Д-р Искрен Гарвански е електрофизиолог в Сектор “Електрофизиология и кардиостимулация

...
Д-р Искрен Гарвански е електрофизиолог в Сектор “Електрофизиология и кардиостимулация
Коментари Харесай

Д-р Гарвански: Усетите ли това, имате предсърдно мъждене

Д-р Искрен Гарвански е електрофизиолог в Сектор “Електрофизиология и кардиостимулация ” към “Аджибадем Сити Клиник УМБАЛ ”. По мотив Деня на сърцето, 29 септември, беседваме за взаимовръзката сред болесттите на щитовидната жлеза и ритъмно-проводните нарушавания на сърцето.

– Д-р Гарвански, какво съставляват ритъмно-проводните нарушавания на сърцето?

– Те са нарушавания на естествената сърдечна периодичност, на естествения синусов темп на сърцето. Нормалният синусов темп ни обезпечава закъснение на сърдечната периодичност неподвижен и ускорение при физическо и прочувствено напрежение. Регулацията на този развой е многофакторна, зависи от нервната и от ендокринната система. Точно по тази причина заболяванията на ендокринната система довеждат до отклонения от естествения сърдечен темп.  Ритъмно-проводните нарушавания са две групи.

Ниската сърдечна периодичност е обвързвана на първо място с проводните нарушавания. А пък неритмичната сърдечна активност (ритъм, който не е синусов) е обвързвана с ритъмните нарушавания, при които са повредени клетките, които поддържат ритъма на сърцето. Най-честата аритмия е предсърдното мъждене. При него предсърдието стартира да подава атипичен темп на сърцето и това води до неритмична сърдечна активност.

– Как болесттите на щитовидната жлеза въздействат на ритъма на сърцето?

– Щитовидните болести засягат забележителна част от популацията. Обикновено хората страдат от понижена или от нараснала функционалност на щитовидната жлеза. Първото се назовава хипотиреоидизъм (отделя се понижено количество щитовидни хормони), а второто – хипертиреоидизъм (повишено количество щитовидни хормони). И двете болести въздействат на сърдечносъдовата система като цяло и на поддържането на естествения сърдечен темп в частност.

Д-р Гарвански

– Кое от тези щитовидни болести е по-опасно?

– Ще обърна внимание първо на хипотиреоидизма, поради  честотата на субклиничния хипотиреоидизъм, който остава дълго време недиагностициран. Той не покачва риска от аритмия чак толкоз, колкото нарасналата функционалност на щитовидната жлеза. Но проблемът при намалена функционалност на щитовидната жлеза е забавянето на метаболизма и на сърдечната активност, повишението на холестерола и натрупването на наднормено тегло. Заедно с това се трансформира контрактивитетът (съкращаването) на самото сърце и съдовото противодействие.

В кратковременен проект това няма да се отрази отрицателно, само че останал недиагностициран, този ендокринен проблем в дълготраен проект може да докара до сърдечносъдово затруднение. Повишава се дълготрайният риск от сърдечносъдови произшествия, включително инфаркт, инсулт, развиване на коронарна болест със свиване на съдовете на сърцето.

При хипертиреоидизма пък може още с първата изява на това положение да настъпи аритмия, и то предсърдно мъждене.

– Как пациентите схващат, че имат предсърдно мъждене?

– Една част въобще не схващат. При тях предсърдното мъждене протича асимптомно и нямат недоволства. Само при премерване на кръвното налягане или при рутинна кардиограма се вижда, че сърцето им бие аритмично.

Втора група пациенти имат дискретни признаци – или лесна отмалялост, или усещат, че сърдечната периодичност им е ускорена – пулсът им е непрекъснато над 100 удара в минута. Това, несъмнено, не остава неусетно.

Третата група пациенти имат по-тежки признаци. Когато получат аритмия, не могат да правят ежедневните си действия, защото изпитват изключителна отмалялост

Причината за предсърдното мъждене у една част от хората е точно нарасналата функционалност на щитовидната жлеза. Така че скринирането за щитовидна патология на пациенти с аритмия е извънредно значимо. Преди да стартираме да лекуваме аритмията медикаментозно, би трябвало да проверим дали тя не е вторична – да е разследване на някое ендокринно заболяване.

– Когато лечението на хипо- и хипертиреоидизма е сполучлива, когато болесттите се управляват, това понижава ли риска от аритмии?

– Разбира се. Рискът от ритъмно-проводните нарушавания идва на първо място от промененото равнище на хормоните. Когато лекуването е сполучливо, то води до нормализиране на хормоналните равнища и обезврежда отрицателния резултат върху сърдечносъдовата система.

Ето за какво, положителният надзор на щитовидните болести редуцира риска и от сърдечносъдови произшествия, и от аритмии.

Важно е да знаем положението на щитовидната жлеза на нашите пациенти и по друга причина. Едни от постоянно употребяваните лекарства за поддържане на ритъма на сърцето при предсърдно мъждене имат за жалост, сериозен непряк резултат – увреда на щитовидната жлеза. Това е заради съществуването в медикаментите на йод, който се натрупва в разнообразни органи и тъкани и по този начин въздейства на функционалността на щитовидната жлеза. Ето за какво, е наложително на процедура, преди да стартираме лекуване на нашите пациенти, да знаем положението на щитовидните им хормони. В хода на лекуването с лекарства, които въздействат на щитовидната жлеза, проследяваме щитовидните хормони периодично. Така че работата ни с колегите-ендокринолози е взаимна, преплетена във времето и не е лимитирана в една-единствена консултация, в една среща на пациента с нас, кардиолозите, или  с ендокринолозите. Това е път, по който вървим дружно дълъг интервал от време.

– Съществува ли процедура и ендокринолозите да ви пращат пациенти, с цел да се изследват за аритмии или други сърдечносъдови проблеми?

– Да, тази процедура е двустранна. Когато имаме пациент с аритмия, назначаваме проучване за щитовидни хормони и в случай че те са отвън нормата, идната стъпка е консултация със специалист- ендокринолог. Но доста постоянно и ендокринолози вършат съвещания с нас, когато имат пациент с болест на щитовидната жлеза и проблем с ритъма на сърцето. Задължително дружно следим най-рисковите пациенти – които имат щитовидна патология, само че пък за жалост, се нуждаят от лекарства, които въздействат зле на щитовидната жлеза. Тези пациенти изискват извънредно близка колаборация сред нас и постоянно следене на щитовидните хормони, с цел да преценим по кое време изгодата от медикаментите е по-голяма от тяхната евентуална щета и по кое време е противоположното, с цел да преустановим приема.

Мара КАЛЧЕВА

Източник: vijti.com


СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР