Имаме няколко деца с остър гноен отит, които не се повлияват от стандартно антибиотично лечение
Д-р Иглика Станчева е експерт по УНГ заболявания. Работи повече от 15 год. в единственото в България Детско поделение по УНГ заболявания към УМБАЛ „ Царица Йоанна – ИСУЛ “, София. Главен помощник е към Катедрата по УНГ заболявания към Медицински Университет, София, където има предпазена докторска дисертация.
Д-р Станчева, споделихте, че в последните дни в детския УНГ кабинет на УМБАЛ „ Царица Йоанна – ИСУЛ “ има взрив на отитите. Как си го обяснявате?
Да, през последните няколко седмици имаме фрапантно увеличение заболеваемостта от остро гнойно инфектиране на междинното ухо при децата, което е извънредно за това време от годината. Някои от тях лекуваме амбулаторно, само че имаме и много дечица, които са на болнично лекуване. Според мен няколко са аргументите за това. На първо място, цялостното отпадане на всички ограничаващи противоепидемични ограничения е обикновено да докара повишение на възпалителните болести на горните дихателни пътища – ринити, фарингити, тонзилити, ларингити. Острите гнойни отити са съвсем постоянно затруднение на една банална хрема, ето за какво се усилва и техният брой, надлежно. Децата се върнаха към естествения си темп на образование – посещават детски ясли, градини, учебни заведения. В един затворен детски колектив вероятността за заразяване е по-голяма. Масовата приложимост на защитни маски, само че носени дълготрайно време без да се сменят, както и съхранявани погрешно, когато не се употребяват, стават контейнер за развиване на патогенни бактерии, които се вдишват през носа и гърлото, а след това преминат и към ушите. Смятам също, че несъразмерната приложимост на антибиотици през последните години, образуването на биофилми в човешкия организъм, и други доведоха до доста повишение на антибиотичната устойчивост, което е голям международен проблем. Напоследък следим, че отитите в детската възраст протичат по-продължително, по-трудно се поддават на антибиотично лекуване. В момента имаме няколко деца с изострен гноясал отит в Детското УНГ поделение на УМБАЛ „ Царица Йоанна – ИСУЛ “, които не се повлияват от антибиотиците, с които общоприетоо се лекува това заболяване, което в действителност към този момент е плашещо.
Случвало ли се е до момента?
По отношение лекуването на изострен гноясал отит при децата, се е случвало, само че извънредно рядко, като спорадични случаи. През последните години обаче, използването на така наречен „ тежка артилерия “ измежду антибиотиците, е все по-честа. Искам да отбележа, че това се следи и при други инфекции от региона на ушите, носа и гърлото. В тази връзка ще посоча няколко числа. Според изследване, оповестено в здравното списание Lancet, от антибиотична устойчивост през 2019 година са умряли над 1,27 млн. души в целия свят, т.е. повече от умрелите от СПИН (680хил. за 2020 година съгласно СЗО). Към 2050 година, по данни на Световната здравна организация, те ще са над 10 млн. годишно. Наистина стряскаща статистика.
Има ли някаква възрастова група, при която по-често се следи гнойнното инфектиране на ушите или преглеждате деца от всевъзможни възрасти?
Острият гноясал отит се среща при деца от всички възрастови групи, само че най-често страдат деца сред 1 и 5 години. Този пик на болестта се изяснява с анатомичните особености и функционална незрялост на детския организъм. Пространствата в носа и носоглътката са доста тесни, децата към момента не могат да си почистват носа – да се издухват, което подготвя към задръжка на инфекцията и прекосяването й към ушите. Кихат, кашлят едно против друго, пипат на всички места, лапат разнообразни предмети, опознавайки по този метод света към себе си. Освен това към момента имунната система в този интервал е незряла - организира се така наречен имунологично учебно заведение. След седмата година заболеваемостта от инфекции на горните дихателни пътища, както и от отити стартира да понижава, като възрастните боледуват по-рядко. По наши наблюдения, обаче и при тях сега болестта зачестява.
