Здравеопазването в Северозапада е болно
Д-р Илиян ТИМЧЕВ е роден в София. Завършил е незабавна медицина във филиала на Медицинския университет в Плевен. Работил е в МБАЛ в Берковица. Бил е общински консултант три мандата и ръководител на Общинския съвет в града. Депутат е от ПГ "БСП за България " в 44-то Народно заседание, определен от 12 МИР-Монтана. Член е на Комисията по опазването на здравето. Семеен, с една щерка. Владее съветски език.
- Д-р Тимчев, болно ли е опазването на здравето в Монтанска област и в Северозапада като цяло? Как бихте охарактеризирали отношението на страната през последните години към този значим бранш?
- Да, болно е. Отношението на ръководещите към опазването на здравето в един от най-изостаналите райони на страната е незаконно и неглижирано. Случващата се приватизация, пазарната стопанска система, неналичието даже и на гражданска позиция от страна на популацията на Северозапада докара до неговото разсипване. През годините се говореше единствено за тактики - общински, регионални, районни, само че по този начин и нищо не се промени за жителите на региона.
Здравеопазването в Северозапада претърпя несгодите и несполуките на протичащото се в страната. Всичко стартира още през 2009 година, когато започва промяната с така наречен приватизация на лечебните заведения. Започнаха пък да се появяват частни лечебни заведения. Под формата на така наречен конкуренция се очакваше да се реализира по-добра досегаемост, по-добро качество на здравната услуга, само че това не се случи. Като прибавим към всичко това бедността и неналичието на евентуалните консуматори на здравната услуга, демографския срив, ниската раждаемост, картинката става доста мрачна и трагична. Регионът ни е преди всичко по смъртност, по сърдечносъдови болести, по инсулти, по онкоболести. Не вършим някаква фрапантна разлика от тази статистика на национално равнище. Държавата обаче абдикира от запазването на общинските лечебни заведения. Това беше предшествано от основаването на частните лечебни заведения. Те първо се появиха въз основата на профилираните лечебни заведения за интензивно лекуване като профилирани здравни заведения. Например неврологична болница с поделение по физиотерапии и рехабилитации.
- До какво докара това роене на лечебни заведения?
- По-късно частните профилирани лечебни заведения започнаха да уголемяват своята активност и да включват отделения, които се употребяват от скъпите клинични пътеки като инвазивна кардиология, като урология, като ортопедия. По този метод станаха многопрофилни лечебни заведения за интензивно лекуване и през годините бюджетът им от НЗОК постоянно е бил по-висок в сравнение с общинските или регионалните лечебни заведения.
За съпоставяне берковската болница получаваше годишно към 900 хил.лв., до момента в който частна болница в Монтана - 1,1 млн. И то единствено, когато беше като профилирана болница за неврологично лекуване, до момента в който берковската болница беше с 5 отделения. Като прибавим и лимитите на лечебните заведения, които се променяха в годините, общинското и регионалното опазване на здравето беше сложено в доста мъчно състояние. Доказателство за това е положението на общинските здравни заведения във Видин и Враца, които са на ръба на банкрута с големите си отговорности.
Много мъчно и съвсем невероятно е да се излезе от този циничен кръг, който беше вкаран от системата. За мен общинското опазване на здравето, като се изключи че би трябвало да има държавна политика, то извършва и така наречен обществена функционалност, защото в тях се лекува главно най-бедното население на страната ни, а то не е по никакъв начин малко.
- "Визия за България " предлага решение на част от проблемите в бранша, в това число и за Северозапада. Кои са най-хубавите хрумвания, включени в плана, които могат да изведат опазването на здравето от порочния кръг?
- В частта "Здравеопазване " в нашия план "Визия за България " преди всичко е подложен пациентът, тъй като в годините той беше изтласкан настрана и на него се гледаше единствено като на донор за в допълнение заплащане. Искам да се спра на три значими момента във Визията като наши оферти. Уточнявам, че това може и да не са най-правилните решения, само че ние тръгнахме измежду хората, с цел да чуем тяхното мнение дали ги утвърждават или не.
