Д-р инж. Чавдар Желев, началник отдел Ловно стопанство“ в Югозападното

Д-р инж. Чавдар Желев, шеф отдел „ Ловно стопанство “ в Югозападното държавно дружество събра 120 проби от 15 места в границите на план „ Проучване на гъбното биоразнообразие в органогенни почви на остров Ливингстън “ на Институт за гората – Българска академия на науките в „ Конкурс за финансиране на полярни научни проучвания – 2022 година “ с възложител Български антарктически институт към Софийски университет „ Св. Климент Охридски “.

Участието на доктор инж. Желев в експедицията беше обвързвано със събиране на биологичен материал и зоологични проучвания, които са от извънредно значение за научно-изследователската стратегия на Институт за гората – Българска академия на науките. Резултатите от изследванията ще бъдат оповестени в реномирани интернационалните научни списания с афилиация към двете институции – Институт за гората – Българска академия на науките и Югозападно държавно дружество – гр. Благоевград, което ще способства за повишение на техния авторитет.

Наред с осъществената научна активност на острова, антарктиците и военният екипаж на НИК 421 работиха дружно, с цел да се оправят със сериозното количество корабен товар, очакван за родната база, в това число палети с цимент, сандвич-панели, ВиК тръби за полагане, преса за метал, инсинератор за боклуци, хранителни хранителни запаси, както и разнородно съоръжение и консумативи. Логистици, строители и моряци се заеха със задачата да излеят останалите 17 от общо 32-та фундаментни блока от бетон, които ще са основата на нов лабораторен блок, който ще приюти родните полярници до няколко години, откакто бъде приключен.

Беше построен и още един обект – преместваемо складово помещение за предпазване на техника и съоръжение. Също по този начин на борда на „ Св. св. Кирил и Методий “ беше натоварено огромно количество железен скрап, насъбран в базата през годините заради липса на личен превоз до Антарктика преди придобиването на кораба. В 00.00 часа локално време на 5 март, откакто одобри на борда си всички 26 български антарктици, останали към момента на Ливингстън, НИК 421 подвигна котва от Южния залив, с цел да тръгне назад към Южна Америка, а оттова и към дома.

На 27 декември българският боен научноизследователски транспортен съд „ Св. св. Кирил и Методий “ (НИК 421) потегли от Морска гара – Варна, с цел да стане част от 31-вата българска антарктическа експедиция до остров Ливингстън. Плаването беше историческо, защото за пръв път в историята на родното мореплаване кораб под български военноморски байрак прекоси Екватора, 60-ия паралел и навлезе в Антарктика. НИК 421 измина дистанцията от България до Антарктика за 49 дни – общо над 11000 километра сред Варна и българската база „ Св. Климент Охридски “, преминавайки през Босфора, Мраморно море, Дарданелите, Егейско море, Средиземно море, Атлантическия океан и пролива Дрейк.

До първата междинна спирка от пътуването – пристанищния град Картахена в Испания, екипажът от 26 души беше съпроводен от 23-ма курсанти от Висшето военноморско учебно заведение „ Н. Й. Вапцаров “ във Варна (бел. ред.: корабът е благосъстоятелност на консорциум „ Българска антарктическа база „ Св. Климент Охридски и научноизследователски транспортен съд “, чиито членове са Висшето военноморско учебно заведение „ Н. Й. Вапцаров “ във Варна, Софийският университет „ Св. Климент Охридски “ и Българският антарктически институт), както и от група пасажери, измежду които и няколко публицисти. Курсантите използваха опцията, с цел да проведат 10-дневна плавателна процедура дружно с трима свои преподаватели.

В Картахена НИК 421 натовари към 40 тона строителни материали, хранителни муниции и съоръжение за испанските бази „ Хуан Карлос Първи “ (о-в Ливингсън) и „ Габриел де Кастия “ (о-в Дисепшън) като част от дългогодишното съдействие на Българския антарктически институт с испанския. След като продължи по маршрута си през Гибралтарския пролив, корабът навлезе в Атлантическия океан и мина около Канарските острови и архипелага Кабо Верде, където беше наведен в положение на бойна подготвеност поради заплахата от нападения на пирати откъм африканския бряг.

Така „ Св. св. Кирил и Методий “ доближи до втората си междинна спирка – Мар дел Плата в Аржентина, където беше тържествено посрещнат с боен оркестър, който извърши българския народен химн. Сред формалните посетители бяха българския дипломат в Аржентина Стоян Михайлов и контраадмирал Марсело Тарапов от Военноморските сили на Аржентина. В Мар дел Плата корабът качи част от българските антарктици – логистици и учени, като наред с това презареди с гориво и храна, след което продължи по пътя си на юг към пролива Дрейк, делящ най-южните елементи на Южна Америка от Южните Шетландски острови, част от които е и о-в Ливингстън. Прочутият с бурните си води Дрейк посрещна учудващо умерено НИК 421 и малко по-късно „ Св. св. Кирил и Методий “ хвърли котва в Южния залив на Ливингстън на метри от родната полярна база, с цел да се включи истински в 31-вата антарктическа експедиция, която към този момент беше в разгара си.

На острова учените от експедицията организираха серия проучвания в сферите на почвознанието, геологията, глациологията, биологията, хидробиологията, микробиологията, биотехнологиите и други, работейки по общи седем плана.