С какви недоволства идват при вас родителите?
Най-честото недоволство е болежка в ухото, като може да е ангажирано единствено едното или двете уши по едно и също време. Болката е с друг интензитет, само че в множеството случаи е много мощна и то най-вече нощем. Децата плачат, пищят, родителите одобряват много трагично обстановката и са доста разтревожени. Докато по-големите могат да кажат, че ги болят ушичките, то при дребните ни пациенти нещата са по-различни. При тях по индиректни признаци, които ни описват родителите, можем да се ориентираме, че има проблем с ушите. Обикновено те стават по-неспокойни, раздразнителни, отхвърлят да се хранят, по време на сън се разсънват с рев, забиват главичка във възглавницата, пипат или дърпат ушичките, от време на време е допустимо да имат и повръщане. Тоест болестта при тях протича по-скоро с обща симптоматика. Температурата не е наложителен признак първоначално, само че при придвижване на възпалението и тя се покачва. Ето за какво при изброените нагоре недоволства, кърмачета и деца с температура от неразбираем генезис, е належащо да се съветват с УНГ експерт за изключване на изострен гноясал отит. С придвижване на възпалението е допустимо да има и понижение на слуха, което нормално се възвръща след излекуване. В редки случаи, при ангажиране на слуховия нерв, най-много при вирусни инфекции, слухът остава трайно понижен. Възможно е да има повръщане, световъртеж. При по-напреднали случаи тъпанчевата мембрана може да се пробие и от ухото да изтече гноевиден секрет. Понякога секретът е кръвенист, като това е по-характерно за вирусните отити.
Може ли отитът да се самоограничи или при всички случаи е нужна лекарска помощ?
Тъй като острият гноясал отит е затруднение на банална хрема, би трябвало лекуването на всяка хрема да стартира в точния момент с промивка, разчистване и издухване на носа, капки за нос, които да понижат отока на лигавицата на носа и да подсушат секретите. Категорично антибиотичните капки не са първо средство за лекуване на хремата. Много е значимо детето от ранна възраст да се научи да издухва носа си. Ако има болежка в ушите, да се даде обезболяващ медикамент през устата, а ухото да се затопли, с цел да може детето да се успокои през нощта. На сутринта да се съветва с УНГ експерт. Не постоянно възпалението на ушите се лекува с антибиотик В случаите, когато има нараснала температура и болки в ушите, неповлияващи се от аналгетици и антипиретици, гадене, повръщане, световъртеж, понижение на слуха, приключване на секрет от ушите, отичане зад ухото, наложително да се направи консултация с УНГ експерт. Тук желая да обърна внимание на родителите, в случай че виждат да изтича секрет от ушите на детето, да не ги мокрят и да не слагат капки, без консултация с УНГ експерт, тъй като в тези случаи не всички капки са подобаващи.
До какви затруднения може да докара това?
За страдание, затруднения са доста и са най-разнообразни. Дали ще се развие затруднение на острия гноясал отит зависи от разнообразни фактори – моментното общо положение на организма, съществуване на съпътстващи болести (при деца с имунологични болести, с алергия, със захарен диабет и други отитът протича по-тежко и продължително), дали детето е постоянно боледуващо, дали е имало предишни възпаления на ушите, изключително през последните месеци, какъв е причинителят на възпалението и други За развиване на затруднения значим фактор е и по кое време е стартирано лекуването на отита. Ако е назначен антибиотик – какъв, в каква доза и какъв брой дълготрайно е одобряван. Има значително родители, които откакто температурата на детето спадне и болката в ушите отзвучи, считат, че то е излекувано и стопират антибиотичното лекуване. За страдание недоволствата единствено след няколко дни се възобновяват и още веднъж стартираме лекуването от нулата, а от време на време може да се наложи и оперативно лекуване.
Усложненията могат да се развият още по време на острата фаза на отита или във възстановителната. Често при инфектиране на ухото зад тъпанчевата мембрана се събира гноясал секрет, което постанова тя да се пробие, с цел да се изтегля този секрет. При траяло по-дълго инфектиране, 14 дни и повече, инфекцията може да ангажира и костта, в която се намира междинното ухо и да се стигне до развиването на така наречен отоантрит или мастоидит при по-големите деца. В тези случаи температурата, болката в ангажираното ухо се задържат, макар лекуването. Освен това се появява и болежка, зачервяване, отичане зад ангажираното ухо. Лечението в тези случаи е само оперативно. В резултат на струпване на гной в междинното ухо, е допустимо да се ангажира и лицевия нерв, който минава оттова и да се стигне до деформиране на лицето от съответната страна – имали сме и такива дечица в отделението. Възможно е инфекцията на ухото да провокира и менингит, понижение на слуха, заради увреждането на слуховия нерв и други
След отзвучаване на острата фаза може да се задържи течност в кухините на междинното ухо (вече негнойна), която да докара до понижение на слуха. Това е така наречен серозен отит. В този случай към този момент няма болежка, температура. Единственият признак е понижението на слуха, като при по-малките деца родителите не постоянно обръщат внимание и отдават това на обстоятелството, че са разсеяни. За страдание, в случай че тази течност се задържи по-продължително време в ухото, може да се стигне до закъснение на речевото развиване и поведенчески прояви. Възможно е също, възпалението на междинното ухо да премине в хронично.
Споменахте хирургично лекуване. Колко постоянно един изострен отит може да докара до нужда от такова лекуване?
Дали ще се стигне до оперативно лекуване е доста самостоятелно и зависи от разнообразни фактори. В множеството случаи лекуването на острия гноясал отит е консервативно, т.е. с лекарства. Споменах, че с придвижване на възпалението, обаче се натрупва гноясал секрет в кухината на междинното ухо. Това е повода за неповлияване на болките, нарасналата температура и други недоволства, без значение от приложеното лекуване. Това е моментът, в който би трябвало да се предприеме така наречен лечебно продупчване на тъпанчевата мембрана – парацентеза. При нас в Детското УНГ поделение се прави съвсем всекидневно в последно време. Работим под обща упойка, защото е мъчителна намеса – по този начин става бързо и децата нямат неприятни мемоари. След това нормално температурата спада, болките отзвучават. Постепенно след няколко дни от ухото стопира да изтича секрет и дупчицата, която сме създали, се затваря всекидневно без последици, а слухът се възвръща. В някои случаи обаче, тъпанчевата мембрана сама се пробива. Разбира се, няма по какъв начин да чакаме това да стане или изобщо дали ще се случи, защото това подготвя към разпространяване на гнойния секрет и затруднения като упоменатите отоантрит, мастоидит. Това към този момент са положения, които се лекуват само хирургично. Оперативната намеса е обвързвана с отваряне на костта, в която е ситуирано междинното ухо. И въпреки на днешно време относително рядко да се стига до такива затруднения, не би трябвало да се подценява този риск, а децата с гноясал отит да се следят и при поява на зачервяване, оток, болежка зад засегнатото ухо, клепване на ушната мида, неотложно да се съветват с УНГ експерт.
Можем ли да създадем нещо, с цел да предпазим детето – както от заразяване, по този начин и от затрудненията, които се свързват острите отити?
Тъй като отитът, както към този момент загатнах, допълнително от 90% е следствие на банална хрема, преди всичко децата от ранна детска възраст да се научат да си издухват носа, а родителите да не оставят хремата без лекуване. Да се обърне внимание на общоукрепващите процедури, спортуването, закаляването, за понижаване на инфекциите на горните дихателни пътища, а от там и на отитите, синуитите, бронхиолитите и други Поради високата периодичност на отитите в детската възраст у нас, както и в доста страни по света, е въведена наложителна имунизация против бактерията, която най-често провокира острия гноясал отит. Ваксината защищава и от пневмония и менингит, породени от същата бактерия и е въведена в имунизационния календар в България от април 2010 г.