На първо място и най-важното за мен е да се промени комерсиалният статут на общинските и на регионалните лечебни заведения. Те би трябвало да станат лечебни заведения и да бъдат пререгистрирани по Закона за лечебните заведения. Това, че бяха принудени и то за доста малко време, съвсем за един ден да се трансфорат в търговски сдружения, това, че лекарите станаха търговци, е закононарушение към хората. И в случай че ги върнем да извършват активността си като лечебни заведения, ще върнем и призванието на лекарите да извършват главните си функционалности да лекуват хората.
Оттук, естествено, следва и въпрос за връзките с НЗОК. Лечебните заведения, които към този момент не са търговски сдружения, в това число и частните, които се откажат да бъдат търговски сдружения, ще употребяват обществения запас. Тези, които не желаят, би трябвало сами да намират способи за своето финансиране под разнообразни форми, които законът разрешава.
- Много се приказва за демонополизация на НЗОК. Какво е вашето мнение?
- Становището на Българска социалистическа партия и моето като доктор е непрекъснато. Ние сме срещу демонополизацията, въпреки че касата по самата си същина не може да бъде монопол. Тя в действителност купува активност, а не я продава. Монополисти са тези, които продават. Във "Визия за България " съществено е обиден казусът с лекарствената политика. Постоянно изчезват от аптечната мрежа лекарства. При срещите ми с хората доста от тях се оплакват, че сега няма медикаменти за диабетноболните вид II, липсват избрани лекарства за онкоболни, от цялата мрежа са изтеглени медикаментите, които повлияват така наречен токсикоза на бременността.
Подготвяме въпроси към министъра на опазването на здравето какво се прави по този въпрос и какви ограничения ще бъдат подхванати за решаването му. Властимащите се оправдават, че с промени това ще бъде спряно. Предупреждавахме, че това са частични, козметични промени. Те не се съгласиха с нашето предложение и ето, още веднъж в аптечната мрежа не престават да да липсват животоподдържащи лекарства. Предложенията в нашата "Визия за България " във връзка с медикаментите е да има диференцираната ставка на налога върху медикаментите, да има електронен указател за тях на територията на България и надзор на вноса и реекспорта на лекарствените средства.
И третият проблем, който желая да посочи, това е кадровият. Очаква се следващата година 1500 медицински сестри ще изоставен лечебните заведения поради това, че към този момент биологически не могат да правят своята активност, а още толкоз ще бъдат пенсионирани. Медицинските институти не попълнят бройки от нужните претенденти и като прибавим обстоятелството, че непрекъснато новозавършили медици напущат рамките на България и отиват да специализират зад граница, картинката става много тъжна и безнадеждна.
- Как може да бъде решен този проблем?
- Нашето предложение е признатите студенти по държавна поръчка да получават стипендии. Или в действителност тяхното обучение да бъде гратис както в границите на ученето, по този начин и при специализация. Те обаче би трябвало да подпишат контракт с лечебно заведение, че ще работят там несъмнено време след дипломирането си. По време на срещите ни с хората има оферти даже да се върне системата на така наречен систематизиране. Защото има и райони в страната, където липсват нужните експерти. Знаете, че левицата организира срещи със съсловни и пациентски организации, които в доста връзки поддържаха "Визия за България ". Чуха се доста забавни и премислени оферти, с които ще допълваме плана.
- Един от проблемите, които мъчи жителите на дребните обитаеми места, е неналичието на аптеки. Как може да бъде решен той?
- Да, по този начин е. При всяко мое посещаване в селата хората слагат този въпрос, а също и за неналичието на налична здравна услуга. Личните лекари посещават по график обитаемоте места, само че главният проблем е, че болните няма от кое място да си закупят нужните им лекарства. Това може да бъде решено посредством организирането на така наречен "пътуващи аптеки ", които в избрани дни да посещават селата. Или пък посредством смяна в закона притежателите на огромни аптечни вериги да се задължат да разкрият денонощни аптеки и всяка трета да работи по 24 часа. Сега единствено в 6 регионални града има такива. Добър вид е да се позволи на общопрактикуващите лекари да продават лекарства, което може да се осъществя с подаване на молба.
- Д-р Тимчев, болно ли е опазването на здравето в Монтанска област и в Северозапада като цяло? Как бихте охарактеризирали отношението на страната през последните години към този значим бранш?
- Да, болно е. Отношението на ръководещите към опазването на здравето в един от най-изостаналите райони на страната е незаконно и неглижирано. Случващата се приватизация, пазарната стопанска система, неналичието даже и на гражданска позиция от страна на популацията на Северозапада докара до неговото разсипване. През годините се говореше единствено за тактики - общински, регионални, районни, само че по този начин и нищо не се промени за жителите на региона.
Здравеопазването в Северозапада претърпя несгодите и несполуките на протичащото се в страната. Всичко стартира още през 2009 година, когато започва промяната с така наречен приватизация на лечебните заведения. Започнаха пък да се появяват частни лечебни заведения. Под формата на така наречен конкуренция се очакваше да се реализира по-добра досегаемост, по-добро качество на здравната услуга, само че това не се случи. Като прибавим към всичко това бедността и неналичието на евентуалните консуматори на здравната услуга, демографския срив, ниската раждаемост, картинката става доста мрачна и трагична. Регионът ни е преди всичко по смъртност, по сърдечносъдови болести, по инсулти, по онкоболести. Не вършим някаква фрапантна разлика от тази статистика на национално равнище. Държавата обаче абдикира от запазването на общинските лечебни заведения. Това беше предшествано от основаването на частните лечебни заведения. Те първо се появиха въз основата на профилираните лечебни заведения за интензивно лекуване като профилирани здравни заведения. Например неврологична болница с поделение по физиотерапии и рехабилитации.
- До какво докара това роене на лечебни заведения?
- По-късно частните профилирани лечебни заведения започнаха да уголемяват своята активност и да включват отделения, които се употребяват от скъпите клинични пътеки като инвазивна кардиология, като урология, като ортопедия. По този метод станаха многопрофилни лечебни заведения за интензивно лекуване и през годините бюджетът им от НЗОК постоянно е бил по-висок в сравнение с общинските или регионалните лечебни заведения.
За съпоставяне берковската болница получаваше годишно към 900 хил.лв., до момента в който частна болница в Монтана - 1,1 млн. И то единствено, когато беше като профилирана болница за неврологично лекуване, до момента в който берковската болница беше с 5 отделения. Като прибавим и лимитите на лечебните заведения, които се променяха в годините, общинското и регионалното опазване на здравето беше сложено в доста мъчно състояние. Доказателство за това е положението на общинските здравни заведения във Видин и Враца, които са на ръба на банкрута с големите си отговорности.
Много мъчно и съвсем невероятно е да се излезе от този циничен кръг, който беше вкаран от системата. За мен общинското опазване на здравето, като се изключи че би трябвало да има държавна политика, то извършва и така наречен обществена функционалност, защото в тях се лекува главно най-бедното население на страната ни, а то не е по никакъв начин малко.
- "Визия за България " предлага решение на част от проблемите в бранша, в това число и за Северозапада. Кои са най-хубавите хрумвания, включени в плана, които могат да изведат опазването на здравето от порочния кръг?
- В частта "Здравеопазване " в нашия план "Визия за България " преди всичко е подложен пациентът, тъй като в годините той беше изтласкан настрана и на него се гледаше единствено като на донор за в допълнение заплащане. Искам да се спра на три значими момента във Визията като наши оферти. Уточнявам, че това може и да не са най-правилните решения, само че ние тръгнахме измежду хората, с цел да чуем тяхното мнение дали ги утвърждават или не.
