Д-р Димитрова от Варна лекува душата си с поезия
Д-р Христина Димитрова е персонален доктор от Варна, обучител на фамилни лекари, добротворец и поетеса. Обича родния си град и да оказва помощ на хората.
Пиша като доктор, мисля като публицист. Вярвам, че в това взаимоотношение се ражда истината. Баща ми е фелдшер, а майка ми е лаборантка и по тази причина избрах медицината, споделя тя пред Нова нюз.
В продължение на 2 години по тогавашната стратегия ФАР се образовах и тогава взех решение, че специалността на общопрактикуващия доктор ми харесва. Това е забавна компетентност, обхватна, наблюдава индивида в доста аспекти, споделя лекарят.
Преди 3 години, когато стартира войната в Украйна, към Варна се насочиха доста бежанци и аз се записах като доброволец в разнообразни техни фейсбук групи. В първите месеци разнообразни хора се свързваха с мен за консултация, а след това се даде право на бежанците да си избират персонален доктор. Покрай една самодейност създадохме екипи с съветски и украински медици и община Варна и обходихме огромните бази за настаняване на бежанци към Варна. Там се срещнах с непознатите лекари и им помогнахме да си вземат приравнителните изпити, споделя доктор Димитрова.
В последните години ме радва това, че от ден на ден младежи, които приключват медицина, избират да бъдат персонални лекари, уточни тя.
Освен доста признателни пациенти през годините доктор Христова има и доста фенове като публицист, а тази нейна пристрастеност се заражда още в гимназиалните години.
Без никакви упоритости започнах да протоколирам всякакви неща. Като бях студентка видях на под една банка забравена тетрадка. Разгърнах я и видях, че е изписана със стихове и то с хубав почерк. Разбрах, че е на Димитър Димитров. Оказа се, че този сътрудник е в тази група и по този начин продължаваме до през днешния ден - като семейство, споделя тя.
Последната ми книга се споделя " В градината на поезията ". Тя е триезична. Представих я в Италия на конгреса на лекарите - писатели, уточни тя.
Всъщност лекарите - писатели си имат интернационална организация.
Д-р Димитрова има и интернационалните оценки за поезията, която твори.
Осъзнах нещо, което Здравка Евтимова неотдавна ни беше споделила, цитирайки Фицджералд, че писателя би трябвало да написа постоянно, когато е болен, с цел да оздравее, когато е печален, във всяка една обстановка. Тогава осъзнах, че писането за мен е и обич, и излекуване, и облекчение, и смисъл. Можеш да пишеш на всички места с химикал или телефон, споделя лекарят.
