Д-р инж. Петко Иванов е един от водещите специалисти у

Д-р инж. Петко Иванов е един от водещите експерти у нас в региона на водоснабдителното планиране. По негови разработки са проектирани и построени забележителен брой водоснабдителни системи на обитаеми места и селищни агломерации. Има и интензивно присъединяване в проектирането на водоснабдителната система на град Пловдив и прилежащия регион.

Инж. Иванов е претендент на техническите науки (доктор). Член е на Съюза на учените в България, НТС по водно дело и Камарата на инженерите в капиталовото планиране. Работил е поредно като архитект, началник група, основен архитект и ръководител-направление „ Водоснабдяване и канализация “ в Териториална проектантска организация - Пловдив (Държавна компания „ Пловдивпроект “). Понастоящем е основен инженер в „ Екоинтеграл “ ЕООД - Пловдив.

- Инж. Иванов, в последно време от ден на ден се приказва за преимуществата на гравитачното водоснабдяване. Ние в Пловдив също можем да се възползваме от тях, в случай че се осъществя планът Въча. Доколко е действително това?

-За плана Въча се приказва още от 60-те години на предишния век. По това време страната разпорежда създаването на два разновидността за водоснабдяване на Пловдив. Единият е гравитачно, от повърхностни води на каскадата, а другият - помпено, от подпочвени води на терасата на Марица. Известно време обаче по концепцията за гравитачно водоснабдяване на Пловдив не се работи. Доста по-късно - към 1984 година, страната и Окръжният съвет разпоредиха на Териториална проектантска организация технико-икономически отчет за водоснабдяване от каскада Въча.

Този отчет стана настолна книга за тези, които по-нататък работиха по плана. Той се утвърди на доста високо равнище - от Върховния експертен съвет на Министерството на градежите и от Висшия експертен технико-икономически съвет на Държавния комитет за обмисляне - най-висшата инстанция по това време.

- Какви са главните съставни елементи на плана?

-Каскадата се състои от четири язовира - Доспат, Цанков камък, Въча и Кричим. Оттам водата се довежда до питейно-пречиствателна станция по гравитачен път, а по-късно - по магистрален тръбопровод, отива до огромен контейнер. От този контейнер се подава по хранителен тръбопровод до мрежата на Пловдив.

Тя обаче не би могла да поеме цялото това количество вода и ще грохне за няколко дни. Затова предвидихме един пръстен, който да разпредели водата по цялата мрежа. Обосновахме водоснабдяване освен на Пловдив и община Пловдив, а и на всички селища по пътя на водата - Кричим, Перущица, Брестовица, Стамболийски, всички села от Родопската яка плюс селищата от така наречен тогава селищни системи Асеновград, Садово и Първомай - съвсем до Хасковска област.

Разработката беше за население от порядъка на над половин милион души със зареждане на цялата тогавашна мощна индустрия с питейна вода.

Този отчет се утвърди, след което престоя много години в чекмеджетата и се разсъни още веднъж в края на 90-те години.

- Защо не се осъществя още тогава?  

-А за какво стадион „ Пловдив ” не се довърши? По същите аргументи. Според мен имаше доста фактори. Със промяната на системата целите се трансформираха.

- Имаше ли финансови аргументи?

-Да, на тези пари планът излизаше от порядъка на 120-130 млн. лв.. Сега не мога да предвиждам какъв брой би коствал.

- Какви са проблемите на този план?

-Проблемите са в два съществени аспекта - процедурно-административен и инженерно-технически. Никой досега не е изяснил механически от кое място ще става самото водовземане. Това са язовири, които са благосъстоятелност на страната и се поддържат от НЕК. За да се вземе позволение за водовземане, има специфична процедура, защото би трябвало да се отнеме избран размер вода от каскадата. В взаимозависимост от коя точка се лишава водата, е допустимо да се наруши, въпреки и малко, енергийният баланс. Това би трябвало да се съгласува с доста институции, защото каскадата е водоем с сложно предопределение - за питейно водоснабдяване, за енергодобив и за напояване. И макар че приоритет в Закона за водите има питейното водоснабдяване, по всички настоящи правила, наредби и закони такова позволение би трябвало да има и да се издаде от Министерство на околната среда и водите.

Тогавашното позволение беше за водовземане от Водноелектрическа централа „ Въча - Стара “ - последното ходило на каскадата. През последните години, доколкото разбирам, концепцията е била да се взема вода от така наречен изравнител Кричим, само че съгласно мен това не е най-подходящото място.

Друг проблем e къде ще бъде площадката на пречиствателната станция. Тя зависи от пункта на водовземане, само че и от опциите, които дава самата топография. Процедурно отново е комплицирано, тъй като би трябвало да се лишават няколко декара, да се отредят, само че някои от тези терени може да са общински или частни. В тези случаи процедурата също е доста дълга и комплицирана. По сходен метод стои и въпросът с площадката на бъдещия контейнер. Друг проблем е от кое място ще мине трасето на магистралния тръбопровод. Веднъж - като инженерно решение, и повторно - като парцели, които ще бъдат наранени. За одобряването на това трасе също има процедура. Не на последно място е и въпросът с трасето на хранителния тръбопровод от резервоара до градската водопроводна мрежа и методът на разпределение на водата в нея.

- Може ли да се спести някоя от тези процедури?

-Абсурд. Те би трябвало да вървят редом със самото планиране.

- От какво да се тормозим?

-За да имаш позволение за градеж, би трябвало всички процедури да са минали. Един план, който е на хартия, само че не е подплатен с осъществяването на тези процедури, е нещо като макет, служи за декорация, само че не може в никакъв случай да влезе във фаза строителство.

- Възможно ли е да се разшири обсегът на плана?

- Проектът може да обхване и северната страна на Марица, където през последните години се появиха стопански зони. Възможно е да се намерения и за етапно строителство, тъй че като идващ стадий планът да стигне чак до Хасково.

- Кой може да създаде този забележителен хидротехнически обект като планиране?

-Няма доста такива колективи. Ние го работихме повече от 2 години в непрекъснат състав от 30-40 души. Такъв план изисква целия набор от строителни специалности -  водоснабдители, архитекти, конструктори, геодезисти, геолози, химици, ОВИ, електро. Вярно е, че всички тези огромни планове мъчно се осъществят. Тунелът под Ламанша е умислен още през 1805 година, а се осъществя едвам преди 20-ина години. За такива обекти трябват вложения, инженерен потенциал, опит и мощност. Областният шеф Здравко Димитров се е заел съществено с този план, а той несъмнено е пореден човек. Това му прави чест. Трябва обаче да докара нещата до действителни дейности.

  - Какви ще са изгодите, в случай че планът ще се осъществя?

-Ще имаме сигурност, обезпечено и надеждно водоснабдяване. Налягането на водата във водопроводната мрежа също ще се стабилизира, тъй като котата на резервоара ще бъде закрепена. Сега помпените станции тласкат водата към един водоем на Бунарджика, който е с доста дребен размер - 8000 кубика, а на този ще са му нужни 100 000 кубика. Вече няма да подвластен от електрическата енергия. Ще имаме стабилитет във действието на водопроводната мрежа. Тя към този момент ще работи на един и същи режим, а не на тласъци. Другото преимущество е, че себестойността на водата би трябвало да стане по-ниска.

- За какъв брой време може да се осъществя един подобен план?

- Зависи от финансирането, само че сигурно ще отнеме няколко години, и то при перманентна работа. Изпълнението му не трябва да се прекъсва, тъй като един план, и най-хубавият да е, престои ли известно време, губи актуалността си. Може би е рационално да се намерения за основаването на особено звено, което да движи цялостната работа по плана.