Д-р Инеса Григорова разкрива защо стресът ни разболява
Д-р Инеса Григорова е психотерапевт, водещ теоретичен помощник в белоруския теоретичен отдел за психологично здраве. Провежда дългогодишни проучвания, които демонстрират, че доста от хората, нуждаещи се от помощта на експерт, се тормозят да я потърсят.
В резултат на това психосоматичното заболяване прогресира, а качеството им на живот фрапантно се утежнява. В това изявление тя споделя за какво от време на време заболяването като че ли се вкопчва в индивида и не желае да си тръгне, по какъв начин тялото е обвързвано с душeвността и за какво след дълги години квалифицирана здравна помощ такива пациенти не могат да оздравеят.
- Д-р Григорова, доста ли са пациентите през днешния ден с психосоматични болести?
- Според Световната здравна организация към 38-40% от пациентите, които посещават терапевт, страдат от психосоматични болести.
- Как определяте, че това е психосоматично заболяване, а не нещо друго?
- Първо, от описа на пациента. Той стартира своята история с обстоятелството, че е бил лекуван дълго време, може би шест месеца, година, две... и нито едно лекуване не е дало резултат. Той отива при един, втори, трети терапевт, вършат му проучвания, а някои признаци не се вписват в обичайна симптоматика на заболяването. Лекарят му предписва медикаменти по протокол, всичко е както би трябвало. Той си потегля и като че ли се усеща по-добре. След известно време се връща със същите недоволства.
- Кои болести най-често могат да бъдат психосоматични?
- Създадена е така наречен чикагска седморка от такива заболявания. Тя включва хипертония, астма, пептична язва, улцерозен колит, атопичен дерматит, коронарно сърдечно заболяване, тиреотоксикоза (синдром, обвързван с прекалено формиране на хормони на щитовидната жлеза). Сега към тази седмица са добавени и други болести, които са свързани с психосоматични разстройства. Това са: алергия, булимия, анорексия и даже онкологични процеси. Вече съществува и такова събитие, като психо-онкология.
- Какво може да направи терапевтът, в случай че види, че пациентът към този момент шест месеца страда от хипертония, кръвното му налягането не спада, а в това време проучванията са положителни?
- Трябва да се изпрати на психотерапевт. Има специфични въпросници и скали, които пациентите могат да попълнят даже и при терапевта. Например, в скалата “хадс” (на паниката и депресията), има 14 изказвания. Седем за идентифициране на паниката и седем - за депресията. Пациентът може да го направи единствено за две минути, а на лекаря ще са му нужни минута и половина, с цел да интерпретира отговорите на пациента и да каже дали има тревога и меланхолия.
- Бихте ли дали образци от практиката си, когато са ви търсили пациенти с психосоматични болести?
- По-лесно е да се каже кои пациенти нямат психосоматични болести. Моята докторска работа беше обвързвана с психотерапията на пациенти, които са имали рак на щитовидната жлеза. Днес споделят, че това заболяване също може да бъде психосоматично. Щитовидната жлеза е органът номер едно, който реагира на напрежението. Тя е като “щит”. Ако тя се е справила със напрежението, при индивида се включва адаптивна реакция и той го понася леко. Ако не, тогава в тази зона се натрупва продължителен стрес. Функцията на органа е нарушена.
Случва се да идват хора, които имат хронично мъчително държание: когато болката в индивида се е трансформирала във вторична полза.
Наистина ли всички заболявания са от нерви четете в изявлението с Д-р Инеса Григорова на най-полезния уебсайт zdrave.to
В резултат на това психосоматичното заболяване прогресира, а качеството им на живот фрапантно се утежнява. В това изявление тя споделя за какво от време на време заболяването като че ли се вкопчва в индивида и не желае да си тръгне, по какъв начин тялото е обвързвано с душeвността и за какво след дълги години квалифицирана здравна помощ такива пациенти не могат да оздравеят.
- Д-р Григорова, доста ли са пациентите през днешния ден с психосоматични болести?
- Според Световната здравна организация към 38-40% от пациентите, които посещават терапевт, страдат от психосоматични болести.
- Как определяте, че това е психосоматично заболяване, а не нещо друго?
- Първо, от описа на пациента. Той стартира своята история с обстоятелството, че е бил лекуван дълго време, може би шест месеца, година, две... и нито едно лекуване не е дало резултат. Той отива при един, втори, трети терапевт, вършат му проучвания, а някои признаци не се вписват в обичайна симптоматика на заболяването. Лекарят му предписва медикаменти по протокол, всичко е както би трябвало. Той си потегля и като че ли се усеща по-добре. След известно време се връща със същите недоволства.
- Кои болести най-често могат да бъдат психосоматични?
- Създадена е така наречен чикагска седморка от такива заболявания. Тя включва хипертония, астма, пептична язва, улцерозен колит, атопичен дерматит, коронарно сърдечно заболяване, тиреотоксикоза (синдром, обвързван с прекалено формиране на хормони на щитовидната жлеза). Сега към тази седмица са добавени и други болести, които са свързани с психосоматични разстройства. Това са: алергия, булимия, анорексия и даже онкологични процеси. Вече съществува и такова събитие, като психо-онкология.
- Какво може да направи терапевтът, в случай че види, че пациентът към този момент шест месеца страда от хипертония, кръвното му налягането не спада, а в това време проучванията са положителни?
- Трябва да се изпрати на психотерапевт. Има специфични въпросници и скали, които пациентите могат да попълнят даже и при терапевта. Например, в скалата “хадс” (на паниката и депресията), има 14 изказвания. Седем за идентифициране на паниката и седем - за депресията. Пациентът може да го направи единствено за две минути, а на лекаря ще са му нужни минута и половина, с цел да интерпретира отговорите на пациента и да каже дали има тревога и меланхолия.
- Бихте ли дали образци от практиката си, когато са ви търсили пациенти с психосоматични болести?
- По-лесно е да се каже кои пациенти нямат психосоматични болести. Моята докторска работа беше обвързвана с психотерапията на пациенти, които са имали рак на щитовидната жлеза. Днес споделят, че това заболяване също може да бъде психосоматично. Щитовидната жлеза е органът номер едно, който реагира на напрежението. Тя е като “щит”. Ако тя се е справила със напрежението, при индивида се включва адаптивна реакция и той го понася леко. Ако не, тогава в тази зона се натрупва продължителен стрес. Функцията на органа е нарушена.
Случва се да идват хора, които имат хронично мъчително държание: когато болката в индивида се е трансформирала във вторична полза.
Наистина ли всички заболявания са от нерви четете в изявлението с Д-р Инеса Григорова на най-полезния уебсайт zdrave.to
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