времето.
Когато медиите отново гръмнат със злокобни заглавия във връзка следващата покруса, предизвикана от надрусан или пийнал юноша, институциите се сещат за живковисткия принцип: „ Да се снишим, приятели! “. И да, всичко отзвучава за няколко дни. До идващия път. Дотогава ще скандираме: „ За превенцията и против опиатите! “. И ще броим труповете.
В другите страни от дълго време са построили система за обсег на хората с проблемна приложимост на психоактивни субстанции. Обучителите по зависимости обясняват систематичния метод в тази сфера с една доста сполучлива прилика - автомобилът. Наш учител споделяше: „ Не може да пътувате от София до Бургас с предното ляво колело. “ Дори да имате всички елементи, те би трябвало да бъдат съвместими, вярно съединени и синхронизирани. Иначе няма да потеглите. Просто е!Обаче конете са мъртви, а автомобил няма. Налага се да вървим пеша…