Д-р Станчева, споделихте, че в последните дни в детския УНГ кабинет на УМБАЛ „ Царица Йоанна – ИСУЛ “ има взрив на отитите. Как си го обяснявате?
Да, през последните няколко седмици имаме фрапантно увеличение заболеваемостта от остро гнойно инфектиране на междинното ухо при децата, което е извънредно за това време от годината. Някои от тях лекуваме амбулаторно, само че имаме и много дечица, които са на болнично лекуване. Според мен няколко са аргументите за това. На първо място, цялостното отпадане на всички ограничаващи противоепидемични ограничения е обикновено да докара повишение на възпалителните болести на горните дихателни пътища – ринити, фарингити, тонзилити, ларингити. Острите гнойни отити са съвсем постоянно затруднение на една банална хрема, ето за какво се усилва и техният брой, надлежно. Децата се върнаха към естествения си темп на образование – посещават детски ясли, градини, учебни заведения. В един затворен детски колектив вероятността за заразяване е по-голяма. Масовата приложимост на защитни маски, само че носени дълготрайно време без да се сменят, както и съхранявани погрешно, когато не се употребяват, стават контейнер за развиване на патогенни бактерии, които се вдишват през носа и гърлото, а след това преминат и към ушите. Смятам също, че несъразмерната приложимост на антибиотици през последните години, образуването на биофилми в човешкия организъм, и други доведоха до доста повишение на антибиотичната устойчивост, което е голям международен проблем. Напоследък следим, че отитите в детската възраст протичат по-продължително, по-трудно се поддават на антибиотично лекуване. В момента имаме няколко деца с изострен гноясал отит в Детското УНГ поделение на УМБАЛ „ Царица Йоанна – ИСУЛ “, които не се повлияват от антибиотиците, с които общоприетоо се лекува това заболяване, което в действителност към този момент е плашещо.
Случвало ли се е до момента?
По отношение лекуването на изострен гноясал отит при децата, се е случвало, само че извънредно рядко, като спорадични случаи. През последните години обаче, използването на така наречен „ тежка артилерия “ измежду антибиотиците, е все по-честа. Искам да отбележа, че това се следи и при други инфекции от региона на ушите, носа и гърлото. В тази връзка ще посоча няколко числа. Според изследване, оповестено в здравното списание Lancet, от антибиотична устойчивост през 2019 година са умряли над 1,27 млн. души в целия свят, т.е. повече от умрелите от СПИН (680хил. за 2020 година съгласно СЗО). Към 2050 година, по данни на Световната здравна организация, те ще са над 10 млн. годишно. Наистина стряскаща статистика.
Има ли някаква възрастова група, при която по-често се следи гнойнното инфектиране на ушите или преглеждате деца от всевъзможни възрасти?
Острият гноясал отит се среща при деца от всички възрастови групи, само че най-често страдат деца сред 1 и 5 години. Този пик на болестта се изяснява с анатомичните особености и функционална незрялост на детския организъм. Пространствата в носа и носоглътката са доста тесни, децата към момента не могат да си почистват носа – да се издухват, което подготвя към задръжка на инфекцията и прекосяването й към ушите. Кихат, кашлят едно против друго, пипат на всички места, лапат разнообразни предмети, опознавайки по този метод света към себе си. Освен това към момента имунната система в този интервал е незряла - организира се така наречен имунологично учебно заведение. След седмата година заболеваемостта от инфекции на горните дихателни пътища, както и от отити стартира да понижава, като възрастните боледуват по-рядко. По наши наблюдения, обаче и при тях сега болестта зачестява.
С какви недоволства идват при вас родителите?