На първо място и най-важното за мен е да се промени комерсиалният статут на общинските и на регионалните лечебни заведения. Те би трябвало да станат лечебни заведения и да бъдат пререгистрирани по Закона за лечебните заведения. Това, че бяха принудени и то за доста малко време, съвсем за един ден да се трансфорат в търговски сдружения, това, че лекарите станаха търговци, е закононарушение към хората. И в случай че ги върнем да извършват активността си като лечебни заведения, ще върнем и призванието на лекарите да извършват главните си функционалности да лекуват хората.
Оттук, естествено, следва и въпрос за връзките с НЗОК. Лечебните заведения, които към този момент не са търговски сдружения, в това число и частните, които се откажат да бъдат търговски сдружения, ще употребяват обществения запас. Тези, които не желаят, би трябвало сами да намират способи за своето финансиране под разнообразни форми, които законът разрешава.
- Много се приказва за демонополизация на НЗОК. Какво е вашето мнение?
- Становището на Българска социалистическа партия и моето като доктор е непрекъснато. Ние сме срещу демонополизацията, въпреки че касата по самата си същина не може да бъде монопол. Тя в действителност купува активност, а не я продава. Монополисти са тези, които продават. Във "Визия за България " съществено е обиден казусът с лекарствената политика. Постоянно изчезват от аптечната мрежа лекарства. При срещите ми с хората доста от тях се оплакват, че сега няма медикаменти за диабетноболните вид II, липсват избрани лекарства за онкоболни, от цялата мрежа са изтеглени медикаментите, които повлияват така наречен токсикоза на бременността.
Подготвяме въпроси към министъра на опазването на здравето какво се прави по този въпрос и какви ограничения ще бъдат подхванати за решаването му. Властимащите се оправдават, че с промени това ще бъде спряно. Предупреждавахме, че това са частични, козметични промени. Те не се съгласиха с нашето предложение и ето, още веднъж в аптечната мрежа не престават да да липсват животоподдържащи лекарства. Предложенията в нашата "Визия за България " във връзка с медикаментите е да има диференцираната ставка на налога върху медикаментите, да има електронен указател за тях на територията на България и надзор на вноса и реекспорта на лекарствените средства.
И третият проблем, който желая да посочи, това е кадровият. Очаква се следващата година 1500 медицински сестри ще изоставен лечебните заведения поради това, че към този момент биологически не могат да правят своята активност, а още толкоз ще бъдат пенсионирани. Медицинските институти не попълнят бройки от нужните претенденти и като прибавим обстоятелството, че непрекъснато новозавършили медици напущат рамките на България и отиват да специализират зад граница, картинката става много тъжна и безнадеждна.
- Как може да бъде решен този проблем?
- Нашето предложение е признатите студенти по държавна поръчка да получават стипендии. Или в действителност тяхното обучение да бъде гратис както в границите на ученето, по този начин и при специализация. Те обаче би трябвало да подпишат контракт с лечебно заведение, че ще работят там несъмнено време след дипломирането си. По време на срещите ни с хората има оферти даже да се върне системата на така наречен систематизиране. Защото има и райони в страната, където липсват нужните експерти. Знаете, че левицата организира срещи със съсловни и пациентски организации, които в доста връзки поддържаха "Визия за България ". Чуха се доста забавни и премислени оферти, с които ще допълваме плана.
- Един от проблемите, които мъчи жителите на дребните обитаеми места, е неналичието на аптеки. Как може да бъде решен той?
- Да, по този начин е. При всяко мое посещаване в селата хората слагат този въпрос, а също и за неналичието на налична здравна услуга. Личните лекари посещават по график обитаемоте места, само че главният проблем е, че болните няма от кое място да си закупят нужните им лекарства. Това може да бъде решено посредством организирането на така наречен "пътуващи аптеки ", които в избрани дни да посещават селата. Или пък посредством смяна в закона притежателите на огромни аптечни вериги да се задължат да разкрият денонощни аптеки и всяка трета да работи по 24 часа. Сега единствено в 6 регионални града има такива. Добър вид е да се позволи на общопрактикуващите лекари да продават лекарства, което може да се осъществя с подаване на молба.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