Най-честото недоволство е болежка в ухото, като може да е ангажирано единствено едното или двете уши по едно и също време. Болката е с друг интензитет, само че в множеството случаи е много мощна и то най-вече нощем. Децата плачат, пищят, родителите одобряват много трагично обстановката и са доста разтревожени. Докато по-големите могат да кажат, че ги болят ушичките, то при дребните ни пациенти нещата са по-различни. При тях по индиректни признаци, които ни описват родителите, можем да се ориентираме, че има проблем с ушите. Обикновено те стават по-неспокойни, раздразнителни, отхвърлят да се хранят, по време на сън се разсънват с рев, забиват главичка във възглавницата, пипат или дърпат ушичките, от време на време е допустимо да имат и повръщане. Тоест болестта при тях протича по-скоро с обща симптоматика. Температурата не е наложителен признак първоначално, само че при придвижване на възпалението и тя се покачва. Ето за какво при изброените нагоре недоволства, кърмачета и деца с температура от неразбираем генезис, е належащо да се съветват с УНГ експерт за изключване на изострен гноясал отит. С придвижване на възпалението е допустимо да има и понижение на слуха, което нормално се възвръща след излекуване. В редки случаи, при ангажиране на слуховия нерв, най-много при вирусни инфекции, слухът остава трайно понижен. Възможно е да има повръщане, световъртеж. При по-напреднали случаи тъпанчевата мембрана може да се пробие и от ухото да изтече гноевиден секрет. Понякога секретът е кръвенист, като това е по-характерно за вирусните отити.
Може ли отитът да се самоограничи или при всички случаи е нужна лекарска помощ?
Тъй като острият гноясал отит е затруднение на банална хрема, би трябвало лекуването на всяка хрема да стартира в точния момент с промивка, разчистване и издухване на носа, капки за нос, които да понижат отока на лигавицата на носа и да подсушат секретите. Категорично антибиотичните капки не са първо средство за лекуване на хремата. Много е значимо детето от ранна възраст да се научи да издухва носа си. Ако има болежка в ушите, да се даде обезболяващ медикамент през устата, а ухото да се затопли, с цел да може детето да се успокои през нощта. На сутринта да се съветва с УНГ експерт. Не постоянно възпалението на ушите се лекува с антибиотик В случаите, когато има нараснала температура и болки в ушите, неповлияващи се от аналгетици и антипиретици, гадене, повръщане, световъртеж, понижение на слуха, приключване на секрет от ушите, отичане зад ухото, наложително да се направи консултация с УНГ експерт. Тук желая да обърна внимание на родителите, в случай че виждат да изтича секрет от ушите на детето, да не ги мокрят и да не слагат капки, без консултация с УНГ експерт, тъй като в тези случаи не всички капки са подобаващи.
До какви затруднения може да докара това?
За страдание, затруднения са доста и са най-разнообразни. Дали ще се развие затруднение на острия гноясал отит зависи от разнообразни фактори – моментното общо положение на организма, съществуване на съпътстващи болести (при деца с имунологични болести, с алергия, със захарен диабет и други отитът протича по-тежко и продължително), дали детето е постоянно боледуващо, дали е имало предишни възпаления на ушите, изключително през последните месеци, какъв е причинителят на възпалението и други За развиване на затруднения значим фактор е и по кое време е стартирано лекуването на отита. Ако е назначен антибиотик – какъв, в каква доза и какъв брой дълготрайно е одобряван. Има значително родители, които откакто температурата на детето спадне и болката в ушите отзвучи, считат, че то е излекувано и стопират антибиотичното лекуване. За страдание недоволствата единствено след няколко дни се възобновяват и още веднъж стартираме лекуването от нулата, а от време на време може да се наложи и оперативно лекуване.
Усложненията могат да се развият още по време на острата фаза на отита или във възстановителната. Често при инфектиране на ухото зад тъпанчевата мембрана се събира гноясал секрет, което постанова тя да се пробие, с цел да се изтегля този секрет. При траяло по-дълго инфектиране, 14 дни и повече, инфекцията може да ангажира и костта, в която се намира междинното ухо и да се стигне до развиването на така наречен отоантрит или мастоидит при по-големите деца. В тези случаи температурата, болката в ангажираното ухо се задържат, макар лекуването. Освен това се появява и болежка, зачервяване, отичане зад ангажираното ухо. Лечението в тези случаи е само оперативно. В резултат на струпване на гной в междинното ухо, е допустимо да се ангажира и лицевия нерв, който минава оттова и да се стигне до деформиране на лицето от съответната страна – имали сме и такива дечица в отделението. Възможно е инфекцията на ухото да провокира и менингит, понижение на слуха, заради увреждането на слуховия нерв и други
След отзвучаване на острата фаза може да се задържи течност в кухините на междинното ухо (вече негнойна), която да докара до понижение на слуха. Това е така наречен серозен отит. В този случай към този момент няма болежка, температура. Единственият признак е понижението на слуха, като при по-малките деца родителите не постоянно обръщат внимание и отдават това на обстоятелството, че са разсеяни. За страдание, в случай че тази течност се задържи по-продължително време в ухото, може да се стигне до закъснение на речевото развиване и поведенчески прояви. Възможно е също, възпалението на междинното ухо да премине в хронично.
Споменахте хирургично лекуване. Колко постоянно един изострен отит може да докара до нужда от такова лекуване?
Дали ще се стигне до оперативно лекуване е доста самостоятелно и зависи от разнообразни фактори. В множеството случаи лекуването на острия гноясал отит е консервативно, т.е. с лекарства. Споменах, че с придвижване на възпалението, обаче се натрупва гноясал секрет в кухината на междинното ухо. Това е повода за неповлияване на болките, нарасналата температура и други недоволства, без значение от приложеното лекуване. Това е моментът, в който би трябвало да се предприеме така наречен лечебно продупчване на тъпанчевата мембрана – парацентеза. При нас в Детското УНГ поделение се прави съвсем всекидневно в последно време. Работим под обща упойка, защото е мъчителна намеса – по този начин става бързо и децата нямат неприятни мемоари. След това нормално температурата спада, болките отзвучават. Постепенно след няколко дни от ухото стопира да изтича секрет и дупчицата, която сме създали, се затваря всекидневно без последици, а слухът се възвръща. В някои случаи обаче, тъпанчевата мембрана сама се пробива. Разбира се, няма по какъв начин да чакаме това да стане или изобщо дали ще се случи, защото това подготвя към разпространяване на гнойния секрет и затруднения като упоменатите отоантрит, мастоидит. Това към този момент са положения, които се лекуват само хирургично. Оперативната намеса е обвързвана с отваряне на костта, в която е ситуирано междинното ухо. И въпреки на днешно време относително рядко да се стига до такива затруднения, не би трябвало да се подценява този риск, а децата с гноясал отит да се следят и при поява на зачервяване, оток, болежка зад засегнатото ухо, клепване на ушната мида, неотложно да се съветват с УНГ експерт.
Можем ли да създадем нещо, с цел да предпазим детето – както от заразяване, по този начин и от затрудненията, които се свързват острите отити?
Тъй като отитът, както към този момент загатнах, допълнително от 90% е следствие на банална хрема, преди всичко децата от ранна детска възраст да се научат да си издухват носа, а родителите да не оставят хремата без лекуване. Да се обърне внимание на общоукрепващите процедури, спортуването, закаляването, за понижаване на инфекциите на горните дихателни пътища, а от там и на отитите, синуитите, бронхиолитите и други Поради високата периодичност на отитите в детската възраст у нас, както и в доста страни по света, е въведена наложителна имунизация против бактерията, която най-често провокира острия гноясал отит. Ваксината защищава и от пневмония и менингит, породени от същата бактерия и е въведена в имунизационния календар в България от април 2010 г.
Източник: zdrave.net
КОМЕНТАРИ